Здравейте, моля да ми простите, че не влизам с ника си, но се опасявам някой познат/не някоя от вас, а страничен да не го прочете/.
Искам съвет, подкрепа, акъл, няколко шамара, кой каквото даде, защото не ми е много ясно как да постъпя.
Историята е следната... и доста объркана в главата ми, затова ще я напиша в телеграфски стил: преди години почина баща ми; не влязох да уча медицина/ те не ме и приеха де, но аз не се опитах отново, защото вече мразех лекарите/;влязох да уча в 2 университета, коренно различни неща-сега мъча бак., искам маг. защото имам амбиция да мога и да знам, но не виждам смисъл, защото медицината беше единствената мечта за мен; имам връзка с един момък от години, но не върви, голям особняк е, винаги да се съобразявам с него и да рева и да моля за прошка, ако то реши, че съм сбъркала, да се виждаме ако е на кеф, не излизаме, само до домовете ни си ходим, с родителите си не говорим, защото той е потаен и не иска да знам нищо за него... а това са вече 6 години, нямам бъдеще с него и много ме боли; в резултат на по-горните неща, които написани изглеждат глупави и лесноразрешими проблеми, аз се чувствам зле - без желание за нищо, без цел, без амбиции, без любов, и без каквито и да било перспективи. Общо взето се чувствам доста непълноценна, а това тормози майка ми, защото го вижда всеки ден. Започнах да се отпускам във всяко отношение, и килца качих, и работата си я мотая до последния момент и често закъснявам със сроковете и се налага да си измислям идиотски оправдания-само защото не съм имала желание за нищо... или пък ме е мързяло
Не знам какво иска, като пиша това, може би вашето мнение дали има избавление, и какво е
Много е тежко да си неудовлетворен т живота си и да нямаш цели.... Аз имам, но нямам мотивация да ги постигна. Ужасно се дразня, защото хора, които познавам и бяха .... посредствени, постигат повече от мен, защото аз съм в някаква измислена черна дупка, или депресия. А да, ходих и на чичко психолог... нъцки, не ми помогна. Пих антидепресанти... нямам спомен за ефекта им. Но освен недоволството от живота ми имам и ежесекунден страх от това, че ще се случи нещо лошо... мания, ужасно е, много натоварващо психиката. Понякога вместо да направя нещо, аз седя и се тормозя, че може нещо да не е наред, или че с някой мой близък може да се случи нещо. /от както почина татко доста ходихме по болници за различни членове на семейството ми, и доста съм ревала пред реанимация или интензивно/
Съжалявам, че поста ми е дълъг, и може би несвързан, но моля, кажете си мнението. Как да се мотивирам отново, м момъка да му бия ли шута /и как, защото други покрай мен няма, а някак не ми се ще да си остана стара мома/; как да преборя страховете си, маниите и произтичащите от тях суеверия и т.н. глупости, които тровят живота на всеки здравомислещ човек, който съзнава че нещо не е наред. А се случва и да ми минават други, ощ по-черни мисли - саморазрушителни...
ПС/ защо не влязох с ника си - момъка преди следеше сайтовете, в които влизам, като ми хакваше компютъра... Имаше една друга мома, но той не говори за тези неща! Не бил влщбен в мен, но му се ще да сме заедно, а пък и ако иска да си хойка при други, Скоро разбрах, че тази е дошла в София и учи медицина... е това ме побърка съвсем!!!
Моля, моля, моля
Искам съвет, подкрепа, акъл, няколко шамара, кой каквото даде, защото не ми е много ясно как да постъпя.
