Публикувана: 30 окт. 2006, 16:08 ч.
Последно мнение: 14 ноем. 2006, 16:46 ч.

Познахте ли го?

3 860
24
1

Отговори

# 15 4 ноем. 2006, 15:16 ч.

Мнения: 3 164

И аз не си "познах" мъника на първата среща, то от зор се чудех как да реагирам Crazy

като го гушнах и той ме гледаше Shocked

а на мен устата ми се беше сковала Tired

и едва се усмихнах и промълвих нещо.Но въобще не се замислих, че това няма да бъде нашето дете.толкова много нерви и чакане, че не исках да отлагам повече Peace

веднага задействахме формалностите и след няма и месец си го гушках нонстоп Heart Eyes

# 16 4 ноем. 2006, 22:14 ч.

Мнения: 341

Да ви призная и аз не мога да кажа,че съм ги познала.Двамата с мъжът ми решихме,че още първото дете което ни покажат то ще е.Както раждащата жена не избира детето си така и ние няма да избираме.Има кой да определя съдбите ни-Господ.И той никога не греши!!!
Благодаря на Господ за децата които ни прати и на жените които са ги родили.

# 17 4 ноем. 2006, 23:20 ч.

Мнения: 677

Цитат на: kremmy в сб, 04 ное 2006, 22:14

Има кой да определя съдбите ни-Господ.И той никога не греши!!!
Благодаря на Господ за децата които ни прати и на жените които са ги родили.

Така е.Много се чудехме с моя мъж,защо толкова дълго време не ни показват деца или защо като ходехме с подаръци в дома не ни трепваше особено сърцето за някое от тях.Всички ни харесваха.Господ си го е решил и знае кога и как да стане.
Бъдете сигурни,че ще ви даде знак,че това е вашето дете.
Ние бяхме писали за момиче,защото родителите ми(доводите им разбрах след 2 години) и съпруга ми казаха по-добре момиче аз да си го възпитам по-добре,но той Господ си го е решил.
Няма да забравя мига, в който донесоха моя Слънчо.Нищо в мене не се съпротиви че е момче.помня най-красивите очи на света и как моето сърце щеше да изкочи,ние наистина се познахме,той неотделяше поглед от моя.Първо необърнах внимание на информацията,която ни четеше за него психолога от дома,но изведнъж ми прозвуча нещо познато и поиисках пак да ми прочете,е това бе рождената дата,същата на сина на моята приятелка,която ми е като сестра.Разбрах това бе знака,който трябваше аз да разбера и да не допусна никой да ме разубеди,че сме писали за момиче.Та нали аз преди година на рожденият ден на детето на приятелката ми си пожелах-Господи и аз искам едно такова момченце. И ето той се е родил за мен и съпруга ми.Бяхме много щастливи и веднага казахме по телефона,че имаме вече дете,но е момченце.А моята прителка бе на седмото небе като разбра,че е момче и е на същата дата като сина и.
Извинявам се за дългото писане.Имам много да разказвам.
Пожелавам ви да разберете знаците,които Бог ни оставя по нашия път и да сте щастливи с вашето чедо.
Бъдете здрави и радостни.

# 18 4 ноем. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 4 195

винаги , когато ви чета ме карате да плача - нямам думи , описващи уважението м и към вас. И занм само, че ние сме благословени да сме майки, но вие - вие сте дваж по благословени, вашите деца ви ги е избрал Господ.
На Ивак - Ивка всеки път когато ти гледам аватара се просълзявам, защото знаеш че Преслава ми е любимо същество и с нея много сме се гушкали, моля те нацелувай я т мен. Извинявам се че ви се намесих в тематам. Просто исках да ви изкажа уважението и възхищението си. bouquet

# 19 5 ноем. 2006, 17:28 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Moon Walk в сб, 04 ное 2006, 23:36

Мила Moon Walk благодаря ти за милите думи. Hug

Аз също страшно уважавам всички вас,хората които се грижиха за дъщеря ми е не само за нея, а и за всички изоставени дечица.
Прекланям се пред добротата ви.Каквото и да напиша ще е малко да изразя възхищението си.
Знам и съм щастлива,че именно вие група прекрасни майки сте давали обич и топлина на нашата дъщеричка,докато дойде време да си я вземем у дома.
Непременно ще бъде нацелувана. bouquet

# 20 12 ноем. 2006, 18:36 ч.

Има кой да определя съдбите ни-Господ.И той никога не греши!!!

