Как мислите бъркам ли,че спя в една стая с 3г си син?Как да го отделия по-безболезнено??? 
- Публикувана: 25 окт. 2006, 15:25 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 09:25 ч.
Трябва ли децата да спят при родителите си???
дали трябва? дали бъркаш?
мисля, че това е нещо, за което няма универсални правила. всеки решава според собствената си ситуация.
в нашето семейство децата спят отделно откакто има възможност за това: виктория от около 4-годишна, габриела отпреди да навърши годинка. това не ни е създавало неприятности, децата обичат да са в стаите си, габриела дори трудно заспива на друго място.
мисля, че това е нещо, за което няма универсални правила. всеки решава според собствената си ситуация.
в нашето семейство децата спят отделно откакто има възможност за това: виктория от около 4-годишна, габриела отпреди да навърши годинка. това не ни е създавало неприятности, децата обичат да са в стаите си, габриела дори трудно заспива на друго място.
Ако съвместния сън не е проблен за теб, съпругът ти и за самото дете - какъв е проблема?
А ако идеята е да го отделите, защо не ползваш предстоящото раждане на братче/сестриче като начин, да обясниш на баткото, че вече е голям, че големите дечица имат собствена стая, в която могат да играян необезпокоявани, да си прави замъци, скривалища (ала-бала, каквото му е любимото занимание)...
А ако идеята е да го отделите, защо не ползваш предстоящото раждане на братче/сестриче като начин, да обясниш на баткото, че вече е голям, че големите дечица имат собствена стая, в която могат да играян необезпокоявани, да си прави замъци, скривалища (ала-бала, каквото му е любимото занимание)...
Аз, като спяща в легло, долепено до детското (3г дъщеря имам), хич даже не мисля, че бъркаш 
За мен си е едно удоволствие да я гледам как спи близо и поне веднъж на вечер да ми се изръсва отгоре
Но ако искаш наистина да го отделиш и той не го приема тежко - обзаведи му стаята с негова помощ - нека сам да избира нещата, тапетите, ново легло (ако се предвижда такова, ако не - нови чаршафи в тон с новата стая), картини и украси... И го надъхвай яко за новата му стая Успех.
За мен си е едно удоволствие да я гледам как спи близо и поне веднъж на вечер да ми се изръсва отгоре
Но ако искаш наистина да го отделиш и той не го приема тежко - обзаведи му стаята с негова помощ - нека сам да избира нещата, тапетите, ново легло (ако се предвижда такова, ако не - нови чаршафи в тон с новата стая), картини и украси... И го надъхвай яко за новата му стая
Успех.
Проблема е там,че той има собствена стая дори му купихме легло на два етажа,но я ползва само да гледа филми и да играе.Казва,че изпитва страх когато е сам.А мен ме хваща яд,защото зная,че има деца които искат да са отделно но нямат възможност,а той
Дали сам ще иска януари като му ревне бебето
Дали сам ще иска януари като му ревне бебето
Ние си спим с дъщеря ни заедно.По принцип нямаме в наличност стая ,където да я отделим,но и да имаше едва ли щях да предприема нещо подобно,ако видя,че тя не е готова за това.Може би защото изпитвам страхотно удоволствие да си е гушна нощем,като се намърда до мен и ми каже"Мамичко"
Казва,че изпитва страх когато е сам.
Големия спеше при нас докато се роди малкия и го измести. После малкия около 4 години. Така бяха свикнали и ми беше по-лесно да ги приспивам. Случвало се е като си лягам да му се нахвърля да го целувам (такива ангелчета са, когато спят) та чак съм го разбуждала от нежности. Чувствах се ужасно щастлива да го усещам до мен. Сега от време на време предлагам на някое да дойде да се погушкаме, ама те пораснаха и се дърпат, пък и мъжа ми не разрешава 
А може би трябваше да обединиш двете си теми и по този начин да облекчиш тези, които искат да ти помогнат? Току-що писах какво мисля относно състоянието на сина ти, което те притеснява, но ако анзех, че междувременно директно го гониш от неговата територия, бих била по-категорична в мнението си.
