Има(х)те ли проблеми с кърменето?

Като начало, намерих една подобна тема, в която преди време изпонаписахме много неща. Надявах се, че е в Библиотеката, но може би звучи твърде стресиращо за бъдещите кърмачки?
ето я и темата: Проблеми и разрешения - примери от практиката

    Имах проблеми с кърменето, но желанието ми за това беше толкова голямо, че това не ме накара да спра. По-важното е, че дори не ги имах за сериозни проблеми, а за дреболийки, с които ще се справя. Бебето не искаше да суче, разранявания на гърдите, хлътнало зърно, зверска болка в гърба. Май това бяха. Цедене и с биберон, после някак кърменето стана. После се наложи пак да се цедя и по този трудоемък начин успях да кърмя до края на десетия месец.  Не се оплаквах от цеденето накрая, нито пък го имам за някакво геройство, просто не ми правеше впечатление- правех го защото така трябва (според моите разбирания, естествено).
Отнемане на време, ставане през 3 часа денонощно, ограничение в храната, без алко-балко и цигари, без излизания вечер и т.н. неудобства, все тая ми беше.

Ния е на 5 месеца и ~половина и продължаваме да се кърмим. Проблеми имахме много. Още в болницата гърдите ми станаха за една вечер твърди като камък (дадоха ми я на 3-ия ден и до тогава нямах грам коластра и кърма), ужасно боляха, ужаааснооо .После тя заспиваше на гърдата ми. А после пък не и стигаше едната цица и започнах да давам и двете, и колкото повече се притеснявах, че нямам кърма, толкова повече тя намаляваше. После се запушваха няколко пъти, дори последното беше преди 2 седмици, най-болезненото досега. Ооо, пропуснах да кажа, че в началото нямах никакви зърна, особено като се напълнят циците
Но най-големият проблем и досега е.. че ми се пуши . Но само мисълта, че няма да я гушкам и да я гледам как цока сладко, знаейки че и давам най-добрата възможна храна ме плаши. Май това ме кара да продължавам да кърмя.
Малко дълго стана  

При мен абсурдното е, че точно със сина ми, който е кърмен 40 дена, не съм имала никакви начални проблеми - никакви рани, никакво препълване, бебе-шампион по сукане, което свършваше за 15-20мин - и вследствие на погрешни съвети за кърмене под час и добавки нещата се прецакаха.
Вторият път имах ужасно силна мотивация - баткото получи алергия към млякото и куп проблеми, така че се бях заинатила, че второто ще е кърмено, каквото и да ми коства. Цялото четене за подготовка ми показа основно 2 неща - даде ми разбиране за това точно колко важно е кърменето (и акта на кърмене, и самата кърма) и затова упоритост да се боря, защото почти всички проблеми имат решение. Проблемите бяха от самото начало - ужасни гноящи рагади, рев на всяко кърмене, неправилно сучещо и неотварящо уста бебе с къса юздичка и високо небце... Но действах така, сякаш нямам алтернатива - това бебе трябва да яде и няма друг начин да бъде нахранено. Точка. Знаех, че това ще мине - търсих инфо, настоявах и пробвах всичко, което намерех като решение - и към 6-тата седмица вече нещата бяха добре.
Излизанията не ми пречат - грабвах си бебето и си ходех с него. Алкохол и цигари не употребявам, за храните съм се ограничавала само когато дребната имаше обриви (т.е. спрях да употребявам млечни за около 2 месеца).
Дали има два типа жени... всъщност има много типове жени с много различна мотивация по много разнообразни (и често дълбоко лични) причини. За мен лично - ако една жена знае защо е важно кърменето за бебето (на първо място за детето - но наистина да знае и да е убедена) , друга алтернатива няма и ако по някакъв начин се наложи да се ползват алтернативи, това се приема много тежко. За съжаление и обществото, и (логично оттам) повечето хора недооценяват, не знаят и не разбират многообразните взаимодействия при кърмаческата двойка и затова алтернативите се приемат толкова лесно, до степен да станат норма и да формират съзнанието на младата майка още от преди да роди. Това е и една от причините да няма лесно достъпна и адекватна помощ за проблемите - когато не считаш нещо за достатъчно важно, не инвестираш в него - и оттам нещата стават все по-зле...

Проблеми имах много. Разранени зърна, липсващи такива (до края кърмех със силиконови зърна), болки в гърба, количеството на кърмата и в най-добрите моменти беше винаги на границата. Независимо колко кърмех, така и нямах много кърма. Лактогенен чай също не ми помогна. Бебето беше почти на 7 месеца и продължаваше да суче по 40 мин.  Докато стана пък на 4-5 месеца редовно откарваше по 1 час. Но най-лошото беше че кърменето ме докарваше до почти депресивни настроения. Нещо толкова лошо никога не съм изпитвала. Имах чувството че съм пред побъркване. Ами това бяха проблемите, а мотивацията ми беше че това е най-доброто за детето. Но въпреки това отбих малко преди бебето да стане на 8 месеца. А въпроса ти за видовете жени и аз много съм си го задавала, но не мога да стигна до отговор. Въпреки това смятам че има жени които с малко усилия имат много мляко и такива които и с много усилия не могат да ги стигнат.

все още имам проблеми с кърменето Страшно мотивирана бях преди да родя, но сега съм просто отчаяна. Мляко иначе имам просто в изобилие и досега изцеждам и храня с шише, резултатът е прекрасно наддаване и растеж на бебко, но вече ми писна да слушам от всеки че трябва да кърмя от гърда, защото искам, но засега не съм успявала, а и боли всеки път като пробвам. Проблемът е че той много бавно яде дори и със шише, а пробвам ли с гърда, заспива или надава неистов рев и се върти като шило. А като лапне зърното го захапва силно и се ядосва че не тръгва веднага млякото. Искам да се науча да го кърмя, но засега не се решавам на повече реални опити, защото засега имам постоянно присъствие на майки и свекърви, което ме изнервя и изтощава психически. Ох, дано като си тръгнат нещата се успокоят и се справя с кърменето. А ако не, да имам достатъчно кърма да мога да храня с шише още много месеци.

