Към "привързаните" родители - наказвате ли ги?

По литературите окачествяват като най-голямото наказание - лишаване от любов, истинско разсърдване, да не му говориш на детето, да не му обръщаш внимание. Това се окачествява и като по-лошо от плесниците.
Прилагам го много рядко, дъщеря ми тогава е много нещастна. Децата обаче трябва да имат граници и като малки много често изпитват тези граници - докъде могат да стигнат.
Безспорно наказание, което не впечатлява детето по никакъв начин, просто не е необходимо.

Моите страндартни наказания са 1 седмица без телевизия, 1 седмица нищо сладко. Не е гениално, но това при нея действа.

Явно сладураната е със силен характер. Успех и не се отчайвай!

Благодаря ти, това са идеи, които мога да прилагам по отношение на брат й. Тя просто е много малка и концепцията й за време и за причинно - следствена връзка още не е изградена. Ако я лиша от ТВ за една седмица, още на втория ден няма дапомни каква е причината за това наказание.

Междувременно я извиках, попитах я знае ли защо е в ъгъла, тя смутено ми обясни, че е там, защото се е напикала и ми обеща, че вече няма да го прави. Метна ме на върбата, с две думи.

Но не мога да си представя да направя нещо, от което да я накарам да си мисли, че не я обичам. По-добре да я набия и да ми олекне.

Наказвам с лишаване от някаква привилегия - детски филм, играчки, без компютър за извстно време, но нашия е голям и тези неща действат.
Пробвай да "арестуваш" любимата играчка, за  ден, два да е само и виж дали заради нея ще преосмисли поведението си.

Ами тя май няма любима играчка. Може да пробвам да не й давам цицата -това със сигурност няма да й хареса.

Казвам й, че съм й обидена и не й говоря известно време, ако наистина ме е ядосала и не искам точно сега да говоря.

Обяснявам (почти всеки път) много твърдо, че много я обичам, но сега не я харесвам, защото ... еди какво си, но много я обичам; Казвам й, че е много добро дете, но сега е малко палава/непослушна (това - защото никак не обичам етикети като 'лош' и 'разглезен' примерно).

Ако простъпката е придружена с тръшкане - или я взимам и държа, докато не се укроти, или я пращам в другата стая, да дойде, когато се наплаче (зависи).

Винаги говорим дали знае какво е направила, ако се извинява - защо се извинява и т.н.

Но от това, което си казвала и по-рано, Ирина е по-буйна и жива, та не знам тези методи доколко ще помогнат...

Не съм 100% т. нар. "привързан родител". Но да кажа ние как постъпваме:

Сина ми си има стол за размисъл. Като направи нещо нежелателно го слагам на стола и му обеснявам защо е там, за какво искам да помисли. Стои там по 1 минута. След това го взимам питам го дали си е помислил, какво е измислил и, ако има за какво да се извини.

Сериозните разкази се провеждат на нейното ниво - клякаш, сядаш, т.н., за да не стърчиш над нея, а да я гледаш право в очите. И много сериозен тон, и не се разколебавай. Веднъж като си я изратила в ъгъла (или на наказателния стол) - там е за определеното време.

За времето - по една минута за всяка година - на 2.5 г = 2.5 минутки...

Не е лесно.

Това с разговорите на нивото на очите й го зная  - нали си чета редовно форумите. Само че стои в ъгъла повече от 2 минути и половина, защото за толкова хич не й прави впечатление.

От споделеното от вас оставам с впечатлението, че съм майка на най-големия звяр. Не се впечатлява от нищо. В момента лежи с глава под килима и крещи с цяло гърло.

Моята маймуна е още малка, та не съм действала с разни методи, но си мислех друго - дали просто ситуацията не е такава? Каква може да е причината нарочно да се напишка - иска да привлече внимание ли, уморена ли е, превъзбудена от нещо Защото това си е чиста провокация - и може би не трябва да се поддаваш повече от необходимото - изразяваш твърдо неодобрение с всичкото гледане в очите и сериозен тон, няколко минути да помисли и сменяйте гащите, че да не настине И после обръщане на внимание, защото вероятно това е искала
Доколкото имам наблюдения над по-буйните деца в градината, рестрикциите само ги карат още повече да полудяват и да търсят начин да привлекат внимание (често тълкуван като опит да си изпросят наистина пердаха, защото правят абсолютни дивотии). В тези случаи - особено когато е налице някаква обяснима причина (умора, превъзбуда и т.н.) май е по-добре да не се обръща внимание и да се отвлече тяхното внимание в друга посока (говоря за по-големите, де - и не в домашна обстановка ).