Разбира се, че е по-хубаво децата да спят отделно, но при условие, че това не им носи страхове и притеснения. Разбира се, че е хубаво, че има такава възможност, но това само по себе си не означава, че е задължително да се използва. Разбира се, че бебето ще е с приоритет да бъде във вашата стая, но съвършенно не се разбира от твоето 3 годишно момченце, че той трябва да прави тези жетрви със себе си, навиците си и удобствата си, защото вие сте решили да си имате още едно дете. И ако не искаш синът ти да намрази братчето / сестричето си още преди да е родено, НЕДЕЙ да предприемаш нищо сега. Вече си закъсняла с промените, които се налагат заради бебето. По-добре ги направи плавно след раждането, отколкото насилствено сега. Последствията от последното са непридвидими, но във всички случаи неприятни.
Успех!
Разбира се, че е по-хубаво децата да спят отделно, но при условие, че това не им носи страхове и притеснения. Разбира се, че е хубаво, че има такава възможност, но това само по себе си не означава, че е задължително да се използва. Разбира се, че бебето ще е с приоритет да бъде във вашата стая, но съвършенно не се разбира от твоето 3 годишно момченце, че той трябва да прави тези жетрви със себе си, навиците си и удобствата си, защото вие сте решили да си имате още едно дете. И ако не искаш синът ти да намрази братчето / сестричето си още преди да е родено, НЕДЕЙ да предприемаш нищо сега. Вече си закъсняла с промените, които се налагат заради бебето. По-добре ги направи плавно след раждането, отколкото насилствено сега. Последствията от последното са непридвидими, но във всички случаи неприятни.
Успех!
Аз съм спала с родителите си до 5г, сестра ми съответно до 8г.Всички в една стая, в съседната-баба и дядо.Не съм се изкривила нито аз, нито сестра ми от ситуацията.Сега спя с дъщеря ми, когато искам.Защото ни е кеф и на двете.Проблем с отделянето няма-важно е да напипаш момента за това.
Казва,че изпитва страх когато е сам.
А може би трябваше да обединиш двете си теми и по този начин да облекчиш тези, които искат да ти помогнат? Току-що писах какво мисля относно състоянието на сина ти, което те притеснява, но ако анзех, че междувременно директно го гониш от неговата територия, бих била по-категорична в мнението си.
Разбира се, че е по-хубаво децата да спят отделно, но при условие, че това не им носи страхове и притеснения. Разбира се, че е хубаво, че има такава възможност, но това само по себе си не означава, че е задължително да се използва. Разбира се, че бебето ще е с приоритет да бъде във вашата стая, но съвършенно не се разбира от твоето 3 годишно момченце, че той трябва да прави тези жетрви със себе си, навиците си и удобствата си, защото вие сте решили да си имате още едно дете. И ако не искаш синът ти да намрази братчето / сестричето си още преди да е родено, НЕДЕЙ да предприемаш нищо сега. Вече си закъсняла с промените, които се налагат заради бебето. По-добре ги направи плавно след раждането, отколкото насилствено сега. Последствията от последното са непридвидими, но във всички случаи неприятни.
Успех!
Разбира се, че е по-хубаво децата да спят отделно, но при условие, че това не им носи страхове и притеснения. Разбира се, че е хубаво, че има такава възможност, но това само по себе си не означава, че е задължително да се използва. Разбира се, че бебето ще е с приоритет да бъде във вашата стая, но съвършенно не се разбира от твоето 3 годишно момченце, че той трябва да прави тези жетрви със себе си, навиците си и удобствата си, защото вие сте решили да си имате още едно дете. И ако не искаш синът ти да намрази братчето / сестричето си още преди да е родено, НЕДЕЙ да предприемаш нищо сега. Вече си закъсняла с промените, които се налагат заради бебето. По-добре ги направи плавно след раждането, отколкото насилствено сега. Последствията от последното са непридвидими, но във всички случаи неприятни.
Успех!
Както и може би за сега ще оставя нещата така
Дали сам ще иска януари като му ревне бебето
На моята дъщеря изобщо не и пречеше ревящото бебе. Тя даже казваше, че изобщо не го е чула.
Моята дъщеря е на 8г и още не иска да спи сама в стая. Казва, че я е страх.
Казва, че ще спи в друга стая, но с брат си.
Малкият е още малък да го отделям - според моите разбирания. Аз няма да мога да спя спокойно ако отделя 2г дете да спи само /каката заспива и нищо не чува/.
За сега спим всички заедно. Поне още 1г ще спим така.