[/quote]
[/quote]
Като съвсем начинаеща тук, нямам сигурност , че ще се справя с форматирането, отговарянето с цитат или както там се казва... Ще опитам да се справя по аматьорски път!

Скачвам се с думите че: "...Господ си го е решил и знае кога и как да стане.
Бъдете сигурни,че ще ви даде знак,че това е вашето дете.
------------
Вероятно и Бог ме доведе до дискусията тук!?Точно тя ми бе потребна за да намеря известен покой и за да се ориентирам в усещания и ситуация.
Когато тръгнах към първата среща с първото ми предложено дете вече бях чула от мои познати, (вече извървели подобен път) за онова неповторимо усещане там някъде под лъжичката, което безпогрешно разпознало ТОЧНО ТЕХНИТЕ деца…
Нямах изградена представа за моето дете. Бях посочила единствено и само да е момиче от 0-3 г. Предложиха ми точно такова дете, на което реагирах там под лъжичката, но усещането бе за… ОТХВЪРЛЯНЕ. Отхвърляне на нещо чуждо, което се опитват да натикат в ръцете ти, въпреки желанието ти !?
Гушнах детето, имах и съпротиви да го целувам, но вече го правех. Момиченцето отначало се клатеше, после започна да си смучи палците като редуваше ляв с десен. По едно време телцето й се отпусна, следвайки очертанията на моето…Детето беше задрямало. По времето на срещата ни бях обзета от апатия; усещах се изпразнена от чувства. По-късно това си състояние нарекох вселенско успокоение.
Когато излязох от срещата бях гневна: на себе си, че според онова чувство не бяха ми предложили “моето”дете, което автоматично налагаше да отхвърля това ”чуждото”, а личното ми желание бе всичко да приключи от първия път ; да не трябва да отказвам и отхвърлям дете; човешка съдба; да не оставям зад гърба огромни разширени от тъга, очакване и нужда от обич детски очи. Бях гневна и на онея, които ми бяха вменили своите преживявания с присъстващото там категорично разпознавателно усещане…
Споделих гневно- отхвърлящите си объркани усещания с една от жените, които беше познала дъщеря си през ОНАЯ тръпка и тя ми каза за моето объркано чувство, с което бях реагирала: “…Ето, точно то е: първо минаваш през отричането като липса на доверие към непознатото! После… всичко е толкаво ново-непреживяно и кондензирано, че не може да се сравни еднозначно с преживявани до този момент емоции…” Това и тълкование ми позволи да разбера, че няма категоричен разпознавателен индикатор. Просто някои хора проектират своята тревога и очакване под формата на онази тръпка там някъде дълбоко – почти на нивото на сърцето(колектора на любовта)….
Въпреки тези рационални доводи и логични прозрения тревожността ми отново се покачи, когато за същото това предложено ми дете започна да излиза нелицеприятна информация… И вместо да побягна както ми се искаше, аз продължавах да се виждам с нея, да й говоря, да я гушкам… По силата на първоначалното си усещане за ОТХВЪРЛЯНЕ като че се насилвах да приема НЕмоето дете. Започнах да моля Бог за сигнали, по които да се ориентирам в ситуацията и да разбера детето, с което контактувах и което не можех да подмина (по-скоро поради гласа на разума; докато някакви други недостатъчно изкристализирали чувства ме прилепваха към нея), Моето ли е или не?... И започнах да се мъча да разпознавам/тълкувам разни предполагаеми сигнали…
Може би бе сигнал това, че на първа среща бяхме имали онова интимно преживяване за сигурност, при което тя почти заспа а аз бях обзета от усещане за безметежност и спокойствие?... Може би е някакъв сигнал това, че оставам прилепнала към нея, въпреки (и противопоставяйки се чрез вътрешна борба) на онези неща от нейната история , които по-скоро ме карат да се махна и да желая да продължа пътя си?.... Може би е сигнал, това че детето ми гласува доверие и бяга към мен с усмивка, предназначена за най-значимите в живота на едно дете фигури?...
Знам ли, нищо не е толкова категорично както описаното от някои трепване!?
Прочетените тук становища обаче ме подкрепиха във възгледа ми, че светът вътре в нас и около нас е пъстър, дори откъм начин, по който го преживяваме и УСЕЩАМЕ…
Почувствах се по-уверена и в тезата си, че любовта и привързаността са процес, който в повечето случаи иска време и развития… През него дарените ни от Бог деца стават НАШИ през грижите ни за тях и взаимните ни преживявания с тях!
Благодаря за всички, приближаващи ни до реалността мнения тук!