И аз искам под килима да пеем в дует 

Напоследък съм мила и добра, защото съм гузна, че ще почвам работа. И не бия. Добре, че няма за какво. Но, ако имаше - бих ступала виновника. По-добре да ми олекне, защото иначе по-лошо. Много зависи. Ако човекът го прави с пълното съзнание, че прави "биля" - ще има последствия. Ирина май има други цели 

Ситуацията при нас с големия е аналогична. Дързък и самонадеян. Имам чувството, че е опериран от чувство за вина, макар да е достатъчно голям, за да съзнава белите си. Последният ни случай беше подобен на вашия. Той отдавна пиша сам в тоалетната, казва си като сме на вън и т.н. Миналата седмица отиваме на сладкарница, а там фраш - всичко живо се е спасило от студа навън. Той познава добре мястото. Сядаме на една от масите при други хора и след малко гледам нашият клекнал на земята и пикае   Грабнах го и хукнах към тоалетната, но той беше свършил всичко. Теглих му едно конско, ефект - никакъв. Излезе си от тоалетната, взе салфетка от масата и клекна да си бърше пишаното от земята! Направо да откачиш, народа се пули насреща ни, а човекът доволен и горд от себе си, че си е почистил. След дълги и тържествени обещания, че повече няма да прави така, го направи още 5 пъти същия ден - и у дома и навън.


Тогава предприех следните мерки:
Първо - спираш да говориш, изрично обяснявайки колко си сърдита и обидена. Повярвай, ако не отстъпваш - ще има ефект.
Второ - вземаш най-любимото. Аз му взех наскоро подареното му колело. Страшно се впечатли и мисля, че определено се замисли над дилемата кое е по-важно да ме предизвиква - или да си върне колелото. Щом нямате любима вещ, май е време да си намерите.

При нас тези неща подействаха. Досега не си е позволявал подобни своеволия. Далеч съм от мисълта, че няма да се повтори някой ден, но ако си последователна в мерките още повече ще ги затвърдиш.

За пореден път се убеждавам, че децата ни растат по-умни, хитри и изобретателни от нас!

Ако и Смърфиета се навре под килима, изобщо няма да ми направи впечатление. Вече не се впечатлявам. Но понякога се чудя дали постъпвам правилно заради отношенията с брат й. Ирина безобразничи, и аз (както коментира и Хедра), отвличам вниманието й, като й предлагам по-атрактивни занимания. В същото време брат й наблюдава тия мои действия и справедливо негодува. От негова гледна точка (а той е предпубертет и е много чуствителен), на нея разрешаваме всичко, а на него - не.

А Ирина за мен е някакво изпитание, вероятно Господ е решил да види колко мога да понасям. Току що поиска да суче и аз й казах, че ще суче, след като си оправи играчките (под килима са). Ирина каза "Няма", отиде, извади една кофичка кисело мляко от хладилника и в момента набива яко с лъжицата.

АИС, вероятно си права. Само че тя наистина няма предпочитания към определена играчка, книга или вещ - осве ДВДто. Освен да я лишавам от понитата и мечетата с възпитателна цел. 

о да забравих да кажа, че това са наказанията за 10 годишната ми дъщеря. Като по-малка пак имаше наказване да не гледа детското и няколко пъти съм изхвърляла играчки (ама истински пред очите й в кофата) о да забравих да кажа, че това са наказанията за 10 годишната ми дъщеря. Като по-малка пак имаше наказване да не гледа детското и няколко пъти съм изхвърляла играчки (ама истински пред очите й в кофата). И когато съм й била сърдита и не й говоря винаги е действало от малка до сега.


Уау, впечатлена съм, твоето дете се е родило направо с више образование. Явно много умна и самостоятелна. Ще се гордееш с нея като порасне, ако до тогава оцелееш.  Ами моят съвет е - не се отчайвай, доколкото можеш!!!

Наречи ме брутална (и вероятно ще си права), но в такъв случай аз бих й взела и киселото мляко - никакви забавления, щом не иска да изпълни просто нещо, което е нейно задължение (играчките).

Да... аз дълго време заплашвах напразно, но преди седмица някъде ми кипна и метнах телефона й в кофата (зад нея, всъщност...сърце не ми даде да го изхвърля съвсем). Тя много рева, но страшно се впечатли и мисля, че предадох съобщението.

Сега само се чудя дали и как някой ден да го изкарам на бял свят... ясно, че не мога да кажа, че не съм го хвърлила - ще премахна ефекта... Ако 'купя' същия - няма да има възпитателен ефект... идеи?

