Не съм сигурна,че това е ТОЙ...

Мисля, че щом някой човек си задава въпроса "Той ли е?" и после идват толкова "но", "обаче", друг мъж от миналото и всички тези условности, значи или той не е Той, или ти не знаеш какво искаш. В тези неща едва ли можем ние тук да ти дадем еднозначен отговор.

Щом се двуомиш, значи не е ТОЙ...

Предполагам, че не е лесно да вземеш решение..

А ако заминеш сама, носталигята и фантазията ще ти изиграят лоша шега - възможно е да забравиш всички лоши моменти с бившия и да си изградиш красив спомен, за който да рониш сълзи....

Помисли добре, много е трудно да намериш мил, внимателен и грижовен мъж....




Успех

100% не може да се даде еднозначен отговор, всеки сам си изследва проблемите отвътре и назрява момент да взима решения - оставам/заминавам и т.н. Аз също мисля, че при НО и ОБАЧЕ, не е той... а за хората от миналото от опит знам, че завръщането назад не води до предишното хубаво, дето има една дума счупеното винаги личи, щом веднъж си се разочаровала и си приключила с някого защо да го повтаряш... Ако аз бях на твое място бих зарязала всичко и бих започнала от 0, имаш шанс за това...
Аз разбрах, че ТОЙ е ТОЙ почти веднага, а с времето това все повече се затвърждава... имаме си нашите проблеми, кой ги няма, но че това е ТОЙ го чувствам с цялото си същество.
Успех с решенията!!! 

Едва ли някой е бил 100 % сигурен,че това е ТОЙ.Но при теб има много съмнения...Според мен е важно да изясниш отношенията си с бившия си приятел.А щом и двамата не са това,което искаш,приеми заминаването си като знак и отворена врата за нещо ново и хубаво!
"Научете се как да получавате нещата,които обичате,иначе ще се наложи да обичате нещата,които получавате"
                                                                     Г.Б.Шов
Успех и дано вземеш вярното решение,това,което ще те прави щастлива!

+ залената карта

Ох, точно това беше причината,да започна тази тема...


Ти ме разбра най-точно сякаш.За съжаление аз още от сега роня носталгични сълзи по миналото,по щастието с бившия ми приятел,въпреки че знам,че то никога няма да бъде същото..Една част от мен все още вярва в приказките,в идеята за принца на белия кон,друга се стреми да вземе най-практичното и правилно решение /оставайки с милия и грижовен мъж,загърбвайки идеала от миналото/..Наистина ми е много трудно.А времето и зелената карта ме притискат ужасно много.

Много,много ми се иска да имах куража да го направя..но не мога.Особено,че не става дума за едно 'простичко' разделяне с гаджето,а за смяна на средата,държавата,социалните контакти...за една цялостна промяна,на която много малко хора са способни.И аз не съм способна да я направя сама.


И трите мислите,че щом има толкова 'но',значи не е ТОЙ..А за мен винаги има 'но' и 'обаче',защото съм песимист по природа..Тогава?

Щом се чудиш , едва ли е ТОЙ........аз така мисля, незнам дали съм права

О-о,колко сте милички и как бързо ми отговаряте....не смогвам,благодаря ви!    

mabbeth,лесно е да се каже човек да започне отначало.Но в позната среда,сред приятели,с подкрепа.Аз нямам нито финансовата,нито физическата,камо ли психическата възможност да издържа на промяна от такъв мащаб.Мразя се,за което.Да,слаба съм,страхлива и нерешителна съм..но тези епитети не ми помагат в момента..още повече се отчайвам...



И аз така мисля,но нямам идея как да стане това.Той е в друг град,като се виждаме винаги надделява първичното привличане и се стига до секс,за който после се чувствам виновна..И не мога да го забравя.Но не мога и да се събера с него......все пак живея със сегашния ми приятел,имаме си дом,организираме заминаване и аз...хоп..хващам бившия под мишница и тръгвам с него за САЩ  ..представете си само картинката...да не говорим,че е невъзможно /най-малкото от финансова гледна точка/

