Из новите приключения на щерката...

Моите са по-дребни и не мога да дам адекватен съвет. Но си мисля, че е хубаво да й се възлагат дребни задачки и да свиква да е по-отговорна. И ако има издънки- тази седмица без забавления.

Може би просто е разсеяна, доколкото знам, в училище са доста претоварени.
Защо не се опиташ да й създадеш навик да си приготвя нещата за училище вечер и в началото да й помагаш!? Може пък да има резултат.
Не се тревожи.  Дано да съм ти била полезна.

Тя е 3-ти клас.
Помагах й за реденето на чантата до края на 1-ви клас. И сега ли пак да я контролирам? 

Шани, на прима виста - ами, браво на щерката!

Колко деца биха се сетили за подбно адекватно решение, като в случая с тетрадките!

Аз съм въвела правила за играчките, които се търкалят навсякъде и се прибират след много напомняне и уговорки, като малката го играе тарикат и си прави на разсеяна, та потърпевша е каката.
В кошове и шкафове съм прибрала всичко и съм сложила ленти с печат направен от картоф 
Не се пипа до второ нареждане!
Или докато останалите навън играчки, флумастри и пр., не видя подредени и прибрани след всяко използване.
Засега работи, но ограничението е още в сила.

Презадоволените деца бързо губят интерес и според мен има риск да изградят погрешна ценностна система, ако не се намери удачен подход.

Хем ти съчувствам, защото много добре те разбирам, хем ми е смешно. Това да са им проблемите на нашите деца! 
Моят е още по-зле, не само забравя, ами и не си купува нови, ами пише в някоя друга тетрадка. В крайна сметка, не може да се разбере коя тетрадка за какво е. Напр. е надписана по БЕ например, а вътре и задачи по математика, и планове по история и география, и физика, и химия... Всичките му тетрадки са по всичкология.  И съм викала, и съм наказвала, и съм късала... резултат нулев. Само моите нерви разбити. Накрая реших, че няма смисъл и спрях да обръщам внимание. Щом няма забележки в бележника, значи няма и възмутени учители, значи всичко е наред. Що пък само на мен да ми пука? 
Още повече, че догодина ще е в гимназията, а там, доколкото ги виждам, повече от 1 тетрадка не носят. 
Та така... 
А, щях да забравя, моят син не е презадоволен, което обяснява може би защо не си дублира тетрадките, а предпочита да си харчи джобните за по-полезни за него неща. 

Как да дам съвет след, като няма дете на тази възраст.
Бих направила "семеен съвет/събрание" . Всеки да си каже оплакванията и предложенията. Да има галсуване. Така би станала дума за тетрадките и бих я накарала да препише всички в "главната тетрадка". И понеже това е за пръв път, би минала само с предипреждение. Ще кажа, че ще има лишаване от любими неща. Няма да обяснявам какви и колко време, ще трае наказанието.

Шани, поздравления, както се казва тук, ти имаш едно умно, спокойно и разсъдливо дете.
Зодия Везни, както знаем....
Такива сме, Шани, и такива ще си останем.
Аз само където не ям бой от мъжа ми и хората са вдигнали ръце от мен, защото постоянно си търся ключовете, телефона или нещо си...
Мъжа ми е на ръба на нервна криза, никога нямам запалка, и отговорът винаги ми е такъв, аз мисля за хиляди, милиони други неща, та само една запалка ми е на главата.
Така де, момичето има толкова други неща, вие за едни тетрадки предиряте.
Шани, имай предвид, че когато навремето ми правиха психологически профил за една работа, в графа доминантна/отстъпчива пишеше - "не си прави изводи от наложени наказания"
Сигурна съм, че това важи и за твоето момиче.

Ааааааа, разбита съм... 
'Начи детето ми било умно?!  И разсъдливо и изобретателно...
Мнеееееее... Просто знае, че вече има "1тон" забележки в Бележника, от сорта на: "на гости за часът по Четене" и които аз отказвам да подпиша... Ми писна ми... 3-та г. тя не се е научила да си реди чантата и не знае за кое по-напред да мисли... 

... не само, че в момента преписва всичко по основните тетрадки, ми само да е посмяла и 1грешка да допусне. Пише кат' с "ляв крак" . Умее да рисува и най-малките детайли, а не може едни букви да засуче...

