Те са женени и имат дете. Ако Тя не беше забременяла, едва ли щяха да са заедно. Той казваше, че иска дете, тя му повярва, мислейки, че иска Нея и дете от Нея, но не след дълго разбра, че дете от която и да е и брак с нея би свършило работа. Защото човекът имал комплекс, че вече не е първа младост и всичките му приятели са семейни, а само той не е, въй че видиш ли, ще решат че нещо му куца...
Става каквото става и Той от много мил, променя държанието си. Вече е получил, каквото иска - още един "предмет" в инвентара. Защото жена му и детето са това. Пешо има кола, и Нашия си купува, Пешо има жена и дете и Нашия има. И продължава иначе да води съвсем същия си живот като преди, егоистично, сякаш няма отговорности към семейство и дете. Нали им дава пари, какво друго да искат???
Пък и не кръщка - направо е светец. Но иначе заинтересоваността и загрижеността клонят към нула и чувствата на жена му са си неин проблем, нали са си нейни в крайна сметка и по-добре ще е да не му ги споделя, защото на човека не му е до това. за предпочитане е след работа да бъде оставен на спокойствие с дистанционното в ръка и много да не Го занимават. А, че на жена Му главата й е гръмнала цял ден с детето и иска малко помощ е неин проблем, то и детето е нейна работа... Общо взето държанието Му е такова. Рядко да реши да направи нещо и е с едничката цел "На видя ли сега, не стоя с кръстени ръце! Ще млъкнеш ли най-после и да ме оставиш на мира?"... Като прибавим липсата на каквото и да е уважение към нея, публичното излагане, крещенето без повод и неблагодарността Му за всичките й усилия да е доволен...
Тя обаче имаше приятел, преди Него, който даваше всичко за Нея. Тя беше за него приоритет. Щастието за него беше да я прави щастлива. Не себе си - Нея. Тя го остави, защото беше дошъл някакъв скучен етап на връзката им. Но толкова бързо забременя, че нямаше време да разкара втория и да се върне при първия. Но пък искаше детето... А и в началото всичко изглеждаше обещаващо...
Сега обаче е пренебрегната, нещастна и се чувства по-самотна, отколкото когато наистина е била сама. Боли я още повече, че среща студенина от мъжа си не само към нея, а и към детето му. И тук дойде контрастът: Бившият вместо сърдит продължава да е луд по нея, а още по-луд по детето й. Играе си с него, интересува се ежедневно и й помага. Тя отказваше помощ и държеше дистанция, но след известно време видя, че по-добре и тя да помисли за себе си.
Понякога семейните отношения загрубяват, ама много. Стигало се е до моменти, когато Тя Го е заплашвала с полиция. Той пък, че ще я убие. Но пък в пристъп на ярост всеки може да каже всичко, нали? Въпросът е, че с бившия винаги е било спокойно и никога не е имало подобни състояния. Тя никога не се е чувствала потисната, самотна и вече съжалява за избора си. Ако зависеше от Нея и ставаше въпрос само за нея, тя щеше да е отново с бившия, но детето... Той с радост ще го приеме, но тя не иска да го отделя от родния му баща. Дори да е такъв, дълбоко в себе си го обича. Сигурно и нея. Но пък докога тя ще издържи на това? И трябва ли да издържа? И какъв шок ще е за детето да има двама бащи? Какво ще помисли за майка си? Какво да реши Тя?
Става каквото става и Той от много мил, променя държанието си. Вече е получил, каквото иска - още един "предмет" в инвентара. Защото жена му и детето са това. Пешо има кола, и Нашия си купува, Пешо има жена и дете и Нашия има. И продължава иначе да води съвсем същия си живот като преди, егоистично, сякаш няма отговорности към семейство и дете. Нали им дава пари, какво друго да искат???
Пък и не кръщка - направо е светец. Но иначе заинтересоваността и загрижеността клонят към нула и чувствата на жена му са си неин проблем, нали са си нейни в крайна сметка и по-добре ще е да не му ги споделя, защото на човека не му е до това. за предпочитане е след работа да бъде оставен на спокойствие с дистанционното в ръка и много да не Го занимават. А, че на жена Му главата й е гръмнала цял ден с детето и иска малко помощ е неин проблем, то и детето е нейна работа... Общо взето държанието Му е такова. Рядко да реши да направи нещо и е с едничката цел "На видя ли сега, не стоя с кръстени ръце! Ще млъкнеш ли най-после и да ме оставиш на мира?"... Като прибавим липсата на каквото и да е уважение към нея, публичното излагане, крещенето без повод и неблагодарността Му за всичките й усилия да е доволен...Тя обаче имаше приятел, преди Него, който даваше всичко за Нея. Тя беше за него приоритет. Щастието за него беше да я прави щастлива. Не себе си - Нея. Тя го остави, защото беше дошъл някакъв скучен етап на връзката им. Но толкова бързо забременя, че нямаше време да разкара втория и да се върне при първия. Но пък искаше детето... А и в началото всичко изглеждаше обещаващо...
Сега обаче е пренебрегната, нещастна и се чувства по-самотна, отколкото когато наистина е била сама. Боли я още повече, че среща студенина от мъжа си не само към нея, а и към детето му. И тук дойде контрастът: Бившият вместо сърдит продължава да е луд по нея, а още по-луд по детето й. Играе си с него, интересува се ежедневно и й помага. Тя отказваше помощ и държеше дистанция, но след известно време видя, че по-добре и тя да помисли за себе си.
Понякога семейните отношения загрубяват, ама много. Стигало се е до моменти, когато Тя Го е заплашвала с полиция. Той пък, че ще я убие. Но пък в пристъп на ярост всеки може да каже всичко, нали? Въпросът е, че с бившия винаги е било спокойно и никога не е имало подобни състояния. Тя никога не се е чувствала потисната, самотна и вече съжалява за избора си. Ако зависеше от Нея и ставаше въпрос само за нея, тя щеше да е отново с бившия, но детето... Той с радост ще го приеме, но тя не иска да го отделя от родния му баща. Дори да е такъв, дълбоко в себе си го обича. Сигурно и нея. Но пък докога тя ще издържи на това? И трябва ли да издържа? И какъв шок ще е за детето да има двама бащи? Какво ще помисли за майка си? Какво да реши Тя?
Да не стане'' от трън та на глог'' 
" Може би някой няма да е съгласен с мен,но какво преживява тази жена?!Само тя си знае!И какво като ще е отделено от баща си?Какъв дом и какво възпитание ще получи това дете в такава среда?!Нещастието на родителите рефлектира и върху децата!
Ужасно много мразя такива хора 
