От каква възраст е най-добре детето да спи само в стая?Ами,ако се събуди през нощта?На отворени врати ли да спим-ние родителите и то?А през зимата какво да правим,ако трябва да се спи на отворени врати? 
- Публикувана: 18 окт. 2006, 23:57 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2006, 13:56 ч.
От кога детето да спи само
Защо бързате да се преместите?Ели вече е на три, а още спим в една стая.През нощта, ако се пробуди, само тихичко и изшътквам и тя отново заспива.А понякога само ме поглежда , да види, че съм там и отново се успокоява.Така не ми се налага да тичам до друга стая през нощта,а детето вече да се е разсънило .
За сега в неговата си стая спи само следобед. Вечер все още е при нас. Понякога се събужда вечер и проплаква, а много често се отвива и аз ставам по няколко пъти на нощ да го завивам или успокоявам. Представям си, ако е сам в другата стая какво разхождане ще има, изобщо няма да се наспивам. От егоистична гледна точка, да има сън и за мен - ще изчакам да мине този период и тогава ще го отделя съвсем
Спим отделно от както стана на една година , а можеше и по-рано. Вратата и е затворена и зимата е топло. Така всички спят много по-спокойно и преместването минава без проблем като е по-малко детето. Вземи си бейбифон, ако се притесняваш.
П.П. На запад от самото раждане всички деца спят в отделни стаи.
П.П. На запад от самото раждане всички деца спят в отделни стаи.
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Преместихме я точно на две годинки.
Исках по-рано, но не бяхме оправили покрива /на последния етаж сме/ и нямаше как.
При нас е особено, защото хола и спалнята са преходни и още две стаи преходни и кухня. Ако бяхме останали в спалнята трябваше да ставам, да минавам през хола и през коридора и чак тогава да отида до нейната стая, а тя си приказва на сън, понякога иска мляко и все пак нямаше да я чувам а и щях да ходя напред - назад по цяла нощ, за отоплението на хиляда стаи да не говорим.
За това взехме едната двойка преходни стаи и направихме спалня и детска, сега сме през една стена, екстра ми е, даже топлим двете стаи, като е отворена вратата.
Исках по-рано, но не бяхме оправили покрива /на последния етаж сме/ и нямаше как.
При нас е особено, защото хола и спалнята са преходни и още две стаи преходни и кухня. Ако бяхме останали в спалнята трябваше да ставам, да минавам през хола и през коридора и чак тогава да отида до нейната стая, а тя си приказва на сън, понякога иска мляко и все пак нямаше да я чувам а и щях да ходя напред - назад по цяла нощ, за отоплението на хиляда стаи да не говорим.
За това взехме едната двойка преходни стаи и направихме спалня и детска, сега сме през една стена, екстра ми е, даже топлим двете стаи, като е отворена вратата.
Всичко зависи от детето.
Нели от малка спи непробудно нощем и от 6 месечна си спи самичка в стаята.Това обаче без бейбифон не мога да си представя
На 2 месеца се случва да се пробуди веднъж. Не е болка за умиране. Не оставям отворени врати. Още повече, че тя си ляга в 21.30, а ние доста по-късно.
Нели от малка спи непробудно нощем и от 6 месечна си спи самичка в стаята.Това обаче без бейбифон не мога да си представя
На 2 месеца се случва да се пробуди веднъж. Не е болка за умиране. Не оставям отворени врати. Още повече, че тя си ляга в 21.30, а ние доста по-късно. 
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Напълно съм съгласна. Хайде ако се пробуди, бейбифонът върши работа, а ако се отвие през нощта как ще се разбере, ако не се види. Особено пък зимата. Недай боже и да се е напишкало. 
Сина ни спи в отделна стая от както стана на 11 месеца. Спим на отворени врати (но понеже сме с парно това не е проблем за Т в стаите), чувам го дори когато леко се закашля. Само когато е болен ми се случва да спя в неговата стая.
Детето на моя позната е вече на 5 г, а все още не иска да спи отделно и колкото повече пораства, толкова повече се заинатява по този въпрос
. Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването. Е, аз съм противник на това от първия си ден вкъщи детето да спи отделно- може да повърне в съня си и да не го чуя. А на бебефони нямам вяра- не знаеш кога ще им паднат батериите
Моето мнение е, че около първата годинка на детето е идеалният момент то да се сдобие със самостоятелна стая.