Бу, напротив, ако си е променила държанието и е послушна, можеш да "купиш" същия. Така ще види, че доброто поведение си заслужава усилията

Аз съвсем не съм привързан родител, де, ама и да си кажа.
Наказвам с "полезни" наказания - без сладко, без детско, без видео игра. И без това тези трите са ограничени и той бди като орел. 
Много важно за мен е всеки път да разбере защо е бил наказан, говорим за това, обяснявам му защо не е хубаво да се прави така и пр.
Никога не го наказвам с мълчание, със сърдене. За моето дете това би било много тежко наказание, а той никога не е имал кой знае какви "провинения".

Не знам, сигурно е индивидуално като всичко, свързано с децата. На Мая няколко минути целенасочено мълчание (няма как да са повече от 2-3) й правят впечатление.

Дъщеря ми е същата като Ирина. Имам чувството, че нищо не я впечатлява. Единственото което успявам да направя е да наложа нещо като я оставя да се тръшка. Но това не винаги е решение. Например не искаше да й слагам лигавник като се храни и започваше да се тръшка всеки път. Обаче аз й го слагах, връзвах го така че да не може да го махне и тя ревеше, ревеше и накрая се примиряваше. Няколко пъти така и сега си слага лигавника без разправии. Но ако искам например да я накарам да си прибере играчките? Какво да  направя? Показвам й как се прибират, казвам й 100 пъти да започва да ги прибира, обаче тя не помръдва. Опитвала съм се да я наказвам в ъгъла да стои права. Обаче въпросният ъгъл е зад вратата и има една ниша и на нея й се стори много забавен - постепенно си направи колибка и й е супер забавно да ходи там. И така ъгълът си го превърна сама от наказание в удоволствие. Даже по едно време като направи някоя беля и сама си отиваше ухилена в ъгъла!!!! Случвало ми се е да загубя съвсем търпение и да я плесна по дупето. Тя и от това не се впечатлява. Тъкмо съм се почувствала виновна, че съм си изпуснала нервите и я гледам тя ми се хили зад гърба. Въобще не знам какво да правя. Да отбележа, че дъщеря ми почти не говори или по-точно бърбори на някакъв си неин език и даже не мога да разбера въобще нещо разбира ли от това, което й казвам. И аз исках да пусна тема, но не знаех как да формулирам проблема. Ще следя темата с интерес, защото и аз не намирам решение.  

Ох, писах, писах и ми го затри Нета

С две думи - аз нито удрям, нито наказвам, рядко и говоря.

Усети ли, че й се заповядва Дариа също отказва категорично да изпълни каквото й казвам или се прави на тотално расеяна. Мога да дам пример от тази вечер: Прибираме се, казвам й поне 5 пъти да дойде да си измием ръцете тя се прави, че не ме чува, а един път отговори, че нямало. Аз се измих без изобщо да коментирам нейния отказ, сложих масата й я попитах ще яде ли. Тя каза 'да' й аз й отвърнах да отиде да си измие ръцете тогава. Ами беше пред вратата на банята и се изми без никакви протести. 1 на 0 за мен, защото е важно, че си е измила ръцете, а не кой си е наложил волята нали?

Идеята ми е, че не следва да се противопоставям на нейната воля, освен ако не се налага. За важни неща съм безкомпромисна и става на моето ако ще да реве, а аз да я влача. Иначе я оставям уж тя да командва парада   Все пак децата също имат чувство на собствено достойнство, а при някой е много силно. По-добре е да израстне една идея по-самоуверена, отколкото една идея по-смачкана.

Приемам ината й като стена. Вместо да го разбивам с глава, се опитвам да го изтънявам. Малко е трудно в началото, защото ти се ще да кажеш - Аз командвам-ще правиш каквото ти кажа. Но после свикваш, а и това да надхитриш малката гадина също е приятно

Аз не говоря от личен опит, но съм чела книги по въпроса за наказанията. И там се препоръчва лишаване от внимание и изолиране в стаята си, времето е в зависимост от възрастта. Ако е на 2г.- съответно 2мин. За сега се разбирам с моя син без наказания все още се разбираме с приказки и отклоняване на вниманието, но все още е в тази възраст. Но не знам до кога ще е така. И аз съм твърдо против боя. Имай в предвид, че вие сте в труден период и не можеш да очакваш послушание. Но не се отчайвай детския пубертет приключва след 3г. Успех!  
Мога да ти препоръчам книгата на Фицхю Додсън "изкуството да бъдеш родител" там има глава свързана с детския пубертет и съвети как трябва да постъпим. Ако искаш да си я дръпнеш, можеш да го направиш TУК

Тинка, мерси много за предложението. Но не ми допада този автор. По - скоро имам нужда от споделен опит, а не от разсъждения как да "отразявам" чуствата на малката палавница. Но ти благодаря за загрижеността и оптимистичната прогноза. 