Ако някой преди време ми беше казал, че не само ще кърмя, а  ще кърмя дълго, щях да се изсмея. Преди раждането нямах никаква информация за кърменето. Аз и не я търсех. Бях с доста негативно отношение към естествения начин на хранене. Бях се запасила с шишета, стерилизатор и всички други джиджавки необходими за хранене с АМ. Кърменето ми се струваше отживелица и някак несъвместимо със съвремения начин на живот.
Не мога да кажа, че в момента, в който гушнах бебка съм поискала да я кърмя. Нямах някакъв инсайт от рода на "ето сега това е най-важното за мен и нея", но просто не ми хрумна да опитам по-друг начин. В родилния дом информацията (за човек като мен, който нищичко не знаеше за кърменето) беше доста объркваща. Въпреки, че се говореше за кърмене на поискване, инфото беше противоречиво и абсолютно недостатъчно. Наложи се да правя нещата така както ги чувствам отвътре (естествено имах грешки, но се радвам, че не бяха непоправими).Получих много болезнени рагади и все питах "кога ще минат". Когато се прибрах вкъщи пуснах търсачката и на първо място ми излезе кърмаческия форум. Междувременно, приятелка от Англия ми донесе 2 книги за  кърмене. Някак съвсем естествено се промени отношението ми към кърменето. Ставах все по-уверена в себе си и в това, което правя и  след първия месец изобщо не съм имала съмнения, че не наддава достатъчно .
 Много от познатите ми се изненадват в каква ревностна кърмачка съм се превърнала  .

Ако проблем е това че Соня суче от двете гърди на всяко хранене. Досега кърменето е тоооолкова лесно за мен че не ми се захранва.Още преди да родя бях мотивирана за изключително и дълго кърмене, в началото беба не искаше да суче от едната гърда и затова сега сме на двете-винаги и предлагах първо трудната а после лесната/по съвет от форума/.
Така че мога да кажа че съм от типа жени които вече 6 месеца кърмят без проблем, благодарение на този форум.

Да, имах проблеми с кърменето, направо не проблеми, а проблемища.
Рагади, свръхлактация в началото, буци, неспане цял месец, поради доизцеждане на 3 часа, треска, температура, депресия, неадекватност. В последствие и отказ на бебето да яде от гърдата.
Преминах на цедене с помпа и хранене изцяло от шише на 20-тия му ден. Тогава кърмата ми започна да намалява драстично и започнах дохранване с АМ.
Не се задоволих с тази ситуация, за мен след това да бъде обичано, за едно бебе най-важното е да бъде и кърмено (мнението на другите по този въпрос не ме вълнува изобщо ), за това се поинтересувах как да възстановя кърмата си и да продължа да кърмя по този ненормален и трудоемък начин.
Започнах да цедя по-често, вкл. и през нощта. Увеличавах кърмата си и с хомеопатично лекарство на своя глава, което слава Богу по случайност бе подходящо за мен. Всеки месец намаляваше и я увеличавах наново и се борех, за да имам.  Възнамерявах това да продължи поне 1г, но след 8-мия месец се разболях от много тежка пневмония и 20 дни пих антибиотици. Тогава кърмата ми започна да намалява драстично и не успях за пореден път да я увелича нито с цедене, нито с лактогонни чаеве, нито с въпросното хом. лекарство. Започнах да давам от 7-те литра замразени запаси кърма от хиперлактационния ми период. след 9-тия му месец започнах да додавам и АМ и когато кърмата ми достигна 20мл на денонощие след няколко цеденета, спрях да кърмя. 

Да, имах проблеми.
Мотивация имах - в смисъл, не съм се питала ще кърмя или не. Такава ми беше нагласата - бременна съм, раждам бебе, кърмя бебето. Най-дългият срок, който чух жена да е кърмила, беше 10 месеца. И си казах, добре, значи - ще кърмя 10 месеца.

В резюме: информация нямах, кърмех както обичайно съветват (режим, вода, една гърда на едно хранене и т.н.). В резултат на 40 дена бебето не беше наддало никак добре, отделно - имаше объркване на зърното от шишето с водата. Започнах да я кърмя със силиконови зърна (заради объркването на зърното) и дохранвах с изцедена кърма за потрес на педиатърката ми, която настояваше да дохранвам с определена марка АМ.

Впоследствие намерих информация (от интернет на английски и 'Книга за кърменето'). Бавно и славно реорганизирах кърменето, нещата се оправиха, полека взех да го усещам много по-приятно и по-хубаво от преди (нормално кърмене, сравнено с кърмене-дохранване-изцеждане-кърмене-дохранване-изцеждане)... Сроковете сами отпаднаха.

Общо взето, тежки проблеми не съм имала, а ако по-навреме бях търсила и намерила информация, вероятно щях да си спестя и тези.


Aко кърменето дава неприятни емоции (болки, отвращение от самия физически процес, стрес за теглото на бебето и пр.), съвсем нормално е жената да не е очарована от него и разбира се, че това е немалка пречка. Съвсем няма да е учудващо, ако тя се откаже от кърменето и не запази особено приятни спомени за него.
Но от друга страна - и едно голо желание няма да помогне, ако има по-сериозни проблеми. Т.е. в повечето случаи ще се наложи с постоянство и упоритост да се борят проблемите в добавка към желанието, за да е успешно кърменето.

Като чета то май няма мама кърмачка без проблем!Аз също имах,но всичко се нареди  Най-важното е човек да има желание и информация и всичко се оправя!Като се сетя сега как мойто педи ми предписа АМ още на втората седмица  "детето е гладно трябва да дохранваш" е не я послушах и не съжалявам!Бебето ми буквално ми е давало почивка от не повече от 30 мин когато "беше гладно",но всичко се оправи и сега все още я кърмя и съм горда от това!

Не съм имала проблеми с канали, болезнено кърмене, разранени зърна и прочее.
Не съм се чувствала ограничена откъм излизане, а по-скоро освободена, щото си носех млякото.
С второто не успях да кърмя, защото се роди с дефект на небцето, но цедях кърма, доколкото имах. Много по-гадно е да седиш в градинката, да носиш термос и АМ, да бъркаш мляко и после да вадиш спринцовка и да храниш бебо през тръбичка до стомахчето, под погледите  на околните пенсионери и другите майки с бебета...

