Ще се пръсна вече.

В какво точно се изразява проблема ти? Това би имало значение за лекаря, който търсиш. Ако ми дадеш малко по-подробна информация, мисля, че мога да помогна.

Обхваща ме някаква апатия, не ми се прави нищо, след това ми се реве, имам някаква ужасна мания да харча пари, което според мен граничи с лудостта

На първо време би могла да си поговориш с някоя приятелка, на която имаш пълно доверие ,излизай по -често, ходи на кино, театър, опера ,  дискотеки/ ако имаш възможност /.Не оставай за дълго време сама и без занимания. Съжалявам миличка, но не зная причините за това твое състояние ,но ако можеш сама да ги откриеш ,по- лесно ще се измъкнеш от порочния кръг. Всеки в даден момент от живота си се е чувствал по подобен начин и да знаеш- бездействието и самотата са много опасни !Ако приятелската и културната терапия не ти помогнат ,търси специалист/ всъщност откъде си ?/

И аз изпадам често в подобни състояния, с тази разлика че искам да харча ама няма лалво Ще следя темата, пък дано и аз да намеря отговор за самата себе си

Имам 3 приятелки, на които имам пълно доверие, мога да обсъждам абсолютно всичко с тях и го правя. Но това не ме облекчава по никакъв начин. Давам си сметка за някои неща и затъвам все повече в някакви черни мисли.
От София съм.

'Специалистите' ще ти изпишат антидепресанти най-вероятно. Не мисля, че това е решение! Мога да ти дам координати на хомеопат-психолог, за мен това е начина.

Дуци,искаш ли координатите на някой специалист,мога да ти пратя на лични,от едно момиче във форума ги имам,много и е помогнала докторката.И аз към нея съм се ориентирала,но ми9 е доста далеко София,а и сега се записах на йога,та се поуспокои положението,дано да е за дълго.

Дуци, а работиш ли ...?

Работя, да.
Всяка информация ми е добре дошла. После ще отсея най-доброто според мен. Благодаря ви.

Разбирам те, или поне така си мисля
Но според мен най-добре ще е сама да си помогнеш ти най-добре се познаваш, знаеш си "личните проблеми", знаеш и кое ти помага - поне при мен е така!
Намери си някакво занимание, което да те погълне напълно, да си отделяш за него поне 3-4 часа на денонощие, ама наистина да те кефи!
 И започваш, постави си цел и крайна дата за пистигането й!
При мен например така действат езиците - примерно, до края на декември 2006 да мина и препрочета   4-те части на учебника по италиански / френски или нещо такова....................
За харченето на пари също - вместо да си купя това и онова, решавам, че ще ги събирам за нещо голяма - примерно кола/екскурзия до Египет - ти си знаеш какво ще те мотивира най-силно
Поне това при мен действа!
Успех!

Дуци, ако това е някаква сериозна депресия, имаш нужда от психиатър. Искаш ли да ти потърся координати, защото братовчедка ми мина през нещо подобно и сега е доста по-добре?

А имаш ли поне някакви подозрения, какви или кои са причините за това ти състояние?
Не те съветвам да търсиш специалисти, по-добре поговори със съпруга си или приятел.

http://www.e-therapybg.com/about_us.php

ето ти един лесен вариант
но не съм запозната и НЕ мога да гарантирам за професионализма на психолозите там
ценно е, че ще можеш да поговориш с друг човек и когато на теб ти е удобно

Искам.

Дуци, има ли начин да решиш по-бързо личните си проблеми?
Случва ми се да имам проблем и заради него всичко да ми е криво. Само като се сетя за него и ме обливат топли вълни. Като си реша проблема, нещата влизат в релси.
Хубаво е да премахнеш дразнителите.

Много ми е мъчно, че се чувстваш така, невероятно позитивен човек ми се струваш 
Бързо да се отървеш от апатията ти пожелавам! 

Така както описваш състоянието си,на мен без да съм лекар обаче ми прилича на депресия!Според мен наистина не е лошо да посетиш психолог или психотерапевт и то не толкова за да изпиеш антидепресантите,които евнтуално ще ти изпишат,а просто за да поговориш с него. Едно е да поговориш с приятелка,а друго със специалист.
Няма ли начин да се измъкнете например с мъжа ти за 2-3 дни от София без детето?Не че то е виновно за състоянието ти.Или сама за себе си да изясниш от къде точно идват проблемите ти и да помислиш какво можеш да направиш за да ги разрешиш.
И все пак след като сама за себе си прозряла,че ти е необходим професионалист действай в тази насока!Успех и горе главата!   

