Голяма параноя, страх и фатализъм ги е обхванал.
Не отговарят на въпроси - питам ги за колички, за дрешки, за цвят на стая. Не че ме интересува толкова, колкото разговора да поеме приятна посока,.. по -замечтана някак си, по-щастлива.Не. Тайна велика. Да не викаме ' дявола', ' Рибата е още в морето" ; " То да е здраво, количката ще я уредим" и тн. Никаква положителна нагласа нямат тия жени.
А аз вярвам в положителната нагласа, в чакането на бебето , планирайки, мечтаейки, правейки парти с приятелки и тн и тн и тн....Вярвам, че мислейки и правейки красиви неща, ' викаме' доброто за бебетата. Моето съм го 'поръчала' бузесто с много коса.
И си го казвам - искам бебе , като от ей тая реклама на Бенеттон
не ме е страх. А в БГ шият червени конци за сутиените си, да не ги 'уручасат'.
Незнам откъде идва тази психология на страха и параноята, сигурно от турското робство,
когато 'българина' е крил бременността, бебето от турците, за да не го вземат за
еничар...толкова ли дълбоко е залегнало това в народопсихологията, че в 21ви век бременни в 3-4 месец се страхуват да говорят даже за бебета.
Първия път , като видях как се празнува живота в Италия се разплаках.
Бях в родилно отделение, видях толкова цветя, балони, всяко легълце с надпис " Добре дошло бебе еди кое си". А на вратите на хората на домовете им, едни голеееми сини/ розови панделки! И име или съобщение " МАРКО" .. родено бебе в този дом
Усмихваш се, като минаваш.
Хората разлепват постери по дърветата , че са им се родили бебета, а ние разлепваме некролози, когато загубим хора....
Кажете за страните в които живеете! Как се очакват там бебетата и как биват посрещани на белия свят !