Нямах. Последния месец от бременността се разсейвах от страховете за раждането, джиткайки из интернет. Намерих си инфо и поне с това нямах проблеми.
Обаждам се главно за статистиката, за да не излезе, че всички имат проблеми.

Детето ми позволиха да кърмя, когато стана на три седмици (първо беше в кувьоз, после аз - с антибиотик).
Предварително се бях запасила с  възглавници, за да е близо до гърдата, съответно рагади съм нямала. Имаше съвсем лека болка в мига на засукването, минаваше в момента, в който тръгваше млякото. След една седмица не чувствах нищо.
По отношение на въздържанието от цигари и алкохол - ами те важат и за бременността, не съм ги свързвала с кърменето. Храната не съм я ограничавала по никакъв начин - каквото ми се яде, това. Общо взето ям здравословно по принцип.
Не ми се е налагало да ходя някъде без нея.
Мастити, запушени канали и пр. не съм имала.

Съвсем дребни проблеми, като разранени зърна в началото и кърмаческа стачка към 4я месец. Кърмих 17 месеца. Не знам, дали има 2 типа жени, но донякъде мисля, че кърменето е въпрос на нагласа, желание и информираност на майката 

Имах, в смисъл бях убедена, че ще е 100% кърмене, и толкова. Имах информация и знаех какво да правя. В болницата бебето беше от мене и започнах да кърмя 30 минути след раждането. Имаше консултантка по кърмене, която помагаше от самото начало и гарантираше, че позата на бебето и захапването са изрядни. И все пак - случих на супер гладно бебе, което беше в състояние да суче 4 часа без прекъсване, и да реве с пълна сила при отчаяния ми опит да отида до тоалетната. Накрая и консултантката по кърмене, и педиатърът просто вдигнаха ръце. Безкрайни благодарности на сестрата, която ме посъветва да дохранвам и ми даде шишенце формула. Малкият се нахвърли върху нея като вълче. Така 6 месеца се кърмехме и дохранвахме. Лакомо бебе беше, много лакомо.
Доста пораженчески се чувствах, докато не прочетох в едно от бебешките списания, че 10-15% от жените са просто така, и няма за какво да се обвиняват и да се поддават на психологическите атаки на La Leche лигата, че "ти можеш, ама си мислиш, че не можеш".  

Да, и то почти всички от изброените.

 - разранени зърна- със страхотни болки в началото на всяко кърмене в продължение на 4-5 седмици.
 - запушени канали - които ми ги отпуши една от акушерките в болницата / да е жива и здрава /
 - нежелание на бебето да суче- заспиваше само след 2-3 минутки след като е засукала със адски болки в гърдите ми. И всичко трябваше да повторя отново след като я събудя с неистови усилия.
 малко или намаляваща кърма - кърмата ми започна да намалява защото цеденето не беше достатъчно да увеличи лактацията - цедях се на всеки 1-2 часа, но изкарвах 10-15 мл. А никой не ме бе учил да кърмя на поискване. Добре че на 20-тия ден се видях се една много близка приятелка която е от доста време във форума та благодарение на нея възобнових нощното кърмене и започнах да кърмя на поискване и паралелно с това да се цедя.
  - необходимост да отсъствате от дома поради каквато и да било причина - аз не съм спирала да работя, дори и в момента свекърва ми храни малката с изцедена кърма.  Кърмя по цели нощи, когато мога през деня и се цедя когато малката отказва да яде.
 - несигурност в това дали бебето се храни достатъчно- Да звънях постоянно на педиатър ката, ходих на пробно кърмене, където се оказа, че бебка почти не яде. / 10 ден/
 - не наддаване на тегло при бебето - и такова преживях на първата консултация / 15-ти ден / кантара показа, че малката не наддава. Докторката каза да давам АМ. Толкова се уплаших, стана ми обидно че усилията ми се увенчават с неуспех и че не ставам за "истинска" майка.  Давах й АМ след кърмене. Отначало по 90мл. после по 60...40...30...  Оказа се че е качила кило и нещо за първия месец. Докторката се оправда с "неверен" кантар при първата консултация и спрях  АМ.

В момента продължавам да кърмя и НАИСТИНА СЪМ ГОРДА С ТОВА.  Само аз си знам какво ми е струвало.
В момента имам около 5 литра кърма във фризера и абсолютно възстановена фигура след раждането.  Мразя помпата и сигурно ще я "изгоря ритуално" След като спра да кърмя.  Бог ни дава изпитания само такива каквито можем да понесем...

Аз предварително се бях настроила да се боря със зъби и нокти, за да кърмя. Слава Богу, че го има този форум, защото никъде другаде не съм получавала адекватна помощ. Макар и да бях доста пасивна - доскоро изобщо не бях писала, четях много по въпросите, свързани с кърменето.
 Преборих се с: рагади;
                          препълнени в началото гърди, които не можех да изцедя след увещания, че този процес е задължителен, за да мога да кърмя;
                          непрекъснати натяквания, че нямам кърма, защото почти нищо не изцеждах, провокирани и непрестанно от всеки плач на бебето;
                          два мастита с близо 40 градусова температура - оправих се с антибиотик, но без да прекъсвам кърменето въпреки указанията да спра да кърмя;
                         множество кърмачески стачки от страна на Гери;
                         малко притеснително наддаване на тегло през втория и третия месец / 400-500 гр. /.
Мисля, че едно продължително и успешно кърмене зависи първо от една непоклатима мотивация на майката и второ от адекватната помощ, която от своя страна много трудно може да се диференцира от заучените положения, наречени "личен опит" на хора, които не желаят да се развиват и усъвършенстват, но желаят винаги да дават деструктивни съвети - в това число включвам и тоновете морално остаряла литература.
Освен това съм убедена, че кърменето е борба и няма жени, които са неспособни да кърмят, защото това е естествен процес като раждането - щом едно дете е било износено и родено, то и ресурсът за неговото изхранване следва да е бил доставен от природата / с редки изключения, разбира се, причинени от здравословни проблеми /. Дано моето мнение не прозвучи крайно, но аз така логично си обяснявам нещата - все пак човекът е просто един бозайник.   