# 21 12 ноем. 2006, 18:48 ч.

Като съвсем начинаеща тук, нямам сигурност , че ще се справя с форматирането, отговарянето с цитат или както там се казва... Ще опитам да се справя по аматьорски път!

Скачвам се с думите че: "...Господ си го е решил и знае кога и как да стане.
Бъдете сигурни,че ще ви даде знак,че това е вашето дете..."
------------
Вероятно и Бог ме доведе до дискусията тук!?Точно тя ми бе потребна за да намеря известен покой и за да се ориентирам в усещания и ситуация.
Когато тръгнах към първата среща с първото ми предложено дете вече бях чула от мои познати, (вече извървели подобен път) за онова неповторимо усещане там някъде под лъжичката, което безпогрешно разпознало ТОЧНО ТЕХНИТЕ деца…
Нямах изградена представа за моето дете. Бях посочила единствено и само да е момиче от 0-3 г. Предложиха ми точно такова дете, на което реагирах там под лъжичката, но усещането бе за… ОТХВЪРЛЯНЕ. Отхвърляне на нещо чуждо, което се опитват да натикат в ръцете ти, въпреки желанието ти !?
Гушнах детето, имах и съпротиви да го целувам, но вече го правех. Момиченцето отначало се клатеше, после започна да си смучи палците като редуваше ляв с десен. По едно време телцето й се отпусна, следвайки очертанията на моето…Детето беше задрямало. По времето на срещата ни бях обзета от апатия; усещах се изпразнена от чувства. По-късно това си състояние нарекох вселенско успокоение.
Когато излязох от срещата бях гневна: на себе си, че според онова чувство не бяха ми предложили “моето”дете, което автоматично налагаше да отхвърля това ”чуждото”, а личното ми желание бе всичко да приключи от първия път ; да не трябва да отказвам и отхвърлям дете; човешка съдба; да не оставям зад гърба огромни разширени от тъга, очакване и нужда от обич детски очи. Бях гневна и на онея, които ми бяха вменили своите преживявания с присъстващото там категорично разпознавателно усещане…
Споделих гневно- отхвърлящите си объркани усещания с една от жените, които беше познала дъщеря си през ОНАЯ тръпка и тя ми каза за моето объркано чувство, с което бях реагирала: “…Ето, точно то е: първо минаваш през отричането като липса на доверие към непознатото! После… всичко е толкаво ново-непреживяно и кондензирано, че не може да се сравни еднозначно с преживявани до този момент емоции…” Това и тълкование ми позволи да разбера, че няма категоричен разпознавателен индикатор. Просто някои хора проектират своята тревога и очакване под формата на онази тръпка там някъде дълбоко – почти на нивото на сърцето(колектора на любовта)….
Въпреки тези рационални доводи и логични прозрения тревожността ми отново се покачи, когато за същото това предложено ми дете започна да излиза нелицеприятна информация… И вместо да побягна както ми се искаше, аз продължавах да се виждам с нея, да й говоря, да я гушкам… По силата на първоначалното си усещане за ОТХВЪРЛЯНЕ като че се насилвах да приема НЕмоето дете. Започнах да моля Бог за сигнали, по които да се ориентирам в ситуацията и да разбера детето, с което контактувах и което не можех да подмина (по-скоро поради гласа на разума; докато някакви други недостатъчно изкристализирали чувства ме прилепваха към нея), Моето ли е или не?... И започнах да се мъча да разпознавам/тълкувам разни предполагаеми сигнали…
Може би бе сигнал това, че на първа среща бяхме имали онова интимно преживяване за сигурност, при което тя почти заспа а аз бях обзета от усещане за безметежност и спокойствие?... Може би е някакъв сигнал това, че оставам прилепнала към нея, въпреки (и противопоставяйки се чрез вътрешна борба) на онези неща от нейната история , които по-скоро ме карат да се махна и да желая да продължа пътя си?.... Може би е сигнал, това че детето ми гласува доверие и бяга към мен с усмивка, предназначена за най-значимите в живота на едно дете фигури?...
Знам ли, нищо не е толкова категорично както описаното от някои трепване!?
Прочетените тук становища обаче ме подкрепиха във възгледа ми, че светът вътре в нас и около нас е пъстър, дори откъм начин, по който го преживяваме и УСЕЩАМЕ…
Почувствах се по-уверена и в тезата си, че любовта и привързаността са процес, който в повечето случаи иска време и развития… През него дарените ни от Бог деца стават НАШИ през грижите ни за тях и взаимните ни преживявания с тях!
Благодаря за всички, приближаващи ни до реалността мнения тук!

