Да ви питам... моята щерка не иска да говори с мен... когато я питам за някакви сериозни неща, примерно какво правихте днес в градината тя не иска да ми разказва. Само се подхилква и не иска да говори... или говори общи неща... ми ядохме супа и играхме. С ченгел й тегля думите (бащичко съща... 
) Та, до някаква степен това е номално, не й се говори.. хубаво! и на мен не ми се говори понякога... Да, ама това е винаги... за мен се оказва проблем и по-точно явно проблема е в мен, защото аз съм този дето трябва да предразположи детето. Ето, днес лелята в градината я пита "Ти каза ли на мама какво направи вчера?" Аз такива очи облещих 
То не, че беше станало кой знае какво, ама тя не беше ми казала. Аз не й се карам за неща в градината, просто защото реакцията не може да е след часове и защото си е понесла съответното наказание на момента. така че няма от какво да я е страх. Тя и хубавите неща не казва. Лелята й вика "Ей, Саше, на мама всичко се казва, и хубаво и лошо". Тя гледа умно и се подхилква... Колкото и да е палава и пакостлива мога да го преглътна, нормално е, но когато губя комуникация започвам да се притеснявам... Аз не съм споделяла и не споделям с моята майка и много ми се искаше между мен и дъщеря ми да не е така. Ще направя всичко възможно. Затова питам тук, ако можете някакви идейки да ми дадете... Как да я предразположа... от характера ли й е това или всички деца са така. По мои наблюдения, обаче деца на нейната възраст си разказват на майките и татковците. Иначе ако става дума да ми разказва някакви фантазии няма проблем, опрем ли до по-съществни неща - пълен гьон...
Е, това е...!
) Та, до някаква степен това е номално, не й се говори.. хубаво! и на мен не ми се говори понякога... Да, ама това е винаги... за мен се оказва проблем и по-точно явно проблема е в мен, защото аз съм този дето трябва да предразположи детето. Ето, днес лелята в градината я пита "Ти каза ли на мама какво направи вчера?" Аз такива очи облещих То не, че беше станало кой знае какво, ама тя не беше ми казала. Аз не й се карам за неща в градината, просто защото реакцията не може да е след часове и защото си е понесла съответното наказание на момента. така че няма от какво да я е страх. Тя и хубавите неща не казва. Лелята й вика "Ей, Саше, на мама всичко се казва, и хубаво и лошо". Тя гледа умно и се подхилква... Колкото и да е палава и пакостлива мога да го преглътна, нормално е, но когато губя комуникация започвам да се притеснявам... Аз не съм споделяла и не споделям с моята майка и много ми се искаше между мен и дъщеря ми да не е така. Ще направя всичко възможно. Затова питам тук, ако можете някакви идейки да ми дадете... Как да я предразположа... от характера ли й е това или всички деца са така. По мои наблюдения, обаче деца на нейната възраст си разказват на майките и татковците. Иначе ако става дума да ми разказва някакви фантазии няма проблем, опрем ли до по-съществни неща - пълен гьон...Е, това е...!
не се притеснявай това е само период може би. Ама като казваш, че и бащата е такъв - малко ген си е.
-знае си рецитала ! Дори и тя се научи да ме пита "мамо, какво прави на работа? Шефът идва ли? 
..пък аз измислям нещо, защото какво да и кажа - ми, маме, цял ден във форума висях", ли? 
/ 
)