Дуци, а ти готова ли си за това, което евентуално ще ти каже психотерапевта? Категорично ли си решила да последваш съвета му, примерно, какъвто и да е той? Ако те посъветва да се разведеш, ще го направиш ли? Или пък да напуснеш града си? Нямам представа какво ти е на душата и не искам да те тровя, но по принцип всички ние знаем отговорите на въпросите си... Търсим специалист, когато подсъзнателно отхвърляме тези отговори, защото надскачат желанията или възможностите ни към момента. Чудесно е, че си решила да се обърнеш към професионалист, но имай предвид, че той евентуално ще ти даде диагноза, нищо повече. Истинското /не това, с хапчетата/ лечение ще остане в твои ръце - готова ли си за него?

Усмихни се, най-тъмно е преди изгрев слънце   

Дуци,аз съвет не мога да ти дам,но ти пожелавам,бързо да излезеш от това състояние, от собствен опит знам,че не е никак лесно.  
 

Дуци,  и аз съм точно,  както го описваш - уж всичко ми е наред и на работа ходя, а съм толкова, толкова крива и сдухана. И на мен нищо не ми се прави, не ми се прибира, но и никъде не ми се ходи и ми се харчат пари....за какво ли не......
Дуци, ако намериш психолог, който си заслужава пиши, да ходя и аз 

Дуцка, ами помислИ си така: "живи сме, здрави сме, детето ни е прекрасно... Какво толкоз непоправимо е станало, че да съм апатична?"

Знам ли...   Таз наука (пси...) е много тънка и не всеки я умее. Дано се намери точният и правилен човек, който да ти помогне час по-скоро  

Разбирам те много добре.И аз имам такива моменти ,и се чувствам самотна и неразбрана,и ми писва от всичко и всички,изпадам в ужасни състояния и ставам неприятна дори за домашните.Но се установи ,че имам проблеми с щитовидната жлеза и това са някои от симптомите на болестта.Но мъжът ми рядко ми съчуствува,за него това са ,,женски глезотии''.Затова ,ако имаш възможност и те успокоява и радва с чиста съвест си купи нещо ,та дори и не толкова необходимо.Душевният комфорт е нещо много важно.

присъединявам се към съвета на Светла. не си губи времето със "специалисти", защото и аз съм убедена, че ще ти предпишат антидепресанти. при мен поне хомеопата (макар и не психолог) беше решението. късмет!

Момичета и аз се присъединявам към вашето мнение за психиатрите ! Още повече че имам горчив личен опит с тях 
Твърдо съм ЗА хомеопатията  И вече го казах на Дуци на ЛС....Дано се оправи 

Дуцка, психиатър не 

Психолог, терапевт. Имам много контакти, знаеш къде работех. Ако прецениш, че искаш помощ и координати, съм насреща. Нещата са сериозни, когато идва моментът да потърсиш специализирана помощ и много внимателно трябва да помислиш дали си готова да я приемеш.

Аз мисля 4е депресията много се подценява, в смисъл 4е това си е сериозна болест и трябва да се вземат мерки за да не се влоши! 4ета много от мненията (не само в тази тема) и виждам съвети от рода на"смени си при4еската", "отиди на пазар"....това съвсем не е разрешението на проблема, поне за мен не бе6е. Моята депресия си стоя с мен 1 година или откакто се роди детето, накратко-наи-накрая се реших да отида на терапевт(след 5-6 пъти спрях, не смятам 4е ми помагаше) които ми предписа антидепресанти-положението ми зна4ително се подобри. Каквото и да решиш ти пожелавам успех.

Виж, вземи наистина да идеш на лекар.
Една колежка доста го беше закъсала така. Уж причината беше, че почина майка й, но това й състояние се проточи с месеци, накрая не беше в състояние да ходи на работа и да прави каквото и да е. Постъпи в болница и я лекуваха доста време. Оказа, се че има проблеми със щитовидната жлеза, които (не мога да го обясня със съответните термини) задълбочават това й депресивно състояние и й пречат да се справи сама. Лекуваха едновременно депресията ( с антидепресанти) и щитовидната жлеза.
Не се шашкай все пак, тя наистина беше много зле. Когато я взеха в болницата просто не можеше/не искаше да става вече от леглото.
Нищо толкова страшно няма според нея в пиенето на антидепресанти. Само трябва да си слушаш лекаря и да ги спираш внимателно по схема и разбира се, когато той прецени.