# 22 12 ноем. 2006, 19:58 ч.

Мнения: 677

Здравей Venecias.
Добре дошла между нас.
Всеки от нас е имал мигове на съмнение.
Аз също в по-следващите си срещи със сина ми имах мигове на някакви глупави въпроси и мисли,които се тълпяха в главата ми и хора около мен,които се опитваха да ми кажат,че не е това детето.Но аз знаех,че това е той.
Твоето момиченце щом е заспало в теб е почувствало твоята любов,дори неосъзната от теб.
Желая ти много радостни мигове и луди игри с твоето чедо.
Бъдете здрави.

# 23 12 ноем. 2006, 22:49 ч.

Мнения: 273

Здравейте и от мен. Сега акта на показване на детето е малко по-различен от преди няколко години. Вие тръгвате с нагласата, че ще се срещнете с дете - може би вашето, а може би не .... Когато ние осиновихме нашата кака, никой не ни подготви, не знаехме за предстоящата среща .Отидохме в дома, както редовно правехме, да си говорим с директорката и да се опознаем. И изведнъж тя каза " имаме едно много хубаво момиченце, искате ли да я видите", знаех, че първото дете, с което се срещна, то ще е моето. Донесоха 35 дневното бебече, подадоха ми я, тя ме погледна, изпишка се в полата ми (маркира територията) и сладко заспа. С таткото се спогледахме и в един глас казахме тя е. На следващия ден отидохме да потвърдим решението си - такава беше уговорката, бяхме взели фотоапарат да я снимаме, но в него имаше една единствена поза - толкова сме били "добре". Помня тези няколко дни до минути.
Днес съм майка на още едно дете - родено от мен, ами, да ви кажа, бебето ми се роди месец по-рано.Държаха я в кувьоз 7 дена, Аз лежах в болница с операцията на корема, ходих по половин час на ден да гледа - някакво бебе в една кутия и не изпитвах това, което се описва, като майчински инстинкт при раждането на бебето. Доведоха каката на свиждане и след като си прегърнах Моето дете, ми потече кърмата. Силните чувства към малкото започнаха от деня, в който започнаха и грижите по нея. Изводите оставям за вас.
Пожелавам на всички да изпитате силата на тези чувства.

# 24 14 ноем. 2006, 16:46 ч.

Мнения: 6

Аз лично познах моята красавица, защото бяхме ходили на няколко срещи но все нещо не се получаваше.На тази среща тръгнахме съвсем спокойно казахме си че е поредната среща че пак нищо няма да се получи и т.н. Но още в момента когато я видях на снимката си казах че най-после и нашия ред дойде.Макар че на снимката беше много малка сигурно на 2 , а тя беше вече на 5. И докато отидем до дома и ние я доведат вече нямах търпение.Когато я видях щях да се разрева, а по принцип казват че съм много сдържана и трудно си показвам чуствата.Още като седнах в колата с мъжат ми се погледнах ме и си казахме тя е.Пожелавам ти късмет и дано скоро изпиташ това чувство.Между другото немога да кажа че така съм се чуствала когато родих собствената си дъщеря.

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Осиновяване директно от родителите ? Възможно ли е?

Причина:

Причина: