Изнервям се понякога, но съм забелязала, че колкото по-спокойна остане майката, толкова по-бързо отминава истерията. Да не би ние като сме били деца по цял ден само да сме яли, спали и тихичко играли?
- Публикувана: 12 окт. 2006, 08:45 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:50 ч.
Изнервят ли ви децата ви - 2 част?
Абе отнесе го голямата и това си е, ама и акъла ми беше друг и обстоятелствата бяха други 
Какво не ме изнервя - има моменти, в които откачам направо - отивам в другата стая, стискам зъби, че и сълзи от безсилие напират понякога...
Когато сме сами двете, тези моменти са по-малко, но появи ли се и баща й - ела да видиш лудница...
Той е по-избухлив от мен и допълнително натяга обстановката, та направо ме докарват до отчаяние 
Когато сме сами двете, тези моменти са по-малко, но появи ли се и баща й - ела да видиш лудница...
Той е по-избухлив от мен и допълнително натяга обстановката, та направо ме докарват до отчаяние
И аз забелязвам, че други неща ме изнервят и най-малкото дразнене и от страна на детето, ме кара да избухвам. 
Но като я чуя да говори и да се държи така както аз към нея , със същите думи, изрази , поведение, си давам сметка , че попива всичко и се опитвам или да не й обръщам внимание, или да й отклоня вниманието към нещо друго. Напоследък не ми се отдава особено, но се старая поне. 
Но като я чуя да говори и да се държи така както аз към нея , със същите думи, изрази , поведение, си давам сметка , че попива всичко и се опитвам или да не й обръщам внимание, или да й отклоня вниманието към нещо друго. Напоследък не ми се отдава особено, но се старая поне. 
Не, не ме изнервя детето ми. Аз съм на работа по цял ден и вечер имаме 2-3 часа заедно как мога в това време да се изнервя от него?
Да ако съм изморена, напрегната и ядосана на нещо съм по-раздразнителна но това няма нищо общо с детето.
Детето ти не те вижда по цял ден и сигурно има нужда да му посветиш цялото си внимание вечер, затова прави тези изблици (които пък теб те изнервят още повече).
Да ако съм изморена, напрегната и ядосана на нещо съм по-раздразнителна но това няма нищо общо с детето.
Детето ти не те вижда по цял ден и сигурно има нужда да му посветиш цялото си внимание вечер, затова прави тези изблици (които пък теб те изнервят още повече).
изнервя ме и още как 
. в последно време взаимно се изнервяхме-аз се ядосвам, че е направила това и онова, че ме дърпа, тръшка се, не иска това, а иска онова/примерно цял ден търси бонбони да яде/, тя- че не и угаждам на щуротиите. но откакто е на ясла нещата са други-прекарваме заедно няколко часа вечер/до заспиване/ и мисля, че и двете сме значително по-спокойни. 
. в последно време взаимно се изнервяхме-аз се ядосвам, че е направила това и онова, че ме дърпа, тръшка се, не иска това, а иска онова/примерно цял ден търси бонбони да яде/, тя- че не и угаждам на щуротиите. но откакто е на ясла нещата са други-прекарваме заедно няколко часа вечер/до заспиване/ и мисля, че и двете сме значително по-спокойни.
Понякога ме изнервя, въпреки, че вече е голяма, на 6,5г е. За всичко има собствено мнение, от това какво да облече сутрин, до това как се пишат буквите. Поощрявам я да има собствено мнение, винаги давам право на избор, но понякога спори ей така, за спорта, аз обяснявам, обяснявам, но и аз съм човек, изнервям се накрая 
.
. 
изнервам се на моменти, защото все още не може да каже какво иска.
И хленчи - а това ме побърква, много ме побърква...
Понякога крещя
, знам, че е проява на слабост от моя страна, защото не знам как да се справя с проблема.
По улицата, ако се затръшка, го гушвам и почвам да му говоря разни смехории, за да спре да мрънка и т.н.
И хленчи - а това ме побърква, много ме побърква...
Понякога крещя
, знам, че е проява на слабост от моя страна, защото не знам как да се справя с проблема.По улицата, ако се затръшка, го гушвам и почвам да му говоря разни смехории, за да спре да мрънка и т.н.
Имало е моменти, в които съм се изнервяла до полуда. Но винаги изнервенността ми е извирала от някакъв друг житейски проблем ( за съжаление най-често от мъжът ми 
) и след това каката с нещо дребно просто ме е хвърляла в небето...Обаче от както родих малката щерка станах и по-спокойна и такива моменти вече рядко се случват 
) и след това каката с нещо дребно просто ме е хвърляла в небето...Обаче от както родих малката щерка станах и по-спокойна и такива моменти вече рядко се случват 
Вече съм по-спокойна. не им се вързвам толкова. Много често ги оставям да правят каквото си искат. Когато се наложи да се намеся(ако са преминали границата) говоря с твърд, но спокоен тон. Нервех се преди, когато бях млада и неопитна и не знаех в конкретната ситуация как да реагирам. сега вече не е така.
А представяш ли си ако трябваше всеки път да се нервя, когато съм на работа - щях да полудея до сега. Учител съм и на ден слушам капризите на поне 80-100 хлапета. С всичко се свиква, стискаш зъби и си казваш спокойно, светът няма да свърши, ако не успея да го успокоя. Другия път ще знаеш какво да му кажеш, че да млъкне. Никоя майка не е перфектна. С времето ще се нагодите все някак.
А представяш ли си ако трябваше всеки път да се нервя, когато съм на работа - щях да полудея до сега. Учител съм и на ден слушам капризите на поне 80-100 хлапета. С всичко се свиква, стискаш зъби и си казваш спокойно, светът няма да свърши, ако не успея да го успокоя. Другия път ще знаеш какво да му кажеш, че да млъкне. Никоя майка не е перфектна. С времето ще се нагодите все някак.
Нищо човешко не ми е чуждо- случва ми се да се разкрещя, дори да го плесна по памперса. После започвам да чувствам угризения тъй като чакахме 3 години Тодор да се появи, та се сещам колко плачех и се молих да ни се роди детенце и ми става още по-кофти
Реших да се сдържам повече и сега вече броя до 10 и.... то ми минало
тъй като чакахме 3 години Тодор да се появи, та се сещам колко плачех и се молих да ни се роди детенце и ми става още по-кофтиРеших да се сдържам повече и сега вече броя до 10 и.... то ми минало 
Не, не ме изнервя. Може би е още малък, не знам. И на нас не са ни чужди нито капризи, нито отказа да се храни (тази вечер запрати цялата супа върху мен и дивана 
), нито мрънканиците. Де да знам, не съм прекалено спокоен човек, но това поведение ми се струва напълно нормално за неговата възраст. Даже се радвам, че проявява характер, последователност и хитрост дори.
), нито мрънканиците. Де да знам, не съм прекалено спокоен човек, но това поведение ми се струва напълно нормално за неговата възраст. Даже се радвам, че проявява характер, последователност и хитрост дори. Препоръчани теми