Аз ще ви кажа страничната гледна точка... Мъжката... Татковската...
Вероятно наистина няма успяла или неуспяла кърмачка без проблеми... Всяка жена, която е решила да кърми бебето си е минала през някакво изпитание... Или през няколко, най-често повече... И понеже физиологичните такива, аз трудно мога да ги усетя... Ще ви кажа за тези от странично естество... Отношението на околните, например...
Смятам, че мъжкото отношение е сравнително важно... Особено при повдигане увереността на всяка кърмачка... Че прави най-правилното за своето (нашето) бебе... Мисля, че е в голям плюс да имаш до себе си човек, който да каже - Да, смятам, че това е правилно...!
Когато се роди първото ни бебе... Естествено, опитахме се да спазваме съветите на педиатъра, уж специалист... В този момент го имаше форума, кърмачките в него, обсъжданите въпроси, статиите в БГ Мамма и прочие... Странни ни се видяха "съветите" на педиатъра... "Подкрепяха" ги моята майка и разни други роднини... Наистина ни се сториха странни тези съвети - антикърмачески... Мама реши да послуша "препатилите" от форума... Аз я подкрепих... Имаше много трудни моменти... Кризи на растежа, кърмачески стачки, недостатъчно наддаване... Лъгахме усилено педиатъра... Той си мислеше, че даваме едва ли не месо в петия месец... А ние дори не бяхме захранили... Роднините настояваха - давайте вода, сокчета, пюрета и прочие... Аз отбивах атаките, а мама беше "заета" само да е спокойна и да кърми... В малко по-късен етап, около десетия месец, се сблъскахме с един коварен ентеровирус и ако не беше кърменето... Обезводняването, приемането ни в болница и слагането на системи на бебчето ни беше в кърпа вързано... И винаги, когато се случеше бебето да се разболее нещо... То отказваше да яде каквото и да е друго... Само сучеше... Това ни убеждаваше, че сме направили най-правилното за нашето бебе... Имаше моменти, в които и мама се беше разболяла... И след "компетентния" съвет - "Спирай да кърмиш, кърмата ти е заразена"... Също не се отказахме... Първото бебе сука до година и половина... Тогава мама забременя повторно... И сега, вече малкия "сукалчо" яде здраво и му плющят ушите... Дори не сме му приготвили шише с вода... Имаме за идея, ей така, да го пробваме... Ама все не можем да се наканим да го направим... Иначе каката не пи вода до 11-ия месец... Когато започна да ходи и започна да се уморява повече - тогава пропи... Те такива ми ти работи...
Прочетох нагоре какво съм написал... Доста е разбъркано като идеи... Накъсано дори... Надявам се да ме разберете правилно...
По никакъв начин не искам да изтъквам мъжката подкрепа... Тя е сравнително важна, но много по-важно е какво е мнението на майката... Тя е човека, който превръща кърменето в реалност... В начин на "оцеляване" на едно бебче след "адекватните" педиатърски съвети... В една особена връзка, една истинска споделена любов, между майка и бебе... В един "ритуал", който се оприличава на свещенодействие...
Прекланям се пред вас, кърмачки... Подкрепям ви безрезервно... Ще помагам, според силите си, в решаването на проблемите, които може да срещнете по време на кърменето...
И ще пропагандирам кърменето на всички възможни фронтове...
Желая ви здраве, крепко и дългосрочно кърмене...!!!



П.С. Понякога, във форума, може да срещнете мои постинги, в които езика ми е остър и хапещ... Ама така е, ядосвам се и съм искрен, когато разбера, че нещо се прави по тотално погрешен начин... Паля се бързо и понякога прекалявам... Ама се извинявам предварително...

Мисля, че успешното кърмене е съчетание от две предпоставки - мотивация и липса на обективни проблеми. Тоест има не типове жени, а по-скоро ситуации:

1. Силна мотивация + наличие на обективни проблеми -> кърменето е възможно при преодоляване на проблемите
    (най-честата ситуация в Бг по мое мнение);
2.  Слаба мотивация + наличие на обективни проблеми -> АМ още в първите дни, най-много седмици;
     (друга много честа ситуация);
3.  Силна мотивация + липса на обективни проблеми -> перфектно, но дали го има в наши дни;
4.  Слаба мотивация + липса на обективни проблеми -> кърменето е възможно за известно време (няколко месеца).

Видно е, че по-важна е мотивацията, но и съществуващите проблеми също са от голямо значение.
Аз имах много силна мотивация с първото дете - изживявах раждането като провал, а и той имаше други мед. проблеми, тъй че бях надъхана поне в кърменето да успея. Кърмих го около година. Ако не беше интернет, щях да кърмя точно 40 дена. Ако имах малко повече подкрепа от интернет, когато се отбиваше, може би и досега щях да го кърмя. Уви, не всичко е мотивация.
С второто също бях мотивирана, макар и не чак толкова, че ме терзаеха едни мисли. С нея имаше съвсем други проблеми, но и те се разрешиха един по един, та се кърмихме година и 4-5 месеца (не знам точно, че тя се отби много постепенно).

Мисля си, че липсата на обективни проблеми, може донякъде да повлияе на мотивацията в положителна насока, но малко. Възможно е майката да си каже нещо в стил "Я, то било хубаво", но е по-вероятно е да брои дните до предварително определената дата за отбиване.

От първия миг съм имала проблеми с кърменето и до ден днешен, но за секунда не съм се и замисляла да спирам. Запушени канали, няколко мастита, разранени зърна, болки, сънливо и мързеливо бебе, страхове - всичко, всичко. Мотивира ме малкото човече с беззъбата си усмивка.

И пак е тук мястото да благодаря на форумските мами, на Assinka и Jade, че са до мен и Каби!   