Не знам, аз и в друга тема бях споделила, че сравнително скоро преживях голям срив, промяна и всичко, за което ти се тревожиш. Ситуацията беше сходна, не съвсем същата, но решението да зарежа всичко, което животът ми беше до сега и да започна от нищо-то, а имах достатъчно за да не се оплаквам... Прецених, че имам един живот и трябва да съм щастлива каквото и да правя, бях с мъж - добър, мил, грижовен, искаше да се ожени за мен и да ме прави щастлива, но аз с всяка година осъзнавах, че не е ТОЙ, докато накрая ГО срещнах... случайно, грешно, неправилно, подло, но почувствах че е той и точка. Решението ми беше плод на много размисли, беше мъчително, на пръв поглед разбих "идеалната" връзка... Но сега съм щастлива... вярно повечето ни общи приятели си останаха негови - липса на социалните ми контакти от преди...
вярно - родителите му, които уважавам ме намразиха... много
не съжалявам за решението си... помисли добре, бъде обективна и слушай сърцето си... за други съвети не се сещам...

Преди да срещна мъжа си се чудех, как ще разбера дали приятелят ми е ТОЙ. Е, като го срещнах - разбрах. Като заживях с него - мнението ми се потвърди. И още нещо - спечелих стипендия да завърша последната година от обучението си в Германия. Казах му, че много държа да направя това и той какво направи - работеше като програмист в една фирма (взимаше добри пари), не беше си написал дипломната работа, която беше в различна област и за нула време взе решение. За два месеца беше защитил и си беше намерил работа в .де и дойде тук. В началото бяхме в различни градове, но после се събрахме. Мисля, че ако някой държи на теб - ще те последва, където и да се преместиш. Това са моменти, в които виждаш колко той държи на теб. Не визирам твоя случай, защото само ти знаеш какви са вашите отношения (и с предишния и с настоящия).

Никой не може да ти каже как да постъпиш... Аз бих заминала сама, пък каквото има да става- ще стане.

Когато го видях, веднага разбрах, че това е Той.
Замислиш ли се, значи нещо не е наред - в теб или в него.
Мисля си, че с човека до мен, трябва да се чувствам пълна, завършена.
Едно парченце ако ми липсва, ще го търся и ще се стремя към него.
Доверявам се на себе си, на усещанията си за хората и рядко греша.
Съвет не смея да ти дам, сама трябва да решиш.
В твоята ситуация не е лесно. 

Разбирам те, защото и аз имах същия проблем, бях силно влюбена в един мъж, които в последствие се оказа съвсем обикновен БЛКАНЕЦ...
Просто аз си бях създала една красива илюзия и дълго време ми трябваше за да я превъзмогна, отвреме на време като започна да забравям и да ме гонинякаква непонятна носталгия(разбирай въображаеми чуства) или чета темата за муньовците или си преглеждам рецептите за хапчета (увреди ми здравето) .Също мога да се видя с него (макар че това е наи-лошия вариант). Според мен на живо, освен чуствата, могат да изникнат и старите проблеми и така най-ясно ще си дадеш сметка защо сте се разделили..
Или да установиш наистина, че си била емоционално обвързана с една идея и хубави спомени, а всъщност към този човек не изпитваш нищо....

Наистина имаш възмоност да започнаш от о в USA, възползвай се
- достатъчно си млада и живота е пред теб!

Аз съм 15 години с мъжа си и още на моменти се чудя, ТОЙ ли е или не е? Има моменти, в които се разбираме прекрасно, весело ни е заедно, обичаме се, ходим на гости, излизаме по улиците..., има моменти, в които настъпва отегчението, тъпотата, сивото ежедневие, скандалите, обидните думи... И така - половината ми до тук живот. Ту така, ту иначе...
Не мисля, че има идеален ТОЙ. Достатъчно е просто да го обичаш и да ти бъде мил.
За Зелената карта - не бих могла да ти кажа, как да постъпиш. То и аз не знам, как ще постъпя в твоята ситуация. Това е все едно да идеш на море с гаджето си . И виждаш свободни, готини мъже, вдишваш свободата, която витае там..., а до теб - воденичен камък . Любов рядко се среща вече... Изчезва това понятие. Но все пак... не може ли да идеш първо ти и да го извикаш след 6 месеца, да речем? Така ще имаш възможност да останеш сама и да осъзнаеш чувствата си.

Не искам да те плаша, но според мен още си влюбена в бившия, а докато е така, няма да намериш друг, който да си сигурна, че е Той.

Преди 4 години си била на 19. Щом сега не знаеш какво искаш, съмнява ме тогава да си знаела по-добре. Идеализираш миналото, защото е недоизживяно и недооценяваш настоящето, защото е удобно и наблизо.