Знам, че може, знам че я бива и затова и аз и класната изискваме. Ама тя - вятър я вее на бял кон. 


Мамице - съвет викаш... Колко пъти бе братче бе тоз съвет, колко пъти се жалвах на мъж ми, да взема да й наложи той някакво наказание, да вземе само 1 шамар да й плесне (ако е нужно), та белким я стреснем малко, белким вземе да чува. Той освен да й почете конско 1/2 час и после да я гушне, та да си гледат "Сървайвъра" друго не прави.

Как ' Сийке - има врем за тетрадки по всичкология. Само, че то не е сега и ако още от 3-ти клас ми врътка тез номерца, сигурно до 12 клас ще съм в стая с южно изложение към морето (психото на Варна, да бре - щЕ ми се  ). Трябва да се учат на ред и задължения... Това, сегашното  поколение е само и единствено консуматорско. Нищо не правят, нищо не създават и за нищо не мислят... 

Каспърче - хич не я оправдавай везната ми, ама хич  А такъв с вечно издирващи ключове и документи си имам и той е мъж ми. И без това с този му порок не мога да свикна вече 15-сет г., а ти ми викаш, че и още един ще си имам. Плз, пожали ме 
ПОЗДРАВЛЕНИЯ за твоето творение   . Разгледах го - невероятно е!!! От клиенти да не се отървеш, ти желая от сърце  !

Ново 20-сет, отпреди 10 мин  . Няма й нотната тетрадка... никъде, не е ясно даже и къде би могла да е... А ние щураците й купуваме синтезатор за РД-то 

Въпрос:
Платила съм й една екскурзия до копривщица на 27.10.
Да взема да я отменя и да я накажа така? Бива ли?
И уж всяка година ще бъде лишена от Зелено школо, заради лошо поведение и после омекваме с баща й и си я пускаме...
Изпуснах я, комай... няма какво да Ви се жалвам 

Сигурно е изнервящо от позицията на майка, ама като си спомня моите младини и аз бях страшно разсеяна  Редовно нещо забравях, загубвах и т.н. Тетрадки не си купувах, пишех на откъснати листове  Ааа и грозничко пишех, ако не се стараех, сега оформеният ми почерк е красив  и четлив, дори и когато пиша бързо. И още съм разсеяна, ама не чак толкова  .
Не знам какво да те посъветвам, да си препише урока в оригиналната тетрадка - това би трябвало да е достатъчно, щом забравя, ще преписва. Но чак пък наказания или да я лишиш от зелено училище, много ми се вижда. Или още по-лошо да и кажеш, че ще я лишиш, пък накрая да я пуснеш...Така пък ще си мисли, че и се разминава...
Но знам ли какво ще мисля след някоя друга година, когато изпадна в подобна ситуация, моето от сега ми се е качило на главата...

Отписвай екскурзията. Кажи и, ч е вмкъщи сте си любими хора и, че би трябвало да се обичате и зачитате. Ти правиш своето, а  тя не прави нейното. Казваш и, че примката се затяга,а   тя ако иска нека се поправя. Това бих направила аз. без викане, без бой. Лишаване от любими неща.
Стягай докато е малка. И няма да и говориш много много. Нека усети леко затягането.
Абе сложно е да си родител. Аз не ми е ясно как бих реагирала, но ще пробвам с нещо от този сорт.
Против боя съм , но съм твърдо за говоренетео и наказанията.

Може да направите списък с големи букви закачен над бюрото за всеки ден какво трябва да носи. Като си подрежда чантата да гледа по списъка.
 
Моя син, имат тефтери с място за всеки ден и си записват, ако трябва да се носи нещо извънредно и домашните.
Има страхотна памет, но училищните неща, ако не са записани в тефтера изобщо не се сеща. 

