Стана тази сутрин като го оставях в детската градина. Малко преди това ми обясняваше, че няма да му е мъчно за мен, както на сестра му (тя си порева порядъчно), ще ми каже "чао" и ще отиде да си играе с дечицата. Но като излезе лелята да го вземе изведнъж си смени физиономията, очичките му се насълзиха, брадичката му се разтрепери. Питах го дали се е натъжил и му припомних, че ще го взема след обяд. А той само ми обърна гръб и продължи навътре хълцайки. Ужасно ме разстрои, по-добре да беше ревал с пълно гърло. Толкова бързо ли порасна или някой му е говорил глупости? Или пък ме мрази, защото го оставям, и не иска да си признае, че му е мъчно....
- Публикувана: 20 окт. 2006, 10:27 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2006, 11:59 ч.
скри се да не го видя че плаче, а е само на 3
а дали пък това не е израз на "свикването"?
габа прави същото понякога - насълзяват й се очите, но тя смело влиза вътре. вечерта дори отрича, че е имало сълзи.
мисля си, че детето знае вече какво му предстои, знае, че не е страшно и лошо, но просто онзи момент на раздялата все още докарва сълзи...
а габа тази сутрин беше буквално насила замъкната навътре - тръшне се, разкрещя се, ревна... учителката я гушна и с много увещания и обещания я понесе към стаята... а на мен ми докривя ужасно!
габа прави същото понякога - насълзяват й се очите, но тя смело влиза вътре. вечерта дори отрича, че е имало сълзи.
мисля си, че детето знае вече какво му предстои, знае, че не е страшно и лошо, но просто онзи момент на раздялата все още докарва сълзи...
а габа тази сутрин беше буквално насила замъкната навътре - тръшне се, разкрещя се, ревна... учителката я гушна и с много увещания и обещания я понесе към стаята... а на мен ми докривя ужасно!
Тоест самият той не иска да плаче, но просто не може да се сдържи? Дано да е така... Вчера изобщо изобщо не плака, пък онзи ден се дра здраво, днес просто беше толкова странно...
Мислех, че при вас поне е отминал този период. Днес нещо специален ден ли е или просто е искала един ден допълнителна почивка Габката?
Мислех, че при вас поне е отминал този период. Днес нещо специален ден ли е или просто е искала един ден допълнителна почивка Габката?
Моите и двамата бяха така точно като свикваха(периода между голямото реване и спокойното влизане в детската).
Забелязвам го при малкият - просто осъзнава, че дори да плаче няма да се променят нещата - трябва да остане в детската, но пък му е мъчно и му трепери устата, но геройски се сдържа.
Забелязвам го при малкият - просто осъзнава, че дори да плаче няма да се променят нещата - трябва да остане в детската, но пък му е мъчно и му трепери устата, но геройски се сдържа.
Моето мнение е, че синът ти се е опитал да подтисне емозиите си пред теб за да не те тревожи. Ти показвала ли си чувства на притеснение и тревога, когато го оставяш сутрин? Може да се чувства виновен за това.
А е възможно лелките да са му казали, че само бебетата плачат или да са го злепоставили пред децата, да са го накарали да се срамува.
Според мен трябва да си поговорите двамата, да му обясниш че няма да му се караш ако си поплаква сутрин и да се държиш мъжки, когато го оставяш в градината. Разпитай го дали има други деца, плачещи сутрин, някой кара ли им се? Ако да, обясни е не е срамно да се плаче.
Моят син всяка сутрин плаче като го оставям в градината, нищо че има 2-3 годишен стаж. Казала съм му ако му се плаче, да си поплаче. Не си позволявам да му забранявам. За мен това е подтискане на емозиите, което след това може да избие в нещо друго.
А е възможно лелките да са му казали, че само бебетата плачат или да са го злепоставили пред децата, да са го накарали да се срамува.
Според мен трябва да си поговорите двамата, да му обясниш че няма да му се караш ако си поплаква сутрин и да се държиш мъжки, когато го оставяш в градината. Разпитай го дали има други деца, плачещи сутрин, някой кара ли им се? Ако да, обясни е не е срамно да се плаче.
