След раждането имах един такъв период на реване - отмина бързо. После обаче се разболях, не можех да се грижа за бебка и майка ми я взе да я гледа, а аз бях по болници, възстановявах се от тежка операция. От два месеца детето си е при мен, грижа се за нея и....имам чувството, че ще полудея направо. Рева безпричинно, мисля си постоянно глупости, преживявам ги, изнервена съм....страшно е!При мен явно тая депресия позакъсня, но освен раждането и здравословните ми проблеми ме съсипаха направо.
- Публикувана: 28 окт. 2006, 11:01 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:49 ч.
Следродилна депресия
При мен не беше точно депресия,просто станеше ли 17ч и аз започвах да плача,без причина и ако някой ме попиташе защо плача,аз започвах да плача още повече.Мина ми за около седмица до 10 дена.Просто един ден не ми се плачеше.А като успееш да влезеш в ритъм и да не ти изглежда,че деня ти минава в хранене и смяна на памперси всичко ще ти се види 100пъти по-лесно и нормално.Успех!!!
Доколкото съм информирана, следродилната депресия трае различно, индивидуално за отделните жени. Изразява се в умора, чувство, че няма да можеш да се справиш с отглеждането, че няма да издържиш, плач - със или без причина, ревност към детето, което си родила, чувство за собственост и пр.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
Аз, слава Богу, изкарах лека такава и за доста кратко време. Но най-натрапчивата мисъл, която ме преследваше, беше, че няма да мога да се справя, че няма да издържа на натоварването, че ще умра. Освен това изпитвах такова силно чувство за собственост към детето, че се дразнех, когато някой друг, освен майка ми и мъжа ми иска да бъде с него. Но общо взето, след два-три месеца се оправих.
с тази разлика, че не можех да се доверя и на собствената ми майка да се докосне до бебето! Само аз и мъжа ми. За няколко седмици нещата се оправиха, защото си спомних КОЛКО ПРЕКРАСЕН Е ЖИВОТЪТ! Сега с цялото си сърце и душа се радвам на малкото ми слънчице, дори когато се налага да ставам по няколко пъти на нощ. Усмихнатото личице и грейналите очи на Ема ме лекуват от всичко.
Мисля че и с двамата изкарах нещо такова. Като се роди баткото имаше период, в който просто не го усещах като мое дете. Дано не ме упрекнат майките тук, но аз си обожавам детенцата. Просто ми трябваше време да приема, че вече не съм само аз с големия си корем, а има вече една душичка при мен. И майка ми все ме питаше укоряващо "Абе ти защо не му казваш 'мамо'?". Слава Богу това отмина бързо.
С малката също имах подобни чувства, но понеже вече знаех какво е много лесно го преодолях!
С малката също имах подобни чувства, но понеже вече знаех какво е много лесно го преодолях!
След раждането на сина ми преди около 5 години, следродилната депресия ме приклещи здраво. Трябваха ми поне 2 месеца, за да се възстановя емоционално.
Сега, в очакване на 2-то си дете, ме обземат страхове да не изпадна в същото състояние.
Моля ви, споделете какви чувства ви обзеха след раждането и как се справихте с тях. Обърнахте ли се към хомеопат или психолог?
Сега, в очакване на 2-то си дете, ме обземат страхове да не изпадна в същото състояние.
Моля ви, споделете какви чувства ви обзеха след раждането и как се справихте с тях. Обърнахте ли се към хомеопат или психолог?