още когато драстично си смени прическата допуснах ,че имаш подобен проблем .
 Минала съм от там:)

 Имаше един етап в живота ми ,когато се чувствах недоволна,ненужна, въобразявах си ,че живота минава покрай мен и аз съм само зрител.
 Че вече нищо не ме очаква, поне нищо интересно, че едва ли не развитието ми е спряло ,сякаш бях дете ,гледащо виенското колело и нямащо пари ,за да се повози. 
 Знаех ,че имам нужда от някоя промяна ,но се страхувах да изляза от руслото,страхувах се от неизвестното.
 Щеше ми се да изляза от кожата си,но същевременно исках да я нося и наметната. Едно такова неориентирано състояние беше- хем исках промяна ,хем се страхувах . Бях само на 25г и си мислех ,че това е, повече нищо интересно не може да ми се случи.
Никога с никой не съм споделяла проблемите си и винаги съм била принудена сама да ги разрешавам. Така ,че  намерих разрешение на проблема си пак сама, но предварително обмислих внимателно какво всъщност ме депресира и ме прави недоволна. Погледнах на живота си   отстрани, като зрител. За известно време живях сама- в нова обстановка и без съпруг. Не ,че бяхме разделени,така се случи . И осъзнах ,че животът си е много хубав, но трябва да го живея другаде и сама. Нямахме деца обаче.
 Не мога да ти дам съвет какво да правиш. Но опитай се поне да разбереш причините поради ,които се чувстваш така както се чувстваш. Намериш ли причината то тогава смятай проблема си за решен:)
А погледнеш ли на живота си отстрани може и да си завидиш:)
Така,че  първо виж какво всъщност притежаваш и струва ли си да се депресираш от това ,което нямаш.

Чудя се с каква лекота се раздават съвети като" не търси специалисти"..."няма да ти помогнат"... Депресията  е сериозно заболяване, причните за него могат да са един тон.... това, че има много ( за жалост) дилетанти сред психолозите и психиатрите не е изобщо аргумент да не се търси специалист, просто трябва внимателно да се подбере човека.
Извинявайте, ама има също така и много некадърни лекари от другите специалности, при някой дори умират хора, това защо не ви спира да търсите лекарска помощ по други поводи???

ами пишете ми е мен в групата на нуждаещи се от съвет....или помощ....в безпътие...
Стигнах сама до извода обаче,че не съм готова да последвам адекватен съвет и много добре знам какъв е проблема ми...... просто за сега съм заровила глава в пясъка и се правя,че не го виждам или ,че не съществува
А той ме изяжда отвътре.

На първо време е добре да се сподели  с някого проблемът. Какво те мъчи, защо ти е тежко, ако трябва дори да се наревеш на рамото на някого. Кого? Най-близкият приятел. Който няма да те предаде, който ще те разбере, ще те прегърне. Този, който най-много те е разведрявал в такива моменти. Просто го потърсете

Не знам защо толкова скачате срещу антидепресантите и специализираната помощ въобще Депресията е сериозен проблем, а не глезене и съвети като "Я се стегни", "Купи си нови ботуши" и "Иди на мъжки стриптийз" не винаги работят.
Дуци, има билкови препарати на основата на жълт кантарион с антидепресивно действие, чувала съм хубави неща за тях. Можеш да питаш лекаря си. Remotiv е едното, има и друго - Esbericum, а имаше и някакво българско.

И аз се чувствам така (като Хипатия) доста често, всъщност по-добре съм откакто почнах работа, но все пак... съседка ми предложи да пробвам Серопрам (тя ги ползва вече година и се чувствала страхотно), вкъщи имам Прозак и Есберикум, но не съм се престрашила още да ползвам антидепресанти, не заради това какво биха си помислили другите, ами защото смятам, че мога да стана зависима от тях някой ден, за да съм изобщо в добро настроение...