Лала, положението определено у нас е идентично с вашето. Това звучи, като аз да съмч го писала.

С този темперамент на Ирина само мога да ти стискам палци.  Нямам достатъчно опит, както и успехи в подобна ситуация.
 Питам се как бих постъпила - първо ще сменя гащите за да не се притеснявам колко време ще продължи "битката" и да елиминирам чувството на вина, което може да се появи. След това - смело в боя 
И после непременно пиши как се разбрахте! Ще ни е полезно!

Споделям поведението на Isa.

Усетя ли, че изтървам положението, започвам да мисля някакъв нестандартен (за Кирчо) ход. И най-често става така, че все едно той е поискал да стане на моето.

В твоята ситуация с нарочното напикаване предполагам, че бих се направила на учудена: "Я, май си се напишкала. Брей, как ли е станало това? Нищо, отиди да се преобуеш." И това с равен, почти незаинтересован тон. След което ще подмина и ще отида да си свърша нещо без да проверя дали отива да се преобуе. И като се върне с мокри гащи: "Не са ли ти мокри гащите? Дай да проверя. Ами да, трябва да ги смениш" и то с интонация все едно казвам: "Вдигни лъжицата, баща ти я изтърва преди малко." Нищо, че тя знае, че се правя на ударена.

Една наша случка:
Например в класическата ситуация на разходка без количка/колело, когато казва "гуш". До вчера нямаше изход. Не го ли гушна реве яко. Но вчера му казах "сам" и той отказа да го гушкам, продължихме разходката. Просто в момента е в период, в който е горд с всичко, което направи САМ Сега сме на диалога "гуш" - "сам" и продължаваме разходката. Дано това се запази 

Три дни без това, за което се е тръшкала; последният път беше много виновна и баща й я наказа без филмчета до края на седмицата. От моя страна беше три дни без сокче (за сок беше тръшканицата). Ама вечерта с толкова прочувствен глас ме попита: "Мамо, а храна имам ли право да ям?" 
Джуджето, дето й носи подаръците в детската градина, също й се разсърдва в такива моменти и шкафчето й е празно следобед.
Хапчице, колко ти е голяма момата?
Като беше по-малка, само стигаше да я уплаша, че ще й се разсърдя. Ако ревеше, я пращах в другата стая да се нареве и после да дойде при мен, като й мине. Ама може би си е до дете.

Анде, на 2 и половина е. Но при нея не е от възрастта, тя си е такава от малка.

...пробвай татко й да я наказва. Забелязвам, че напоследък се държи по-разпасано с мен, тъй като знае, че лесно й прощавам, че дори да се сърдя, вече съм й простила. Ако таткото още не се е "компрометирал" по този начин, пробвай с него.

Хапке, аз не съм привързан родител, но отглеждам същия малък "звяр"  . И също като теб имам много по-послушен и разбран батко (не предпубер), но също склонен да се сърди, че подходите са различни  .
При Дани с "лошо" нищо не се постига! Аз съм прилагала и по-радикални мерки, а и съм плескала, но той е толкова упорит, че ако се запънем един срещу друг накрая побеждава  , защото просто ме довежда до състояние в което ако не отстъпя трябва да го метна през балкона  .
По един час може да си стои в стаята, но не си прибира играчките, а когато мина да го видя ми прави впечатление, че изобщо не се трогва играе си човека. И на стол е стоял наказан, но и това не го кара да слуша повече. Не се разсейва с нищо, не е склонен на замяна или пазарлък, а когато реша да го накажа без бонбони или сладко, най-нагло ме пита за колко време е наказанието и точно какво включва ( пита "Без бонбони, но нали може да си взема дъвка?  ), приема си наказанията леко и продължава да си прави каквото си е наумил. Вече съм склонна да приема характера му и да не се впрягам, явно е такъв и така ще бъде. И учителки в градина са на мнение, че е много целенасочен, склонен да следва желанията си до дупка.
Единственото нещо което при него върши работа е "с добро". Не казвам "прибери си играчките!", а "Много ще ме зарадваш, ако преди обяд си прибереш играчките!", не казвам "Измий си ръцете!", а "Ти докато си измиеш ръцете, аз ще избера книжка и после ще ти я прочета.", не казвам "Време е да започнеш да ме слушаш!", а "Много ще ми е приятно да ми подариш един послушен ден!". Лошото е че не винаги съм в сговорчиво и дипломатично настроение  и тогава става страшно  .