Не всеки е готов да се ожени на 23. А и не всеки е така щастлив да срещне и разпознае истинската си половинка. И дори да имаш твърдата убеденост, че е ТОЙ ... пак сигурна ли ще си, че е истина, а не че си гледала твърде много филми?

Струва ми се, че първо трябва да решиш дали искаш да заминеш изобщо, а след това е негово решение дали ще поиска да те последва. Имай предвид, че в посолството няма с единия документ за брак автоматично да ви дадат визите. Моя приятелка се омъжи след като спечели Зелена карта, доста са ги разпитвали с мъжа й, искали са им снимки, писма от познати, за да удостоверят, че наистина са имали връзка преди това, а не е нагласен брак заради визата. Тоест дори процеса на заминаване ще е едно изпитание за вас като двойка. Имам и друга приятелка, която е минала през целия ад за канадска виза и накрая е зарязала човека да заминава сам, понеже е разбрала, че не струва 

Компромисното решение, което аз виждам, може да е неизпълнимо на практика.. Нещо от рода, да заминеш ти и да видиш как ще ви се отрази това и на двамата. Ясно е, че за теб е важно да заминеш, ако не го направиш, със сигурност ще съжаляваш цял живот. А щом и двамата не сте сигурни и не искате да се жените, може би най-добре е да изчакате известно време. Друг е въпроса, ти кога ще се прибереш отново за да се видите и осъзнаете какво значите един за друг. Има и трети вариант разбира се, да заминеш сама и да откриеш там човека на живота си..
А за въпроса, аз много рано от нашата връзка разбрах , че това е ТОЙ. Той е половинката, която просто ме допълва (в комплект с някои нежелани навици де  ). Понякога като се скараме жестоко ми минават лоши мисли, но те са породени от гнева ми.

аз съм била достатъчно търпелива да се свържа с човека за който съм 100% , че това е ТОЙ.
това не става на 23!

до колкото разбирам имаш угризения, че имаш зелена карта и приятел,
и се чустваш кофти от факта, че трябва да се разделите, ти да заминеш и да не
го 'изтеглиш', оженвайки се.
за съжаление това е живота.

И ако някой някога е бил сигурен на 100%, рано или късно е осъзнавал грешката си. 
Това са моите наблюдения върху живота. Тъжно, но факт...

Затова смятам, че не е фатално ако не си напълно сигурна, че това е Той.
Фатално е ако си сигурна, че не е.

Най-добре замини сама.Далеч от всичко и всички мислите ти ще се избистрят и така най-лесно ще вземеш решение.

Никога не можеш да бъдеш сигурна .. и с единия да останеш, и с другия, винаги ще се питаш дали си постъпила правилно и дали Той е човекът ..  
Затова се вслушай какво казва сърцето ти и разума, че нали знаеш - любовта е сляпа .. и тогава направи избора си ...
А по въпроса за брака  ... щом ти чувстваш, че не си готова за брак - не бързай ..  

смея да твърдя, че никаъв факт не е.
и това, че твоите наблюдения върху живота са така тъжни не означава,че на другите хора са.
нямаше да говоря така убедено, ако не го преживявах.

Замини,та дори и сама.Не изпускай този шанс в живота си.
 А може би там ще срещнеш нова любов?

Желая ти късмет.

   Другият момент е, че там ще попаднеш в съвсем друга среда и животът ще ти  предложи предизвикателства, които ще те променят -  теб и човекът, с когото заминаваш. Ако не се обичате истински няма да издържите там задълго заедно.

Права си, не е факт. Явно има хора, които правят избор само ако са напълно сигурни в него и никога не съжаляват след това.

Идеята ми беше, че е трудно винаги да си напълно сигурен. Или ако си, с времето да си промениш мнението...
За това смятам че 100%-вата сигурност не е абсолютно необходима. Просто решаваш и избираш - поемаш риск и след това си носиш последствията. Или печелиш или не
Иначе ако човек винаги чака да дойде идеалният момент, идеалният човек и т.н. може да си остане сам и само с чакането.

