Бях се изнервила здраво, виках и по двете направо се мразех на моменти, ама пусто и аз душа нося! Вмомента когато тръгна каката на ясла се родих. Тя доволна ходеше с кеф. Аз успявах през деня да се наспя, защото бебето нощем ревеше ама през деня си спеше. Успявах да се радвам на бебето, а като си взема каката да й се радвам и на нея и да се занимаваме двечките докато бебата спи. Успях да си оправя къщата, която не бях пипала от векове. Изобщо бях вече спокойна и доволна и това се отрази и на децата.
Когато видех, че каката започва да кашля или се сополяви я спирах от яслата за седмица и така за цяла година на ясла не е изпила нито един антибиотик или друго лекарство. Е, вярно, че и малката изкара някоя и друга хрема, ама то няма гаранция, че ако Дени не ходеше на ясла нямаше да ги изкара. Дени започна да се храни сама, да сяда на гърнето сама и изобщо от яслата стана доста самостоятелна, което много ми помогна.
Иначе вкъщи с двете наистина е лудница. Когато съм с двете и се наложи на лекар мъкна ги и двете. Количката ни беше удобна и слагах каката да седи там където са крачетата на бебето, ама то нали е още малко и не стигат до там. После като поотрасна бебата каката започна да стъпва на пръчката м/у колелетата и се возеше права и така се придвижвахме по-бързо.
Имах режим - излизаме в 10.30-11ч, прибираме се най късно в 12.30 яде каката и ляга най - късно в 14ч. . В 16.30 я будя и излизаме навън. Бебето до 6м. съм го кърмила и не се съобразявах с него. И навън по пейките съм я хранила когато се наложи- почти всеки ден. Къщата оправях ако ми остане време , ако не, таткото помагаше когато не е на работа - събота - неделя. Почти не готвех . Каката ядеше вечер кисело мляко, аз хапвах каквото има и таткото и той се спасяваше някак. Готвех когато каката си беше вкъщи - сутрин започвах , прекъсвах за разходка и като заспят следобед досготвях. Иначе гледах да почивам на обед поне час. Гладех и все още гладя късно вечер. Пералнята я пускам преди да излезнем и като се приберем простирам.
Предимството при нас е, че имаме две коли и като ми се е налагало да ходя някъде а таткото не може да помогне, ги качвам и двете в колата в столчетата и върша работа. Давам на Дени солетки или бисквитки и тя се занимава а бебката заспиваше в колата. Ходя и сега с раница. В едната ръка нося бебето а с другата държа каката. Предпочитам да нося бебето в столчето за кола / макар и да става доста тежко/, защото мога да го оставя по всяко време на земята и да тичам след каката, когато сме без количка.
В интерес на истината най - трудно ми беше с току що проходилата беба. След нея ли да тичам да я пазя или след каката, която търчи към люлките! Голямата иска да я люлам, а малкото върви в съвсем друга посока - на кой да угодя. Не може все да е прецакана голямата ама все едното пищи недоволно. Гледам да ги редувам!
Не знам дали ти помогнах, но наистина като поотраснат става много весело. Сега се занимават двете и са много сладки. Вярно, че се дърпат и дразнят, ама то не може без това.
Успех и търпение.