Мисля, че си закъсняла да го отделяш. От тук нататък това може да стане само по негово желание. Не го насилвай, особено ако чакате бебе. Само ще го озлобиш. А ако има страхове, може и да го травмираш.
Иначе по въпроса дали бъркаш - мисля, че си сбъркала единствено в това, че не си преценила от рано дали искаш да спиш с детето си или не. Ние с мъжът ми например смятаме, че децата трябва да спят в собствените си легла и в собствените си стаи и затова ги приучваме от бебета в това. Дъщеря ми спи от 2-месечна сама и нямам абсолютно никакъв проблем. Синът ми също вече показва признаци че може да се отдели и скоро също ще го направим. Колкото по-малко е детето, толкова по-безболезнено се получава -всъщност като са бебета те просто не усещaт отделянето и за тях да спят сами си е нещо напълно естествено. Дъщеря ми сега въобще не може и не иска да спи с нас. Ако питаш мен, мисля, че по-скоро би могла да отделиш бебето да спи само отколкото баткото.
Иначе по въпроса дали бъркаш - мисля, че си сбъркала единствено в това, че не си преценила от рано дали искаш да спиш с детето си или не. Ние с мъжът ми например смятаме, че децата трябва да спят в собствените си легла и в собствените си стаи и затова ги приучваме от бебета в това. Дъщеря ми спи от 2-месечна сама и нямам абсолютно никакъв проблем. Синът ми също вече показва признаци че може да се отдели и скоро също ще го направим. Колкото по-малко е детето, толкова по-безболезнено се получава -всъщност като са бебета те просто не усещaт отделянето и за тях да спят сами си е нещо напълно естествено. Дъщеря ми сега въобще не може и не иска да спи с нас. Ако питаш мен, мисля, че по-скоро би могла да отделиш бебето да спи само отколкото баткото.
За всеки човек е различно времево-кога е редно-рано ли е , късно ли е да се отделя детето.Моето на 3 г се отдели без проблем, на съседката-с голям проблем.На приятелки децата различно във възрастта си са понасяли подобно отделяне.Има и случаи , в които детето от раждането спи отделно, обаче в един момент се мести само при родителите.Така че това определение-рано му е или късно му е, за мен не е правилно.Редно е да стане, когато е готово за това.
Дъщеря ми до 6 год спеше при нас - страх я беше и това, не помагаха лампи, приказки и т.н. Затова реших, че е излишно да я травмирам.
Брат й пък е на другата крайност - гони ни от стаята, защото иска да заспива сам и сега не дава на сестра си да включва и телевизорът, защото му пречи.
Двамата заедно ги отделих - за малкият така или иначе нямаше проблем, а каката понесе по-лесно отделянето.
Просто децата са различни.
Брат й пък е на другата крайност - гони ни от стаята, защото иска да заспива сам и сега не дава на сестра си да включва и телевизорът, защото му пречи.
Двамата заедно ги отделих - за малкият така или иначе нямаше проблем, а каката понесе по-лесно отделянето.
Просто децата са различни.
... Момента с истериите и преместването в другата стая не съвпадат за това ги отделих...
... затова ги приучваме от бебета в това ...
Според българската традиция и според голяма група психолози няма проблем детето да спи при родителите, даже е препоръчително, стига да не им пречи на интимните моменти, зависи и от възрастта.... Аз до 6 годишна съм спала в спалнята с майка ми и баща ми, а сестра ми в детското легло в същата стая... Имам развита нормална привързаност към тях, нито повече нито по-малко... Даже съм си доста уравновесен и независим човек, винаги съм обичала да се оправям сама и т.н., тоест няма някакви отрицателни последици като силна зависимост и т.н. Затова и не ме кефят крайно западните разбирания, че бебето още като се роди тр да е в друга стая... А за секс и подобни никога не ми е пречела, тя си спи дълбоко....
Всеки сам трябва да прецени.Моята дъщеря спи в отделна стая откакто сме се прибрали от болницата.Аз не мисля че трябва да спи при нас при положение че си има своя територия.Ако нямахме такава възможност със сигурност щеше да е при нас.Освен това тя спи по цяла нощ без да се буди откакто се е родила и нямам никакъв проблем.На мен така ми е по-добре и смятам че детето трябва да е отделно, но това си го решавам и мисля аз.
Не мога да ти дам точна препоръка,защото отделих сина си в детска стая като беше бебе...А по принцип,след като навърши 2м. спяхме в друга спалня.Избрахме този вариант,защото взаимно си нарушавахме съня.
