какво да го правя този мъж? *Б*

  • 8 202
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 498
Според мен трябва да поговориш с мъжа си . Не ти ли е интересно какви са му основанията за да го каже. Виждам че  си  на 28 год.  С възрастта става по- трудно всичко . Никога няма да имаме парите, къщите и живота , който ще е достоен за да имаме бебе , все нещо ще куца. Кажи му го и го навий за бебче , ти си му жена и само ти знаеш как. Успех Simple Smile

# 16
  • Мнения: 3 394
Цитат на: logo5ka
Ако се събирате със щастливи семейства с деца, които да гушкате и да забавлявате, няма ли да го накара да се замисли. Моя мъж също не щеше уж, ама всичките ни приятели  родиха или забременяха и той се изплаши, че нашето няма да има ской да си играе, та сам даде зор.luvbed


Дааааааааааааа, умно!!!

# 17
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
Според мен доста от мъжете реагират по този начин - явно отговорността им се струва доста голяма. А и някакси не усещат по същия начин тракането на биологичния часовник  Thinking
И моят мъж беше същия - той пък малък бил  ooooh! - на 28 г. ми ги дърдореше тия приказки. Е, бебчо ни избра и реши да дойде без много-много да ни чака да се намъдруваме и да порастваме - за наше огромно щастие. От момента в който разбра, че съм бременна, забрави за тези приказки. Сега напира за още дечица (и аз много искам), ама пусто трябва да се чака...
Не го натискай много, защото имат неприятния навик да го използват като предтекст за отдръпване, просто му показвай по-често колко обичаш малките човечета, и според мен скоро ще си промени становището.
Успех! Wink

# 18
Галя,мойт беше същият!2 години съм го молила,изпадала съм в депресии/ами то хормоните си говорят,като чуех,че някоя приятелка е бременна-полудявах от мъка!/И един ден изведнъж ми вика-ами хайде да си правим бебе #Crazy И бебето стана още същия месец!Сега е гордостта на тати/а аз се моля някога да се навие за 2-ро.../С хитринки и аз съм пробвала-добре,че нищо не стана!Все пак детето трябва да е желано и от двама ви!Търпение ,мила,един ден ще му уври главата!

# 19
Иддеята да се събираме с приятели с деца е супер, но за съжаление между приятелите ни ние сме единствената двойка която е женена ,да не говорим за деца.
Да, разбирам че трябва да се въоръжа с цялото си търпение,да бъда мила и  разбираща и да изчакам докато сам изяви желание.
Благодаря ви за съветите,успокояващо е да разбера че не е само при мен така.

# 20
  • Мнения: 2 494
Искам и аз да споделя. Мисля че наистина им е много трудно на мъжете да поемат тази отговорност  Stuck Out Tongue Winking Eye  
Моят приятел в началото , когато се заговорим нещо за деца, и все повтаряше: Ама ти нали знаеш, то е голяма отговорност, разходи, незнам какво...И аз му викам: Знам разбира се! И даже вчера вечерта като ми вика: То бебетата не са само радост, има много трудности!?!!! Направо ме разби, аз не че имам деца, но съм била постоянно със сестра ми до скоро около 2 години и малко ми е ясно......ама......... мъже! ooooh!  Heart Eyes
Първо мислехме да изчакаме около година да поживеем заедно(от октомври сме под един покрив)-да съберем някой лев, да си стъпим на краката. После решихме лятото да спрем да се пазим...... После по-малко, по-малко той започна да свиква с мисълта за бебе(аз обожавам децата,много му говоря за това, а и около нас има доста семейства с деца, което играе голяма роля). И когато наскоро на нашите приятели, на чиято сватба се запознахме се роди мъничето, приятелят ми беше вече готов за това!
А и факта, че може да не стане веднага----> и затова съм му обяснила нашироко.......и това го подтикна да опитаме отсега, пък когато стане..........
Мисля че всичко е в разговарянето с партньора. Галя, ти си познаваш мъжа най-добре, трябва да прецениш сама какво точно да направиш. Дано успееш да му промениш това категорично решение!
 1dating  И скоро да се похвалиш! luvbed

# 21
Zdraveite момичета i ot men. Dnes se registrirah, no ot izvestno vreme sledia forumite v saita, koito sa mi izkluchitelno interesni.