Моят син всяка сутрин плаче като го оставям в градината, нищо че има 2-3 годишен стаж. Казала съм му ако му се плаче, да си поплаче. Не си позволявам да му забранявам. За мен това е подтискане на емозиите, което след това може да избие в нещо друго.
Разбира ,че ти е мъчно, затова се опитва да скрие сълзичките си.
Веднъж се скарахме с таткото пред детето и аз изхвърчах в другата стая, а тя идва веднага след мен и с насълзени очички и треперещи устнички, започна да ми разказва приказката за Червената Шапчица, за да ме успокои.И тя е само на три годинки.
Толкова са добри , състрадателни и мили , че понякога се чудя с какво сме ги заслужили
Веднъж се скарахме с таткото пред детето и аз изхвърчах в другата стая, а тя идва веднага след мен и с насълзени очички и треперещи устнички, започна да ми разказва приказката за Червената Шапчица, за да ме успокои.И тя е само на три годинки.
Толкова са добри , състрадателни и мили , че понякога се чудя с какво сме ги заслужили
Мислех, че при вас поне е отминал този период. Днес нещо специален ден ли е или просто е искала един ден допълнителна почивка Габката?
нещо става и се мъча да разбера какво. вчера ме посрещна с отказ да си тръгва от детска градина. искаше да й сваля от колата картите, които сутринта беше забравила, за да играе с останалите деца. след много преговори си тръгна с уговорката (вкл. и с учителката), че днес ще играят на карти.
снощи у дома имаше невероятно тръшкане - още с влизането. без видима причина се търкаляше по пода и крещеше - такова нещо не бях виждала досега. вечерта си легна доволна и спокойна. сутринта си стана самичка, беше весела, докато се озовахме пред детската градина...
та не знам - добре че предстоят почивни дни...
нещо става и се мъча да разбера какво. вчера ме посрещна с отказ да си тръгва от детска градина. искаше да й сваля от колата картите, които сутринта беше забравила, за да играе с останалите деца. след много преговори си тръгна с уговорката (вкл. и с учителката), че днес ще играят на карти.
снощи у дома имаше невероятно тръшкане - още с влизането. без видима причина се търкаляше по пода и крещеше - такова нещо не бях виждала досега. вечерта си легна доволна и спокойна. сутринта си стана самичка, беше весела, докато се озовахме пред детската градина...
та не знам - добре че предстоят почивни дни...
снощи у дома имаше невероятно тръшкане - още с влизането. без видима причина се търкаляше по пода и крещеше - такова нещо не бях виждала досега. вечерта си легна доволна и спокойна. сутринта си стана самичка, беше весела, докато се озовахме пред детската градина...
та не знам - добре че предстоят почивни дни...
Та май Габи е яла от същото
Светла, точно това ме тормози - не искам да се крие от страх или срам примерно. Притеснение и тревога не съм показвала, но съм му казвала много пъти, че и на мен ми е мъчно, че ще прекарам деня без него, че ще ми липсва, ей такива работи. Но това същото съм му го казвала и преди. Тази сутрин имаше две разлики - излезе да го посрещне лелката, а не учителката, и сестра му (която по негово настояване изпращаме заедно до яслата) рева повече от миналите дни. Дали има нещо общо - не знам. Хубави идеи си ми дала за въпроси, благодаря.
Дааа, наистина е хубаво, че предстоят почивни дни. Да поотдъхнат мъниците и да споделят евентуално какво ги мъчи...
Дааа, наистина е хубаво, че предстоят почивни дни. Да поотдъхнат мъниците и да споделят евентуално какво ги мъчи...
Моето мнение е, че синът ти се е опитал да подтисне емозиите си пред теб за да не те тревожи. Ти показвала ли си чувства на притеснение и тревога, когато го оставяш сутрин? Може да се чувства виновен за това.
А е възможно лелките да са му казали, че само бебетата плачат или да са го злепоставили пред децата, да са го накарали да се срамува.
А е възможно лелките да са му казали, че само бебетата плачат или да са го злепоставили пред децата, да са го накарали да се срамува.
