Изнервят ли ви децата ви - 2 част?

Да и нещата се влошиха, откакто тръгна на градина. Има чувството,че с мен разтоварва от слушането там. И аз крещя на моменти у нас като една психарка. В последно време и заспиването му е кошмарно.

Не знам какъв й е случаят на Вергилия точно, но за себе си мога да кажа - да, изнервя ме, и то редовно. Сега сме в периода на "тръшкането" и сме имали всякакви изцепки - ходил е по чорапи в Била, щото не си иска обувките; ровил се е легнал в прахоляка на локалното на Красно село, щото не му давам да играе на булеварда, между колите ; мъкнала съм го ревяш и ритащ 2 километра - 16 кила, барабар с покупки; ревал ми е по 45 минути пред входната врата и като го питам що - не знае И всяка вечер заспива след 10 с рев и разправии, щото не му се спяло...а сутрин става в 8, как го прави тоя номер - не проумявам
Е, как няма да съм изнервена Но се старая да приемам нещата философски - период е, ще отмине...Все пак имам най-доброто дете на света, макар че понякога не му личи

Винаги можете да си видите децата, затова се изнервяте. Моята щерка я виждам само в почивните дни. Ако знаете, колко е тежко, веднага ще престанете да се напрягате и изпускате нерви срещу децата си. Направо ви се ядосвам, честна дума. Не че и тя не реве и не се тръшка и това се случва. При това е живаче, непрекъснато трябва да се движи и нещо да прави, не може и 10 секунди да седи на едно място. И какво от това? Ами това са най-важните години (първите 7 ) от живота им.

Аз пък съм забелязала, че се изнервям на детето когато през деня съм се изнервила за нещо друго - абе когато съм крива.
И когато избухна, когато викна то милото ме гледа с едни такива ококорени очи, че не издържам - гушкам я и й казвам, че просто ме боли глава(или си измислям нещо друго). Аз обикновенно се изнервям от многото въпроси ЗАЩО - защо това, защо онова.................... но пък после си казвам, че детето не е виновно, в такава възраст е в която иска всичко да се обяснява.
Обичам я безкрайно много и винаги съжалявам когато си изпусна нервите.

 Ако някой каже, че не се изнервя няма да му повярвам.
 Изнервят разбира се. Ако аз съм по-спокойна и те са по-спокойни и по-лесно намираме решение на проблемните ситуации.
 Обаче не винаги е така - връщаме се от работа малко или много напрегнати, изнервени и ни трябва много малко от капризите на децата за да се качим горе на черешата.
 Снощи двамата се сбиха кой да играе на компютъра - баща им се ядоса и реши проблема по македонски - изключи компютъра и ги прати в тяхната стая. Седнали и двамата на леглата и реват, и нареждат. Обаче ние си направихме пас и те се надуваха, надуваха и по едно време им стана смешно как насила се надуват да реват и започнаха да се смеят и играят.
 Най-много ме изнервя факта, че повтарям нещо по хиляда пъти преди някой да ме чуе, да отреагира или да направи това което му се казва - е това направо ме докарва до лудост. Другият гаден момент е храненето - да предлагаш по няколко неща, да мажа чинии, паници, чаши(понеже обещават, че следващото поискано ще го ядат) и накрая никой да не яде и да си легнат гладни. Е, много се изнервям от това вечер(а при нас е почти всяка вечер), като видя на съседката децата - слага им масата и ядат каквото има и стават - е как няма да й е спокойно - нито ги гони, нито подканя, нито храни - слага масата и приключва.


И аз така си мисля. Имам си и двата "сорта" - вчера казвах на мъжът ми - Добре, че малкият се роди втори(много е спокоен), защото ако беше пръв ние просто нямаше да се справим, нямаше да сме подготвени за такова палаво, капризно, енергично дете като щерката. Сега се отглеждането на малкият ни се струва песен в сравнение с това на сестра му на същата възраст.

Няма да повтарям целия пост на Етиа - и моите са две. Така си е - добре, че Васи е по-спокойна, иначе бих полудяла.
Верги, ти си млада, давай по-спокойно. Като станат две, какво ще ги правиш?