На чуждо, непознато място ще ти трябва подкрепа. Сама ще ти е много трудно - ако имаш едно доверено мъжко рамо да се облегнеш ще ти е по-добре. Но наистина трябва да искаш да си с този човек. Ако не е така, ако не го обичаш истински, ако имаш резерви спрямо връзката ви, то отивайки на далеч освен адаптационните проблеми ще си "заведеш" и лични, които понякога са по-трагични.
За мен бракът е много сериозно нещо и трябва да чувставаш вътрешно убеждение, че искаш да споделиш живота си с един човек. В брак не се встъпва по странични причини.... това не е брак, а сделка ...
каквото и да решиш не гори мостовете зад себе си, защото може да ти трябва път за връщане .........

Ако не беше спечелила Зелена карта, щеше ли да мислиш за брак с този човек?

Недей да се жениш само заради един документ.

На 23 години си,а какво терзание и какъв драматизъм..
Докато не спре да ти пука за "бившия" няма да намериш Него!
Замини сама и с времето ще разбереш кой-кой е в душата ти..
Я иди и провери там,зад океана,ми може да те чака-Той-точно теб!

Разплакахте ме от умиление...толкова сте мили,толкова сте...много        
 Всяка една от вас е права по своему.Аз обаче ще отговоря на някой по-важни теми,които загатват някои от вас...а именно:

Не мога да замина сама и да търся щастието си там-не само защото ме е страх и съм нерешителна,а и защото съм студентка,нямам финансовата възможност да ''отделя'' 3-4 хиляди долара за заминаването.Да,сегашният ми приятел упорито твърди,че ако ще съм по-щастлива без него  е по-добре да замина сама,и че той ще ми помогне с всичко...Но аз не съм толкова подла.Все пак той ме обича и се надява..
От по-горното обяснение пък следва,че не мога да замина с бившия любим,защото и той е в моето финансово положение.
Така пък се чувствам притисната,сякаш щастието ми струва няколко хиледарки..А дали той е щастието,или идеализирам спомена за неизживяното с него?!
От обяд разсъждавам над възможността да си 'затворя очите',да подпиша с настоящия, без сватба,без смяна на фамилията,да заминем заедно и там..каквото сабя покаже.Опитвам се да избия от главата си детската мечта за сватба с щастливата рода и да приема,че това е договор и толкова.Само че е трудно да имаш такъв договор,примесен с чувства..Няклой от вас ще ме укорят,че това е гадна постъпка,но..нали ви казах,че в момента убеждавам и себе си,и вас    Трябва да замина-за добра магистратура,за да осигуря нелесните старини на хората,които ме отгледаха/ баба и дядо/,да докажа на себе си,че мога..Просто трябва.И си мисля,че ако тооолкова обичам бившия ми приятел /а и той мен/ рано или късно ще се съберем,въпреки разстоянията.Ето днес какъв смс ми прати /колко съм откровена с вас... / и ми преобърна мислите за хиляден път:
''Ти имаш нужда от този живот.Не искам да те обърквам повече.Сърцето и съзнанието ти искат две различни неща.Така че се успокой и замини.Нека остана част от миналото ти и знай,че винаги ще те обичам.И ще искам дете от теб.''
Направо не знам......

Разберете,че няма друг начин да замина.Или подписваме и заминаваме заедно,или сама- без пари и подкрепа...накъде?
Мдам,мъжете винаги казват така....


Така е,но не виждам изход.А може би има два вида любов-изпепеляваща,която бързо се пали и бързо гасне/като с бившия/, и друга-спокойна,по-тиха,но по-продължителна/като сега/?

Сделка или не,трябва да реша някак си...
Какво имаш предвид с последното изречение?

Ами не е точно така.Ние не трябва да се разделим,аз се чудя дали да заминем заедно или не...Макар,че вариант с 'не' нямам. Вече обясних по-горе защо..


Incandescent,не е женен..  дори няма приятелка,приел е ролята на мой любовник и втори спътник в живота.А защо не остана с мен,когато беше на 1 място..и аз това се питам.

altruism, не си ли се замислияла, че на този твой бивш приятел така му е по-удобно, ако толкова те обича и държи на теб вярвай ми нямаше да приеме ролята на втора цигулка, май е нещо от сорта " сърби ме, боли ме, драго ми е  "... извини ме, че съм толкова директна, но имаш само няколко месеца за размисъл... Аз бих си сменила телефона, бих прекъснала всякакви контакти с този бивш и бих дала шанс на човека до себе си...ако решиш, че не е той си вземай куфарчето под мишница и на аерогарата сама, ще се оправиш! Мислила ли си и за варианта да поговориш със сегашния си приятел за фиктивен брак ако и той иска да замине, винаги може да се разведете ако нещата не вървят! Така ти му даваш шанс да замине и ти си по-спокойна, че не си сама...Млада си, съдбата ти дава шанс и не го изпускай!
Късмет!

