Биг Баба - грехота е да не участваш (Бабиериндос в Хасиендата на Биг Баба)

  • 3 367
  • 56
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=126299.0

Докато бабиейросите стояха изумени и силно смутени, а доня Морена кроеше планове за малки ковчежета, откъм водата се чу плацикане.

Плис-плис-плацик... плис-плис-плацик... Плис-плис-плацик... плис-плис-плацик...

В далечината се зададе платно.

'Спасение!' закрещяха бабите и се защураха, блъскайки се една друга с бастуните. 'Храна!' заграчи Василинда, която потракваше със зъби повече от глад, отколкото от студ.

Платното се приближаваше много бавно, затова бабите се умориха да подскачат - крайно недостолепно занимание на тази почтена възраст - и насядаха делово на пясъка с лице към водата в очакване.

Червено, синьо, патешко жълто... Странно платно...

Колкото повече се приближаваше, толкова по-ясно ставаше, че това е едно крайно малко платно и съдът, на който беше вдигнато, надали носеше много припаси.
'Пфу' изплю се отвратена Йосаряния и залюля маргаритите си обидено.

Гащи? Фусти? почтените старици се взираха, колкото отслабналите им очи им позволяваха. Да, наистина! Платното очевидно беше съшито от части на дамско бельо...

Когато се приближи, грозната и тъжна истина блесна. 'Никакъв кораб', хлипаше огорчено Василинда и потропваше с кокалести крака, за да се сгрее, 'никаква храна. Аааааа!'

Това беше просто доня Буения (а.к.а. Доня Рижа Прекрасница, но дългото плаване беше отмило рижия цвят на косата й, та името вече не й подхождаше). Беше измайсторила платно от долните си дрехи (доста чудни на вид, тук-там проблясваха вериги, част от камшик и много-много дантели) и гордо плаваше на уиндсърф.

'Вятърът донесе мирис на съкровище' изграчи весело тя 'и аз се завърнах!'
'Омръзна ми да уча папуасите на кърмене - нямам на какво повече да ги науча!'

Бръкна под оскъдните си фусти (повечето се ветрееха на платното, добре, че ходеше на много катове, че иначе кой знае какво платно щеше да е то) и извади бутилка ром, която пусна по веригата баби. Бръкна втори път - този път в корсажа - и подаде на Василинда два сухара със съмнителен вид. Последната беше така освирепяла, че предпочете да не мисли за това, откъде бяха дошли припасите.

Бабите отново бяха в пълен състав.

# 1
  • Мнения: 3 405
Хасиендата беше в окян вид, разграбена и изнасилена, прозорците й зееха, вратите...какво беше това врати? Крещящо се нуждаеше от ремонт и поправка.
А обитателките бяха гладни и жадни, а последните пури бяха само бледа следа в съзнанието им. Те клечаха на брега, отпиваха от бутилката на доня Буения и чакаха да стане чудо.

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
'Пури ли?' викна доня Буения. После бръкна в чорапа си, който висеше без жартиер (жартиерът придържаше платното и тя още не го беше сложила обратно) и извади малка кутия с няколко пури.
'Ето пури' - и раздаде на бабите.

Доня Анхелика се зачеса замислено по главата - какво ли още се криеше из катовете дрехи на доня Буения?

# 3
  • Мнения: 5 877
Докато изнемощелите баби съхнеха на брега, изведнъж се чу силен плясък на криле... малките Ру, бивши възпитаници на Аманда, вече не толкова малки, накацаха и най-голямото предложи:
- Да ви фърлим нанякъде, г`жи?
След като му се скара за неучтивия тон, доня Аманда се позамисли... позамисли се още... после се поизплаши, че ще й се изтърка клетката за мислене и каза на бабиейросите:
- Я мислете вие, ама да има топли минерални извори или поне отопляван с гейзери басейн!

# 4
  • Мнения: 1 547
И точно тогава, докато смучеха възвлажните пури с вперен в хоризонта взор, чудото стана... Ако появилата се там точица можеше да се нарече чудо, разбира се. Впрочем каква ти точица, то си беше цяла точка - носеше се по вълните право към тях, добивайки все по-ясна и отчетлива форма. И ето... само подир миг пред ексцентричните старици се яви един чудесен, спретнат сал. Той бе малък, но комфортен - с навес от палмови листа, с бял балдахин, повяван от бриза и с няколко сандъчета от слонова кост в задната част. "Фата Моргана", прошепна респектирано доня Василинда и погълна последните останки от сухар. Но не, не бе илюзия тоз плаващ лукс... една ръка изтънчено отметна балдахина и разкри сбръчкано като стафида личице. Доня Крейзилада прикри с досада поредната прозявка и любопитно се загледа към посрещачите си на брега. "Хм... окаяни са те, горките... и толкова са демоде.... не виждам брюкселска дантела, не виждам фусти от тафта... ще трябва да поправя таз нередност незабавно." И тъкмо тогава салът достолепно акостира, всред бяла пяна и весел планктон.

# 5
  • Мнения: 1 547
Е що не приветствате новата бабка, снобки възрастни такиваааа...  newsm45

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
"Ми да беше раздала малко храна за добре заварили поне" промърмори тихо Василинда под носа си, ама така, че всички я чуха въпреки отслабналите батерии на слуховите апаратчета.