За да не остане впечатлението, че кърменето задължително е свързано с преодоляването на разни трудности и само силните и мотивираните успяват, ще разкажа моя опит. Не съм била решена да кърмя на всяка цена. Аз не съм кърмена, пък много си се харесвам. Но кърменето от първия момент беше приятно за мене - не съм имала никакви проблеми, макар че не бях подготвена предварително с инфо. После започнах да чета форума, разбрах за кърменето на поискване и откакто се осмелих да зарежа тричасовия режим, имам най-милото и щастливо детенце, т. е. кърменето не само не ми е създало проблеми, но и е решило тези, които имах. Не съм пушила никога, алкохолът ми липсва отвреме навреме, но се свиква, така или иначе няма на кого да оставя Ели, за да изляза вечер, тъй че и за това не съжалявам. Момичето ми вече ходи на ясла , но годината, в която се бях посветила само на майчинството, е най-хубавата в досегашния ми живот

Докато бях бременна нямах никакво желание да кърмя, нямах и никаква информация, не я търсех (естествено знаех, че това е "най-добрата храна за бебето", но някак го приемах просто като фраза) Аз не съм кърмена и съм била здраво дете и може би това ме наствойваше, че кърменето не е от решаващо значение. След като родих имах много от изброените проблеми - рагади, плоски зърна, сънливо бебе, неколкократно запушване на канали, налагаше се да отсъствам от къщи, кърмаческа стачка. Първия месец беше страшно болезнено засукването на бебето, крещях от болка, таткото ми се караше, че ще стресирам бебето и ми казваше, че ако не мога да издържам, по-добре да храним с АМ, отколкото да съм зла кърмачка. Още не мога да си обясня защо не се отказах, при положение че нямах никаква мотивация и определено физическата болка не прави никак приятно това изживяване. Кърмаческия форум открих по-късно.Сега още се кърмим, АМ не е хапвала, някак не мога да си представя да и дам. Когато отсъствам, я хранят и изцедена кърма. Никога не съм пушила, а съм и пишман пияч, тъй че от тази гледна точка проблеми нямам

Бях решила, че ще кърмя още преди да забременея. Не знам защо и как го бях решила, вече не си спомням чела ли съм била нещо по въпроса, говорила ли съм с някого, но определено бях твърдо решена. Не се бях замисляла колко дълго, как и т.н. Когато бременността вече беше факт и коремчето напираше над ниската талия реших, че е време за генерална подготовка (никога нищо не правя без подготовка и така цял живот ). В други форуми бях срещала адреса на сайта и просто го посетих. Зачетох се в статиите на него - четях всичко наред. После попаднах във форумите и по-конкретно в тоя форум. Изчетох библиотеката, някои неща разпечатах, подчертах, категоризирах и подредих в папка, която взех и в болницата за всеки случай, при все че всичко ми беше натъпкано в главата... Основният ми страх беше породен от факта, че съм с плоски зърна и дребнозърнеста структура на гърдите, което според док значеше "не можеш да кърмиш". Слава Богу, в осми месец от бременността се запознах с мама Асинка, която също е с плоски зърна и тя нагледно ми показа, че това няма как да ме спре, ако искам да кърмя (Благодаря й много, много!!!    ).
Тъй че до раждането май бяха по-големите мъки - цялото това четене, обмисляне, надяване ... Исках да се получи. Вярвах, че ще се получи. И се получи!
Мога да кажа, че почти съм нямала проблеми, по-скоро съм изпадала в по-трудни ситуации, но в никакъв случай не ги наричам проблеми, защото винаги са имали своето обяснение и съответно решение.
Тук е мястото да кажа, че немалка роля да се кърмим с такава лекота през тези (едва) 3 месеца изигра и късметът ми с педиатър. Йоана качва не повече от 150 г на седмица, откакто се е родила и това доста ме стресираше преди, но педи все ме уверяваше и пордължава да ме уверява, че за кърмаче детето си е много добре - жизнено, енергично, активно, любопитно, ала-бала... Нито веднъж не каза "дохранвай" или "захранвай", мантрата й е "слагай я по-често на гърдата" Има неща, за които не е докрай информирана, но поне системно се информира, старае се много и е склонна на дискусии, щом са за доброто на детето...
И накрая ще се съглася и с Експрес - подкрепата на тати е  особено важна. Без него вероятно нямаше да се справя с истериите на бабите и тайното наливане на бебка с вода през първите седмици.  То май това беше най-големият ми проблем около кърменето. 

Та не знам от кой точно тип, вид, подвид, порода... жени съм, но се убедих в едно: Когато силно искаш нещо и си с чисто сърце, Бог ти помага! (цит. Джоуи Трибиани - Дъ френдс  )

Трудно слизане на кърмата
Малко кърма в началото/дохранвах/
Рагади
Колапс на капилярите на зърната и адски болки
Плоско зърно
1 ден цедях 1 ден кърмех,заради рагадите и болките в зърната
Изцеждах не повече от 20-30 грама и бях в паника дали детето се храни достатъчно/тогава нямаше бг-мамма и библиотека,консултирах се с мамите в дир-а,които много ми помогнаха ,за да продължа/
Но имах огромно желание за кърмене и то ми помогна да не се предам около 40-ия ден на бебо,когато ситуацията беше най-критична.После разбрах,че е нормален период на узряване на къмата.Когато Дани стана на 2 месеца всичко това отмина и кърменето стана най-хубавото изживяване и за двама ни.

В момента, когато претръпнах и реших, че не ме интересуват килограми, грамове, милилитри,калории и др. подобни проблемите ми спряха ...т.е. мога да кажа, че си карам едно перфектно, мърzеливо и беzпроблемно кърмене. (пу пу)

Не. Никакви.