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения
Изцяло си зависи от детето. Голямата ми дъщеря е на 8 години и все още иска да легна при нея преди да заспи. Отделихме я с триста зора в самостоятелна стая Дребната спи сама още от както е станала на 6 месеца. Не съществува вариант да заспи, ако в стаята и има някой или и свети лампата.
Дребната спи сама още от както е станала на 6 месеца. Не съществува вариант да заспи, ако в стаята и има някой или и свети лампата. Не мога да ти дам точна препоръка,защото отделих сина си в детска стая като беше бебе...А по принцип,след като навърши 2м. спяхме в друга спалня.Избрахме този вариант,защото взаимно си нарушавахме съня.
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения
Ако не ти е на сърце да го местиш в друга стая,не го прави само от предубеждения
Аз също отделих сина си бързо,т.е веднага.Беше на седем дни.Сметнах,че това е правилното решение за мен.Иначе,въпроса е вечно спорен. кое е правилно и кое, не.За това сам съгласна с горното мнение.
... затова ги приучваме от бебета в това ...
клисуров, това е ключовата дума - не притичваме. У нас вода и храна се поемат само през деня - въпрос на навик. Болестите слава богу не са ежедневие, на пръсти ми се броят ставанията поради болест. В останалото време и да се събуди, тя не очаква някой да дойде в стаята й и е свикнала да се занимава сама - играе, пее, мрънка и пак заспива. А не очаква, защото в стаята й влизаме само вечер за да я приготвим за лягане, след което загасяме лампата и излизаме. След това чак на сутринта отиваме за да я вземем. Така от 2-месечна възръст.
Мисля, че няма правилно и неправилно. ВЪпрос на усещане и вътрешна убеденост е. Клисуров на теб ти изглежда странно че си отделям децата толкова рано, но мъжът ми е французин и там пък смятат, че бебето трябва да спи само още от първия ден. Преди 1 месец етърва ми беше нагости и ми направи забележка, сега свекърва ми идва и О, ужас! бебето е още в нашата спалня! Какво е това възпитание от нас!
То си е до дете. Ето моята спяща красавица винаги е била голяма поспаливка и винаги сама е заспивала (от новородено). Отделихме я преди да стане на 1г и не само нямаше проблем, но й стана по-добре (не я будим с влизане в стаята, нито шумим и детето спокойно си спи). Ако има стрес обаче според мен трябва да се изчака, в карен случай да се измисли по хитър подход, така че само да пожелае преместването 
Много ми допадна варианта на едни приятели (макар че в твоя случай май не е много подходящ): подготовката трае докато детето само поиска да се премести и се състои в това при всеки удобен случай да му споменават нещо от сорта ‘сега като си имаш твоя стая’ или ‘кой като теб – цяла стая си имаш само за себе си’.
Сещам се и друг вариант, но не толкова добър – редовен ритуал преди лягане (от миенето на зъби до четенето на приказки), и накрая родителят се изнася от детската едва след като детето се успокои и унесе. Идеята е да се вгради вътрешна убеденост че нещата вечер така стават, като навик.
пс. lala абсолютно същата история сме, макар че се престраших да я отделя по-късно и то проблема (вече мога да преценя) съм си била аз. съгласна съм с това което си казала
Много ми допадна варианта на едни приятели (макар че в твоя случай май не е много подходящ): подготовката трае докато детето само поиска да се премести и се състои в това при всеки удобен случай да му споменават нещо от сорта ‘сега като си имаш твоя стая’ или ‘кой като теб – цяла стая си имаш само за себе си’.
Сещам се и друг вариант, но не толкова добър – редовен ритуал преди лягане (от миенето на зъби до четенето на приказки), и накрая родителят се изнася от детската едва след като детето се успокои и унесе. Идеята е да се вгради вътрешна убеденост че нещата вечер така стават, като навик.
пс. lala абсолютно същата история сме, макар че се престраших да я отделя по-късно и то проблема (вече мога да преценя) съм си била аз. съгласна съм с това което си казала
... затова ги приучваме от бебета в това ...