Детето на моя позната е вече на 5 г, а все още не иска да спи отделно и колкото повече пораства, толкова повече се заинатява по този въпрос
. Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването. Е, аз съм противник на това от първия си ден вкъщи детето да спи отделно- може да повърне в съня си и да не го чуя. А на бебефони нямам вяра- не знаеш кога ще им паднат батериите Моето мнение е, че около първата годинка на детето е идеалният момент то да се сдобие със самостоятелна стая.
Детето на моя позната е вече на 5 г, а все още не иска да спи отделно и колкото повече пораства, толкова повече се заинатява по този въпрос . Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването.
. Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването. 
Дечко спи сам от 4 месечен и това никога не е било проблем.Той не става нощем и не пие вода.Вечер влизам поне 3 пъти преди да си легна,но той не се събужда.Ляга си в 20,15 и спи до 7,00 сутринта.В началото бяхме с бебефон,но тъй като нямаше нужда от него спряхме да го ползваме.
Мисля си,че всичко е индивидуално.
Мисля си,че всичко е индивидуално.
Детето на моя позната е вече на 5 г, а все още не иска да спи отделно и колкото повече пораства, толкова повече се заинатява по този въпрос . Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването.
. Колкото са по-малки децата, толкова по-лесно и без стресове става преместването. 
И аз мисля, че към годинката е най-удачно, защото много малките бебета често повръщат, ако са завити могат да се задушат.
Не е съвсем така. Дариа никога не е повръщала, дори и като много малко бебе. За завиването - просто трябва да знаеш с какво и как да завиваш.
За протокола - от 1-вия ден у дома спи сама в стая. Преди имахме бебефон, сега я чувам ако се разплаче, което се случва много, много рядко. Спането сама в стая е едно от нещата, за които съм безкрайно благодарна че не послушах съветите на хората около мен. Още към 40-тия си ден бебето ми си спеше непробудно от 8 до 8, както и аз. Никога не съм била недоспала и кисела от ставане по нощите и даване на биберон, вода, чай и подобни...
Дъщеря ни спи сама, откакто се преместихме в ново жилище. Беше на около година и половина. Понесе го добре, нямаше проблеми. Сега е вече на почти пет години и понякога като легне при нас, лежи, лежи и казва: искам си в мойто легло. Харесва си го, свикнала е. Спим на отворени врати, но не заради нея, а заради мойто спокойствие, все пак е малко дете, всичко се случва. Смятам, че е добре след една определена възраст да се отдели детето в самостоятелна стая, където да спи, да игре, това да си е неговото царство, неговото място в дома. А там в другата стая е "царството" на мама и тати. Ами нали и те са хора.
Аз преместих сина ми в самостоятелна стая като беше на една годинка. Преместих го с все бебешко креватче. Прие го доста добре, щото все пак си е в неговото си легълце и не усети липса. А за това дали ще го чуваш - със сигурност. Все още не съм чула за майка, която в колкото и отдалечена стая е да не чуе детето си. Това си е инстинкт, който само майките имаме. Ние сме на леко притворени врати. Така че не се колебай - направо го мести.
По-трудното ще дойде, когато ще траябва да го изместиш на единично легло. Ще пада, ще се събужда, плаче, идва при вас. На и това ще мине. При нас почти е отминало.
По-трудното ще дойде, когато ще траябва да го изместиш на единично легло. Ще пада, ще се събужда, плаче, идва при вас. На и това ще мине. При нас почти е отминало.
Винаги съм била на мнение че е по добре детето да спи отделно от родителите.
1 В спалната на двама влюбени трябва да мирише на секс а не на бебе.
2 По този начин когато е будно поне един родител спи.
3 Детето се научава да спи по спокойно.
Малкия от както се роди спи отделно и не съм го приспивала, слагам го на легло, давам шишето и готово.
Е има един недостатък, сега когато ходим на почивка трябва да взимаме апартамент защото не може да заспи когато има някой в стаята
1 В спалната на двама влюбени трябва да мирише на секс а не на бебе.
2 По този начин когато е будно поне един родител спи.
3 Детето се научава да спи по спокойно.
