Семейство или не...

Аз ще си позволя само една критика към теб и тя е,че каквито и да са родителите ти,не мисля,че можеш да наречеш собствените си родители"изкукали".Не ми се сърди мила,но това ако го чуят твоите родители ще им бъде много обидно И най-лощото е,че в случая вместо да ги защитиш пред съпруга си с това което пишеш на нас за тях,ти явно се съгласяваш със него  Дано да греша Та тези хора са направили повече за теб и бебето,отколкото съпругът ти и семейството му,ти сама казваш"каквото сме им поискали да направят са направили"
Вярно е,че едно младо семейство няма място при ничий родители,но след като казваш,че в момента нямате възможност за квартира,убеди съпругът ти временно да останете при твоите родители.Кажи му,че имаш нужда вие двамата да се грижите за бебето си,убеди го да не те оставя след нощна смяна,защото имаш нужда от него вкъщи,защото имаш нужда да  сте заедно.Кажи му,че нямаш нищо против майка му,но искаш вие да се грижите за бебето си,да правите това което вие смятате,че е правилно,убеди го,че си отворена за всякакви съвети,но ще направиш това което сметнеш за правилно,защото ти си човекът който най-добре може да се грижи за бебето си,защото ти си тази която е постоянно със бебето....
Повтаряй постоянно на съпругът си,че имаш нужда да сте тримата заедно ,да си помагате и да разчитате един на друг И най-вече опитвай се по този начин постепенно да ограничаваш срещите на съпругут ти с родителите му
Надявам се,че не съм те обидила или засегнала с нещо,а още повече се надявам по някакъв начин да съм ти помогнала да намериш отговора на въпроса ти!
Надявам се,че всичко ще се оправи в най-скоро време и вие ще бъдете тримата заедно по-сили,по-влюбени и по-мили един към друг.
Искрено ти го желая 

Много хубаво изказано, подкрепям напълно!

в цялата работа най-много ме притесниха онези моменти, в които порочните практики на свекърва ти се отразяват на бебето!

ще му дърпа шишето от устата и ще прекъсва хранене, за да си говори по телефона???!
ще идва да го гушка болна???!!!
ще го претопля???!!

вслушай се в себе си, изчопли майчиния си инстинкт и го остави да победи доброто ти възпитание и стремежа да има мир на всяка цена. нещата, които прави тази жена, са опасни за твоето дете! кой знае какво още ще сътвори...

а иначе - мамините синчета се оправят донейде само, ако бъдат откъснати грубо, рязко и твърдо от мамината саксийка. и не си мисли, че "татито" е голяма работа - моят мъж върши много повече за дома и бебето, независимо, че работи по 12 часа на ден без почивни дни!

Съжалявам ама тоя филм до последната подробност съм го гледала. Ще ти кажа нещо до което ще стигнеш рано или късно!!: Разкарай ги тези боклуци, докато не са те затрупали и задушили!!! Направи го докато е малко детето, не си губи нервите, младостта, търпението, не позволявай да ти ВМЕНЯВАТ ЧУВСТВО за вина \не си готвила, чистила и пр..\ И моля, не ми казвай, че това е "добър тати" ....Не ги допускай до себе си и детето, даже имаш предимство, че имаш дом, нямаш брак \имаш някакъв гръб\. Просто и ясно кажи, че от утре имаш нужда да си сама за известно време, за да обмислиш някои неща и точка!
 А "изкукалите" ти родители в един момент може да се окажат най-голямата ти опора, така че ги уважавай със всичките им недостатъци