Наказвам, и още как Никола е дивак, знаеш го, Хапчо Такъв инат няма просто. Може да седи гладен, жаден, да не спи, но трябва да е на неговото В началото много откачах, чувствах се безпомощна, обвинявах се за тия изпълнения негови...Сега установих, че нищо не мога да направя по въпроса - просто го оставям да си се тръшка, когато е ей така, за нищо, а когато е направил беля нарочно - го наказвам за 2 минутки с лице към стената То й пореве, пореве, пък дойде да се извини, гушваме се и си прощаваме
Няма да крия, че понякога го плясвам или крясвам. Не е добре, но...старая се да свеждам тези моменти до минимум

1. да си отива в стаята;
2. 7 дни, до 1м. без детски по ТВ-то;
3. накрая не й говорих 2дни и половина.

Всяко едно наказание е дало кратковременен резултат. 

Моето момиче е същото зверче. Не помагат наказания, свързани с време или пък плесване, не помага и многословно обяснение. Когато ми прави нарочно такива номерца не реагирам особено остро, а започвам да оправям сама бъркотията, /в случая ще започна да й сменям гащичките/ и да мрънкам колко съм обидена. Уж е голямо момиче, а какви неща върши, а мама я боли сега гръбчето да преобува и да се навежда непрекъснато, а има още куп неща да свърши и т.н и на втората минута тя се извинява, целува ме и започва да помага. Същото е с прибиране на играчки след отказ от нейна страна. Или казвам "Ти разчисти играчките докато приготвя вечерята и ела да ми помагаш с приборите". За сега действа. Звучи като метод който се прилага при много разбрано дете, но повярвай ми близките ми познати винаги ме "окайват" как се справям с това диво овенче

Забравих да добавя, че така практикувам от около 6 месеца и бодобни инатливи случки са рядкост вече и не се повтарят.

Никога не ми се е случвало да наказвам. По някакъв начин ми е много неприятна тази идея. Имам чувство, че да сложа детето в ъгъла или да не му говоря е по-унизително и за двама ни, отколкото просто да го напляскам. Предпочитам да избухна и "всея респект" на момента, отколкото три дни да не му пускам любимото филмче... Съжалявам, че споделям мнението си въпреки изричната забрана на hapka за споменаване на шамари 

Ели, много ти благодаря за написаното. Ти си облякла в завършен вид това, което всъщност усещам и разбирам, че е единствения подход. При нея с налагане на волята ми насила просто не се получава нищо. Би се получило, ако си поставя за цел да смачкам тоя опак и независим нрав, но не ми се иска. Вярно е,че докато е с мен и ми се зъби и прави натерсене, ме подлудява, и наистина ми се иска да я метна отвисоко. Само че от друга страна, точно тая независимост и упоритост, които демонстрира, ми се ще да се запазят. Надявам се като порасне, тия качества да се облагородят и да й послужат за добро. Насилието (не толкова физическото, колкото психическото), върху характера й, освен да пречупя тоя характер, до нищо друго няма да доведе.

Иначе у нас се водят напълно абсурдни диалози. Като се напикае демонстративно, се разиграва следния цирк:
аз: Ирина!!!
тя (невинно): Кажи?
аз: Защо пак се напика?
тя: Пиках се
аз: Ще се напикаваш ли пак?
тя: Неее
Аз я пращам да си събуе напиканите дрехи. Тя се съблича чисто гола и почва да тича из апартамента, докато я стигна, хвана и облека насила. Обикновено не става веднага, защото е много бърза.

Аз съм от привързаните родители, въпреки че детето ходи на ясла.

Наказвам го със сърдене - обръщам му гръб и се сърдя и не му приказвам (това единствено когато нещата са излезли извън контрол) в продължение на няколко минути. Ако не иска да си измие ръцете преди хранене - обяснявам, че няма да яде. Ако ми се затръшка и не иска да си прибере кубчетата в специалната кутия за тях, се обяснява, че феята на кубчетата ще дойде и ще си ги вземе и вече няма да има кубчета с които да играе или че ако прибере всички кубчета ще гледаме заедно филмче и ще пием чай . В момента, в който стане непоносимо тръшкането му казвам, че съм сърдита и толкоз. Това поне действа.

Моята се напъхваше напикана под бюрото.

