сложиха ми на ръката номерче, което съвпадаше с беба 
- Публикувана: 29 окт. 2006, 21:05 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2006, 09:51 ч.
Възможно ли е да ти объркат бебето в болница?
Разбира се, че няма невъзможни неща.
На моето раждане сложиха номерче на мен, и на Дияна. И бяхме само две родилки. Другата мама имаше момченце.
Нямаше начин да разменят бебетата, пък и моята беше одрала главата на баща си.
На изписването акушерката почти ми се накара, да стоя до нея при свалянето на номерчето на Дияна, "да не кажеш после, че сме те изписали с друго бебе"
На моето раждане сложиха номерче на мен, и на Дияна. И бяхме само две родилки. Другата мама имаше момченце.
Нямаше начин да разменят бебетата, пък и моята беше одрала главата на баща си.
На изписването акушерката почти ми се накара, да стоя до нея при свалянето на номерчето на Дияна, "да не кажеш после, че сме те изписали с друго бебе"
Раждах в Тина Киркова. Преди колко време- ще видиш по лентичката ми. Раждах секцио. Щом се роди ми го дадоха да си го нацелувам и ми показаха двете гривнички седнакви номера и сини.
След като излязох в реанимация отидох в детското отделение да си я взема за първо кърмене. Едвам се завлякох. Влизам, казвам се номера, дават ми количката с бебето, аз си тръгвам, бутайки бебето към моята стая, говоря му нещо и изведнъж забелязвам, че гривната на бебето е розова. Гледам моята, гледам неговата - кръгом и газ към детското. Ми ....не са чули добре номера. А момиченцето беше много сладко, но аз си исках моето....Е, дадоха ми го, но и един хубав рев му дръпнах, то на една родилка толкова и трявба....
След като излязох в реанимация отидох в детското отделение да си я взема за първо кърмене. Едвам се завлякох. Влизам, казвам се номера, дават ми количката с бебето, аз си тръгвам, бутайки бебето към моята стая, говоря му нещо и изведнъж забелязвам, че гривната на бебето е розова. Гледам моята, гледам неговата - кръгом и газ към детското. Ми ....не са чули добре номера. А момиченцето беше много сладко, но аз си исках моето....Е, дадоха ми го, но и един хубав рев му дръпнах, то на една родилка толкова и трявба....
Като го видиш бебето, няма да му объркаш физиономията повече. Щом аз си познах от раз моето, при положение, че съм изключително слаб физиономист, дори се запознавам с хората по 2-3 пъти понякога... Но след като успях да се надигна от леглото, отидох самоволно в детското отделение, влязох вътре и потърсих с поглед бебето си... до този ден според мен, всички бебета си приличаха, но тогава видях моето, надвесих се над него, видях му номера, видях моя си, то беше и само то... Познах го още с влизането си вътре.
Бебето, което лежеше в съседното креватче пък, така приличаше на една от жените там, че вечерта я питах, дали е нейното и тя потвърди тези мои съмнения
.
Ще си го познаеш 100%.
Бебето, което лежеше в съседното креватче пък, така приличаше на една от жените там, че вечерта я питах, дали е нейното и тя потвърди тези мои съмнения
. Ще си го познаеш 100%.
Нямаше начин да разменят бебетата, пък и моята беше одрала главата на баща си.
На изписването акушерката почти ми се накара, да стоя до нея при свалянето на номерчето на Дияна, "да не кажеш после, че сме те изписали с друго бебе"
На изписването акушерката почти ми се накара, да стоя до нея при свалянето на номерчето на Дияна, "да не кажеш после, че сме те изписали с друго бебе"
:hugТук дори на бебето има 2 еднакви номера и на майката още един за по-сигурно
Аз раждах вагинално в Шейново. Докато ми шиеха разните му там работи, ми показаха 2 сини лентички, като ме накараха да ги прочета на глас и да ги повторя. Това номерче още ми е в главата - 1516.
След 2 дена, тъкмо си бутам към стаята кошарката на бебенцето и една мама ме пресреща и казва "Ама това е моето бебе!".. Брей, как ли пък не!
След 2 дена, тъкмо си бутам към стаята кошарката на бебенцето и една мама ме пресреща и казва "Ама това е моето бебе!".. Брей, как ли пък не!
Аз раждах нормално в Шейново. Когато я родих някой я вдигна високо и я беше разкрачил. Същия човек ме питаше дали виждам, че имам момиче, и аз потвърдих(макар че доста ми беше замъглено и размазано пред очите). После ми показаха две розови лентички - малка и голяма. Накараха ме да прочета на глас двата номера и да потвърдя че са еднакви. Казаха ме че едната е за мен другата за беба (могат да се регулира закопчаването - на по-тънка или по-дебела ръка). Докато бяхме в болницата ми я докараха веднъж без номерче на ръчичката - моето диване беше успяла да го махне, но си беше останало в креватчето.
При изписването също сверяват номецата. И досега си ги пазя тези номерца и като погледна колко й е била малка ръчичката, та чак е успяла да си извади юмручето през тази гривничка и ми става мило
При изписването също сверяват номецата. И досега си ги пазя тези номерца и като погледна колко й е била малка ръчичката, та чак е успяла да си извади юмручето през тази гривничка и ми става мило