За мен децата имат нужда от родителите си през абсолютно целия си живот, а зависимостта се променя от материално към духовно ниво. През първите години физическото оцеляване на детето зависи от майката, през пубертета психическото му оцеляване и формирането му като индивид, а след това колкото и банално да звучи, родителите остават действително “най-добрите” приятели, с които можеш да си кажеш всичко. За себе си мога да заявя, че и на 38 години имам нужда от майка ми и баща ми – чисто психологически, да знам, че ги имам.
Що се отнася до работата, за мен това е най-естественото развитие и ход на нещата, както за майката, така и за самото дете. Всеки човек има нужда от своя собствена социална среда – майката получава своята работейки, а детето в детската градина сред себеподобните. Обратното би било противоестествено. Вече беше казано, но и аз подкрепям идеята, че не е важно количеството, а качеството на прекараното време с децата.
Що се отнася до работата, за мен това е най-естественото развитие и ход на нещата, както за майката, така и за самото дете. Всеки човек има нужда от своя собствена социална среда – майката получава своята работейки, а детето в детската градина сред себеподобните. Обратното би било противоестествено. Вече беше казано, но и аз подкрепям идеята, че не е важно количеството, а качеството на прекараното време с децата.
.....
После някой ден синовете ни, ако ни отпишат окончателно след като са се задомили, има да ревееем 