Нека те успокоя, аз бях същата като дъщеря ти 
Уж добро дете, пък разсеяна...
Като ми гледаше бележника, майка ми все казваше "Незнам с тези оценки как ще изкласиш основно, камо ли гимназия "     
Само че нещата се обърнаха и в седми клас ми стан интересно. Завърших отлично и основно и гимназия 
Всичко явно си е до възрастта, компанията, има моменти които човек трябва да израсте.
Детето ти поне ти показва бележника си, аз моя го криех 
Ако не съм успяла да ти помогна, поне ти показах че има и други такива "деца", вече пораснали, с добра професия и деца 
Успех 

Ами сеща се детето как да се справи в критична ситуация няма тетрадка, има забележка, има тетрадка, няма забележка
Това в кръга на шегата
А и наистина, животът им в тази възраст е така наситен с емоции, че за какво по-напред да мислят.
Аз постоянно повтарям на Ники, че сега преди всичко е ученик и трябва да мисли за уроци, учебници и т.н., а той за 5 минути е готов с домашното и хайде да играе.
Освен това миналата седмица беше целунал едно момиченце Разказа ми случката и сподели, че другите от класа им се подигравали.
- Ами на колко години си, моето момче? - питам.
- На 8.
- На 8 години си преди всичко ученик, нали?!
-  Да, ама съм човек, случват се на човек понякога такива неща ! - контрира ме той - с моите камъни по моята глава
Обясних му да не напада момичетата, има време, и забравихме за случката

Така ще бъде, ще пораснат и ще се променят, през пубертета ще се обявят против всичко и всички и пак ще се питаме къде отидоха послушните ни деца

Не знам какво да кажа, аз тръпна в очакване.  Каквото ми е разсеяно, заблеяно - леле, мале!
Това, за подаръците и задоволеността, ми е болна тема. Колкото повече получава, толкова повече иска. Затова се опитваме да спазваме някакви правила - голям подарък само по повод, не може играчка или филмче всеки ден, ей такива. Уж. Последният голям подарък получи по случай рождения ден на татко му.  Баща му бил като хобит и искал той да подари. Добре, викам, подари на мен, ама защо и на него? 
Сега с нетърпение очаква моя рожден ден.  Но го чака изненада, аз обичам да получавам, не давам. 
Добре, че не е научил още за Великата октомврийска революция и др. всенародни празници. 

Съгласна съм. Не е хубаво да определяте наказания и да ги отменяте заради "омекване". Аз така си правех каквото си искам като дете, защото знаех, че на мама и тате ще им мине- и бях права. Винаги им минаваше .

Споко, още някоя и друга година и ще тръгнат с лаптопи, като тук. Не мисли за дребни неща, писали и забележка, голям праз. Поне няма да и се изкриви гръбнака от мъкнене на 5 кила учебници и тетрадки.
Виж с искането и с даването и ние имаме проблем. Още е малък, но непрекъснато иска нови филми, не схваща че в замяна трябва да има добро държание, изпълняване на дребни задължения и по-малко мрънкане  . Никога не е късно да вземеш мерки, човек цял живот опитва, не мисля че си я изпуснала.
Дано да не ни се качат на главата ...

Ами зависи си от детето. Много мами са посочили наказание "отпиши екскурзията", аз пък си мисля, че това не винаги върши работа, даже напротив може да има съвсем друг ефект! Ако накажа сина ми с лишаване от някакво мероприятие, заради ненавреме предаване на домашното (а той редовно го предава 2 дни по-късно), съм сигурна 4е съвсем тенденциозно ще започне да закъснява с дом. поне с 3 дни и ще ми каже "Много важно като не ме пусна".  Децата не винаги виждат нещата през нашата призма, ако за нас това е разумно и заслужено следствие на някакво тяхно провинение, за тях не е така.
 Шани, в 3ти клас не са толкова големи, пък творческите натури по-принцип са по-разсеяни, до колкото помня дъщеря ти май рисуваше и свиреше!  Хвърляй едно око на чантата ве4ер!

и аз съм против "отписването". нека си отиде детето. а вие намерете друг начин да я вкарате в пътя. не че знам какъв, де...

Шани, щерката ти ме кефи. 
Не виждам нищо което можещ да направиш в случая.
Честно да ти кажа, надявам се и моята дъщеря да е достатъчно хитра, да се сети да си купи тетрадки, като си забрави нейните.
Явно е изобретателно детето, приеми го от хубавата страна. 

Да определено според мен трябва да им се помага. Е ние, които сме вече в пети това редене вече отпада. Предишните ми опити бяха неуспешни, а и те се изнервят от това забряване и стават нервни и на мен ми е отговарял. Тази година виждам, че е различен, но за всяко дете е различно. Е що глупости им искат да носят.