В кофти положение си, защото нито един от вариантите не те устройва напълно.
Моят съвет:
1. Говориш с бившия ти и си изяснявате дали ще я бъде тая ваша работа или няма да я бъде. Ако иска да е с теб - измисляте начин да заминете. Помни, чеистинската любов (понякога се среща само веднъж) не бива да се изпуска, но само ако имаш бъдеще с нея. Ако  всичко е обречено, не си струва да се жертваш. Животът е пред теб.
2. Преглътваш чувствата си (ако въобще ги има, защото си мисля, че не си си изживяла всичко с бившия, и съм почти сигурна, че сега ако сте заедно никак няма да ти харесат нещата, няма да е такова, каквото го виждаш във въображението си...) и заминаваш със сегашния ти приятел, жените се и си тръсите късмета някъде там далеч...
3. Повече не прави секс с предишния...доста е грубо, грозно, унизително и не е честно спрямо приятеля ти. Или му кажи всичко, или спри да го лъжеш. Не причинявай това, което не искаш да ти причинят
4. Запомни, че в живота е по-добре да имаш до себе си човек, който те уважава и цени, който те подкрепя и ти е верен спътник, вместо да имаш човек, който повтаря че те обича и не прави нищо-рано или късно любовта ще умре.

Каквото и да решиш, желая ти успех.
Само не се отчайвай, то няма за какво де
Доста по-трудни дилеми ти предстоят в живота, така че свиквай отсега. И гледай напред с оптимизъм, защото те очаква нещо голямо и значимо, което ще се отрази много на бъдещето ти Успех!

Ако ще се жениш, само за да не си сама там и по финансови причини, по-добре сключи фиктивен брак с някой, към когото нямаш чувства. Така няма да има излъгани и ще имаш твои пари да заминеш, няма да зависиш от сегашния, бившия и т.н...

нямаШ ли някой приятел , който Ще ти помогне финансово...и най_добре сама да zаминеШ....така най_бърzо Ще си намериШ гадже в САЩ,който да ти помогне да zабравиШ твоето привли4ане към тоя пундио от провинцията....ако ти липсва после настояЩия Ще го дръпнеШ...ако няма кой да помогне_ жени се""""" няма какво да му мислиШ...колкото по_дълго иzбираШ толкова пове4е сравняваШ..днес с бивШия утре с приятеля на прятелката ти...винаги Ще има по_добри...важното е неЩо да ти помогне, а добри луибовници има и в Щатите вярвам

zабравих да допалня,4е аz се ожених zа  5мин  zа мъж от интернет, който ме спаси от родата, от бълхите в града ни, приzна ми детето и ме иzдържа...много го оби4ам...ей тва е лиубов

правилно казано

Просто спри да мислиш и да слушаш главата си и така решението ти само ще дойде, а ТИ, а не някой друг най-добре знаеш какво да правиш! Щом се колебаеш и се чудиш дали това е ТОЙ, едва ли точно този е човекът за теб. Човекът до теб не трябва да ти пречи да  вървиш по своя  път.
Аз разбрах, че това е ТОЙ в първия миг, когато го видях и това не беше продиктувано от главата ми, от разни мисли, размисли и съмнения.

Ми тогава се омъжи и заминете....никога не е късно да се разведеш 

Няма Той. Всеки "той" става "като всички други" или поне целия ми опит и това, което виждам около мен всеки ден ме е довело до този извод.  Важно е да се разбирате, да не се дразните, да ви е хубаво и спокойно заедно и той да те обича. Пък докога... никой не знае... "Той" и романтичните приказки ги остави на режисьорите. Но това със зелената карта, какво е ако не договор? Ако не беше тя нямаше да се зажените, нали? Като не ти се жени, не се жени. Заминавай сама, тъкмо ще тестваш и него и теб си. Другия вариант е жениш се и се развеждаш, ако не потръгне, голяма работа. Само без деца, докато не си се изяснила със себе си. Приятен път! 