Един добър психолог може да помогне много, дори само като си говориш с него, без никакви хапчета и лекарства. Виждала съм го и не говоря наизуст. Понякога човек има нужда от малко външна намеса, за да подреди нещата, които го тормозят.

Успех - сигурна съм, че след като осъзнаваш, че има проблем ще успееш да намерип решение

Dona,не знаеш колко си права и аз съм съгласна с теб !В най-тежките ми кризи ми ставаше още по-зле като ми изтърсеше някой "Ами иди на фризьор,смени прическата,купи си нещо ..."   Хората дори не се опитваха да разберат какво ми е и че няма да се оправя само с ходене на фризьор.Иначе аз не скачам против специалистите,напротив точно такъв препоръчах на Дуци.но специалист психолог.Лично аз много се напатих от психиатри и не ща да чуя за тях.За това и не ги препоръчвам.Има хора обаче които са доволни,мнения всякакви.Дона,аз лично пих какви ли не лякове,включително и тези които си изброила.И антидепресанти пих.Нищо.Нищичко  не стана !Напротив,още повече влошиха състоянието ми .Ходех като парцал,не знаех на кой свят съм и не можех да си гледам адекватно детето.В един момент ги изхвърлих и се обърнах от чудо към хомеопатията.Никога не съм вярвала че точно така ще се излекувам,но стана ! И ей ме на  - след толкова жестоки кризи и тежко ссътояние съм добре !
Не съм привърженик на крайните мнения и не бих препоръчала нищо крайно на Дуцката.Тя си знае,голям човек е и сама ще реши каква крачка да прадприеме и каква помощ да потърси..Дано само излезе по-скоро от това състояние,тревожа се като чета такива неща...
Мами,на всички ви желая прекрасно психично здраве и да стискаме палци Дуци да върне пак усмивката си !

Подкрепям идеята за посещение при хомеопат-психолог. Комбинацията е много сполучлива, нищо не губиш да опиташ. Обаче на психиатър - не мисля, че имаш нужда.
Пожелавам ти здраве!   

Ремотив съм пила веднъж, наистина се почувствах по-свежа. Но мисля, че най-хубаво е консулт с хомеопат-психолог. Светла1 предложи координати, не чакай, а иди! 
От личен опит го препоръчвам.

Преди 5 години бях в такова състояние,но си имаше конкретна причина.Бях на ръба да вляза в болница,чувствах,че пропадам,че живея в паралелен свят...Проблема се реши без лекари,просто беше отстсранена причината за състоянието ми.Ако при теб това е невъзможно,може би ти трябва професионална помощ,приятелките не поматат винаги.От сърце ти пожелавам скоро да намериш изход и да продължиш с усмивка напред!

Благодаря ви             
Обичам този форум и пишещите в него. Знам, че когато имам нужда, все някой ще ми помогне
Снощи се срещнах с една приятелка, която завършва психология в момента. Поревах, обсъдихме нещата от живота, отвори ми очите за някои неща и се почувствах по-добре.
Ще се обърна към психотерапевт - хомеопат.

crazy chick, мисля, че съм готова, стига да е към по-добро
Сега започвам да отговарям на личните, които са ме затрупали

Дуци, ти си силна жена, щом сподели проблема си без да се криеш зад фалшиви имена. Затова съм сигурна, че ще преминеш през това по-лесно и бързо. Трябва ти време.  В тази връзка, и аз полудявам, рева за щяло и нещяло, търся себе си като жена, не като майка, съпруга, чистачка, готвачка и пр. Но трябва да съм силна, нямам избор.
Между другото всяка втора, според мен, жена има такива проблеми, но малко от тях имат смелостта да си ги признаят. Ще се справим

Нямаме право да не се справим

Идвай на себе си по- бързо!
Невероятно слънчев и позитивен човек си.

Предполагам, че повечето хора минават през подобни състояния. Някои имат смелостта да си признаят, че нещата не са наред и да потърсят помощ, като теб  Други задълбават в депресантски настроения, на трети за щастие им минава след време от самосебе си. Аз след няколко такива състояния предпочитам да не си играя на тото и да търся своевременно помощ. Все пак имам две деца за гледане и нямам желание да ги правя депресанти от малки Ако все още не са те затрупали с телефони на психолози, хомеопати и т.н, мога да се включа и аз с мойта

Я да използвам възможността и да помоля да ми метнете и на мен на лична малко координати за справяне с душевни болежки. Моля  Добър психолог ще ми свърши чудна работа.