Хм... точно с напикаване проблем не съм имала, понеже Мая сама се toilet-trained за 2 дена без никакви усилия от моя страна и произшествия (вкл. напук) не сме имали.
Дали няма да помогне, ако й всадиш мисълта, че това е некрасиво и неприятно? Т.е. щом веднъж вече има изграден навик за ходене до тоалетна и го прави чисто напук, не стои въпроса, че ще й всадиш чувство за вина, ако не се изпишка на гърнето, си мисля.
Да й кажеш 'пфу' и 'колко некрасиво' и 'как мирише' и 'колко е оцапана, ще й се смеят хората'... Такива неща?

При Мая понякога работи подобен подход. Преди 2 седмици настоя да излезе навън с блуза, но по гол задник. Баща й се ядоса, но аз й разреших. Взех панталона и гащите в ръка и я изведох гола навън, като много любезно й обяснявах през цялото време как сега всички ще й се смеят, като я видят как ходи гола по улиците и т.н. На втората минута ревеше да я обуя.

Аз не съм наказвала още...да следя темата........

......честно казано винаги подхождам с нагласата за търпеливост.......ако се напишка, просто казвам "Нищо, миличък " и преобувам.......май че това е вариант, защото не му давам шанс да ми прави напук

Иска ми се да кажа, че съм от "привързаните родители", но истината е, че напоследък често си изпускам нервите    Затова ще кажа само, че идеята ми допада.
По темата - специално за напикаване/наакване не съм наказвала, въпреки че и моят Никола го е правил. Най-крайното, до което съм стигала, са забележки в стил:
"Виж сега как ти е мокро" (като го оставям да му е мокро известно време),
"Сега на Криси може да му мирише и да не иска да си играе с теб" (Криси му е любимият братовчед, на 5 год е и наистина почва да хленчи или да се подиграва в такива случаи);
"Сега мама трябва да пере гащи вместо да си играе с теб на ... (нещо, което знам, че много обича)" (после го оставям сам да си поиграе известно време).
1-2 пъти съм го карала да си пере сам гащите, но това обикновено водеше до бурни протести, тъй че се отказах.
Отдавна не е имало такъв инцидент. Май откри нови (по-ефективни) начини да показва характер, виждайки, че не ме впечатлява особено с напишкване/наакване 

здрасти  , не си сама да знаеш, моето също е звяр и половина.
И не го казвам само аз, а и всичките ми момичета.
Когато е при мен, една върви само след него.
Аз имам друг проблем - всеки, който му закачи нещо с което си играе, следва зверско драскане, ухапване или друго нещо страшно болезнено и отвратително.
Беше позатихнал този момент, сега пак е в стихията си.
Идва ми не да го плесна, а да го размажа на място 
Но си знам че е безсмислено, питам го Защо го направи?
Отговор
Защото детето е лошо.
И аз почвам обяснение, ама не е лошо и тн т
Изслушва ме внимателно и отсича
Лошо е.
И въобще много други работи.
Не го наказвам, защото е безсмислено.
Пробвам с обяснения, понякога става, понякога не.

На първо място смятам, че трябва да се радваш, че имаш такова дете. 
Второ - не съм съгласна, че трябва да я наказваш, заради подобни неща. Много повече работа ще свършат поощренията и наградите, отколкото санкциите в подобни случаи.
Трето: По отношение на наказанията, въобще - Моята дъщеря вероятно минава за разглезена, опърничава и своенравна, но най - тежките наказания, които е понасяла са: лишаване от нашето внимание, от играчка, книга, филм или лакомство.
Тук следва тирада от нейна страна в стил: "Е, браво! Ти да не си някоя лоша майка, че да ме оставиш така?!", от която на мен ми се подкосяват колената от безизходност.
Да, говорим много, обяснявам, давам примери, изигравам дори някои нейни прояви, за да се види отстрани, но много често попадам в собствените си капани.
Може би, защото е вече на 4, но все по - рядко ми се налага да прибягвам до подобни мерки. Предупреждавам я отрано какво ще правим, какво се очаква от нея и какво ще постигнем с това. Например: утре трябва да станем много рано, ти да се приготвиш бързо, за да успеем да стигнем до планината. Напомням й го 1 -2 пъти вечерта и на  другия ден нямаме никакви проблеми.
Ако, сътвори нещо наистина лошо (под това аз разбирам някакъв тип агресия), също остава няколко минути сама, за да го осмисли осъзнае и да се извини искрено.
Моят проблем е с непрекъснатото отговаряне от нейна страна. Ако аз кажа 1 дума, тя ми отвръща с 10... С това наистина не знам как да се справя.