Разбирам, че на повечето от вас ви е странно, че живеем по този начин, но докато бяхме гаджета и на двамата ни беше страшно удобно. Лошото е, че сега финансово не можем да си позволим друго.
Майка му на тати му дава пари за каквото й поиска, защото заплатата му отива за заема и останалото свършва за 10 дена, а знаете майчинството колко е... Предпочитам да се справяхме някак без тази помощ, но явно той държи на нея. В този момент ако излезем на квартира пак майка му ще я плаща, а това няма да допусна.
Ами по принцип го наричам по име. Все пак не ми е съпруг и ми е трудно да кажа мъжа ми. Говорили сме си по този въпрос даже съм му предлагала без патардия и сватба просто да отидем един ден и да подпишем, но той е прекалено много държи на семейството си за да ги изолира от това. Искам аз и малката да сме семейството му и даже предпочитам да няма хора и танци, а да сме само ние и кумовете.
Вече обясних, че го наричам по име, а тук не искам да го споменавам. (въпреки, че в този форум няма анонимност, защото с много майки се познаваме) И освен по име как би трябвало да го наричам в тази ситуация? Партньора ми ли?
Ами истината е че е голям домошар и страшно много ми помага, а мъжете на повечето ми приятелки не пипат парцал, не казват "Ходи си почини аз ще измия чиниите и ще изчистя.". Само за сравнение да кажа,че майка ми ръчка баща ми да забие 2 пирона по 2 месеца, а при нас това го няма.
Ами отговорен е и не само като баща - поема отговорности и може да се разчита на него. Не само за храна и памперси, а за всичко. Като идва насам винаги ми се обажда да пита от какво имам нужда, мисли за всичко и ми предлага още преди да съм попитала. Не е казал нещо и да не го е изпълнил.
В това "изкукали" аз не влагам такъв смисъл (по-скоро е шеговит израз на странностите им). Даже с майка ми скоро си приказвахме и тя отбеляза, че са се променили много. Те просто от както се пенсионираха станаха много пасивни към всичко. Все тая им е дали е чисто вкъщи или мръсно, дали живея или не там дали Първанов или Сидеров печели изборите... Просто си седят и си решават судокото, чиниите се мият вечер (ако аз не ги измия през деня), имаме дакелче, което лае много, а те изобщо не му се карат... На мен ми е по-трудно с тях, но ги обичам и уважавам като дъщеря и не ги съдя.
Ами не съм съгласна... Донякъде ме дразнят тия отношения майка-син. Не ме разбирайте погрешно. Обичта майка-син напълно я разбирам и не искам да ме обича повече от майка си - различно е. Искам обаче ние с малката да сме семейството му, а не майка му и баща му. Само майка му не иска да е така и на него така му изнася. Тя без него би имала страшно скучен живот.

Направо не вярвам на очите си.
Определено не сте семейство, а като ти гледам разсъжденията, трудно ще бъдете.
Семейство (независимо със или без подпис) са майката, бащата и децата - под един покрив и с общи грижи и радости.
На вас просто така ви е удобно. Вие сте бивши гаджета, които в момента имат общо дете и бащата понякога остава да преспи при майката, но (въпреки загрижеността към детето) е напълно свободен и без ангажименти.
А отношението ти към родителите ти е без коментар. Ами защо им е нужно да са чак толкова активни - цял живот са се блъскали, отгледали са те, сега са пенсионери и си почиват. Дай Боже и аз да доживея до пенсия, че по цял ден да си решавам судоку и да гледам телевизия.
Или с твоя "тати" пораснете, или не знам какво да ви посъветвам.
Така и не разбрах какъв е този заем и кой за какво плаща. В смисъл, той плаща някакъв заем, майка му го издържа и т.н. А теб кой те издържа финансово?
Не ми става ясна ситуацията, но и ми е трудно да разбера. Още от гаджета живея със съпруга ми отделно. Имахме възможност да живеем заедно (или поотделно) с родителите ни - при това на достатъчно пространство, за да сме пак независими. Избрахме да сме сами и заедно - теглихме кредит, продадохме наследствено жилище, родителите ни наистина също ни помогнаха, но сега сме си само 4-мата.
Докато всеки си стои вкъщи и чака на някой друг, нещата няма да се подредят отсамосебеси. Ти работиш ли? Той работи ли? Защо не теглите кредит или не вземете назаем (дори не виждам проблем майка му известно време да ви плаща квартирата, а после вие да й върнете всички пари след 1-2 г.).
Според мен на вас ви харесва да си играете на семейство, но още не сте "узрели" за това.
А на колко години сте и двамата?
И още нещо - не, не е отговорен. Да ходиш на посещение при детето си и да питаш от какво има нужда не е отговорност, а задължение. Отговорен щеше да е, ако ви беше осигурил покрив над главата, преди да направите бебето. И не мисля, че държи на семейството. Семейството не се прави с джумбурето на сватбата, а в ежеднението, но такова общо ежедневие не откривам в описаното от теб.
И не е виновна майка му. Ако тя беше против да сте семейство, но той държеше на теб и детето, отдавна нямаше да разведрява скучния живот на майка си, а щеше от нощна смяна да бърза да се прибере в общия ви дом и да си гушне детето, за да можеш ти сутрин да поспиш или да станеш да приготвиш кафе за вас двамата.
По отношение на чистенето, чиниите и т.н. - това не го прави домошар. Домошар е, когато осигури дом на семейството си, обзаведе го, ремонтира го, ежедневно внася в този дом спокойствие, уют и сигурност, а не "днес ще дойда да ти измия чиниите, защото си мърла, а довечера ще си ида при мама, защото тя ще ми е сготвила и оправила леглото, а сутринта ще ми даде 20 лв. да си купя тениска и цигари" (примерно).