Малкия от както се роди спи отделно и не съм го приспивала, слагам го на легло, давам шишето и готово.
Е има един недостатък, сега когато ходим на почивка трябва да взимаме апартамент защото не може да заспи когато има някой в стаята
Зависи и как спи детето, защото ако се буди по сто пъти и майката трябва да става - айде няма нужда от излишни гимнастики 
Поради тази причина все още не сме отделили малкия да спи в детската. Ако спре до пролетта да се буди нощем по сто пъти, тогава, но не на всяка цена
Големия спи от първия ден в къЩи в неговата стая (доста смело от моя страна ).Само че първите 2 месеца zаспивахме често zаедно на дивана в хола.От преумора zаспивах държейки го на гърдите си zа да се оригне след ноЩното хранене.На 2 месеца спря да се буди ноЩем и си спеШе по цяла ноЩ в стаята..А малкия все оЩе при нас,zаЩото се пробужда понякога и ме притеснява да не буди баткото,който става рано zа градина.Но след месец, два Ще ги съберем.
По принцип смятам че по _рано трябва да се отдели детето ,докато не раzбира много.Може би около 6 месечна въzраст.
).Само че първите 2 месеца zаспивахме често zаедно на дивана в хола.От преумора zаспивах държейки го на гърдите си zа да се оригне след ноЩното хранене.На 2 месеца спря да се буди ноЩем и си спеШе по цяла ноЩ в стаята..А малкия все оЩе при нас,zаЩото се пробужда понякога и ме притеснява да не буди баткото,който става рано zа градина.Но след месец, два Ще ги съберем.По принцип смятам че по _рано трябва да се отдели детето ,докато не раzбира много.Може би около 6 месечна въzраст.
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Племеника ми,който е на една годинка го оставят да спи в отделна стая и доста често ако заспят дълбоко,родителите му не го чуват как реве.Толкова жално ми става за него и все си мисля как ли се чувства горкото като види ,че е само и никой не идва при него.А аз го чувам,защото съм на долния етаж точно под неговата стая и направо ми се къса сърцето.
Може да ме упреквате,но аз съм твърдо против отделянето на малко дете,а пък за бебе да не говорим.Ами ако се случи нещо през нощта и недай си боже на детето му стане нещо,ами после....Не че ако сме при него не може да се случи,но поне ще сме там и ще реагираме навреме.На моя позната детенцето й се задуши с възглавниците докато е спало,мир на праха му .Беше само на 6 месеца-едно малко ангелче.Майка му го бе оставила само за малко,за да просне прането си,а то какво стана
Абе ,против съм и тва е!Каквото искайте говорете,но за мен е важно да съм до детето си и да му показвам колко го обичам дори и когато спи.
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Племеника ми,който е на една годинка го оставят да спи в отделна стая и доста често ако заспят дълбоко,родителите му не го чуват как реве.Толкова жално ми става за него и все си мисля как ли се чувства горкото като види ,че е само и никой не идва при него.А аз го чувам,защото съм на долния етаж точно под неговата стая и направо ми се къса сърцето.
Може да ме упреквате,но аз съм твърдо против отделянето на малко дете,а пък за бебе да не говорим.Ами ако се случи нещо през нощта и недай си боже на детето му стане нещо,ами после....Не че ако сме при него не може да се случи,но поне ще сме там и ще реагираме навреме.На моя позната детенцето й се задуши с възглавниците докато е спало,мир на праха му .Беше само на 6 месеца-едно малко ангелче.Майка му го бе оставила само за малко,за да просне прането си,а то какво стана
Абе ,против съм и тва е!Каквото искайте говорете,но за мен е важно да съм до детето си и да му показвам колко го обичам дори и когато спи.
Ами всички изброени от теб недостатъци са такива, защото хората не са били достатъчно подготвени и съобразителни.
Бебефон и чуваш детето.
Възглавница в кревата на бебе не се оставя и прочие.
Като бях бременна и една позната ми разказваше как ставала по 100 пъти нощем да завива детето и се чудеше как ще оставя моето само без да го завивам. Ами купих й спален чувал. Малко мозък се иска.
Само 20 лева и си спестих нейното недоспиване. Просто някои хора си мислят, че като имат бебе и трябва да им е гадно.