Ей това ще се опитам да го копирам, дано се получи и при нас. Проблема в къщи е с 6годишно, но е пак толкова тежък, още повече, че сме го пренебрегвали последните близо 2 години - защото лежах с тежка бременност, а после я поглезвахме, "за да не ревнува". Лошото е, че поведението и направо ме изкарва от кожата, и се сещам да съм дипломатична чак след като кресна.
Преди време в този форум ми препоръчаха една книжка: "[urlhttp://www.helikon.bg/book.php?book_id=32206]смелостта да възпитаваш[/url]". Странна е, но изглежда полезна. Авторът описва ситуации, в които децата предизвикват родителите си, за да открият границите, и родители, които не смеят да наложат авторитета си върху децата. Съвсем като у нас. Смятам, че си заслужава да се прочете. В нашата къща възпитавахме каката с уважение към мнението и личността и, отнасяхме се като към голям човек, и резултата е едно много интелигентно, умно и непоносимо налагащо се дете. Явно има грешка или в концепцията, или в нашето приложение.

Хапче, на твое място изобщо няма да си правя труда да я наказвам . Малка е (за мен ). Тя явно доста говори и това може би подвежда, но все пак е само на 2,5. Да, явно има неща, които децата и на тази възраст правят умишлено сякаш "напук", но ми се струва, че от гл. точка на децата това "напук" е по-различно от възприеманото от нас възрастните. Изобщо, детската логика...

хм, това много прилича на нашия случай. Според нашата психоложка, подранила съм с обясненията и разговорите, и съм пропуснала да наложа родителския авторитет. Демек понякога, особено в ранното детство, трябва да има не "защото......", а "защото мама знае как трябва да е" или "защото така".
И като резултат, вчера захвърли една книга по бебето. Аз и казах, че не се прави така, и "ако аз ти бях подала сока така, сега щеше да имаш синина и да си лепкава и мокра". А тя ми отговори: "а ти щеше да бъдеш в затвора". Нямам думи просто.

Да, и на мен отдавна ми каза една психоложка, че се държа с детето си като по - голямо. Явно е така - от момента на раждането й я възприемам и уважавам като отделна личност.
От друга страна - непрекъснато й повтарям, че мама и тате знаят най - добре кое трябва и кое не, и давам всякакви примери за това. В същото време искам и нейното мнение за нещата...
Но същата работа - Казвам: "Няма да ядеш шоколад сега"
Следва сърцераздирателен рев: "И какво? Аз гладна ли да стоя?" И всичко това на улицата и хората ме взимат за Ханибал...
На мен лично ми е трудно да намеря границата между родителски авторитет и родители - приятели. Пак, според психолозите, майката и бащата не трябва да са последното - те си имат функция на родители, а приятели детето само ще си намери... Но аз все се опитвам да открия топлата вода.

Хапке, и аз отглеждам страхотен инат - никога не се предава, готов е да реве ако трябва с часове, чак забравя за какво се е разплакал, но продълвава да реве. Не знам какво да те посъветвам - трудно е в такива моменти, като се има пред вид, че да- правят го нарочно, но пък от друга стрна не го правят, защото са лоши, а защото по този начин искат да ни приковат вниманието - защото за момент сасе почувствали изолирани или защото са изморени или превъзбудени от нещо. Трябва да се подхожда търпеливо (не че винаги ми се удава)
Това, което прилагам аз като наказание или лишаване от нещо любимо: напоследък му позволявм да гледа Книга за джунглата на DVD и ако прави бели нарочн му казвам, че няма да му пусам филмчето. Когато каже искам филмче - аз отговарям "не може, защото си направил това и това и ще пусна филмчето, когато започнеш да слушаш". По този начин спря да ака в гащите и започна да ползва гърне 
Другия метод, който прилагам е да кажа, че щом прави така, аз няма да се грижа за него и ще си изляза и ще го сотавя сам да се гледа. В такива ситуации той надава вой, казва да стоя при него и се втурва да ме гушка и да общава, че ще слуша. Естествено в повечето случаи просто блъфира, но няма как все се хващам в капана му 

