'Почнаха болки. Контракции ли, кво му се вика там'

Изобщо съм нямала проблеми с моя мъж в това отношение.

Ох, моят мъж колко дълго кърмеше, не е истина  
Иначе, понаучи основни термини, но спомагателните му останаха пълна мистерия. Но никога не би роптал за разкарване, нито би се изказвал някак пренебрежително.

Моят почти през цялата ми бременност беше извън страната. Сещай се колко е бил ангажиран с нея

 
хубава смешка
дано се появи и тая.

Относно терминологията - моят миличкия въобще не беше наясно.
Иначе всеки ден по 100 пъти ми звънеше да ме пита как съм, рита ли бебето, яла ли съм.................. а след консултация трябваше с думи прости да му обясня какво са ми казали ( не искаше човека да запомни някои термини и това е).

С първото дете и двамата бяхме супер неподготвени за това какво ни очаква.Имах много тежко и продължително раждане.Не съм и очаквала,че съществува такава болка.Затова и чаках 12 години да забравя,за да се реша на второ такова преживяване.За второто дете бях подготвена теоретично и практически,таткото също,но пак не стана както го бяхме планирали.Наложи се спешно секцио и произтичащите от това последствия.Всичко е божа работа!

Беше наясно с всички термини и предстоящи процедури, идваше с мен на почти всички прегледи при проследяването на бременността ми и нааучи много неща от лекаря. Отсъствал е само два пъти по уважителни причини. Часовете за прегледи бяха запазвани така, че да са удобни и за мен, и за него.
Закара ме в болницата за раждането и поддържа връза с лекаря през целия ми престой там, по-добре от мен знае кога какви лекарства са ми давани и какви процедури са ми правени. Не очаквам от него да знае колко боли при контракциите, но е повече от нормално да знае що е контракция и какво следва нататък.

Моят винаги влизаше с мен на консултация - да си гледа бебето на видеозона Дотолкова беше свикнал, че когато ме закара на контролен преглед след раждането, пак се намърда вътре   Та трябваше да му обясня, че вече няма какво да гледа  
Иначе не беше кой знае колко наясно с терминологията, а не е и нужно, според мен. Не съм привърженичка на чак такова вживяване - мъжът да е по-бременен и по-кърмещ от мен По-важно е да е винаги съпричастен, загрижен и готов да помогне, а че не знае какво е Бракстън-Хикс.... голям праз

Абе трябваше да проведа няколко урока, но иначе беше много съпричастен.Винаги след консултация въпроси-как си ,как е бебето и т.н.И по време на бременноста,раждането и след това винаги беше " в час" какво се случва.Но и се ужасяваше от всички неприятни неща,с които е съпроводен бременността и раждането,пък и след това.

Четеше всичко, което аз четях, беше с мен на абсолютно всеки преглед, беше наясно с всичко около бременността 

Но не присъства на секциото, все пак живеем в България, в болницата не беше позволено да присъства на раждането на собственото си дете ...

правихме я заедно, раждахме я заедно, гледаме я зядно... аз повече 

Мъжът ми се държеше адекватно, интересуваше се. На мен ми е по-изумяващо, че познавам жени, които бъкел идея си нямат от това, което им се случва, нито проявяват интерес 

Терминологията не владее той...то и аз не я владея, дето второ чакам... Сещам се кой беше таткото, дето на линейка се оприличи...човекът явно си е такъв по принцип, не личеше да е незаинтересован, даже напротив.Приемете, че има хора, които са си такива в ежедневието-да ги наречем-цапнати в устата и толкова.Щом се е съгласил да се снима и е до жена си-за мен е заинтересован.
Моят не е дошъл на един преглед с мен-не е имал възможност, но пък е засвидетелствал уважение и обич, да не говорим за детето.така че-не съдете хората по две приказки или по това дали владеят термонологията по добре от преводачите на "Спешно отделение"...

Терминология - не, но беше съпричастен и понеже не идваше смен на прегледите, му разказвах обстойно какво се е случило. По интересното беше, че когато настъпи моментът (в 5 сутринта ми тръгнаха водите) беше решил, че му правя сухи тренировки. После ми каза, че очаквал да родя в по-нормален час  и установил, че не го будалкам, след като съм влязла под душа  Иначе стоя пред вратата на родилното до края и каза, че успявал да различи виковете на всичките майчета в стаята.

Беше много съпричастен. Напълня повече от мен  . Идваше на всички прегледи, на училището за родители дори дойде на урока за къпане и ми скри топката с уменията си да къпе кукла.    След като родих така беше досадил на цяло Шейново, че когато майка ми отишла да види какво става, портиерката само процедила през зъби: Питайте зет си.

 Ако чуя това от мъжа си... направо ще го 

Без майтап и това ще е последното нещо , което правим заедно

Това не ми zвучи като неосведоменост, а като простотия.  Ако ще обсъждаме осведомеността или неосведомеността на мъжете по отношение на раждането ще ни трябват други примери.
Ако ще обсъждаме теzи примери, мога да кажа само, че не zнам zащо страшно много бъъгарски мъже си мислят, че колкото по просташки се държат толкова са по оригинални . И естествено се държат просташки с по слабите от тях, zащото иначе не им стиска. НЕ им zавиждам на жените.

що се отнася до моя мъж смея да твърдя, че беше осведомен поне колкото мене, zащото един преглед не пропусна, едно УЗ или слушане на тоновете не пропусна , и понеже е доста по органиzиран от мен той иzготвяше списъка с въпросите zа консултациите и той zадаваше въпросите и обсъждаше с лекарите каквото е прочел по въпросите. И на курса zа подготовка zа раждане вzе участие ...