клисуров, това е ключовата дума - не притичваме. У нас вода и храна се поемат само през деня - въпрос на навик. Болестите слава богу не са ежедневие, на пръсти ми се броят ставанията поради болест. В останалото време и да се събуди, тя не очаква някой да дойде в стаята й и е свикнала да се занимава сама - играе, пее, мрънка и пак заспива. А не очаква, защото в стаята й влизаме само вечер за да я приготвим за лягане, след което загасяме лампата и излизаме. След това чак на сутринта отиваме за да я вземем. Така от 2-месечна възръст.
Мисля, че няма правилно и неправилно. ВЪпрос на усещане и вътрешна убеденост е. Клисуров на теб ти изглежда странно че си отделям децата толкова рано, но мъжът ми е французин и там пък смятат, че бебето трябва да спи само още от първия ден. Преди 1 месец етърва ми беше нагости и ми направи забележка, сега свекърва ми идва и О, ужас! бебето е още в нашата спалня! Какво е това възпитание от нас!
Ами,ако не дай си боже нещо се случи на детето и няма кой да го чуе,особено,когато детето е още бебе?Не разбирам как така го оставяте вечер и чак сутринта отваряте вратата на стаята!Не знам за какво възпитание става въпрос относно 2 месечно бебе.
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
Ами,ако не дай си боже нещо се случи на детето и няма кой да го чуе,особено,когато детето е още бебе?Не разбирам как така го оставяте вечер и чак сутринта отваряте вратата на стаята!Не знам за какво възпитание става въпрос относно 2 месечно бебе.
Използва се бебефон.
А ако има да става нещо, то за съжаление може да се случи дори и ако родителите спят в същата стая!
няма правило,всеки решава за себе си;
*
и 2та сме бг и децата ни спят отделно,всяко в негова стая от ден 1 та досега;(дори сме на друг етаж от 4 месеца насам)
*
възпитава се не 2м бебе толкова колкото родителите му;
*
за мен пък няма абосл.нищо нормално в това децата да спят при родителите си-за мен така и 2те страни страдат и затова не го правим
*
и 2та сме бг и децата ни спят отделно,всяко в негова стая от ден 1 та досега;(дори сме на друг етаж от 4 месеца насам)
*
възпитава се не 2м бебе толкова колкото родителите му;
*
за мен пък няма абосл.нищо нормално в това децата да спят при родителите си-за мен така и 2те страни страдат и затова не го правим
Svetlana кой е казал че ги възпитавам на 2 месеца? Просто ги оставям да си спят на спокойствие и не ходя през 5 минути да ги гледам. А иначе с детето може да стане нещо както през нощта, така и през деня. Моите деца и през деня си спят в спалните помещения, а аз си върша работата в останалата част на апартамента. Има си бейбифони затова, пък и нали не искаш да кажеш че ти си нон стоп залепена за бебето да го гледаш всяка секунда дали диша? Те 5 минути стигат, за да стане нещо, но аз нямам нагласата да мисля затова. Както някои майки не могат да си оставят децата, така и аз не мога да бъда непрекъснато нащрек по цяла нощ. Споменах за Франция, честно не съм чувала там случаите на внезапната смърт на бебето да са повече. А нямам нито един познат там който да спи с бебето. Нали казах, те даже са учудени, че аз го правя през първите 2-3 месеца. Сега очаквам свекървището да ми тегли една лекция Между другото, аз също не съм спала при родителите си. Може би затова не ми прави впечатление.
Между другото, аз също не съм спала при родителите си. Може би затова не ми прави впечатление.
Здравейте, моето мнение по този въпрос е, че самото дете определя това, т.е. ако то не позволява да бъде отделено в самостоятелна стая, колкото и да се опитваме това да стане най много да го психясаме. Моето дете е на 10 м. и все още спи при нас но е доста самостоятелно. Ние никога не сме го приспивали, и той свикна ( е с малко рев в началото ) да заспива на слаба светлина и работещ телевизор, което ме кара да си мисля ,че отделянето му в самостоятелна стая ще премине по леко. С баща му мислим това да стане, когато започне малко повече да разбира .
) да заспива на слаба светлина и работещ телевизор, което ме кара да си мисля ,че отделянето му в самостоятелна стая ще премине по леко. С баща му мислим това да стане, когато започне малко повече да разбира . 
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
Много е трудно да се обобщи за всички деца. Според мен е много различно. Аз не смятам, че трябва да е в друга стая от нашата. Може и да греша, но както за всяко нещо, чакам да си "каже" детето. Още повече, че работя през деня и през нощта е времето, когато сме заедно, гушкаме се като се почувства самотен и т.н.