Хапке, моят заек е по-кротичък, но от както тръгна на градина и тя започна да прави пуберитетски номера. Но понякога ние си мислим, че са такива, а те всъщност не са.Ето какво имам предивид.
В началото на септември, за период около 10тина дни Дени започна да се напишква. Без нито един пропуск - всички пишкания бяха в гащите. Може минута преди това да съм я питала дали има пиш и после пак се напикава. Минах и през непукизъм от моя страна и през наказване и през каране... После усетих, че е стрес - тогава ходихме на море, после на гости... Изглеждаше точно, че на инат го прави, после обещаваше, че няма повече и следващия път се напишкваше. В момента, в който се прибрахме и се успокои - нещата тръгнаха по старо му.
В конкретната ситуация бях измислила разни спасения, за да не пера постоянно като - виках я да ми прави компания когато аз ходя до тоалетна, изпишквахме разни животни и каквото му хрумне в момента, защото и тия неща бяха до време.
Толкова за пишкането - оказа се, че макар да е приличало на голямо заинатяване, всъщност е било от прекалено многото емоции.
Що се отнася до инатите наказвам рядко. За Деница да я оставя сама в стаята е голямо наказание, но и аз се старая да го използвам много рядко, за да не се изтърква(че току виж ми запяла като Ирина  ). Старая се да не я КАРАМ да върши разни неща, но ако все пак се наложи и тя откаже се правя, че нищо не се е случило. И следващия път, когато тя поиска нещо (а аз правя така, че това да е в рамките на няколко минути) казвам "Да дойда при теб ли искаш? А ти прибра ли си играчките/обу ли си чорапите/и т.н.., като те помолих? Не. Аз защо да идвам при теб тогава?" После заедно правим въпросното ненаправено нещо и после онова, за което ме е помолила.
Ако все пак нещото, за което се е заинатила е спешно, го свършвам аз. Дали ще става дума да й обуя насила чорапите или да прибера играчките, като се правя, че не я забелязвам, няма значение. Показвам, че е важно да бъде свършено и толкова.

Като цяло мисля, че по-добрия вариант е не да се опитваш да наложиш авторитета си, а да я подлъжеш да играе по твоята свирка. Със заобиколки разни или по метода на Том Сойер. Все пак ние сме по-големите и е редно да сме малко по-хитри. Така както го описваш тя явно те води по инат, така че ако ще се биеш на него фронт войната е загубена. Затова давай го по-яваш и не се впечатлявай, когато ти прави на инат. На нея пък ще й стане безинтересно като види, че няма ефект и току-виж спряла.

Кикики
Разсмя ме.
Аз много говоря, но понякога тръшвам 'Защото така' или 'Защото аз така казвам'. Малко пубертетско, ама писва ми пък на моменти от безкрайни 'Защо', целящи да доведат отговора ми до 'Добре, пак ще ти пусна детското, защото ме молиш за 167-ми път'.

Да, като видя някой да се нарича Привързан Родител, го наказвам да седи в ъгъла и да се срамува.

Намерих я тази книжка тук
http://www.friends7.hit.bg/knigi.html/4.html/4s.htm
но нещо не мога да я дръпна - може ли помощ   

Аз явно не съм привързан към децата си родител, защото не оставям ненаказана лоша постъпка и недопустимо държание. Естествено ако преди това съм обяснила и предупредила около 200 пъти какви ще са следващите ми действия. За бели наказвам изключително рядко, но за горните 2 съм желязна. За малкия още не знам как му се отразява моята "непривързаност", но големият ми син е почти на 10 години и съм сигурна, че съм на прав път с него. Много обичам и даже обожавам децата си както всяка майка, но за мен възпитанието включва и това.

  е, това е положението и при мен с малкия ми син-на 2г9м.
не му пука от наказание нито от заплахи, нито от пошляпване понякога го наплясквам повече за да има ефект.гадно се чувствам после
 

това го прилагам и аз, но понякога има успех, понякога се тръшка още повече

ами аз успях да я изтегля - кликваш на надписа Изтегли smelostta.rar 110KB  и получаваш рар архив, в него има хтм. Ако имаш проблеми, дай поща и ще ти я пратя. Наистина си заслужава да се прочете (особено без пари), поне за обща култура, защото е доста различна от гледните точки на повечето автори. Е, автора е малко излишно (за мен) религиозен, но това не пречи на останалото. Има наистина добри идеи, например как да създадем чувство за отговорност на децата, как да ги накараме да си прибират играчките, оправят леглото и пр.

Нямам възможност да изчета всички мнения, но да споделя моя опит - моята Ирина, на 3, също е много опака, ако реши, и не отстъпва. Забелязвам, че това, което работи, е след като й се скарам, развикам, шляпна по дупето (признавам, често ми се случва - не така, че да я боли, но така, че да изразя собствената си емоция), след като и тя се ядоса и почне да ми прави напук, да се тръшка и пр. - сменям тактиката, гушкам я, говоря меко и с разбиране, и тя за секунди вече се е извинила и разкаяла за постъпката си, събрала играчките, направила каквото съм искала от нея. Т. е. с ясното съзнание е, че е сбъркала, но ако тръгна на нож, отговаря със същото; иначе търси възможност за сдобряване. Обаче ако само с добро опитвам, често няма ефект, игнорира ме, прави си каквото си поиска.