Принципно всеки спи по-спокойно ако не смущават съня му. Та не ми се вижда вероятно 2 годишната ми дъщеря да е по-спокойна ако е в моята стая. Като ходим на почвки и трябва да спим в една стая определено се буди в пъти повече и не се наспива.
Цитат
Принципно всеки спи по-спокойно ако не смущават съня му. Та не ми се вижда вероятно 2 годишната ми дъщеря да е по-спокойна ако е в моята стая. Като ходим на почвки и трябва да спим в една стая определено се буди в пъти повече и не се наспива.
Всичките ти доводи бяха и моите също.
Според мен преди да навърши една годинка. Моето го отделих някъде в този период, защото усетих че спи спокойно докато не отидем по-късно и ние да легнем. Тогава се почваше едно въртене, сумтене, примрънкване за това и онова.
От тогава спи напълно самостоятелно, вярно че в началото се налагше многократно ставане, но си струваше. сега е доволен че има своя стая и е безстрашен в тъмното там.
Колкото по-големи стават и разбират повече, толкова повече се и запъват за собственото легло.
Детето но брата на мъжа ми е на 4.5 и всички спят в едно легло, иначе не става.
А колкото до по-горни изказвания - не ме притеснява да го оставя сам в другата стая, защото спрямо него шестото ми чувство явно наистина се е развило. Случва ми се нощем да се събудя и след няколко минути примерно той да промрънка за нещо, т.е. усещам явно че ще има нужда от нещо. Това е учудващо и за мен, защото това чувство ми е блокиране за всякакви други неща, но спрямо детето работи. Посъщата логика се случва да преценявам дали някоя настинка ще я преборим сами, или ще се ходи на лекар. Просто вътрешна увереност.
Но пък когато си станал свидетел на подобни истории като тази за 6-месечното бебе - незнам може и да имат основание някой майки за всички притеснения.
От тогава спи напълно самостоятелно, вярно че в началото се налагше многократно ставане, но си струваше. сега е доволен че има своя стая и е безстрашен в тъмното там.
Колкото по-големи стават и разбират повече, толкова повече се и запъват за собственото легло.
Детето но брата на мъжа ми е на 4.5 и всички спят в едно легло, иначе не става.
А колкото до по-горни изказвания - не ме притеснява да го оставя сам в другата стая, защото спрямо него шестото ми чувство явно наистина се е развило. Случва ми се нощем да се събудя и след няколко минути примерно той да промрънка за нещо, т.е. усещам явно че ще има нужда от нещо. Това е учудващо и за мен, защото това чувство ми е блокиране за всякакви други неща, но спрямо детето работи. Посъщата логика се случва да преценявам дали някоя настинка ще я преборим сами, или ще се ходи на лекар. Просто вътрешна увереност.
Но пък когато си станал свидетел на подобни истории като тази за 6-месечното бебе - незнам може и да имат основание някой майки за всички притеснения.
) 
Отделих Ивета в друга стая, когато стана на 2 г. Обаче и до ден днешен заспива при нас, на спалнята и после я пренасяме. Когато се буди нощем, нещо което за радост става рядко, я взимам при нас, за да заспи. Откакто е сама в стая е на периоди - понякога се буди и си говори сама в леглото и си се занимава, понякога веднага ни вика. Но като че с възрастта е по-трудно да се привикне в самостоятелност и това е нормално.
Много обичам да я гушкам и ми е приятно да заспива до мен, но не мисля, че трябва да жертвам напълно сексуалния и любовния си живот заради нея. С мъжа ми обичаме да си говорим в леглото след като я пренесем, а също така, слава Богу, правим секс редовно. Чудя се, как мамите, които държат децата да спят с тях, решават тия въпроси и не се ли страхуват, че ще настъпи отчуждение в интимната сфера?
Много обичам да я гушкам и ми е приятно да заспива до мен, но не мисля, че трябва да жертвам напълно сексуалния и любовния си живот заради нея. С мъжа ми обичаме да си говорим в леглото след като я пренесем, а също така, слава Богу, правим секс редовно. Чудя се, как мамите, които държат децата да спят с тях, решават тия въпроси и не се ли страхуват, че ще настъпи отчуждение в интимната сфера?
Препоръчани теми