Хич не владееше нищо........толкова беше шашнат...........изобщо не осъзнаваше какво му се случва........може би, защото сме заобиколени от много роднини и всички много "наясно" не му даваха на човека възможност да се почувства по- ангажиран........всъщност , той и сега не иска да прочете нито една книга за възпитанието и аз съм му много сърдита, но от друга страна, като се прибере в 19:00 и поема детето за два часа......а пък вечер си чете неговите книги и просто не му остава време

Има и такива мъже, но моя не е такъв ... Никога не дойде на консултация с мен, щото все е на работа през деня и се прибира вечерта, още повече че работи в друг град),  но пък като родих беше по подготвен от мен .. сменяше памперси, къпеше детето, обличаше го, сякаш ги е правил цял живот тия работи .. а аз стоях уплашено и гледах като паднала от Марс  (особено в деня на изписването), но това не ми пречеше да нареждам като стара баба: пази главичката, леко с ръчичката, леко с крачето, да не изкълчиш това, да не счупиш детето ..    

На всички прегледи и консултации идваше с мен.
Някои неща от терминологията са му ясни, защото ги чуваше по време на консултациите и му обясняваха кое какво значи.
Беше съпричастен и много загрижен за мен и бебето.
На раждането не присъства, защото не разрешиха, но беше отвън през цялото време.

Аз още не съм родила, но не мога да се оплача от съпруга си. Много е грижовен, интересува се от бременността, ходим на училище за бременни. На последната тема за хигиената на бременната едва изтрая горкия и ме пита следващия път дали можел да се разхожда из стаята, че много му идвало да стои час и половина и да гледа умно, специално за тази тема.
 А иначе от наш собствен опит  с наши познати семейства забелязахме , че много семейства имат "странни" разбирания за бъдещото си дете и бременната жена. Ама както казва мъжа ми при такава ситуации, всичко е порочно още от самото начало, от изначалните отношение между този мъж и тази жена, а реакциите по време на бременността са само последица от техните взаимоотношения. Аз мисля, че е напълно прав.
 

Не смятам, че щом един мъж не ходи на консултация с жена си, не ходи на училище с жена си и не присъства на раждането е задължително незаинтересован и не уважава процесът, който се случва или не обича жена си или е някаква "странност" в отношенията им...
Аз например ходя на консултация през работно време в 99% от случаите.Честно-много ми е терсене в тесният коридор мъжете да са повече от жените, че даже и седалките заели...

Ами само жени ли трябва да има? Детето е общо творение. Трябва да има и майка и баща, които да се интересуват по равно и да се радват по равно.

Мъжът ми беше толкова в час с всичко, колкото и аз. Придружаваше ме на всички консултации, интересуваше се живо от всичко, свързано с мен и бебето, разпитваше лекарите и чак ми четеше списанията "9 месеца"...

Ок, не казвам да не ходят, казвам, че ми е терсене като отида аз и половината седалки заети от загрижени татковци, и аз няма къде да седна да изчакам реда си...И също казвам, че таткото, който НЕ идва не значи, че не е заинтересован и не обича творението си или пък че подхожда безотговорно и какво още там...Всеки човек е различен и различно разбира съпричастността към този процес.Едни идват, други са на работа в това време/ може и да са на другият край на света в този момент.Една двойка е такава и без да е нон-стоп заедно и да дишат едва ли не заедно.
Родителстването е призвание за двама, така е, но това, че мъжът не се прехласва видимо по изображението на монитора не го прави половин човек.Мъжете изживяват в повечето случаи по-различно този момент.

Оо, моя много се дразнеше на тия списания .. като исках да му прочета нещо, въобще не искаше ...
Мислеше си че знае всичко и няма нужда от това .. само повторяше, че бебе не се гледа по книга ...  

Не изпитвам нужда мъжът ми да присъства нито на консултации, нито на раждане. Защо му е да знае какво точно  е контракция- все му е тая, след като никога няма да усети подобно нещо. Това не го прави по- малко заинтересован. Мисля, че малко бъркате нещата

да, беше наясно. присъстваше на всяка жк, радваше се на екранчето, на бебето, питаше - чак малко досаден беше. но това да му е дертът. сега пак идва. и влачим и петар с нас, щото няма кой да я гледа. голям цирк сме. добре че в частен кабинет ходим, щото в болница съвсем ще подлудим хората 

Описаните два случая са ми изява на типично просташко поведение, особено това с линейката... Мразя такъв тип мъже 

Бившия се интересуваше достатъчно по моите критерии - тъй като не можеше винаги да е с мен няколко пъти ходихме специално той да види бебето. Единия път беше точно по Коледа и някъде на 15 мин. ми писна да слушам как с лекарката обсъждат за н-ти път всяко нещо на горкото дете...

На курса за будещи майки в Т. Киркова седна на 1-вия ред, записваше всичко /дори и за нормалното раждане, а беше ясно че ще съм секцио/ и задаваше въпроси най-много от всички.

Нормално е да се интересуват мъжете - нали са техни деца.

Скъпа Таня,пожелавам ти леки бременност и раждане!Съветът ми обаче е да не водиш мъжа си навсякъде,където се говори за раждане и особено за интимна хигиена.Ти си преди всичко жена и съпруга на своя мъж и когато родиш ще искаш отново да бъдеш възприемана като сексапилна и красива жена.Мъжът ти ще иска същото,не му го отнемай!Сега в главата ти е само бебето и раждането,но живота продължава и след това.Освен майка на детето си,ти трябва да си любима на мъжа до теб.Какви жени сме,ако сваляме всички карти на масата.