А за това предложих решение в училището на синът ми. Купуват се папки, които са със 4 дупки автомата посредата /дано ме разберета/, към тях продават листа, а също и пластмасови разделители. Та в училище пишат на листата, а в къщи той ги подрежда по учебни предмети и хем може да носят по-леки чанти, а учителите взимат само листа за проверка, а не купища тетрадки. При нас математичката много добре прие идеята и каза че от догодина може да въведат това.

Дороти, страхотна идея!
За съжаление обаче, тук едва ли ще се въведе скоро... 

А Мамица искам да попитам: ако за забравена тетрадка според тебе наказанието трябва да бъде лишаване от екскурзия, какво наказание би наложила при запалена цигара някой ден? А при изпита бира? Закъснение? 
За други по-сериозни проблеми не ми се и споменава, недай, Боже, никому! 

И аз, а и цялото семейство помагаме. И колко приказки и убеждения падат, но явно си е до дете. Забележките на класната, устни или в бележника, са съвсем неефективни. Приемат се за сведение и продължава с голямо спокойствие по същия начин. Мисля, че наистина програмата им е доста натоварена и естествената реакция е да не приемат насериозно забележките, докато не могат да се справят самостоятелно с разнообразните задължения. Просто съм се заредила с търпение и опитвам да убедя и класната за същото, докато дойде момента да се научи детето на очаквания ред.

Може да й предложиш да пише на листове, да ги перфорира и да си ги подрежда в папки. Като студент 

Но това няма да реши проблема, който е в характера й. Ако изобщо е проблем.

Историята ти ми е много позната от моето (по-късно) детство. При мен беше нежелание да ходя на училище. А не бях тъпо дете  Ако на дъщеря ти не й е приятно училището, разбирам я 

Знаеш ли дали има приятели в училище? Ако не, разбери. Какво мисли за учителите си? И какво мисли за часовете, за това, което учат?

Смятам, че мнението й за учителите е много важно. Аз бях изрядна само при тези, които обичах и уважавах. При останалите бях развей прах.

Но все пак това е само моята гледна точка. При вас я е така - я не е.

Успех 

Шани, подходящо наказание за изгубената нотна тетрадка не е ли да й "поизгубите" за известно време синтезатора?

И аз съм се замислила за огромното количество подаръци, с които ги затрупваме. И как им се отразява това. През лятото бяхме месец и половина у нашите - прекрасно си игра със старата ми кукла и една топка. И беше много по-послушно и разбрано дете. Тъй че мисля да потисна донякъде естествения си нагон да й подарявам разни неща,  защото почва да не ги цени.

Не й отменяй екскурзията 

Мисля си, че е малка за разни протести и не забравя тетрадките си като форма на такъв 
Шани, направи й един списък, с пособията, които трябва да носи по всеки предмет /изреждаш всичко/ и да си подрежда чантата по него - да отмята какво й трябва и какво не за съответния ден. В един момент трябва да си създаде навици и да се оправя и без него.
Проверявай, напомняй, докато посвикне да бъде по-организирана.
За друга форма на наказание, освен преписването на тетрадките, незнам - може би нещо по-леко.
Примерно, бих я пращала без джобни известно време /за да не може да си купува нови тетрадки  /
Или забрана за ползване на синтезатора за известно време /но пък някъде май прочетох, че се занимава със свирене и може и да не е подходящо наказание това, ако няма друг инструмент/.
Лишаване от нещо друго - но не и екскурзията  Не ми се струва, чак толкова голямо "провинението", за да я лишаваш от подобна емоция /още повече, че са намесени и други деца. Те ще отидат, пък тя - не. Завист и мъка голяма ще бъде  /.
От прекалено тежки наказания, ми се струва, че се къса, полека, нишката родител-дете.
Едва ли имат нужния ефект - по-скоро обратен такъв.

Уф, стига бе - чак лишаване от зелено училище за такава дреболия!
Аз пък не виждам какъв е толкова проблема, просто трябва да се въведе задължителна инспекция на чантата всяка вечер или евентуално сутрин. Сигурно ще и е досадно, но няма как.