Iskam da spodelia i az gelanieto da si imame s priatelia mi pone edno bebche, no zasega tova koeto ni spira, e най-вече negovata nereshitelnost. Aз сам почти на 27 а той е на 29. До преди 25 си година не исках и да си помисля за деца. Когато цикъла ми закъсняваше - (аз също имам хормонални проблеми, които обаче от около 2-3 години лекувам) си мислехме, че бебето е на път. Тогава той като че ли беше по-навит за тази идея и ме оставяше аз да реша ако ще имаме. Сега обаче нещата леко се обърнаха и мен също ме притеснява това, че когато тръгнем да правим бебе дали пък няма да е късно и дали ще е тъй лесно. Понякога това май отнема доста време, дори години. Като цяло той е съгласен за бебетата, но на първо масто стои икономическият проблем при нас. Финансите разбира се са голямата ни пречка....и така. Засега се утешавам с четенето на книги за бременността и отглеждането на дечурлига. Поне като дойде момента да съм подготвена с информацията. Но и аз тайничко и разбира се не с лошо, завиждам на бъдещите майчета с издути коремчета. Просто ми се иска вече и аз да съм една от тях  Praynig

# 22
  • Мнения: 1 612
Е нека и аз да се включа.
При нас нещата не стояха точно така както при вас.
Когато се оженихме със съпруга ми бяхме студенти и родителите ни ни издържаха(иначе си живеехме отделно). Тогава бяхме 3-ти курс и на мен ми оставаха 2 години а на него 1 до завършването. Съпругът ми още след като завърши(а на мен ми оставаше 1 година) започна да ме притиска за бебе. Аз тогава с целия си акъл(голяма съм патка) му казвах, че искам да завърша и тогава. Оказах се голяма глупачка - мислех, че ще стане от раз. То вече 2 години не става де ама не съм загубила надежда.
Е май се отплеснах нещо. Та моя съвет към Галя е:
Гале опитай да поговориш с него и да му обясниш за всичко. Той сигурно няма да иска да те изслуша веднага, но след някой друг ден опитай пак и така като получава информацията на малки порции може да я осмисли и съм сигурна, че ще вземе сам правилното решение.
Но бъди търпелива. От скандали няма полза.
Желая ти успех!

# 23
  • Мнения: 3 926
И при нас беше същото. Инат. Най-бързо се съгласи да живеем заедно, но на 20 години човек не мисли много, много. После дойде сватбата. Двамата ни най-добри приятели от училище им се "случи" бебе и се ожениха. И аз като писнах - не искам и ние така, искам първо сватба, после бебе и т.н. А той точно с финансовите доводи ми изскачаше. Докато един ден клекна, купил ми годежен пръстен и ме държа в неведение до 14 февруари миналата година, когато ми предложи. Оженихме се юни и аз изчаках един месец (е, поизлъгах на сватбеното пътешествие, че няма страшно да забременея, като тайно се надявах да стане, ама не би), за да започна преговорите за бебе. Обяснявах на ден по лъжичка - той може да е малък, ама аз не съм (и двамата сме на по 24, тази година ще навършим 25), моят часовник тиктака, то да не мислиш, че става веднага, кога съм те лъгала за нещо... ако бяхме мислили толкова много преди 4 години сега щяхме ли да сме все още заедно... хубавите неща стават като не му мислиш много... и тем подобни. И той кандиса - то и с мен на глава трудно се излиза... И бебето стана на тртия месец от опитите, но понеже се хванах рано като отидох за пръв път на лекар в матката нямаше никой. Та имаше и леки съмнения за извънматочна, а като му казах какви може да са последствията направо му смръзна всичко... Но слава на Бога бебо си влезе където трябва и той беше на седмото небе от щастие. Сега още не му е много ясно какво точно се случва, но като се роди бебочинка всичко ще си дойде на мястото Simple Smile Много ми помогнаха и приятелите с бебето. Алек само казваше - Хайде Иване, стягай се друже, че да има Борис ского да си играе. И като отидем на гости и оня мъник като вземе да пуска едни усмивки, пък как му се радваше като го видеше - смееше се с глас... И така.
Стискам ти палци - търпение и упоритост му е майката. Те мъжете се осъзнават. Важно е да разбере какво означава за теб това Simple Smile

# 24
Една седмица по-късно съм се заредила с огромно търпение почти  People Angel ,и гледам да позабрави малко скандалчето дето му го вдигнах по темата Mr. Green .
Лошото че е много упорит,с него можеш да спориш до пълно побъркване и докато не реши сам нещо-чак тогава става.
Но пък и аз мога да бъда доста упорита и вярвам че до няколко месеца ще го ентусиазирам и него.