Много благодаря за съвета. Но аз точно заради това писах в тази тема и заради това сложих определението за отношенията между различните двойки в кавички.  За мен едно нещо е нормално, за друг - друго. Както казах всяко семейство си има различни взаимоотношения. Всеки си преценя от собствената камбанария, нали?
 Всеки може да избере как да се разбира с мъжа си. А тази дума "водиш" е много странна, според мен, за мъж, който иска да се интересува от това, което става в семейството му. Както казах всеки сам си решава, важно е да се чувства щастлив и да има идилия в неговото си семейство, макар и тя да е неразбираема за други хора, които уж са в същото положение.

И мен ме върна лекарката при първото раждане /каза, че може и на другата сутрин да родя, а може и чак след ден, два/, а мъжът ми ми вика: "Спокойно няма да раждаш сега."Ама аз като знам, че докито има рожден ден на другият ден, викам: "Не, сега ще раждам!!!" И верно след 5-6ч я извикахме и отидох да раждам. Родих баш на  рожденният ден на лекарката, но преди да е почнала да празнува.
МъжО все ме майтапи, че съм родила от страх, че няма да намеря лекарката на другият ден.

Проблеми с моят мъж не съм имала и на лекар ме е водил, първата бременност и на инжекции всеки ден ме караше и на консултации ме водеше. За ражданията си взимаше отпуска.

Спомням си тази двойка,бившият бизнесмен от София.Много арогантно се държеше.
Моят мъж го будих 2 вечери към 2-3 часа да ходим на болницата,ставаше и тръгваше без въпроси.Не ме остави в болницата сама,ходеше си само вечер а сутрин като отвориха вратите за посетители беше първи.Присъства на секциото по собствено желание,и след това се грижеше за мен.

Още не е научил терминологията, но има време. Аз от време на време му пускам по някоя думичка 

Моят мъж пътува по корабите и през по-голямата част от бременноста ми го нямаше, та затова си мислих,че не е на ясно много с термините и какво го чака въобще.Бях обаче приятно изненадана, когато един ден се обади и ме пита дали си обработвам зърната за къмене, защото ако не съм той започвал вече с разтривките с хавлиена кърпа, пък дано успеел. След като се роди сина ни той се оказа по-подготвен от мен за всичко което последва. Така, че никога не подценявайте мъжете си! 

И при нас се случи това, но като ми изтекоха водите беше голяма паника и искаше да тръгваме веднага за родилното. Този ден и следващите не ходи на работа и много се беше притеснил, защото в карайна сметка родих преждевременно с операция по спешност. Много е къпал бебето (той за пръв път го окъпа в къщи), сменял е памперси, обличал го е, хранил го е - всичко, което прави една майка, само не го е кърмил.

Да, моят  знае терминологията.
Не съм го водила с мен на всеки преглед, но когато е имал възможност, винаги е идвал, когато е бил зает- не съм и настоявала, наясно съм какво е ежедневието му.

За татковците, които камерата е заснела ( правя уточнението, че и една серия от това предаване не съм гледала), но предполагам, че са били доста шашнати първо от случващото се с жена им/ приятелката им, както и от предстоящото появяване на малкото човече. И в тоя момент да ти се изблещи и един обектив с репортер срещу теб, когато не знаеш точно на кой свят си и какво да правиш... мисля, че са реагирали сравнително адекватно за момента.

Едно към едно с нашия случай ...даже му се случвало да ходи на "консултация" без мен .

Не знам какво знае моя, щот си беше глътнал езика горкия

не я владееше, но какво значение има. Нали аз съм била "в час" с всичко

да ви кажа, момичета, ние със съпруга ми  сега взимаме ' овулацията'  , защото се оказа,че той мисли, че бебетата стават целомесечно  , и едва ли не е върпрос на редовен секс бебеправенето.

та, сега съм се заела ( аз съм биолог) да обясня женска полова с-ма, цикли, микли и тн.
рисувах тука един ден.. едни яйчници...фалопиеви тръби... искам на елементарно ниво да е наясно кое какво е - ми баща ще е един ден! може ли да не знае какво е  яйчник.

незнам, ако имаме един ден момче , много ще искам да не е на 42г като мъжа ми!
ще искам да знае какво е цикъл, бременност, контракция..
и ако не го научи от уроците по биология, ще го научи от майка си
мам.. ка му, не искам да отглеждам някой, който да изрече накрая " Абе, ба ли га, болки ли са, контракции ли са!"

това и към момчешките мами молба - научете ги какво е жената. така може и да ни разбират повече, не като ме види че се гърча от болки 2рия ден от цикъла да ме пита невинно" Искаш ли да поизлезем".  

Имах един приятел, който си мислеше, че при пълнолуние всички жени... не, не вампирясват, а са в цикъл

   По време на първата ми бременност и двамата живеехме в блаженно невежество! На теория бяхме наясно с всичко, но не и на практика, защото имах страшно лека бременност! Сега обаче с втроата бременност имам много проблеми и мъж ми знае всичко, че дори като ходя на консултация влиза с мен и разпитва доктора от - до  ! А по въпроса за терминологията - много е навътре, милия  !