Хехе ей тва е...кефиш.
По темата:
Разбирам те напълно,за заминаването страшничко си е,обаче стъпиш ли на чужда земя няма страх не страх има оцеляване,работа и т.н
Ако се омъжиш за приятеля си,не е задължително да му родиш дете веднага,за да те е страх,че децата ти ще растат сами.Мисля че там или ще се сближите повече или ще се разделите.Ако и той иска да замине сключвайте сделка и трагвайте ако не намираш пари на заем и сама Успех!

Само на мен ли ми звучи гадно всичко това?
Чудиш се дали да не се омъжиш за приятеля ти, само защото той ще поеме финансовата издръжка по визи, интервюта, самолетни билети, наеми, кола, храна и прочие разходи тук в САЩ, а в същото време изпитваш чувства към бившия. Искаш бившият да замине с теб, обаче той пък няма пари. Е, не знам, ама ми звучи гадно. А, ако срещнеш НЕГО тук в Америката, за когото ще си сто процента сигурна, че е ТОЙ какво ще кажеш на приятеля си? Извинявай, че така стана, но трябваше да замина, а нямах парите и затова се омъжих за теб.

Ами и на мен ми изглежда гадно. Затова я посъветвах да се омъжи за човек, към когото няма чувства. Такива фиктивни бракове има много. И по-добре да продаде на някой трети правото да иде в Америка и по този начин да уреди собственото си заминаване. С ясното съзнание, че никому нищо не дължи в този случай.

Заминах сама, когато спечелих Зелената карта. Не можах да направя компромис със себе си и да се оженя за човека, за който можеше да се оженя тогава, заради нея. Рискувах до безумие, но спечелих страхотно в последствие.
При теб обаче може да не стане така. Затова - хубаво мисли. Желая ти късмет!

Няма да ти давам съвет, но ще ти кажа какво се случи с мен, точно когато бях на 23.
Имах двама мъже в живота си.
Спечелих зелена карта.
Нямах пари.

4 години по-късно - съм в България.
Имам страхотна работа, която харесвам.
Омъжена съм щастливо за чудесен мъж, който не е нито един от тези двама.

Щастието е вътре в теб, просто трябва да го постигнеш.

Много съм благодарна на всички,особено на онези от вас,които четат не само първото ми мнение и не се налага да обяснявам едно и също нещо/ например защо не заминеш сама/   

Прочетох мноого верни неща,за които не се бях замисляла,или поне не от тази гледна точка.Сега ще пиша по някои от тях:


Мдам,и аз така разсъждавам..вече.Голямата любов май по-често води до големи разочарования...т.е. не винаги ТОЙ е най-доброто..Настоящия ми приятел ме обича,уважава и се разбираме /що-годе/,но аз постоянно го сравнявам неволно с бившия,с взрива от емоции,които изпитах с него...и това много ми пречи да го оценя.
'Другият ти вариант' най-много ми допадна.А и сякаш имам особен избор...


Ето това е решението,сякаш.Гадно,негадно....имам един живот.И имам право на щастие.



Очаквах подобни мнения.Нормално е.Ти описваш страховете ми,а не действителността.
1.Сегашния ми приятел,както вече казах,сам предложи да ми помогне да замина дори сама,ако желая,стига да бъда щастлива.Аз,обаче,си имам лични причини/здравословни/,заради които не мога да замина сама.Той,от своя страна,иска да замине с мен.Къде е проблема, и кое ми е гадното?Че се опитвам да не го лъжа и да реша проблема ли?
2.Бившия...ох,имам някакви чувства към него-колко илюзионни,колко истински-не знам.Ако имаше пари за заминаване...той ..просто нямаше да замине.Той е сравнително дребна душица и не се вълнува от себеусъвършенстване или кариера,които аз целя.Но аз някак си имам чувства именно към него.Да,гадно е,но по-скоро за мен самата...Защото се измъчих да се опитвам да го превърна в човек,който не е .
3.Тук си права.Страх ме е ,че мога да срещна НЕГО в САЩ, и да трябва да изоставя човекът,който е направил толкова много за мен..Това вече би било гадно.И мен ме е страх от това.Затова пиша тук и търся помощ.



