Не знам дали съм повече разстроена или повече ядосана, или пък уплашена.
Накратко - юни месец правихме инсеминация с полудонорски материал. Ние сме изцяло с мъжки фактор, след химиотерапия и ИКСИ не е подходящо в нашия случай, тъй като сперматозоидите са увредени. Трябваше да минат доста години, докато съпругът ми се съгласи на такова нещо (инсеминация с донорски материал). Всяка година ходеше да си прави спермограма, очаквайки да се случи невъзможното.
Самата инсеминация беше изключително болезнена, защото имало някакви сраствания от предишна операция на киста и тези сраствания трябваше да ги преодоляват (разкъсват) с катетъра за инсето! Добре де, това не може ли да се види предварително по нянакъв начин?! Не можаха ли да ми сложат упойка?! Инсеминацията беше неуспешна. Направихме микробиолия СЛЕД! това и се установи, че имам бета-стрептококи и може и те да са причина за това. Е, каза доки, ще засилиш имунната система и следващата инсеминация, дай боже да е успешна.
Това, че не ми направиха никакви изледвания преди манипулацията сериозно ме смути, но съпругът ми не желаеше да ходим при друг лекар - "този ни познава от много време, много е добър, знае какви са ни проблемите, ......".
Лекувах бактериите, нищо. Пак имам. Пак ги лекувах. Сега чакам резултати. Междувременно ми се появи раничка - ПАП III Б. Изгориха я и чакам да минат два месеца за контролен преглед и пак за инсеминация.
В четвъртък ходих за изследването за бактерии и изведнъж доктора ми казва: ами годините са ти вече много, инсеминацията не е надеждна, мислете за ин витро.
Защо реши така изведнъж? Преди три месеца не бях много по-стара, отколкото съм сега, а той самият ни каза, че това е варианта за нас.
Много се разстроих, защото знам, че е прав за годините ми по принцип и ужасно се страхувам вече да не е много късно..... Непрекъснато мисля за това. Но защо да не може, ако съм здрава?
Сама поисках сега да ми направят и хормонални изследвания. Дори не ги погледнаха - по телефона - щом са в границите, значи всичко е наред.
Съпругът ми също много се ядоса и най-после се съгласи да отидем и при друг лекар. Във вторник сме на преглед при Стаменов. От вас съм чела само хубави неща за него не само като лекар, но и като човек.
Извинявайте, че постингът ми стана твърде дълъг. Страхувам се, но не смятам да се предавам. Надявам се, че все още не е късно за мен.
А на вас, бъдете здрави и стискам палци на всички!