Когато бебето се появи си мисля, че баткото ще се почувства като изгонен, ако го преместите в другата стая. Не виждам пречка едно дете да спи с родителите си, освен заради интимните моменти. В миналото повечето семейства са спяли всички в една стая и никой не е пострадал от това.
Да взема да си напиша и аз най-сетне мнението. Въпреки че, в темата ставаше дума за конкретен случай, а не общо.
Не, не съм изненадан от това, децата да спят сами от малки. И ние сме ползвали бейбифон и навярно пак ще го ползваме с Никола. Но и двете деца се будят нощем и реално с отделянето се нарушава МОЯ комфорт. Преди около три години Александра активира алармата у нас ставайки през нощта ... може да си представите стреса за нея и шока за всички останали ...
Не, не съм изненадан от това, децата да спят сами от малки. И ние сме ползвали бейбифон и навярно пак ще го ползваме с Никола. Но и двете деца се будят нощем и реално с отделянето се нарушава МОЯ комфорт. Преди около три години Александра активира алармата у нас ставайки през нощта ... може да си представите стреса за нея и шока за всички останали ...
И нашите деца спят сами в една стая. Всеки си знае неговото легло и територия. Никога не сме ги взимали да спят в нашето легло. Синът ми остана сам в стаята на 4 години няколко месеца преди да се роди сестра му и беше много доволен, че вече си има ГОЛЯМО легло. А дъщеря ми я преместихме при него, когато стана на 10 месеца. И от тогава тя започна да спи по-дълбоко и непробудно! Преди се будеше и от най-малкия шум, само да скръцне дюшемето и тя се ококорваше, а сега нито похъркването на брат й, когато е със запушен нос, нито ставането му сутрин, когато тръгва за детска градина, я събуждат. А вечер пада голям купон преди заспиване - двамата се кикотят, закачат се и е много весело!
Преди се будеше и от най-малкия шум, само да скръцне дюшемето и тя се ококорваше, а сега нито похъркването на брат й, когато е със запушен нос, нито ставането му сутрин, когато тръгва за детска градина, я събуждат. А вечер пада голям купон преди заспиване - двамата се кикотят, закачат се и е много весело! Моето дете-не (но спи поради липсата на още една стая).Всеки сам си решава.
И при нас така. Грасониера сме. Но имаше ли стая, щеше да спи там.
Според мен не трябва децата да спят при родителите си Спалнята си е място за мама и тати. А как да си преместиш детето в друга стая незнам. Сина ми си спи сам от бебе и нямам опит с отучване на голямо дете от спане с родителите си
Спалнята си е място за мама и тати. А как да си преместиш детето в друга стая незнам. Сина ми си спи сам от бебе и нямам опит с отучване на голямо дете от спане с родителите сиИзвинявам се, че цитирам, но ме домързя да пиша надълго. И нашите момиченца спят сами от самото начало и мисля, че децата се чувстват далеч по-спокойни и сигурни, когато си имат свое кътче и не е нужно да го делят с възрастните. Дори, ако имахме още 1 стая, щях да ги отделя всяка сама. Благодарение на това, нощно време спят спокойно сами и на тъмно и не изпитват "онези" страхове.
Аз съм спала с родителите ми до 1-ви клас и на светната лампа. И до днес изпитвам панически ужас да остана сама и/или на тъмно.
Много рядко ги вземаме на спалнята (спят с нас, ако са болни) или ги вземам понякога преди или след спане да гледаме всички заедно анимации. Най-интересното е, че самите те не проявяват интерес към спалнята - казват, че там спят мама и тати и ако не им се спи през нощта или си стоят в детската, или отиват в хола. Така и ние сме далеч по-спокойни (примерно, няма нужда в интимните моменти да се притесняваме дали някое хлапенце не е още будно
). 
... Но и двете деца се будят нощем ...
И София се будеше, докато спеше при нас, но откакто спи сама- спря, явно й е по-тихо и спи по-спокойно и дълбоко.
а защо родителите трябва да стават, когато децата се будят през нощта?