На 2-рия ден след раждането коластрата потече с пълна сила
Гърдите ми бяха като два огромно камъка-болезнени, тежки.От болките от напрегнатостта не можех да спя.И в родилното дори не успях да се наспя.Цедях се непрекъснато, дори и нощем.
Когато бебка сучеше ме разраняваше.Мажех зърната, слагах компреси и след известно време започвах с досадното цедене....
В началото до към края на 1-вия месец може би, при засукването имах болки в гърдите-очите ми се насълзяваха чак...Стисках зъби, а мъжът ми ме галеше по косата.
Два пъти се сблъсках със запушени канали и пак два пъти със стачките-кърмачески.Следвах съветите на hedra и благодарение на прочетеното в библиотеката се справих.
Благодаря, че Ви има!Страхотни сте   

Аз бях убедена още като бременна, че ще кърмя! Сега не ми е ясно защо съм била толкова сигурна. Сериозни проблеми май не съм имала (или поне не ги смятам за сериозни)-рагади-ах, как болеше; не можех ( и сега не мога) да се цедя, а това понякога ме довежда до мисълта, че нямам кърма. И от преди 2 месеца постоянния тормоз от педиатъра:Дохранвай, че нямаш кърма! Това  ми стана фикс-идея за кратко, но добре, че се отърсих от тези мисли, за да си кърмя бебето с кеф. От време на време си задавам въпроса как ще се чувствам когато спра да го кърмя, много ще ми е неестествено и тъжно за тая близост..., но всичко с времето си.

И с двете ми деца рагадите и хиперлактацията първия месец бяха основните проблеми. Първия път не успях да се справя, за това бях твърдо решена че ще намеря начин. Разказа на една мама че с прекаран и недоизлекуван мастит не може да се кърми следващо дете ми разколебаха вярата и надеждата за успех. За щастие срещнах Бу в чата от там захапах и библиотеката на форума и я изядох с парцалите, предъвквах я няколко месеца. Молих се поне 6 месеца да успея да кърмя, бях готова на всяка цена да успея, това ми даде сили да изтърпя всичко в началото, както и подкрепата на таткото.
На няколко пъти след огромни неприятности ми блокира рефлекса на потичане и малката погладува ден-два докато се успокои положението, но това е вече история.
Мисля че кърменето е пряко зависимо от желанието на майката!

О, имах доста 
Ще започна хронологично, още в болницата гърдите ми се бяха втвърдили ужасно, боляха, горяха, но никой не ми каза какво става. Толкова зле беше, че не можех да спя от болка, но премина, когато бебо почна да суче. В нач. той, не искаше да захапе зърното, молих се, плаках, но някак си , успяхме   .
Следваха разранени зърна, сънливо бебе, разболях се и се обезводних и от там ми намаля кърмата, но не се отказах, кърмехме се по начесто и го преодоляхме, минахме и през фази на растежа, и през запушване на канали, последното от преди 3 дни, но съм тъпа и упорита и ето вече  почти 3 м. сме само на кърма, без АМ, вода, сокове и тем подобни. А, още в болницата ми казаха, че имам недостатъчна кърма и да давам добавка. Но с тази "недостатъчна" кърма удвойхме теглото си от раждането още втория месец  , от 3,050 на 6,100кг.
Не пуша и не близвам алкохол, така че не ми липсват.
Сега само мисълта, че може да не кърмя ме ужасява, а шишето с биберона ми изглежда мн. странно.
С вс. това се справих, благодарение на Форума, БЛАГОДАРЯ ви момичета

   Винаги съм искала да си кърмя децата, бъдещите С мисълта, че е най-хубавата храна за бебетата.
Но сега виждам и много други предимства Проблем имах в болницата още, защото бебето само спеше,
не можеше да суче активно и заспиваше веднага, а гърдите боляха. През втората седмица пък се появи
ужасна рагада и си стоя гордо и болезнено един месец. Така че, удоволствието да си почивам, докато кърмя,
дойде към края на втория месец. Ако всичко върви така добре, ще я откараме дълго.

Имах огромно желание за това да кърмя и то колко се може по-дълго.Преодолях една почти цяломесечна кърмаческа стачка и то поради това,че в началото не знаех с какво съм се сблъскала.Благодарение на форума и определени майчета се справих и затова все още кърмя дъщеря си,което ме прави мнооооооого щастлива.
А това дали една майка ще кърми зависи от много причини:информираност,сила на характера,която да прояви при създал се проблем,дали слуша повече приятелки и баби,вместо собственото си сърце,дали са по-егоистични и мислят как за тях ще е по-добре(има и такива майки за съжаление),слушат педито вместо кърмаческия форум ...

Да и аз имах проблеми и именно поради тази причина кърмих бебка само 2 месеца. Нямах достатъчно кърма-много майки се опитват да обдят,че такова нещо няма - но ето факт, тя просто не можеше да изсмуква много, защото беше мъничка явно, или защото нямах достатъчно и ..... май ми схвана мисълта, доста объркано го описах ама....., това ми е болна тема.

Обикновено се включвам се в теми като тази с доброто намерение да дам кураж на неопитните майки, които искат да кърмят, но се опасяват че за това са нужни някакви особени знания, умения и усилия на волята. Е, аз съм жив пример, че всичко може да мине гладко и без да сме особено подготвени. Вероятно това са изключения, вероятно съм имала късмет, но е факт, че такива случаи има! Личният ми опит:
 - никой не ми е показвал как да кърмя - просто поставих бебето на гърдата, и то се справи - природата е по-мъдра от нас, и е "измислила" начина на хранене - просто трябва малко да и помогнем!
 - убедена съм, че кърменето е най-добрия начин на хранене - затова го и наричаме "естествен". Нищо против изкуственото хранене, но само като резервен вариан за случаите, когато майката наистина не може да кърми по някакви причини, независещи от нея;
 - относно недостатъците - звучат ми глупаво оправдания от рода на "вързан съм вкъщи" - нали все пак родителството е за зрели хора, които са наясно, че отглеждането на деца изисква време и усилия? А какво да кажа за "незная колко е изял" - ами нали майката има усет към детето си, и може да прецени дали е гладно или не? По тази логика, кога разбираме, че детето е болно, едва когато го заведем на лекар ли? Или можем да познаем това по поведението му? Такива оправдания ми звучат като измъкване и бягане от отговорност. Или пък липса на желнаие - това някак по-лесно се приема, отколкото измъчените оправдания.

Накратко, кърмене без проблеми има, кърменето за мен е най-добрия начин на хранене, кърменето не е мъчение и не е подвиг. То е съвсем естествен процес. Това са изводите ми след 7-месечно кърмене.