# 7
  • Мнения: 4 406
Доня Крейзилада обаче не могла да се довери на купчината стари дъртофелници, за да замаже очите на тези, които още можели да ги ползват по предназначение, извадила нова- новеничка кутия с батерийки...за слухови апарати... с голямо недоволство бабулярките приели подаръка и... о, Чудо!!!
чули всеки разговор на всеки остров , на всеки кораб, на всеки сал и всяко продънено корито, в радиус от 10 махмурлука, даже чули мислите на Доня Василинда, от което и тя самата се учудила, защото не подозирала, че е изобщо има такива... Laughing

# 8
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
- Ей ги, пристигат ли, пристигат с красивото си бельо и някоя друга пура - размърмориха се завистливо прегладнелите баби (освен Василинда, която още смучеше сухаря) - а никоя не се сеща да примъкне туй-онуй от Кулинарния форум.
- Абе, никой ли не чува - развика се Аманда, беше й омръзнало да чака. - Хайде да се качваме на питомците ми и да бягаме от тук!
Доните изсумтяха и нито една не помръдна.
Гладни, демоде, замръзнали, с обезцветени коси и напукани стъкла на очилата, българки-юначки, те не смятаха да зарежат съкровището.
- Ще тръгнем по следите на Накакатанасийката - извика една от тях с тънък глас и посочи следите, които мощната гръд бе оставила по пясъка.
(Ако се питате как става това, явно никога не сте тътрили тежък сандък и не сте имали мощна гръд.)
- Напред!
И бабиендрите се втурнаха (коя както може) по следите на Накакатанасийкините гърди.

# 9
  • Мнения: 2 253
-Какви следи бре женоря?Та тя отпраши с хеликоптер.Само не ми казвайте,че пак съм сънувала Rolling EyesТози път пуших от хубавите пури,пих по-малко и това си го спомням добре!
Бабиендрите се обърнаха по посока на дрезгавия,сънен глас.Спогледнаха се,поклатика глави и продължиха...

# 10
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Ами на това му се казват гърди, да оставят следи след хеликоптера.
- Силикон - мърмореха завистливо доните и вървяха по дълбоките бразди - чист силикон, поне сто литра!

# 11
  • Мнения: 25 441
- Ще ви се, как не! - изръмжа гневен глас и от джунглата се показа мощното туловище на Накакатанасийката. - Силикон, ама друг път! 100 кила жива плът!
И като потупа гордо надутото си виме, Накакатанасийката се извиси заканително над смръзналите коя от ужас, коя от почуда, коя от Алцхаймер бабийероси.
- Веднага се вързахте, нали? Като че не ви усетих как искате да ме преметните! На ви го, бе, на ви го безценното съкровище, да се задавите дано, да ви хване бисерно рядко щастие и само перли и изумруди да дрискотите, дърти реститутки такива! - изплю се възмутено Накакатанасийката и добави огорчено - Щяхте да бягате без мене, а?

# 12
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Бабиейросите онемяха от щастие. Даже Мюриелита млъкна, а мислите на Василинда затаиха дъх.
- Е, накъде тръгваме, дони? стресна ги Накакатанасийката. Защото този остров "тесен за мойта душа е..."

# 13
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Ентусиазирана, че се взима решение, без нужда от нейното мнение (че беше отпаднала и безидейна, депресирана и гладна), сеньора Алмунада пребърка тоалетния кош и извади намачкана, овехтяла карта на Света. Поогледа хартията, сбърчи нос, по причина миризмата и местата, които бяха заличени от човешката нужда  и подаде на следващата доня, да си избира местонаходище. Въздъхна тежко и зарея празен, кравешки поглед в небесата.

Едното малко Ру се досети нещо, бръкна си под мишницата и извади пощенска картичка. Но от влагата не се четеше нито надпис, нито хадрес. Чий ли беше тоз  луксозен младежин?

Последна редакция: вт, 10 окт 2006, 23:52 от небесна красТавица

# 14
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Дали не беше наблизо Бермудският триголникь? Досети се една от бабиейросите и се замечта какви ли работи стават в тая местност, колко ли съкровищници, пиратсва, морячества и корабли са загубени и чакат да бъдат завзети от дъртофели с оръфани фусти и напукани устни...
Но въпросът с прехраната стоеше на първо място. Трябнваше спешно да се изяде нещо.

Сеньора Алмунада озверяваше от глад и й се привиждаха морски деликатеси. Хрумна й, че може да лови морски коньове с цицкодържателя си и да ги пече на запалката. Нямаше лимон, но щеше да преживее тази вкуснотия и без него. Загледа се в Мюриелитините копринено-пембяно-сияещи чорпогащи, в които можеше да се ловят атлазени скаридки и скаридченца... Потекоха хранителни лиги, които послужиха за захранка на плуващите под сала риби. Ако имаха наръч вълшебни билета, вси морски твари наблизо щяха да са омагьосано сготвени...

Последна редакция: вт, 10 окт 2006, 23:56 от небесна красТавица

Общи условия

Активация на акаунт