О, разбира се, че се изнервям. Той е от палавите деца. Още от бебе заспиваше късно - след 23:00 часа и до днес е чудо, ако заспи преди 22:00 ч. Вече 3 години с него лягам, с него ставам... Никога не е спал нощем без мен . Не зная какво е да оставиш за през нощта детето на баба му, няма такава опция... Нито слуша баща си, нито мен. Миналата година тръгна на ясла, сега е 1 гр. и там е много послушен - спи, храни се . В нас , трябва да го гоня , за да хапне нещо. Когато му се скарам , след това цял ден се чувствам ужасно. Спирам да пиша, че стана мн. дълго.
Вергилия, надявам се нещата да се оправят бързо и не се обвинявай , ти си човек и като такъв нервите ти имат предел. Успех!

Естествено, че понякога ме изнервя. И аз я изнервям понякога. Човещинка.
Старая се да не си изпускам нервите, доколкото ми е възможно, обаче. Тя е на 3, аз на 28. Не мога да се върдя на малко дете за това, че е малко.

Е, признавам си, че аз никога не съм гонила никого с лъжицата. Синът ми от бебе яде за двама, а малката отказваше да се храни с друго, докато я кърмех, но откак я отбих си яде съвсем нормално. Не е ящна, но не е и злояда, хапва си. Просто у нас ако някой не иска да яде, не яде. Никакъв страх нямам във връзка с това, по-скоро ме притеснява да не би някой от тях да вземе да напълнее прекалено.  Засега са си екстра, и двамата са  идеални за възрастта си и така искам да си останат занапред. Никакво ядене не бих им натрапила. Е, понякога и аз съм въртяла специалитети по нощите, но това е чисто и просто угаждане на каприз, а не че ме е страх, че ще заслабне детето примерно.

Сигурно ако готвех на ден по 2-3 манджи за злояди дечица, и аз бих взела жълта книжка за нула време 

И мен ме изнервя, но тежкия период при сина ми е от много време и вече се нагодих към изблиците на инат, тръшкане, мрънкане и незнаене какво иска. Забелязвам, че когато аз съм преуморена или нервна от нещо друго, мрънкането при детето е повече. За това съм си наложила, когато сме заедно след ясла, да бъда в най-добрата си форма, да проявявам адски много търпение и да не му се връзвам. То аз пак си се ядосвам вътрешно, ако той ми прави някакъв номер, но не му го показвам и продължавам със спокоен тон. Смятам, че ако имам да прекарам няколко часа след ясла с детето, не трябва да си изпускам нервите. Забелязвам, че малко по малко неприятните моменти отшумяват. Дали детето излиза от този период постепенно или аз се нагодих към него, не знам. Търпение му е майката!

Най-редовно. Уж със спокоен тон говоря, ама от вътре ми идва да плесна зад врата няколко пъти

Моето мнение е абсолютно същото Винаги като ти чета постингите за детето, оставам с впечатлението, че постоянно те дразни!Какво да кажаем ние които сме по цял ден с децата?Нормално е понякога да ни изнервят, но чак пък толкова..............Извини ме, но понякога оставам с впечатлението, че все едно ти пречи да си в интернет и ти нарушава спокойствието.

Ribkata и Етиа напълно ви разбирам При мен е същото положението,все някой нещо иска,за нещо е недоволен,големия постоянно дразни малкия-съответно крясъци,а аз Понякога като се развикам  не мога сама да се позная ,но и се сещам ,че със сестра ми с която имаме 2г. разлика правихме същите номера на майка ми.Та как няма да ме изнервят като сме все заедно и аз им омръзвам като компания

Изнервя ме, че продължава да прави неща, за които поне хиляда пъти  му е обяснявано, че не трябва- нарочно да разлива течности и ястия, да хвърля храна по пода и какви ли не подобни щуротии. Вчера изсипа пакета с бисквити на площадката само защото едно момиченце от неговата група искаше да си вземе. Реши си човека, че и той няма да яде, за да не даде на детето. Моментално го прибрах у нас. Не обичам изблиците му на инат.
Иначе не се изморявам да отговарям на безкрайните му въпроси " Защо? Какво е това?" и подобни. Харесва ми, че мога де си говоря с него като с голям. Но пък не харесвам да пита непрекъснато едно и също, здащото съм сигурна, че е запомнил това, което съм му обяснила .

Да, изнервят ме всички "домашни любимци" - и тримата, начело с голямото дете (мъжа ми), което никога няма да порасне. Особено сутрин - тогава ми е най-натопорчено - един иска чорапи, друг иска мляко, трети да му срешеш косата и всичко това трябва да стане веднага - направо започвам да си казвам като този от сериала "Женени с деца" - "Не исках да се женя - ожених се; не исках деца - имам две... Как стана?"
Абе да са ми живи и здрави и това да са ми ядовете!!!