ако детето е болно или сънува комари, разбирам, но ако просто няма плавен преход между отделните фази на съня, присъствието на друг човек още повече би затруднило заспиването. дори и сега се случва да чуя, че в съседната стая някой не спи, а си бърбори, шляпа с боси крака към банята или си намества завивките. не хуквам непременно да проверявам какво става. така и децата придобиват увереност, че събуждането през нощта и тъмнината не са нещо страшно, заради което някой непрекъснато трябва да е до тях.
ако детето е болно или сънува комари, разбирам, но ако просто няма плавен преход между отделните фази на съня, присъствието на друг човек още повече би затруднило заспиването. дори и сега се случва да чуя, че в съседната стая някой не спи, а си бърбори, шляпа с боси крака към банята или си намества завивките. не хуквам непременно да проверявам какво става. така и децата придобиват увереност, че събуждането през нощта и тъмнината не са нещо страшно, заради което някой непрекъснато трябва да е до тях.
а защо родителите трябва да стават, когато децата се будят през нощта? ...
София, ако се събуди, то е с истеричен рев, средно положение няма, дано като порасне да се промени,. но сега няма начин да не отидем
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
Ми маломерни са ни жилищата
Да взема в банята да го сложа, или в коридора...Сигурна съм, че 90% от спящите с децата си просто нямат друга алтернатива за сега... Как мислите бъркам ли,че спя в една стая с 3г си син?Как да го отделия по-безболезнено???
а имате ли място в спалнята за вас тримата + бебето, без това да нарушава спокойствието на баткото?? ако не - смятам, че трябва да намерите начин отделянето да стана колкото се може преди раждането на бебето и така той няма да свързва двата процеса. дори това да изисква ти да спиш там няколко вечери и постепенно да отстъпиш. вземете му много желан мечо, например, с когото да спят като големи момчета или въобще нещо, което да му направи преместването не наложително, а пожелано от самия него!
колкото до това, той самият да пожелае да се премести, защото бебето реве, на мен ми се струва абсурдно, дете на 3г да бъде събудено през нощта и вместо да се вкисне, да каже - аз не мога да спа така отивам да спа в другата стая
Според мен не, не. Категорично. Стига възможностите и жилището ни да го позволява смятам за много по-хубаво детенце да има самостоятелна стая.
Ми маломерни са ни жилищата
Да взема в банята да го сложа, или в коридора...Сигурна съм, че 90% от спящите с децата си просто нямат друга алтернатива за сега...Говорим за случаите , когато има възможност. То е ясно , че ако няма къде да го сложиш ще се спи в една стая. Тя авторката , ако нямаше още една стая нямаше да пита
не е само до маломерност на жилището, бе жена
Пусни една търсачка за co-sleeping и ще видиш чичко гугъл какво нещо ще ти изкара. Сума ти народ из целия свят го правят не поради липса на място, а защото така смятат, че трябва да отглеждат децата си. И ние спим с малката в една стая, а баткото е отделно, но тя още не е готова за отделяне. Като стане това - ще са двамата в детска стая. Но сега, нищо че е на 2 и половина, я виждам, че още й е рано за отделяне от нашия креват.
(в нашия случай тя се роди с проблем и няколко месеца сме спали на смени, за да я наблюдаваме дали диша, така че беше немислимо да я отделяме веднага след раждането. Вече проблемът се израстна, но нуждата от съвместния сън още не е. Става дума, че случаите са различни, просто не бива съвместното спане да се обяснява винаги само с необходимост.)
Пусни една търсачка за co-sleeping и ще видиш чичко гугъл какво нещо ще ти изкара. Сума ти народ из целия свят го правят не поради липса на място, а защото така смятат, че трябва да отглеждат децата си. И ние спим с малката в една стая, а баткото е отделно, но тя още не е готова за отделяне. Като стане това - ще са двамата в детска стая. Но сега, нищо че е на 2 и половина, я виждам, че още й е рано за отделяне от нашия креват.
(в нашия случай тя се роди с проблем и няколко месеца сме спали на смени, за да я наблюдаваме дали диша, така че беше немислимо да я отделяме веднага след раждането. Вече проблемът се израстна, но нуждата от съвместния сън още не е. Става дума, че случаите са различни, просто не бива съвместното спане да се обяснява винаги само с необходимост.)
И аз не мисля, че е проблем, че спите заедно. Имай впредвид, обаче, че ако наистина си решила да го отделяш- сега е момента, защото после като се роди бебето сигурно ще започне да те ревнува и тогава съвсем няма да иска да се отдели. Обяснете му, че вече е голям-истински батко и т.н. Но ако не иска-не го насилвайте- насила ще хубост не става. Когато му дойде времето- сам ще иска да е самостоятелен.