здрасти Дуци,

учудва ме проблемът ти- изглеждаш великолепно и това излъчваш!
познавах 2 психоложки жени,едната замина за Щатите, другата мога да попитам дали още работи ( ако е в БГ).  невероятни жени.
един път съм била - излязох с хастара навън и наистина живота ми се промени.
за повече нямах пари тогава, но и една консултация ми беше... великолепно ми се отрази.
ще се опитам да издиря координати и да науча повече и ще ти пиша на лични, ако разбера.

не те съветвам да споделяш много и да търсиш отговори от приятелки, защото те винаги дават обратна връзка, но през призмата на техния опит , в стил " А аз.... "
при специалиста няма такова разводняване на споделянето.

също познавам и психиятри добри, но работят главно с наркомани, не мисля, че имаш нужда от чак такава специализирана помощ.

отиди на психолог, купи си някое списание като инсайт или намери в интернет контакти. не оставай да мине от самосебе си. както човек си лекува зъбите, така трябва да лекува душата си. избери специалист, който ти вдъхва доверие...

Ехоооооо!
Не ми обърна оня ден внимание, иначе имам какво да ти кажа
Ако ще се почувстваш по-добре посещавайки специалист- направи го. Няма психолог , който ще ти каже "Разведи се" или "Иди в друг град". Така, че не се води от това...Опитай да си представиш за настоящия момент коя ситуация би те направила щастлива...С кого се чувстваш наистина добре...Стига ли ти само това?? Знаеш, че ти се събра много напоследък..Но една приятелка (каквато се гордея, че съм ти и аз), била тя и психоилог е емоционално свързана с теб, тоест трудно ще обективизира нещата...Така, 4е ако смяташ, 4е не е моментно състояние, по-добре наистина да се обърнеш към психолог...
Колкото до шопинг терапията..Ами пък, пазарувай си, стига ТРАЙНО да те кара да се почувстваш по-добре.
Цунки!

Ей мадам... прегръщам те  Страхотно слънчице си! Пожелавам ти бързо да се нормализират нещата и пак да си върнеш чаровната усмивка

До колкото знам работата на психолога/психотерапевта не е да ти каже какво да правиш, за да решиш проблемите си... Ако беше така ще е да е много лесно - да си платиш за готово решение.

И аз съм изпадала в тотални дупки, и съм се замисляла дали да не отида при психолог да ми помогне. Но дори в тези моменти си давах сметка, че той/тя няма да ми даде отговор "какво да правя от тук нататък", а може би само ще ми помогне сама да си направя изводи и да взема решения... И изхождайки от тази теза се опитвам да си бъда сама психолог - водя си диалози (на ум за сега ) с някого, когото не познавам, и на когото разказвам всичко, което ме мъчи (както при психолог), опитвайки се да не си давам съвети, а да стигна до конкретни заключения, които да определят действията ми от тук нататък: какво ме кара да се чувствам така, как да го избегна, какво поведение да предприема и т.н. (звучи шизофренично, но върши работа  ). Понякога тази терапия продължава месец, понякога - 5 дни. Но за сега при мен дава успех 
Дуци, на теб ти пожелавам бързо излизане от тази дупка с или без психолог   

Каквото и да решиш - късмет! 

Дано се изкъмнеш по-бързо от това положение

Здравейте, вдигам темата защото и аз търся контакти с добри специалисти, ако може бихте ли ми пратили за предпочитане хомеопати? И ако е възможно Дуци да сподели как се развиват нещата при нея?

Дуци,толкова позитивизъм се излъчва от теб.Не мога да повярвам!Всеки обаче знае какво е в душата му.Но не забравяй,че всеки  проблем си има решение.Дано намериш своето по-скоро,за да се върне радостта в живота ти.Успех!И горе главата!               

Един път досега в живота си съм била в кошмарно психическо състояние. Не като твоето, различно беше, но сериозно. При това съм напълно здрава и никак не съм склонна към депресии, но тогава бях абсолютно на ръба.