Да,имах,но не ми е минавало през ума,че спра да кърмя.За щастие всичко се нареди в рамките на няколко дни и след това не съм имала.

Хиперлактация и висока температура, иначе никакви болки, нито рагади, нито запушени канали. Докато не разредих кърменията не направих режим, бях на ръба да се откажа, особено като ми се пържеше мозъка при температура 39,5, но от втория месец досега не съм имала никакви проблеми, обаче при мен кърмето на поискване се оказа кошмар, защото имах страшно много кърма, а и бебчо повръщаше като фонтан от преяждане и плачеше от силни колики, затова не мисля, че трябва да се отрича кърменето под режим. Естествено, ако кърмата е малко е добре да се кърми на поискване, но в противен случай според мен не е желателно, защото се увеличават проблемите, особено ако кърмата е в повече.

Не съм имала проблеми.

Докато родя нямах някаква позиция относто кърменето,не се бях замисляла чак толкова. Искаше се ми се, но бях настроена за нещо неприятно и болезнено. Проблемите в началото-разранени зърна(плакала съм докато кърмя), безсънието (нощите минаваха в кърмене и цедене), страха на няколко пъти,че ми е 'свършила' кърмата...Благодарение на форума сина ми е изключително кърмене бебе вече 5 мес.и половина Все още има проблемчета-кърмачески стачки ,лекото притеснение да кърмя навън, неодобрение от педиатъра в началото,но...вярвам,че правя най-доброто за детето си

Преди да родя смятах, че кърменето е най-естественото нещо и всичко ще си дойде от самосебе си. Е, притеснявах се малко дали ще ме болят гърдите, защото през цялата бременност бяха болезнено чувствителни, дори не можех да търпя дрехи. Но не съм знаела, че кърменето може да се превърне в ад. Оказа се, че зърната ми са плоски и още след първите засуквания на бебка те се разраниха ужасно. Започнах да кърмя със силиконови накрайници, но болката и рагадите не минаваха. Не помагаше нито Гермастана, нито Лансиноха. Изтръпвах от ужас преди всяко кърмене и когато Ени започнеше да плаче от глад, аз започвах да плача от предстоящата болка. Имало е моменти, в които ми е идвало да крещя - от болка, от безпомощност... Нещата започнаха да се нормализират в края на 3-я месец. Понякога и сега ме болят зърната, но това се случва много по-рядко. Като прибавим към всичко това и едно сънливо и мързеливо бебе, което сучеше по минимум 40 минути, а понякога и по 1 час.
Това, което ми помогна да не се откажа е информацията, която четох тук във форума. И най-вече ентусиазмът и подкрепатана на майките с по-голям опит от мен. За пореден път Благодаря на Хедра за отзивчивостта и съветите, с които ми помага всеки път. Благодарение на всички вас устоях на натиска от педито и бабите, които ме "съветваха" да дохранвам, защото кърмата ми била малко и т.н.
Мъжът ми също се запали по кърменето (е, освен кърменето на открито, на което е твърт противник ) и ме подкрепяше дори само с галенето докато плачех от болка и кърмех Ени.

Винаги съм знаела,че ще кърмя.Незнам откъде съм била толкова сигурна,че ще успея  . Преди да родя си купих всичко,което мислех че ще ми е необходимо за успешно кърмене-помпа на авент,чашки за замразяване на кърма,силиконови зърна за всеки случай,кремчета,кърпички и други помощни средства.Със всички,с  които разговарях на тази тема,споделях че мисля да кърмя дълго и да не давам вода или сокчета.Някой оставаха потресени от "глупостите ми",други ми казваха че може и да "нямам кърма" и просто всякакви глупости.Свекърва ми каза"При тия хубави млека,ще си мъчиш детето на гола кърма.И как няма да му даваш вода  .Я изкарай един ден ти без вода,ще обезводните детето".Не ми се ядосваше да обяснявам на такъв ограничен човек доводите ми,сигурно не би ме разбрала,нито тя нито дъщеря и са кърмили.Ох,отплеснах се   
Та проблемите ми са били незначителни засега(дано да е занапред все така)
-болки когато захапе за да се кърмим,но поносими сравнение с чуството,което изпитва всяка жена когато кърми
-малко надаване според педито първите 15 дена-390 гр.Благодарение на Бу  разбрах че е нормално.Помогна ми да повярвам,че всичко е в реда на нещата щом бебето пълни пампите и е спокоино.Още веднъж Благодаря Бу   
Сигурна съм че всяка една от вас би ми помогнала,но аз се обърнах към нея
Сега всичко върви повече от прекрасно.Мъжа ми ме подкрепя във всяко едно отношение,кърмим се и навън,като той няма нищо проти и разказва на всички за форума  Сигурна съм че нищо няма да ми попречи да кърмя дълго и да дам добър старт на детето си
Благодаря ви че ви има   

Преди да забременея, нокога не съм отдавала особено значение на кърменето. След като забременях, намерих този форум и малко по-малко започнах да се образовам, мнението ми се промени до такава степен, че започнах да агитирам роднини и познати, които чакат бебе. Всички ми казваха да поохладя малко ентусиазма си, че не е толкова лесно и често има проблеми като тези, за които пишеш. Бебка беше на гърдата ми 2 часа след раждането си и всичко стана толкова лесно и естествено, че даже малко се притеснявах, тъй като очаквах проблеми. До днес се кърмим на поискване, не съм и давала нищо друго освен цица и тя е едно щастливо бебе. Моят мъж, който беше свидетел на отказване от кърмене от страна на наша близка, в началото непрекъснато ме питаше дали нещо ме боли като кърмя. Аз и досега му казвам, че съм малко като ромките: бебе плаче даваш цица, млякото шурти, не цедиш, нямаш рагади, бебето не прави стачки и т.н. Искрено се надявам да продължаваме така още няколко години .