То4но заради това,4е предаването беше много лошо направено,не го гледах.Някакви си три серии изгледах,ядосвах се на манталитета,на хората които са подбрали.Мислех,4е това Ще бъде предаване с цел раз4упване на стереотипите и повишаване културата на населението по тези въпроси,но уви. С мъжа ми гледахме една от сериите,в която някакъв си Павел ли,какъв беше,се ядосваше на новороденото си.А жена му с благ и хрисим поглед го съзерцаваше,егати кошмара.
Не видях един кандидат татко да е при майката по време на болките,нито на раждането,нито пък някаква заинтересованост след появата на бебето.Не би трябвало да е така.
Моят мъж се интересуваше за вси4ко по време на бременноста ми,за всяко изследване,за резултати,гледаше снимките от ехографиите,питаше ме кое какво е. Не можеше да идва с мен на изследвания,заЩото непрекъснато пътува,но винаги ми е бил опора.Има около нас две големи болници,оба4е грам не е протестирал,4е не исках да раждам в тях,а на 60 км.от града,в който живеем.
В болницата беше с мене,на раждането присъства,беше възхитен да види как се появява новият живот.После,не се е дразнил на беба за ниЩо.
То тия дето се дразнят май имат деца,заради това 4е вси4ки останали имат,не Щото го желаят и са подготвени.
Ей затова и Сватбата не я гледам,4е кой знае каква глупост е и тя.

С терминологиите е скаран, но беше на абсолютно всички прегледи с мен, включително и на първия, когато се разбра, че съм бременна. Когато започна раждането беше късно вечерта и той беше заспал, а аз го събудих облечена, със сак в ръка, с колкото е възможно по-спокоен вид и въпреки това той изглеждаше така  през цялото време, през което бяхме заедно преди да му хлопнат вратата на родилното под носа...После ми звънеше непрекъснато на мобилния, но не се почувства много добре - чуваха се виковете на една родилка до мен...


Та в този ред на мисли, мъжът ми е още по-зле  Убедих се в това, когато ми зададе въпроса "Ама жените не са ли в цикъл в края на месеца?", при което онемях...  Иначе е юрист - учил човек...

Моето раждане беше планирано. Като тръгвахме сутринта, аз казвам - "Чакай да чуя новините." Той ме погали и каза "Моето геройче. Аз не бих могъл и една крачка да направя."
Толкова се беше чалнал, горкия, че забрави да снима бебешока.
А иначе с терминологията и процесите горе-долу е наясно.

Честно казано не беше особено добре запознат с всичката терминология около бременността и раждането ми. А и не е нужно да се задълбочава чак толкова, все пак не е доктор.  Що се отнася до конкретния въпрос- да, знаеше какво са контракции и винаги идваше с мен на консултация. Честно казано вече много малко неща могат да ме впечатлят, а героите от "Такъв е животът" дори и не ги помня.

Един познат така го лъжеше жена му... та се оплакваше човека, че два месеца правил секс нон-стоп, беше гроги

Съжалявам, че ще го напиша, но цикъл на жената, полова система и функциите и се учат или в 8 или в 9 клас...Колкото до болката-една жена сама си избира мъжът до себе си.Би следвало да знае дали е съпричастен към нейните неразположения.Не може да ме впечатли мъж, който не ходи с жена си на консултация с лошо.Особено ако е съпричастен по хиляди други начини.Тази тема ми е малко като коя е по-по-най раждала, само че в мъжката роля-кой е по-по-най-раждал...

ужасна работа, но напоследък се сблъсквам с редица примери на подобни незаинтересовани, егоистични мъже, които смятат, че са жертви и жените им са длъжни да ги гледат

  моят точно за тези контракции много ме майтапеше 
иначе е ветеринарен лекар, та е наясно с терминологията. но по- важно наистина беше това, че беше много съпричастен- по време на бременността ми и след раждането беше (и още е де) най- големия ми помощник

Явно си е от възпитание,в такова семейство расли,такъв модел възприели.И после и жените им както си го направят.

Съгласна съм с пенелопа. Мисля, че износването, раждането, кърменето и въобще чисто физическата страна от отглеждането на детето са приоритет на майката. Мъжът ми може да ме подкрепи по хиляди други, по-близки до природата му начини. Струва ми се неестествено да знае повече за кърменето от мен, например. Предпочитам да ни осигурява финансово спокойствие, да е на линия, когато се наложи да заведем детето някъде, да си играе с него, да го възпитава и да общуват духовно. Това ми се вижда по-нормално, отколкото да напъва заедно с мен - така или иначе, никога няма да разбере какво е.

И ние имахме един такъв месец, аз се чудя каква е тази внезапна страст та всеки ден секс, че даже ако пропуснеше и заспеше по-рано от умора, ставаше по-рано сутринта. Не че ми беше лошо де. После изплю камъчето. Той си мислел, че да стане бебе трябва всеки ден секс. 

Добре де,пове4е от жената не би могъл да знае,но пък съвсем ниЩо да не го интересува ли?Ненормално ми се вижда да я захвърлят в АГО(както е практиката все оЩе в Бг)и да 4ака долу с ръце в джобовете.
Ли4но при мен отношението на две от акушерките коренно се промени,след като мъжа ми влезна в предродилна.Тъкмо се опитваше да изскубне абоката със все вената от мен и като го видя,веднага си смени репертоара.
Може и да не раждат мъжете,ама са си подкрепа в такъв момент.
Пък и не виждам за какво говорят ,4е Щели да припаднат,незнам си какви Щуротии.Няма такова неЩо.
Когато бях студентка и ходих в АГО да гледам раждания ми беше адски гадно,на моменти ми ставаше зле дори.Но вси4ки креЩяха,отделно лекарите създаваха суматоха голяма.
Ей затова е полезно да се ходи на курсове за бременни,да се нау4ат родилките да дишат,а не да креЩят като истери4ки и да губят сили.Да разрешат присъствието на мъжете им в залата.
Ей такова неЩо да направи БТВ,а не някаква пародия като тази.