И при мен както е написала stefani66 решението беше, че премахнах причината за това. В случая при мен ставаше въпрос за страшен тормоз на работното място (вкл. сексуален от страна на шефа, и то много напористо). Вследствие на този ужас аз получих някакво стягане в гърлото (все едно те е ужилила в гърлото пчела), не можех да поемам никаква храна, ако не е течна и развих нещо като булимия. Всеки ден повръщах по няколко пъти, естествено отслабнах и едвам гледах. Колкото и да си повтарях, че това е само някаква си работа и че не ми пука, организма ми вече се беше предал. Криех от всички, че повръщам, но какво от това, ставах все по-зле и по-зле. Сутрин още преди да отида на работа, ревях по пътя, отивах в офиса и почвах да повръщам. Така изкарах около 3 седмици и в един момент при поредния опит да се държат гадно с мен си хванах шапката и си заминах. От този момент нататък се оправих мигновено, започнах да се храня нормално и си станах отново нормален човек.

Най-доброто за мен е да се разбере причината, която води до проблемите, и да се бори човек директно с нея. Но аз съдя от своята гледна точка - как аз съм се справила, докато специалистите наистина вероятно са много по-запознати с различни ситуации.

Със сигурност ще се оправиш!!! Дано е по-скоро 

v Haskovo ima edna mnogo dobra lekarka naistina pomaga i e mnogo razbrana.izslu6va te.pomaga mnogo.moga da ti dam adresa i telefona.6te ostane6 dovolna.ubedena sam.zaslujava si.jelaja ti samo uspeh zanapred

Това състояние е най-вероятно в следствие на натрупан стрес и множество негативни преживявания-ако е така нормално е. Психиката се справя чрез апатия, по този начин- разпускаш от напрежението. Харченето на парите е вече реакция към негативизма-много от хората си доставят удоволствие като си купуват разни неща-полезни и безполезни-това е моментно и недостатъчно за да се почувстваш добре. Трябва да откриеш няколко/поне 3/  други неща които ти доставят удоволствие и да се концентрираш върху тях-гарантирам ти че ако се постараеш да противостоиш на негативизма до 1 месец ще се върнеш към нормалното си състояние. Това трябва да са неща от ежедневието-като се замислиш сама ще си ги откриеш-защото не бива пък да изпадаш в някакви крайности и прекомерни фиксаций в/у отделни непривични занимания.

Абе хора, що не поглеждате датите, преди да пишете.  Темата е от преди 6 месеца.

Мале, мале!
Направо ми стана смешно-а аз се хвърлих в едни размишления.
Дано жената да се е оправила.

Добре съм вече
Да чукна на дърво.

А как стана добре? Ходи ли при специалист или от само себе си мина, или ти сама реши проблемът, който те е тормозил? Кажи повече деее
Аз поне веднъж годишно изпадам в такова състояние, засега се е оправяло от само себе си и с мааалко мобилизация от моя страна. Досега...Искам да знам ако някой път не се оправи само как следва да постъпя?

Сама. Влезнахме в болница с Пепи тогава, емнаха ме други важни дела и аз изплувах. Даже сега се чудя как съм могла да я пусна тая тема
Но смятам да посетя хомеопата, който ме посъветваха, просто ей така, да си поговорим и да видим има ли оправяне мойто

 В подобни ситуации изпада всеки.
След това се чудим на себе си, но е много трудно да се преодолее в момента ,в който ти се случва.
Разкажи после за хомеопатката и преложенията и за решение на подобен вид проблеми.

Наоми, доколкото знам дава някакви капки. Но и диалога който се води не е без значение, сигурна съм.

Познато ми е това състояние,нуждаем се от някаква помощ-не сме всесилни все пак,а се нагърбваме с много неща,искаме много от себе си,а си имаме предели на силите.Това с харченето,та дори на малки суми,за да си доставя временно удоволствие,да почувствам временна удовлетвореност,ох..

Момичета, видях че темата е доста стара, но все пак искам и аз да кажа нещо.

Всеки човек има такива състояния, при по чувствителните - става и доста сериозно. Но докато все още има желание за промяна или борба, или не примиряване със състоянието има надежда.

Повечето хора в това състояние знаят причините, но от слабост, страх и т.н. не могат да ги преодолеят. Което води до затъване и лутане. Някои хора се примиряват, защото ги е страх от непознатото, т.к. всяка промяна е свързана с нещо ново.