Вече обясних, че го наричам по име...............................

Е,виждам,че всичко ти е наред-помага ти,не е като мъжете на приятелките ти нищо да не пипа,каквото поискаш-получаваш го...Тогава какъв ти е проблемът,че не разбрах?
Ти явно си от тези,дето хем искат съвет,хем ако им кажат истината пускат пердето.Всичко хубаво тогава!

Eй, това ми се наби на очи Мъжът ми не идва насам - той се прибира в къщи. "В къщи" е навсякъде където живеем заедно и можем да наречем наш дом. Живели сме сами, живели сме с родителите ми, живели сме за малко и под наем, но винаги е имало "в къщи" и то е било общо и за двамата. Алексче просто не мога да разбера вашето "съжителство". Не ме разбирай погрешно - не ви осъждам, просто аз в подобна ситуация бих се чувствала като без семейство Той очевидно се е залепил за полата на мама и по никакъв начин не може да да поеме отговорност. Държи се просто като едно послушно добро моченце - мие чинии, пазарува, подрежда.... Винаги ще търси одобрението на мама Просто не знам какво да ти кажа. Били сте 5 години заедно преди да решите да имате бебе, ти си ги виждала тези неща и преди това, съгласила си се на това положение, значи по някакъв начин те е удовлетворявало. Аз просто от самото начало не бих се съгласила на подобно съжителство

Е, не така грубо де. Аз критика приемам и много добре знам, че съм виновна за това, че съм допуснала до тук да се стигне. Съвет искам за да се променя нещата от тук натам.
Само не вярвам да съм изцяло виновна за всичко, защото съм направила всичко, което съм се сетила да бъде иначе.

Да грешка беше, че не тропнах по масата още в началото и да заживеем заедно, а не така.

Щом искаш съвет. Ето го: постави нещата "ребром" и му дай ултиматум.
Или си съберете и двамата багажите и заживейте заедно, или се разделете официално (той пак може да помага за детето, но поне и ти ще се чувстваш свободна ако решиш да си спиш вкъщи, ако решиш - някъде другаде).
Шанел е права дотолкова, доколкото ти упорито се опитваш да убедиш себе си, че се чувстваш добре, но вътрешно осъзнаваш, че ситуацията е (меко казано) странна.
Поне аз съм такъв човек, че мразя средните положения - или/или и то на момента, защото останалото е взаимно пропиляване на години, чувства и възможности.

Съгласна съм с  azaf   
Ти трябва да си наясно с това дали ще се съберете или ще се разделите.Не губи повече време а изясни това положение иначе тази неяснота ще продължава да те измъчва и постепенно ще се отдалечите един от друг както сте тръгнали "далеч от очите,далеч от сърцето"
Действай!

Само един въпрос-какво правиш с човек , който във всичко те сравнява с майка си и как си решила изобщо да имаш дете от такъв....

Велинамалина, все едно сме чели различни истории.
Има огромна разлика. Вие с мъжа ти сте живели заедно при вашите, а тя никъде не казва, че нейният "тати" ходи при майка му само да се наспи, а ясно обясни, че тя си живее с техните и той с техните, той само "идва насам" и й помага понякога.
 

Аз детенцето го родих, защото съм на 27 и наистина исках да имам вече дете (даже смятам, че закъснях), а той е много добър баща. Дори да се разделим никога няма да остави детенцето без бащина грижа и ще го обича винаги.
А иначе всички мъже сравняват жените си с майка си. Грижите, които полагат една майка за сина си и една жена за мъжа си са много сходни. Просто повечето мъже не навират майка си в очите на жена си.

Като се изпокарахме с него му поставих въпроса да избира къде да живее, защото аз така не издържам. Той пък ме обвини, че използвам детето като оръжие и тогава го пратих при майка му. След 2 дни си дойде, но аз си замълчах и не поисках отговора (отново грешка) за да не каже отново, че ползвам детето за оръжие и да се изпокараме, а той очевидно беше гузен, че ни е оставил сами (родителите ми сега са на вилата), а аз болна.


Той по принцип е много нервен и думата "спокойствие" му е непозната  

Ще седна да проведа Разговора с него на спокойствие и без да се караме (ако изобщо това е възможно)  

Много ви благодаря за съветите       
И все пак ако някой се сети за още нещо няма да го пренебрегна