Айде, като не стане нещо според реда на ДЕВАТА и запалва, губи си разума докато не влязат в ред нещата 
И на мен не ми се вижда кой знае каква беда да се е случила. Май идеята на Анда за синтезатора е най-добра, но лишаване от лагер ... 
Аз съм доста често лишавана от лагери, но не ми се е случвало от това да се вразумя  Само дето ми остана един лош спомен за пропуснати купони

А така! Ама какво да правя с таткото? 

не знам, вкъщи аз съм виновникът. Таткото да подарява на Гъргалчо... засега може да му подарява благовонни масла, кремчета и други неща за разкраса на ...ъм... къщичката му.

Шани, четох някъде, че малките наказания са много по-ефективни от големите. Големите се възприемат като несправедливост и водят до озлобяване и заинатяване.

Той ги купува за себе си.....аз ги крия  (в гардероба на високо) и винаги имам подарък под ръка.
Последното беше кола с дистанционно за 40 лв......дребния не я видя даже и сега имам подарък за Коледа 
Имам и два камиона скрити (малко употребявани  )

По принцип наказанието трябва да съответства на "престъплението".
Щом става въпрос за забравяне и си го обясняваш с презадоволеността, започни да забравяш и ти.  Дъщеря ти иска да й купиш нещо (глезотийка, не нещо от първа важност), ти й обещаваш и после "забравяш". И така няколко пъти, докато се усети, че й даваш урок. Може пък да се позамисли. 

Не мисля, че да се обещава, а после `забравя` е възпитателно. Освен, ако не искаш да си възпиташ безотговорно дете 

Съгласна съм с това, за малките наказания. 
И с Весиния метод за криене на подаръци съм съгласна. Сега имаме в килера един голям и няколко малки подаръка. Ако дребното знае, че има ролери... Ама как да му ги дадем сега - първо, това е голям подарък за ей-така, без повод, второ - на Коледа не върви, къде ще ги кара. Ще чакат рожденния ден, през май. 

Много интересна тема...
За тетрадките - аз бях много ученолюбиво дете, чак университет завърших /  /, но в определени моменти съм писала само в една тетрадка или за десет предмета в три, това не ми повлия на оценките, организираността и т.н., понякога е въпрос на удобство.
Замислих се върху това, което каза, че детето е доста ангажирано със забавления, извънкласни занимания и т.н. - да не е пренатоварена???!!!! Понякога и от това може да стане разсеяна...
За имането на много неща и "разглезването" - ами то си е нож с две остриета, то е ясно...  Прекарай малко повече време насаме с нея да видиш какви са тия много неща, за които има да мисли... Нищо чудно да е влюбена, притеснена от нещо, натоварена с ангажименти /училищни и извънучилищни../
Успех!

аз не знам какво е голям и какво е малък подарък. Тръшканиците при нас са еднакви независимо дали става въпрос за "сокче, купено от еди-кой си магазин" или за списание "Мечо Пух" - тръшка се, като че ли кой знае за какво иде реч. От друга страна, за скъпи неща не се тръшка, май разбира, че не можем да си ги позволим. 

Под "забравяне" имах предвид не да не се купува изобщо, а да се отсрочи във времето.
Напр. - Мамо, купи ли ми онези страхотни фибички?
- Ами забравих.
На другия ден:
- Купи ли ми...
- Ау, купих, ама ги забравих на работа.
Трети ден:
- Леле, пак забравих! Приготвих ги на бюрото, но съм забравила да ги пъхна в чантата...
Детето ще се усети, че имитират него и ще се позамисли. Това ми беше идеята. Иронията също е метод на възпитание. Особено, ако накара някого да преосмисли действията си от другата гледна точка... 

Шани, какво да ти кажа..... Май нашите мили и сладки момиченца влизат във възрастта, която стряска почти всички родители 

И моята все отговаря и все се цупи и колкото повече получава толкова повече иска.....
Какъв съвет да ти дам, като и аз самата имам нужда от такъв....
Освен да си по строга и да намалиш покупките, друго май не виждам. (това е съвет и към мене де)
Глезани са си нашите щерки и са свикнали всичко да получават и затова ни разказват играта и колко имат още да ни я разказват 

За екскурзията съм на мнение, че не трябва да я спираш като вече сте я и платили. Детето явно отдавна я чака и това за него ще е наистина много тежко наказание. От раз чак толкова сурово....., няма дори и да разбера, защо го правите.
С по леки наказания почнете и ако няма резултат стигнете и до по тежките.