Историята е следната... и доста объркана в главата ми, затова ще я напиша в телеграфски стил: преди години почина баща ми; не влязох да уча медицина/ те не ме и приеха де, но аз не се опитах отново, защото вече мразех лекарите/;влязох да уча в 2 университета, коренно различни неща-сега мъча бак., искам маг. защото имам амбиция да мога и да знам, но не виждам смисъл, защото медицината беше единствената мечта за мен; имам връзка с един момък от години, но не върви, голям особняк е, винаги да се съобразявам с него и да рева и да моля за прошка, ако то реши, че съм сбъркала, да се виждаме ако е на кеф, не излизаме, само до домовете ни си ходим, с родителите си не говорим, защото той е потаен и не иска да знам нищо за него... а това са вече 6 години, нямам бъдеще с него и много ме боли; в резултат на по-горните неща, които написани изглеждат глупави и лесноразрешими проблеми, аз се чувствам зле - без желание за нищо, без цел, без амбиции, без любов, и без каквито и да било перспективи. Общо взето се чувствам доста непълноценна, а това тормози майка ми, защото го вижда всеки ден. Започнах да се отпускам във всяко отношение, и килца качих, и работата си я мотая до последния момент и често закъснявам със сроковете и се налага да си измислям идиотски оправдания-само защото не съм имала желание за нищо... или пък ме е мързяло
Не знам какво иска, като пиша това, може би вашето мнение дали има избавление, и какво е
Много е тежко да си неудовлетворен т живота си и да нямаш цели.... Аз имам, но нямам мотивация да ги постигна. Ужасно се дразня, защото хора, които познавам и бяха .... посредствени, постигат повече от мен, защото аз съм в някаква измислена черна дупка, или депресия. А да, ходих и на чичко психолог... нъцки, не ми помогна. Пих антидепресанти... нямам спомен за ефекта им. Но освен недоволството от живота ми имам и ежесекунден страх от това, че ще се случи нещо лошо... мания, ужасно е, много натоварващо психиката. Понякога вместо да направя нещо, аз седя и се тормозя, че може нещо да не е наред, или че с някой мой близък може да се случи нещо. /от както почина татко доста ходихме по болници за различни членове на семейството ми, и доста съм ревала пред реанимация или интензивно/Съжалявам, че поста ми е дълъг, и може би несвързан, но моля, кажете си мнението. Как да се мотивирам отново, м момъка да му бия ли шута /и как, защото други покрай мен няма, а някак не ми се ще да си остана стара мома/; как да преборя страховете си, маниите и произтичащите от тях суеверия и т.н. глупости, които тровят живота на всеки здравомислещ човек, който съзнава че нещо не е наред. А се случва и да ми минават други, ощ по-черни мисли - саморазрушителни...
ПС/ защо не влязох с ника си - момъка преди следеше сайтовете, в които влизам, като ми хакваше компютъра... Имаше една друга мома, но той не говори за тези неща! Не бил влщбен в мен, но му се ще да сме заедно, а пък и ако иска да си хойка при други, Скоро разбрах, че тази е дошла в София и учи медицина... е това ме побърка съвсем!!!
Моля, моля, моля
)
.
Сменяш си прическата
тръгваш на аеробика или нещо подобно
зарязваш тоз хубавец
стегни се-ако ти не си помогнеш 
няма кой
и си повтаряй-аз съм важната
непропилявай живота си ,а го вземи в ръце
трябвало е да учиш това,което ти е харесвало,тъкмо си щяла да имаш възможност да бъдеш добър медик и да помагаш на болните 
когато се вземеш в ръце,промениш външният си вид,започнеш да се движиш в нова среда ...ще се усетиш нов човек,готов за нови подвизи
но и да е за добро:)
- няма нищо общо с ученето ми... биолог съм. И е много кофти, когато не успея да се справя навреме, защото работата ми харесва, не ми се иска да я загубя, защото нямам тонус и желание за справяне навреме.
Според мен не е човека, с когото ще си щастлива... Започни промените от него, спорта ще те тонизира, наистина ще се почустваш мноооого по-добре. Завърши си тези образования и запиши медицина. Какво им е на годините ти? Те сега записват на по 30-35 години да учат.
(плуване, фитнес, мисля да почна да ходя и на народни танци 
Но - има нещо много важно: въпросното следване се оказа един решаващ период в живота ми, когато може да се каже, че разцъфнах... във всеки смисъл - и за теб има голяма вероятност да стане така... Разбира се, професията, която си харесала, е престижна и благородна - дай боже да се дипломираш успешно, да практикуваш и да намираш удовлетворение в нея. Но дори само като повод да ходиш всеки ден на място, където ти е интересно, да се срещаш с нови хора... непременно го направи! Ето къде ще срещнеш приятели - включително мъже, съответно потенциални гаджета - тогава вече от само себе си ще дойде желанието ти да изглеждаш добре - още не е открито по-добро средство за отслабване от влюбването 
а дори преди да ти е харесал конкретен мъж, самият факт, че всеки ден се срещаш с доста хора, които повече или по-малко те гледат и преценяват, ще ти подейства стимулиращо да се обличаш по-добре, да се гримираш, да си по-стройна и т.н. Мотивацията е невероятно важно нещо...
И аз дълго се измъквах с куп оправдания, от типа на - липса на пари, няма кой да гледа детето, и куп други... но сега просто реших и тръгнах - а ефектът е страхотен... както винаги е бил 
Шегичка 
;
;
;
Може да ви се стори елементарно, и леко налудничаво, но поне засега ми действа добре. На семинара се запознах с една много положителна жена, /на 35 с дете на 7 години, а изглежда като кукла. Прилича на мутреса, но е много готин човек, била е в моето състояние преди да се омъжи и сега полага усилия да помогне и на мен/.
, ама това е защото аз съм 
, та му позволявам. Не се държи лошо, напротив, просто не каквото искам от живота, за момент добре, но този момент е вече 6 г., а друг на хоризонта няма. Как така на някои им се лепват по 3-4 едновременно, та могат да си избират, не ми е ясно. А, може би причината е, че вече съм... 83 кг 