Айна,наистина ме накара да размисля мнооого.
1.За скалата...може би сегашния бих спасила.Защото живея с него и споменът за миналото е по-слаб,защото той го салужава повече от миналия,защото...и той би направил същото за мен.
2.Ох,не знам.Зависи с кого щях да бъда тогава.Ако имах парите и бях с миналия-с него,разбира се,ако ги имах със настоящия..нямаше да има нужда да заминаваме никъде.
3.Аз се водя разделена с миналия от 2 години,така че...Остава другия.За него..не знам.Когато му се ядосам,аз го сравнявам с миналия,прикипява ми...и адски много искам да си тръгна.На другия ден рамислям...и оставам.Като се видя с миналия,се сещам кое точно ме дразни в него и си спомням защо сме скъсали...а като е далеч го идеализирам..Уф!
4.Никакви,честно. Ама че съм тъпа  Объркана съм.


5.Да,всичко за миналия е вярно.Но за настоящия грешиш-МНОГО го уважавам, и именно затова не искам да го нараня и търся решение.Това,че ме обича не значи ,че го правя на нищо.Понякога лееко прекалявам,но...той си знае защо/и той не е перфектен,знам ужасни неща за миналото му,които много трудно преглътнах и се боя да не се настанят в бъдещето ни,ако имаме такова/

6.Може би ще направя това-последното,което си написала.Може би..

Каква е гаранцията, че ако се омъжиш за НЕГО(който ида е той, не е задължително изобо да е някой от сегашните ти две алтернативи) и останеш в България, то утре случайно на улицата, разхождайки се ядосана, че не сте постигнали съгласие по някакъв въпрос, няма да срешнеш човек, който ще грабне вниманието ти по някакъв начин, случайно ще завържете разговор, кафенце, разходка и хоп - оказваш се влюбена до уши. Тогава какво? Човекът, за когото си се омъжила изведнъж се оказва, че всъщност не е ТОЙ, че си избързала в избора си и се чудиш сега на къде!
Не гледай на брака като заточение, връщане назад винаги има. Брак не означава автоматично деца. Не правете сватба, просто подпишете, а след година прекарана в чужбина, когато си наясно със себе си  ще решиш каква ще е следващата ти стъпка - пищно брачно тържество или молба за развод в Районния съд. Аз лично пих поела този път с човек, на когото мога да разчитам, който е доказал, че дъжи на мен и може да се оправя с живота. Този блян по бившия може много бързо да се изпари ако заживеете заедно известно време. Ежедневието повлича, неизменно ще започнеш да го сравняваш с човека, с който си живяла до скоро, макар че не е бил "голямата ти любов" при най-малкия проблем, как би го решил той и как во прави "любовта ти" за да го реши сега. И в един момент може да се окаже, че голямата любов всъщност не е толкова голяма, даже почти я няма, но си го осъзнала твърде късно. Според мен за хармонично и спокойно съжителство е по-важно хората да са повече приятели, отколкото любовници. Защото ако приятелството не е силно, любовта бързо ще се изпари, заменена от монотонността на ежедневието и просто няма да има какво да ви свързва заедно.

Знаеш ли, най-големите емоционални проблеми на жените (че и на мъжете) идват от факта, че вярват в съществуването на Идеалния. Вярват в някакви невероятни знаци на съдбата, че Това Не Е Случайно.
Един такъв, който беше убеден, че аз съм неговата Идеална ми причини страшно много болка с изблиците си и с увереността, си, че за него няма никога да има друга жена в този живот, така че по-добре да се гръмне, щом не го искам.
Сама разбираш, че това е абсурдно. Идеални не съществуват. Няма и предварително предопределени от Съдбата половинки, които Господ е нарочил един ден да се съберат и ако пропуснеш шанса си, любовта за теб ще остане мираж до края на дните ти. Просто няма такова нещо. Като не се получи с един, спокойно може да се получи много добре с друг. Просто си избий от главата "съдбовните предопределености", защото главно пречат.


Ти сама казваш, че като се видиш с бившия, веднага си спомняш нещата, заради които си се разделила с него. Ако се съберете, още на първия ден ще си ги припомниш тези неща. И през следващите дни няма да ги забравиш.
Няма да я има онази романтична носталгия и копнеж по невъзможната любов, които подхранват чувствата ти и им придават страдалчески оттенък. Ще сте ти, той и реалността. Във всеки един момент ще виждаш отговора на въпроса защо си го напуснала преди и най-вероятно ще поискаш да направиш същото и сега.

Реших да пиша по тази тема единствено защото беше цитирала смс-а, който ти е пратил и той страшно ме подразни. Нали ти е ясно, че това, което казва, не е вярно? После се замисли защо използва такива начини да те манипулира и да си придава страдалческо-драматичен вид.
Просто не се занимавай повече с него. Това, че го идеализираш пречи на настоящата ти връзка и най-добре да сложиш край на тази двегодишна агония.