# 25
С мажът ми сащо ни отне доста време докато  го обедя за бебе. Женени сме от лятото и двамта много искаме дете но нещо не му стискще заштото  сега си строим жилише и не се знае точно кога ще е готово, но от миналий месетц рещехме че няма каво поврче да чакаме и започваме от този месетц да действаме. При нас има малко проблемче аз сам на 22г. а тои е на 32г. и мен ме е страх да не стане касно за него. Той разбра страховете ми и дай боже всичко да е наред Най важно е да го искате и двамата. Когато е така чувството е валщебно. Неможе да се сравни с нищо. Желая ти успех и дано двете с теб скоро да сме редовни посетители на този форум.

# 26
Milo momi4e,ti si nai-vajnia faktor v tova re6enie..Nikoi ne moje da go vzeme vmesto teb,nezavisimo kolko razumni saveti dava.Samo mojem da spodelim s teb...Az sam na 33g.,niamam deca..ot4aiano iskam takiva..ne sam sklonna na kompromisi..ve4e.I mislia,daje da zvu4i egoisti4no i podlo,ti opredelia6 tova koga da ima6 dete.Toi moje da ima takova i na 50g.,a ti?Uspeh,bade6to mai4e!

# 27
  • Мнения: 1 246
И при нас има6е не6то такова,вярно бяхме малки,ама жените сме така имаме периоди,когато това иска6,и вси4ко от вътре сяка6 крещи-искам бебе.После дойдохме тук,той първо,аз останах да си изкарам магистратурата....така още година мина,установихме се тук,и то4но ве4е бяхме спокойни,и двамата с документи и работа,и май не мислехме и не говорехме за бебе,някак си от само себе си спряхме да се пазим и бебето стана на 2-иа месец,мъжете май никога не се 4увстват готови си мисля аз.Но сега е 4удесен татко,помага много,и ако не е той,да съм се побъркала тук сама....присъства на раждането,идва6е с мен на вси4ки консултации,така 4е когато бебето е факт,вси4ко се променя,мъжът също.Ти си знае6 най-добре как да му въздейства6 на мъжът ти,успех и не се отказвай.

# 28
  • Пловдив
  • Мнения: 757
хммм не мога да те посъветвам за това какво да направиш , но само едно знам със сигурност , ако чакате да сте материално осигурени , този момент никога няма да дойде, все ще мисли, че все още не е . Материалните неща са преходни и дори и в даден момент да има в следващия може и да ги няма. Ние също се притеснявахме от това , но после като си поговорихме обективно , единпдушно стигнахме до мнението , че няма смисъл , защото:
 както днес имаме , утре може да нямаме  
                        и
 както днес нямаме , утре може да имаме

та по този повод си мисля , че не трябва да прибягваш до хитрини , а да се опиташ да поговорите и той да осъзнае , че материалното състояние не е причина да се откажеш от детенце.

# 29
  • Мнения: 2 655
БЕБЕТО е дар!
То идва, когато най-малко го чакаме и се надяваме /поне при мен беше така/.
Всичко е в твойте ръце, а и не се знае след две години какво ще каже тогава съпругът ти. Аз родих на 31 години. Сега си мисля, че ако бях родила по рано вече щях да имам 2-3 деца.
Няма по голяма радост и за мен и за съпругът ми от АЛИ. Тя е нашето щастие и най-голямата ни любов. Не бих се замислила вообще.
Хващай се за работа и действай!
А после като види малкото съкровище ще е благодарен, че си взела нещата в свой ръце.
Там, където има деца има и пари за да ги гледаш! Wink

Общи условия

Активация на акаунт