Проблемите ми бяха първите 10-тина дни - запушени канали и цедене нонстоп като независими от това вдигах и Т....е, нормализира се, но бях полуизтрещяла от безсъние

Нямах никакви проблеми, бебето засука веднага и правилно, не съм имала рагади, запушени канали, нищо.ВСичко беше супер, до момента в който се наложи да оперират едната гърда,И го отбих... за една нощ.Позволиха ми да релактирам като се възстановя, но той не пожела да засуче пак, опитах всичко, четох в Библиотеката.И така, кърменето ми свърши безславно за 5, 5 месеца.Надявам се другият път да имам повече късмет.

Да, имах... калсически случай - обективни проблеми плюс такива ,които си създадох сама в следствие на външни влияния. Преодолях ги, кърмим се на поискване и дай боже ще се кърмим дълго, дълго.

Секцио, късно слизане на кърмата - 6 ден. Гладно бебе което ревешенон-стоп докато беше при мен в болницата - от 6 сутринта до 12 през нощта. Тогава кърмех по 15-тина пъти в денонощие поне. У дома - ревящо бебе, висящо нон-стоп на гърда, за три седмици не си върна рожденото тегло, дохранване вечер по препоръка на педиатъра. Бях чела тук през цялата си бременност, бях мотивирана и информирана, но страхът и смъртната умора надделяха, дохранването ставаше все повече (от шише) бебето спря да суче правилно. На 40 дни - две трети от дневния порцион АМ, другото кърма от шише, намаляваща. но пак предлагах гърда преди всяко хранене, макар че ме хапеше ине се сещаше как да суче.

Виждах как вървим към отбиване и изпитвах ужас, потрес от себе си и как е стигнало до там. Хем ме беше страх отново от безсънието и изтощението, хем не можех да повяравм че ще оставя детето си на АМ - както е писала Хедра, много зависи оттова дали човек си дава сметка колко е важно кърменето за бебето. И именно с нейна помощ и подкрепа, от 41-я ден разкарах от дома всички баби и почнах да намалявам АМ всеки ден. Свикнах да кърмя легнала и на обществено място. По цял ден се кърмехме. Бебка засука отново с много помощ от моя страна. Когато стана на два месеца беше вече само на кърма. горе-долу тогава за пръв път усетих слизането на кърмата осезаемо и видях да пръска кърма от гърдите ми докато кърмя - нещо което другите описваха толкова пъти а аз само завиждах...

Минах и през това, дедето ми да наддава слабо - 5-600 грама пъривте два месеца, 300 третия (страшеннатиск да дохранвам тогава - оказа се урологична инфекция, открихме я пак благодарение на форума и Хедра). Оттогава наддава нормално.

Една сега когато кърменето е успешно, а страха ми преодолян, мога да се отдам с удоволствие на тези моменти и да разбера колко съм спечелила и че кърменето е много важно не само за нея, но и за мен.

Знам че имамного жени изправени пред реален или въображаем недостиг на кърма. Ужасно трудно е да седовериш на природата и детето си и да повярваш, че то само ще има грижата да увеличи предлагането и да си осигури храната. Всъщност кърменето е изцяло заслуга на бебето, поне според мен. От майката се иска само да му се довери и да откликва на исканията му.

С 1 вото никъкви но с 2 рото зърната ми бяха станали на рани но не се отказах.Стисках зъби и гледах на пред .Мазах се няколко пъти с едно лекарство .Но в момента в които се намажа ,те се искаше да яде .Така се отказах от мазането и ми мина след около 4-5 дена.но болките бяха силни .Иначе и двете ми си засукаха от момента в които ги поех    И ПРОДЪЛЖАВАМЕ 

Все едно чувам себе си. Ух елате ме вижте сега. За нищо на света няма да отбия детенцето си, нищо че изобщо не смятах да кърмя. Просто обожавам кърменето и близостта с беба. А пролеми имах, но нито за миг не се изкуших да дохраня или да се отчая. Бях убедена за себе си че щом съм почнала да кърмя ще кърмя на всяка цена. Успях благодарение на този форум и съветите на мамите. Дълбок поклон на всички и благодаря.  

Проблеми имах, но бях подготвена.Най-вече твърдо убедена, че този път ще кърмя.Защото с каката беше ужасно - един месец само на кърма и от втория се започна кошмара.Кой да ти каже за стачка или нещо подобно.С изцеждане изкарахме още месец и половина.За второто бях сигурна, че ще направя всичко за да се кърмим.Проблемите:
      -родих със секцио, тя имаше анемия и силна жълтеница.Беше в кувиоз 6 дни.Просто нямаше кой да суче - цедях през 3часа 7 пъти дневно и изхвърлях.Страхувах се че няма да засуче.Но засука.
      -после разранени зърна, ужасна болка.Мъжът ми се уплаши и потърсихме помощ.Попаднах на акушерка със "стари" разбирания - режим, вода и т.н.Добре, че не я послушах.Само попитах дали вредя на детето, аз болката щях да я търпя колкото трябва.
      -стачка /не една/, съмнения, че ненаддава,угризения дали не си държа детето гладно и др.
      -няколко пъти намаляваща до спиране кърма и пак възстановяване /причинено най-вече от страх и стрес/.
      Имах страх /направо фобия/ от шишета.Струваше ми се, че дори веднъж да дохраня и съм се провалила.От страх имам над 60 бурканчета със замразена кърма, който така и няма да използвам. 
      Кърменето се оказа по хубаво от колкото очаквах.Съпруга ми ме подкрепя най-много.Вярвам, че предварителната нагласа е от голямо значение.Това, че много исках да кърмя ме доведе до тук.Колко още ще кърмя незнам.Колкото искаме и двете.
      Мотивацията, информацията и лактацията водят до дълга млекопитация! 

Имах в сравнение с другите мами по-леки проблеми-запушване на каналите придружено с висока температура.Постоянното цедене ми беше дошло до гуша и само за няколко часа мързеливост и пак наново гърдите на буци,зачервени и болезнени отговорът но докторката ме изплаши начална фаза на мастит или под ножа или ми спира кърмата  ,а аз не исках нито едното нито другото.Горещите кърпи и слагането на бебо да суче по често ме спасиха и до сега си го кърмя без проблем даже ми прави удоволствие