Казвам тези неща защото съм минала през този път. И на лекар съм ходила, и на терапия и на лекарства съм била. Помагат, всичко помага. Въпроса е, че не махнеш ли причината се връщаш в това състояние. Аз тогава не я премахнах и пак се върнах назад. Сега с малко смелост я махнах. Да чувства страх, чувствам липса, но знам че трябва да се боря. Имам още една причина, скоро може и нея да преодолея.

Просто в случая когато се стигне до един етап, в който човек има нужда от помощ от специалист трябва да я потърси. Всичко се лекува и всичко се оправя. За да не се стигне много далеч.

Тези състояния са доста сериозни и винаги трябва да им се обръща внимание. И пак казвам без причина човек не стига до там. Това състояние е сигнал, че нещо не е наред, нещо което сме премълчавали и трупали. В един момент то просто избива и тогава става страшното. 

Добрите психолози не вменяват правилни решения. Просто помагат сам да вземеш решението, което ти се струва най-правилно. Според мен (имам степен по психология) Дуци има някои симптоми на депресията и за нейно собствено успокоение ще е добре да иде при специалист, който сам ще установи какво е  най-добре за нея. Аз страня от специалисти, които веднага започват с хапчета. Хапчетата често са необходими, но това не се установява от първия преглед.  Хаповете би трябвало да са част от терапията, а не да я изчерпват. 

Хомеопат - психолог, красиви цитати и прочие а ла Паолу Коелю дъвки помагат, но не на всеки и и обикновено при по-леки случаи.

Дуци, пробвай малко спорт, все едно какъв, просто някакво напрягане на тялото. Хем повишава самочувствието, хем подобрява тонуса, хем разннобразява. И аз съм имала такива депресивни моменти, но нямах възможност да ходя при специалист. Спорт и с подкрепата на мъжа ми нещата се закрепиха. Но ти иди при специалист.

Дуци, ще ти кажа, че и аз бях изпаднала в много голяма депресия. Преди 2 год.сънувах на 2 пъти, че ще умра на 35 год.възраст от рак. И като започнах едно ходене по лекари, няма част на тялото дето не съм изследвала, мъжа ми се побърка с мен, не можеш да ми докажеш, че това е било само един сън. От притеснение получих сърцебиене и бях много зле. В един прекрасен момент се погледнах в огледалото и си казах, ако аз не си помогна сама и Господ да слезе не може да ми помогне. Вече не ме вълнуват никакви здравословни проблеми и се чуствам прекрасно.Затова ти казвам психолозите само ще задълбочат повече депресията ти, казваш си от днес няма да мисля за глупости, ще правя само неща, които ми доставят удоволствие и ще видиш полека лека как ще се наредят нещата. Желая ти успех!

Ехоооо, антидепресанти се изписват
на мноооого по-късен етап. Дуци, иди
да си поприказвате с психолог, може
да ти бръкне в душата и да я поразчисти.
Това приятелки, форумки, магазинерки
не са най-точните персони. Специалист
ти трябва, ако го чувстваш така. Надявам
се да намериш читав. Какво те съветва
личният ти лекар, дава ли ти направление?
Плаща ли касата?

Това с личните лекари е малко загуба на време. Аз като имах такива проблеми отидох при лекарката за направление и тя ми каза - разхождай се в парка повече, не ти трябват лекари. А аз съвсем си бях заминала, нито разходки, нито чист въздух ме оправяха тогава.

Личният ми лекар е толкова противно същество, че юни ще го сменя с чиста съвест.
Детето ми е с астма, той не ми дава направление за Сандански, да не говорим за нещо по-незначително, като някакви депресийки (според него).
Лошото е, че когато му споделих, че не се чувствам добре, той ми каза, че било нормално, защото още ми бушували хормоните от раждането
Детето ми е на 2 г. и 8 м. в момента, какви хормони 
Но определено съм доста по-добре. Разнообразие ми трябва на мен, пътувания, смяна на обстановката, еднообразието ме съсипва - работа, вкъщи, работа, вкъщи.

o_fortuna, какво ти помогна на теб?

Дуци, съгласна съм с мнението на Hear Again, особено за спорта . При мен е така. 

Ей, момичето с хубавата усмивка, до къде я докара твоята депресия? Направи ли си профил на хормоните? Не ги подценявай, защото са големи пакостници, да знаеш!

Ааа, правила съм си. Всичко е на 6.

Чудесно! Тогава дай една усмивка! А така!