Относно сватбата. Не знам дали за един мъж не е унизително да се ожени за жена, за да й осигури възможност да замине и после да остане натирен и с наранени чувства. Предполагам за теб също не е никак забавно да си в такава ситуация.
Ако ти трябват само парите за заминаване и искаш отношенията ви да са чисти, без да си принудена да си му задължена, разберете се нещо. Например, че взимаш заем. От него или от друго място, което той ще ти помага да изплащаш, а ти в крайна сметка ще изплатиш с парите, които ще изкараш в Щатите.
Това ми се вижда най-коректен вариант.
Споменаваш и за здравословни проблеми. Ако наистина няма никакъв начин да заминеш без него, тогава си поговорете наистина, дали бракът ви ще бъде "истински" или фиктивен, дали това ви е напълно ясно и на двамата и при какви обстоятелства можете да го прекратите.
Изобщо не се притеснявай за романтичната сватба и бялата рокля. Това винаги може да се направи, когато ти дойде музата, когато се върнете или когато срещнеш Него

Успех в решението ти.

И аз съм на това мнение

ауууу смса 4ак сега го про4етох....тоя е ужасен пундио и комплексар...zабрави го

Ми ето ти жив пример, и аз бях така, и мен някой ме побъркваше шест години, ту така, ту иначе, ту никак, вече не издържах, а много го обичах... И на майтап, на сериозно, уж по една причина, уж по друга и ето ме вече шеста година в Испания. На 22 се запознах с мъжа на живота ми и в момента, в който го видях разбрах, че това е той, нито за един момент не съм си помислила, че греша. Другия...не искам да го виждам...за всеки случай  май до тук нищо не казах. Ако се чувстваш в безизходица спасявай се, докато е време...винаги можеш да се върнеш. Ако не си сигурна, че някой е мъжа на живота ти, значи не е.

Не изчетох всичките мнения и съвети,  така че може да повторя някой.

1 и най важно!!!! Не се чувствай объркана и бъди сигурна,че каквото  и решение да вземеш то е най доброто .
Ти не си длъжна на никого , освен на себе си да си щастлива

2. Пробвай да напишеш мечтите си, как искаш да живееш, дори къде, какви качества искаш да има човекът до теб( като се отърсиш от конкретните  минали сегашни мъже в животът ти), какво да е отношението му към теб, с какво да се занимаш, как да ти минават дните, какви дрехи искаш да носиш,колко пари искаш да имаш,деца.......ваобще всичко което мислиш че ще те прави ЩАСТЛИВА...........не му мисли колко абсурдно ти звучи за сегашното ти положение или да си казваш :аа, кога и точно на мен ли ще ми се подреди животът така??!.................Ти единсвено и само ти си отговорна за щастието си, и щом знаеш какво ще те прави щастлива , ами много просто - значи ги заслужаваш всички тези неща!

3.  Не бъди с някой защото мислиш че си му длъжна или да не го нараниш, ако не си сигурна ше искаш да си с него
4 . Не си и заслужава да си с мъж, който не е готов да ти даде това от което имаш нужда.....хабиш се напразно, дори само като мислиш за него!

 Конкретно, моето мнение за ситуацията:  Зелената карта, защо не?!, докато не пробваш няма да знаеш дали си силна за такава крачка. Баба ми казва:"очи се плашат - ръцете- не."  И в крайна сметка е човешко да си малко егоист - имаш нужда от рамо за подкрепа ако заминеш. Сегашният ти приятел няма нищо против да бъде такова"рамо"....... Подпишете,от там нататък ще си покаже. В чужбина  хората или се сплотяват повече или не могат да се гледат повече......така че след време или ще искате сватба или развод. Няма нищо страшно. За бившият ти ......най вероятно с времето ще избледнее.

Потърси в някоя книжарница книгата "Излекувай животът си "на Луис Хей , мисля ще си отговориш на много въпроси чрез нея

Явно не е той! 

Няма действие, при което лакмуса да ти покаже на 100% че това е единия от тъй важните елементи за щастливо семейство. Въпросите, както и отговорите в този форум може да са адски подвеждащи. Погледни от твоята си гледна точка и реши сама за себе си какво целиш, от какво изхождаш, и какво би могла да очакваш?