Успех с наборката 

Мерси момичета 
Дадохте ми 1-2-3 хубави посоки за размисъл. 

1. Ще си отиде на екскурзията, ОК! За Зеленото имам още време за размисъл  .
2. Баща й отреагира точно като някой от вас... била му умна и инициативна щерката.  Не очаквах, честно казано такава реакция  .
3. Преписа всичко още в събота. Все още не съм го проверявала... 
4. Наистина мисля да я лиша от всякакви  за 1 седмица! 
5. Тя ходи на английски и пиано, а отделно е в рисувателна паралелка. Денят й е от 9:00-18:00ч. - натоварен е, но тя е на тоз режим от 1-ви клас. Има тренинг, така да се каже.
6. Разследващия  установи, че на 17.10, щерка ми не си е взела нито една тетрадка... Не става дума да си забравиш 1, а всичките за деня... Това вече е много...  Пак ще се включвам в реденето на чантата  , няма как 

Пак благодаря за вниманието   

Не съм изчела всички отговори и може да се повтарям, но според мен я накарай да препише всичко изписано в оригиналните тетрадки. Мисля, че ще подейства. Няма да забравя, бях в основното, когато едно момиче нарисува порно рисунка в тетрадката ми на последната страница. Учителката я видя и ме накара да препиша цялата тетрадка и до края на седмицата да й я представя. А беше съвсем към края и с 60 листа. Голям зор брах, но оттогава си пазех тетрадките.

   Шани, все едно чета за Димана и тя действа със същия подход,  забрави ли си ттрадката, купува долу от книжарницата  , само дето ми казва, но аз съм от онези, които го намират за изобретателно това. Иначе моята везничка имаше леки изцепки със ненаписани домашни в началото на годината, я забравила да си напише кое е домашното, я писала домашното за вдруги ден и пропуснала това за утре и после, о ужас и драми в къщи.
  Не мисля, че трябва да се включваш в подреждането на чантата, значи за момента тя е наясно, че допуска  и неглижира определени нещата, усетила е последствията, преписвайки всичко в основната тетрадка за да остане в нея убеждението, че отговорността за тези неща е първо нейна, гласувай й доверието да го прави сама. С Димана постъпвам така, гласувм и доверие, прави изцепки, но след като  на ясно, че нещата си зависят от нея и аз няма да й иззезама функциите, бързо влиза в строй 

Късно се включвам в темата, но ще ти кажа как постъпвам аз. Чанта не съм редила освен през първата седмица в първи клас. Но тъй като и ние започнахме много да забравяме, я карам всяка вечер да ми донесе в хола програмата си за следващия ден и да струпа всички тетрадки и учебници по предмети. Така пак не редя чанта, но като трябва да ми ги струпа пред очите се съсредоточва повече, отколкото ако го прави сама и доста пъти се е случвало в последния момент да се сети и за още нещо, което е трябвало да свърши или занесе.

За задоволяването, и аз имам чувството, че съм изпуснала конците, още повече, че е едно дете. Не съм наложила някакви особени ограничения, но през последния месец на всяко безмислено желание отговарям "Нямаме пари. Когато имаме повече ще го получиш." Това не е вярно, но смятам да поддържам версията поне няколко месеца, за да отвикне от всичко и веднага.

За губенето, Линда ползува много белило, което беше загубила. Казах й, че няма да й купя ново и тя обърна училището, за да си го намери. Сега уж следи нищо да не забравя или губи.

За екскурзията и аз не бих я спряла, защото отсъствието й от такова масово мероприятие ще я "дискредитира" /ако мога така да се изразя/ пред съучениците й. Ще трябва да обяснява защо и ще й липсват приятните спомени с класа.

Освен да ти пожелая успех и здрави нерви...

Да, взела си правилни решения. Но според мен, вместо да я лишаваш от пари за седмица, я лишавай за ден. Вечер тя си приготвя чантата, ти я проверяваш. Липсва ли нещо -няма джобни  Пробвай го две седмици, пък кажи какъв е резултата .