Еее, от "нищо не го интересува" до "заедно се напъваме" има много варианти и нюанси В никакъв случай не защитавам мъжете, на които изобщо не им дреме. Но аз например не съм искала мъжът ми да присъства на раждането. Човекът ме попита искам ли и каза, че ако имам нужда от това - ще дойде. Но не исках да го подлагам на това. В крайна сметка, ако е толкова естествено мъжете да присъстват на раждането, защо го няма като културна традиция?

Марица, малцинство са мъжете, чакащи с ръце в джобовете.Съжалявам, ако ти само такива имаш около себе си за да съдиш така.Мъжът е с различна природа-това, че не се вайка гласно, не пъшка с жена си и не чувтсва болката, не осначава, че не преживява по негов начин нещата.Има много припаднали мъже-аз знам със сигурност за 3-ма от моето обкръжение.Питай някой лекар, да ти каже.Физически един мъж наистина, колкото и да е съпричастен-няма камда знае.Не всяка жена иска между краката си мъжът си, вместо акушерката.Аз  лично не го искам моя нито в предродилна, нито на магарето.Той може и да иска, но аз не.Приемете, че хората са различни и различно чувстват, това не осначава, че са лишени от чувства, защото не го преживяват по начина, по който го преживява вашето семейство.Това, че таткото не кърши пръсти в родилна зала, а във фоайето-кофти човек ли го прави?Не е ли въпрос на личен избор и кои сме тук ние, че да го съдим?
И за да се върне на акцента-мъжът от предаването-да, може тъпо да се е изказал, но това не го прави незаинтересован и неподкрепящ жена си.Вие може и така да си го интерпретирате, но смятам, че не е така.Та на този мъж въобще  няма как да му лепна определението, че не му дреме за жена му, защото от една тъпа реплика няма как да съдя за това.Пък те даваха и други моменти от живота им и той си търчеше, като всеки редови, нормален татко, не си е кльофнал вкъщи с вестника, а бабите да сглобяват легло и да месят питки...

Така е...когато излязох от кабинета и казах на мъжа ми, че съм бременна, той просто ме изгледа особено ....хората в чакалнята ме ожалиха, като му видяха реакцията.....аз го попитах "не се ли радваш" ?, а той "радвам се.......ти очакваш да скачам ли сега "  .....бебето беше планирано

Ей,не ме разбирате вие.
Не трябва да кърши пръсти,това искам да кажа.Колкото майката е родител,толова и той.И за да се стигне до момента на раждане,би трябвало и на двете страни да са известни много неЩа.
Ако е подготвен,не виждам заЩо Ще кърши пръсти.Да,процеса е болезнен и мъ4ителен,но няма как,трябва да се мине оттам.Ако не се позволява на паниката да взема връх,тогава вси4ко и за двете страни минава по_гладко.
Тука доста от познатите ни се възползваха(не вси4ки,но все пак достатъ4но) от възможността да видят как децата им се раждат.После отношението им е коренно разли4но.
И не,не ме заобикалят такива.Заобикаля ме само един и той желае ако имаме и второ дете,пак да е там с мене.

Моят съпруг беше неотлъчно до мен и повече въпроси задаваше на лекаря отколкото аз. Досега е много съпричастен и помага в отглеждането. На мои бременни приятелки им скрива топката с терминология 

Ами в повечето случаи-тези им странни физиономии и реакции не са от лошо и незаинтересовано, напротив...Моят мъж например не показваше емоция, за да не ме притеснява допълнително, но аз виждах в очите му всичко, което той не изричаше гласно.Това, че не пипа постоянно корема ми и не се втелясва какво да хапна и как да ми го поднесе  ми харесва.И да-много странно се получава-двойката в чакалнята/ бъдещи родители пред кабинета/ ме гледат жално, че съм сама, а аз ги гледам жално и се надявам по-бързо мъжът да се сети да ми отстъпи място, че краката ми се подуват като стоя права дълго... Та се гледаме взаимно жално-всеки със своите си мисли-те си мислят сигурно-горката-няма и халка на ръката, мъжът и кой го знае къде се е замотал...а аз си мисля-горките-като сиамски близнаци навсякъде, пък няма ли толкоз съпричастния към женкста орисия да износва и да ражда да се сети да постане малко от столчето...
Моят мъж не е присъствал на раждането и детето му не страда от това, странно се изказвате, че отношението се променя...Той си обича детето.Кога после, към кой отношението е различно?Това означава, че щом отношението се е променило-то то не е било на ниво допреди това...
Физиологично е отредено на жената да износи и роди и подготвен или не-колкото и да присъства/не това е основата на темата обаче!!!!/няма как да усети той какво се случва.Пак остава страничен наблюдател, а не участник.Няма как той да напъне и да роди половината бебе просто, че да си разделят наполовина този процес.А иначе-родителстването, както писах-е призвание И НА ДВАМАТА.
Та, много моля-спрете да изкарвате бащите, които не ходят по консултации и не присъстват на раждането и не ползват терминология и не четат списанията женски, по-малко бащи...смешно е просто...

Разбирам те, но се опитавам да оправдая мъжа си....... .......

Ех.....моя беше далеч от ангажираните......

..но сега е много щастлив татко ( осъзна го след първата година на детето  ) и много се занимава с Йоан...тичат, беснеят, катерят се, правят си къщи, карат колела, гонят котките...такива ми ти работи......иначе, в тяхното семейство още е табу темата за секса, така че  го разбирам......

не случайно казах ОСНОВНИ понятия, не подробни такива.
няма никакво значение дали владее ембриологията по-добре от мен, тъй като аз раждам и моя пръв приоритет е аз да знам и аз да се справя.

понятието 'контракция' е основно, не е много задълбочено.
не мога да си представя мъж, който има бременна жена 9 ( !) месеца
да не знае какво е контракция и тн елементарни понятия.
това, освен че ми говори за някои пропуски от 8-9 клас примерно ( които мога да преживея, колко сега ще ми кажат периодичния закон на менделеев напр.)
, говори много лошо за отношението към целия процес.

аз едва ли ще допусна съпруга си в родилната зала.
просто не мога и него да го мисля в такъв момент.
аз да се порежа и той припада. кекави са и нямам нужда да
получа точно в родилна зала доказателството.

др. причина е, че съм жена и че съм суетна.
мъжете от както свят светува не присъстват, не само защото за кльокльовци.
да ме гледа разкрачена като животно на магарето .. не благодаря.

 

А, ето ще споделя нещо, понеже и до възпитание опира донякъде...
Моят мъж е самосъздал се.Самоизградил се.Майка му не му е обяснявала всичко това, расъл е сам.Учил е в училище, после самият Живот го е донаучил.Та това са елементарни неща.Темите табу са различни за различните семейства, за времената в които живеем-също....Та освен всичко е и до характер.Характерът е нещо, с което човек се ражда-моделира се до някъде, но му е даденост.От повечето неща няма как да избяга.Това не прави човекът с по-инакъв характер, по лош баща, защото не ходи по консултации...
Лени-онзи прословут мъж с репликата от серията е с такъв характер.А не че не уважава жена си.Това му е стилът на изказване.Моят мъж в напрегната ситуация също е способен да ръси глупости.Това не го прави автоматично кофти съпруг и баща...ако съдим за хората по едната реплика в някаква си ситуация...кофти...

пенелопа, съгласна съм, че от една реплика , или някакво незнание принципно не може да се направи извод дали един баща е качествен

друг мъж от същото предаване пък каза на жена си: "Абе бий му 2 шамара, да му чуем гласа!" . Явно го каза на шега, но прозвуча ужасно.

Ще ти дам конкретен пример,направи ми силно впе4атление.Една от майките,с които се среЩам тук роди малко след мен.Мъжа й не пожела да присъствува на раждането.Тя роди с форцепс,детето имаше и усложнения.
Мъжа й оба4е иска и друго дете,ама да били с първото и с малка разлика.А жената не иска и да 4уе,просто много е озверена и измъ4ена все оЩе.А той я подиграва,е,какво пък толкова напънала си се два пъти,голяма работа,нали гледам по филмите.
Еми 4овека и грам понятие си няма какво е минало през жена му и детето,за да си направи сметка какво да поиска и кога.
Моя мъж съЩо иска оЩе едно дете,не е фен на три4ленните семейства. Аз пък се страхувам.И тъй като беше с мен на раждането,а то беше дълго и тежко,не ме притеснява.Разбира ме.Може и да не е съгласен с мен,но за момента не ме пришпорва и не прави унизителни забележки.
Друго,по4ти вси4ки пишете,4е не искате да ви виждат мъжете ви в такъв момент.Ами я си представете,4е мъжете ви ги оперират от неЩо,кой бихте искали да ги вижда?Вие,които Ще направите вси4ко най_добро за този 4овек,или някоя претрупана от работа санитарка,дето Ще й е поредната досадна зада4а за смяната?И това вси4ко само и само да не видите някой в разли4на светлина?

Марица-до човек е.Моят мъж знае през какво преминах и без да е бил в родилна зала с мен.Простичко е-ВЯРВА МИ, когато му разказах...Това, че онзи мъж подигравателно се отнася си е проблем на жена му-да е гледала като е избирала.Когато човек създава потомство се приема, че избира с кой да го направи....
Ако недай си боже мъжът ми го оперират от нещо-няма да ме допуснат до операционната, нито аз да му свалям превръзките...Има квалифицирани хора за това-аз ще му нося плодове и ще стоя до леглото му след това, ще чакам пред вратат и ще се притеснявам.Така, както е редно двама души да се притесняват един за друг, когато са семейство или имат връзка..

хора , говорите за мъже и жени, сякаш всички мъже са еданкви и всички жени са еднакви! Ами не са! едни мъже може да са каквито Дона ги описва , сдържани, други по различни ...
Моя например не можех да го държа извън залата и да исках, защото просто го беше страх за мен и не искаше да ме остави сама. Каза, че ако не можел да стои вътре , щял да се покатери на прозореца  не казвам ,че ме обича повече, отколкото другите мъже обичат жените си, казвам ,че така ги разбира нещата, той да е там и да знае какво става с мен и не им вярваШе 100%  и искаше да помага ...
а за жените и мъжете доста беш? чел, пък каквото не беш? прочел го прочете ... абе обича да чете и да проверява нещата.
Според мен за всеки влак си има пътници и всеки човек си реагира различно на нещата. Приемам, но простащината на някои , като в примерите от сериала не мога да приема

   И аз си мисля, че е до човека - начинът по който е възпитан, а и по отношението му преди и след раждането мисля си личи до колко уважава и обича жената до себе си! Аз имах тежко раждане, смъкнаха ме за секцио по спешност, но родих нормално на операционната маса с много разкъсвания! Мъжът ми не го допуснаха в операционната въпреки неговото желание и сигурно ако беше влязал щеше да пребие всички лекари! Видял ме е веднага като са ме изкарали от операционната и много се е уплашил! После не смееше да ме докосне само като ми гледаше шевовете и гледаше да ми помага максимално! Никога не е казал: Какво толкова - понапънала си се малко!, а само повтаряше: Боже през какъв ад си минала!
   Изчакахме 7 години преди да забременея и въпреки, че и двамата много искахме още едно детенце, все не се решавахме! Сега като забременях исках да съм секцио, за да не преживея отново този кошмар! Той обаче твърдеше, че ще е по-добре пак да съм нормално / надяваше се, че след първото раждане тазът ми все пак се е разширил и сега ще родя по-леко /, защото секциото все пак си е операция, но когато разбра от лекаря ми, че може отново да се отворят старите разкъсвания при евентуално нормално раждане, веднага си смени мнението, но пък притесненията му свързани с раждането се увеличиха!

Истината е, че ДА-хората са различни и е нужно да уважаваме различното.Човек и в простащината си може да обича жена си, нищо, че в нашите очи изглежда иначе...и жена м,у може да е щастлива с такъв мъж до себе си, а не с друг.
Ако един мъж вярва на една жена, то той никога не би и казал, че е нищо раждането, ако тя му е казала, че е раждала 15 часа и я е боляло.А ако не си вярват за такива неща-какво опстава за друго...

пенелопа ти просто пишеш според мен от немай къде. колко трябв да обича жена си, че да и каже в такъв момент ... да не съм линейка да идвам 100 пъти ...

виж сега, аз също не знам какво е контракция на практика, пък мъж ми - хептен не.
Тук отново прочетох едни крайни мнения, да се хванеш за главата.


ми нормално за много мъже....те наистина не могат да го усетят в началото, това не ги прави тъпи или мухльовци....пък в чакалнята и аз не бих реагирала никак - пред некви бабички.

вивита, мнооого  се връзваш на българските нрави и българските мъже такова му е било чувството за хумор, не е задължително да е простак. Моят мъж би го казал същото, казва и много по-отчайващи неща.

Почти на всички прегледи ,изследвания и консултации сме били заедно .Беше наясно всяка седмица какви промени претърпява бебето и майката .Живо се интересуваше и се стараеше да ми е добре ,редовно говореше с бебето вечер докато ми мажеше корема с лосион . Последните вечери преди да родя ,почти не спеше и като получих контракции и започна раждането ,ела гледай паника . Рано сутринта ми се спукаха водите ,а той обикаля и бърше около мен и ме кара , по-бързо да тръгваме   да не остане бебето без вода . За шофирането до болницата -няма да коментирам .

И моят влизаше. След първоначалния шок, че въобще ще станем родители, с интерес  наблюдаваше мърдането на ръчичките и броеше пръстчета. Знаеше какво се случва с бебето всеки месец, знаеше и в какво се състои секциото. Нооо, това не му попрече да не спи и да се тревожи, нищо, че го криеше. Та си е до мъж - едни са сдържани и не показват колко всъщност са загрижени, други в объркването си говорят глупости, а трети пък наистина бременеят

Знам само,че ме подкрепяше и се интересуваше през трите ми бремености за всичко! Гледал е и ултразвук и снимки от него!
 А дали знае терминологията - не ме интересува! Но и аз не съм използвала пред него специфични термини,а съм му ги превеждала на разбираем за него език! Все едно на мене някой да ми приказва напр. как слаботоковия ток минава през толкова фази и пр. Както аз за мъжки територии бих предпочела превод на думичките и термините, така и аз превеждах един вид на мъж ми онова,което става с мен!

Аз моя отсега си го обучавам Не мога да кажа, че е особено подготвен, но пък си има представа от някои неща. Надявам се, че като забременея ще навлезе по-навътре в нещата.

Владее я разбира се, от девет месеца в къщи за друго не се говори, от първия момент изживяваме заедно всеки миг от тази бременност, не е пропуснал нито един преглед, даже от време на време съм го молила да не влиза с мен, че взима прекалено много участие в разговорите  и забравям какво точно съм искала да питам. Еееех само бебо да се роди, че днес ни е датата и няма никакви изгледи 

Lennie, защо пък като животно?   

Точно това ми беше мисълта и се радвам,че мъжът ми прави това,а не се е мъкнал с мен по консултации.

Аz пск се радвам, че моя хем това прави, хем се мъкна по консултации 

Гледах всички епизоди от това е живота и си спомням много добре този , за който разказваш.Или нещо не си доразбрала или поднасяш преиначена информация.
Първо , това за линейката.Майката не беше ходила с фалшива тревога и запъхтяна от болки , а беше на контролен преглед.Там и казаха , че е хубаво да постъпи веднага в болницата за наб;юдение , защото раждането може да има усложнения и да започне внезапно.Тя уж тръгна да си вземе багажа , но после искаше да влезе в болницата на следващия ден.Та в този смисъл , мъжът и каза , че ако трябва спешно да я кара до болницата и ако пък е нощем се притеснява , защото все пак не е линейка.
Жената влезе същия ден , мъжът отиде на работа и след няколко часа му се обадиха , че раждането е започнало , а той държеше и имаше уговорка да присъства. Обаче беше хванал някакво задръстване , закъсня доста , паркирал колата наблизо и тичал до болницата , за да пристигне все пак.Журналиската го попита в движение какво става и човека отговори , че бърза защото ражда - има болки , контрацкции ли както там се казваше.Каза нещо подобно , едва дишайки запъхтяно , а не от незнание или още по-малко от незаинтересованост.В крайна сметка присъства на раждането и той сряза пъпната връв на синъа си.И двамата бяха много приятно семейство.
Казвам го не защото искам да му ставам адвокат , а защото това е истината.А темата , не е в клюкарника все пак.Би трябвало като ще се предоставя такава информация и като ще се правят заключения от сорта на кой заинтересуван , кой незапознат , то да предоставим поне вярна информация , за да дадат хората адекватно и правилно мнение.

П.С. Нищо лично.

Моят също се мъкнеше
Мисълта ми беше следната: необходимо ли е да изискваме от мъжете си да са наясно с терминологията, да познават в детайли промените, които настъпват с нас, да дишат и да се напъват с нас? И всъщност не им ли прехвърляме част от своята работа по този начин? Може би ще прозвучи крайно и немодерно, но за мен раждането и кърменето са нещо сакрално между майката и бебето и бащата няма място там.
Както казах, моят идваше на консултации, носеше си в портфейла снимка от видеозона и всяка вечер ме галеше по корема... но това си беше неговото сближаване с бебето.

определено моят не е наясно с доста в тази област като терминология, ама си има при4ините и аз  гледам да не  товаря с пове4е в областа! достатъ4но, 4е дойде в бг като бяхме на  видеозона за пола , после подска4а от радост поне му блестяха о4ите, нали поръ4ката  бе изпълнена!но ина4е аз се оправям сама даже в 4ужбина , май по-добре  от него в родната му страна! ве4е си мисля, 4е е по-добре  да не знае много подробности, я, ще вземе да си помисли като имам цикли4ен проблем , 4е съм остаряла и да ме сменя! това полушега! определено не съм била  гледка на операцията с  проблемите и реанимирането ми да не  си умра- моят ,ако беше щеше да се наложи два екипа да реанимират! приятелката ми, която ме реанимира и анестизира каза, 4е и се дръпнала водата! тати се плаши от  цицина, порязано и малка синка, айде  ще остарее преди мене така, ако не го пазя!

нищо ме им прехвърляме, ако не искат. дако се интересуват и искат да у4астват - ОК. Жените отдавна се еманципираха. Време им е и намъжете. Ина4е давземем пак да разделим половете 

моля те, да не се взимеме толкова насериозно.  
възможно е аз да не съм разбрала.
повдигам тема за нещо, което ми е направило впечатление.
2-3 казани изречения. задавам в-с, който не цели да нищим конкретните хора, предаването и тн. да не сме в апелативния съд. взела съм казаното за чиста монета и разсъждаваме в/у владеенето на терминологията не от конкретните съпрузи, а по принцип.
не държа палмата на истината, нямам претенции за задълбочен анализ на въпросните семейства, нито някъде съм направила извод, че са некачествени бащи/съпрузи

Да бе, и аз това си помислих.

Лени, най-вероятно в Италия няма да си "разчекната на магаре", а на обикновено легло... и не е задължително мъжът ти да е между краката ти. Моят ми беше до главата и ми държеше единия крак (имах упойка и нямах контрол) и му виках да не наблюдава много-много.. ама като се появи Дани, забравихме всичко... та е видял това-онова (пъпната връв например). Лошо няма.

  Нямаше проблеми с терминологията.
  Свекърва ми е била акушерка, свекър ми /Бог да го прости!/ хирург. Така че мъж ми, като лекарско чедо, беше много на ТИ с всички процеси на бременността. Пропусна само една консултация и после много ми мрънкаше.
  Аз не исках да е до мен по време на раждането, а и нямаше начин, защото родих със секцио по спешност.

И моят така.Дори той ми каза,че съм бременна

Половете са си разделени, слава богу Колкото и да подкрепям еманципацията в професионално и обществено отношение, не мога да приема жени-ловджийки и мъже-кърмаци Но това е друга тема

хаха, ми дано,
аз все си представям едни кървави сцени..  батални...

Термина ми беше на 03.03.05. Лежах за задържане в началото на декември, а на 30.12 получих адски болки, но не контракции. Събуждам се в 6 и започвам панически да тичам между банята и спалнята. Детето беше седалищно и ме риташе по "изхода". Казвам на мъжът ми, че ще излезе някой крак от мен, а той в просъница ми казва. Айде да поспим още 1 час   Аз полудявам и отивамв банята да си направя тоалета преди отиването на преглед. Точно бях започнала да рева с глас, че не мога да стигна до крайната и завършваща процедура и той нахлува в банята с уплашена физиономия. Бил сънувал, че му казвам, че имам болка и се събудил изпотен. Помогна ми да се дооправя и ме закара с багажа в родилното. Там ни върнаха и той цъфна в усмивка  
При самото започване на родовата дейност той имаше работа с баща ми и не беше в нас. Аз му се обадих и му казах, че си лягам, защото имам контракции и ще си почивам. Като се прибра му казах, че е добре да отидем до болницата. Пак процедурите в банята и супер спокойно минахме през цялото задръстване на центъра. После го пратиха да се прибира и да чака добри новини. След като през целите 10 часа на раждането се чувахме на 5 минути и изслуша повечето ми мъки и стонове на същинските контракции си изключих телефона докато родих. Обадих му се, а той задремал пред телевизора от умора. Не бил спал два дена. Дойде за 20 мин /а по принцип пътя е 45-50мин./ и вместо да погледне първо бебето ми се метна разплакан. Акушерката след 20 мин успя да го успокои и да го накара да погледне бебето, а той като ревна пак и като взе да вади апарати от всеки джоб, акушерката щеше да припадне. Снимаха ме няколко пъти с бебето и се прибра с облекчение. Едва беше изтрезнял на изписването и с толкова мила физиономия си гушна детето, че ми напълни душата.