За конкретния случай, пробвай да го слагаш да спи поне следобед в неговата стая. Предполагам, че вечер не лягате заедно с детето, предложи му да пробва да заспи в неговото легло , а вие като си лягате го вземете пак при вас. Така като започне да спи по малко в неговата си стая ще види, че няма нищо страшно. Нощем оставяй вратата отворена, да прониква светлина от вън и да чува шумовете от къщата.
Иначе за спането заедно с родителите, всеки преценява сам за себе си.
Децата ми си имат собствени стаи, въпреки това тази сутрин, като се събудихме, всички бяхме в нашата стая
Ако не съм в настроение мога да ги изгоня, но в повечето случаи с мъж ми ни е много приятно да се гушкаме всички в едно легло 
Иначе за спането заедно с родителите, всеки преценява сам за себе си.
Децата ми си имат собствени стаи, въпреки това тази сутрин, като се събудихме, всички бяхме в нашата стая
Ако не съм в настроение мога да ги изгоня, но в повечето случаи с мъж ми ни е много приятно да се гушкаме всички в едно легло 
Синът ми е на 7 годинки и го отделихме в неговата стая едва преди да тръгне на училище.
Може би защото съм доста по-възрастна /40 годишна/, но се опитвам да изживея всеки един момент на близост с детето си изцяло. Мина ми през ума да го отделя преди две години, но както мъжът ми каза: Колко още ще може да го гушкаш - година, две и той самия няма да иска после. Ще му дойде времето, не го насилвай.
Така и стана. Проблема беше само три, четири дни и свикна сам. Явно му е дошло времето. Сега го карам понякога да дойде при мен, но той не иска, мъж бил вече
Може би защото съм доста по-възрастна /40 годишна/, но се опитвам да изживея всеки един момент на близост с детето си изцяло. Мина ми през ума да го отделя преди две години, но както мъжът ми каза: Колко още ще може да го гушкаш - година, две и той самия няма да иска после. Ще му дойде времето, не го насилвай.
Така и стана. Проблема беше само три, четири дни и свикна сам. Явно му е дошло времето. Сега го карам понякога да дойде при мен, но той не иска, мъж бил вече
Напълно съм съгласна със sladka hapka. Изследванията в развитите страни особено в Щатите показват, че е най-естествено децата да спят при родителите си. Разбира се всяко семейство преценява как е най-добре за него, според ситуацията му. Ние първо спяхме в легла залепени едно за друго (в гарсониера), но като махнахме биберона, нащата дъщеря свикна да заспива при нас - не я е страх от нищо. Вече имаме възможност и отделна стая за нея, но все още не иска да спи сама. Обичаме да се гушкаме заедно. И аз съм уверена, че когато поиска да спи сама, ще стане естествено и лесно.
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
Напълно съм съгласна със sladka hapka. Изследванията в развитите страни особено в Щатите показват, че е най-естествено децата да спят при родителите си. Разбира се всяко семейство преценява как е най-добре за него, според ситуацията му. Ние първо спяхме в легла залепени едно за друго (в гарсониера), но като махнахме биберона, нащата дъщеря свикна да заспива при нас - не я е страх от нищо. Вече имаме възможност и отделна стая за нея, но все още не иска да спи сама. Обичаме да се гушкаме заедно. И аз съм уверена, че когато поиска да спи сама, ще стане естествено и лесно.
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
Много съм съгласна с теб
А това, че децата свикват на начина, по който са гледани, е вярно, но моментите на близост са наистина ограничени, за това защо да ги пропускаме?......
а моментите на близост със съпруга ми??? тях трябва ли да изтървам или пренебрегвам, защото видиш ли всички трябва да сме на калъп, за да се чувстваме близки? ами децата както са 2 при нас, всички ли трябва да сме заедно според т.нар co-sleeping или да ги редувам четна-нечетна дата? всеки сам си определя приоритетите, разбира се, и никой не искам да оспорвам и разубеждавам, но за мен бъдещето неизбежно порастване и отделяне на децата (за което на мен също ми е мъчно) е неоснователна причина ние да се лишаваме от малкото ни лично пространство, което ни е останало!
без желание за спор
: , просто си казах мнението!!