Аз нямах депресия, появи се по-късно някъде към 6 месец на детенце, но при нас ситуацията е по-сложна - кърмя я на поискване, допреди месец отказваше категорично шише, не заспиваше без мен, не можех да отида по-далече от другата стая. Това ме изтощи адски. Но и самата депресия ми мина бързо, аз по принцип съм много променлива на настроения, бързо ми става мъчно, но и бързо ми минава. Дано при теб да няма проблеми, съветвам те да искаш и приемаш помощ, щом детенце се роди. Успех 
Не се настройвай предварително, че ще караш тежка депресия - това, че миналия път си се възстановила тежко не значи, че и сега ще е така. Напротив - по вероятно е, сега като ти е второ дете да се справиш по-леко. Първият път не си подготвен, за това което те очаква, но сега си напълно наясно какво е да не спиш по цяла нощ, да не излизаш от къщи и т.н. и знаеш, че този период не е за винаги, само си погледни по-голямото детенце и виж колко по-самостоятелно е сега - така и бебето докато се усетиш ще порастне и всичко ще е по-леко. Мисли си положително, настрой се да гледаш положително на нещата - ти не си някоя тинедйърка, която не знае от къде й е дошло, а зряла жена и няма да се поддадеш на емоционални изблици. Освен това още от сега си поговори с таткото - обясни му какъв етап ти предстои и го подготви, за това което ще се очаква от него като морална и физическа подкрепа. Накарай го да прочете някоя и друга статия относно следродилните депресии, защото това е единствения човек, който може да ти помогне, ако наистина се предадеш емоционално. При мен поне мъжът ми като ме прегърнеше и ми кажеше, че продължавам да бъда най-привлекателната жена и че скоро малечко вече ще рита топка с децата навън, а ние двамата ще имаме пак време един за друг това работеше и ме утешаваше много.
Стискам палци и ти желая леко раждане и бързо възстановяване
Стискам палци и ти желая леко раждане и бързо възстановяване
Не мисли, че следродилната депресия е задължителна и не я "очаквай" непременно.
Мен така и не ме споходи.
Може би ми помогна фактът, че макар и с първо детенце, бях попрочела доста инфо от литературата, ходих на няколко лекции, ровичках из нета.
Второто - осъзнах, че най-добре и за мен, и за детето е, да се водя по неговите нужди и да се "вслушвам и вглеждам" в него внимателно.
Третото - сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
А за второто детенце, което и аз чакам, мисля, че ще се справя по-лесно - познато ми е, имам практиката, опит някакъв, и някакви принципи. Живот и здраве, бебчето го чакам с радост и нетърпение да споделим отново прекрасни мигове.
Мисли и ти така - позитивно. Горе главата!
Мен така и не ме споходи.
Може би ми помогна фактът, че макар и с първо детенце, бях попрочела доста инфо от литературата, ходих на няколко лекции, ровичках из нета.
Второто - осъзнах, че най-добре и за мен, и за детето е, да се водя по неговите нужди и да се "вслушвам и вглеждам" в него внимателно.
Третото - сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
А за второто детенце, което и аз чакам, мисля, че ще се справя по-лесно - познато ми е, имам практиката, опит някакъв, и някакви принципи. Живот и здраве, бебчето го чакам с радост и нетърпение да споделим отново прекрасни мигове.
Мисли и ти така - позитивно. Горе главата!
Отпусни се и си чакай бебока.Ти едва ли ще разбереш в депресия ли си.Тези които са около теб обаче със сигурност,най вече таткото.Аз не съм си давала сметка на какъв тормоз съм го подагала,но..........Явно е имал търпение.Просто умората те изнервя,но минава всичко.Ще се справиш!
Не мисли, че следродилната депресия е задължителна и не я "очаквай" непременно.
Мен така и не ме споходи.
Сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
Дори се замислих за 2-ро
Не точно сега разбира се, но... 
Мен така и не ме споходи.
Сякаш просто не ми остана време да се депресирам. Грижите около детето ме погълваха, а няколко пъти се разплаквах от щастие, че осъзнавам колко невероятна Любов може да съществува...
Дори се замислих за 2-ро
Не точно сега разбира се, но...
много силно ме хвана депресията след раждането. не можех да понасям никой, освен детенце. всички ме дразнеха. бях много уморена и най-вече недоспала. непрекъснато кърмене с часове. тъкмо я нахраня, хапна и пак трябва да се кърмим. чудех се дали да спя, дали да ям, дали да се къпя в малките паузи. нямаше кой да ми помага. когато започнах да спя повече, някак си и депресията ми взе да отшумява. не съм търсила психолози или хомеопати.
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията
просто колкото се може повече сън и чаках да мине време.
пожелавам ти с второто да мине леко и бързо! ако може даже и да не те навести депресията