Вярвате ли, че отново ще имате семейство един ден?

я горе главата!
локуми няма да разтягам ...
ако ти се чете, прочети моята история в темата за домашното насилие.
а сега искаш ли да ти кажа къде съм сега и какво правя?
влез в която и да е тема "Мами в Италия".

много нощи съм ревала и много коледи съм посрещнала сама с детето. Да, ама вече не.

Човек харчи огромна част от времето си, за да се страхува от неща,  които може никога да не се случат!
Съжалявам, че не мога да изразя съчувствие,  но смятам, че когато хората са здрави и прави и това особено се отнася за децата им, такова черногледство е неуместно- нито децата ви  ще са винаги малки, нито вие винаги ще сте завинаги сами....

Но ако нямате по-бодра и оптимистична  нагласа и ако се самонавивате неперекъснато  това ще ви превърне в не особено приятни за комапния  и разговор хора, а  от личен опит ви казвам- никой не обича да бъде сред нещастни хора... тогава идва синдрома на "самореализираното пророчество"...и наистина може да се окаже, че ще останете сами-  защото не искате или не можете да дадете шанс на себе си и на евентуалните си бъдещи партнори.

Дори и да сте без мъж в живота си това не би трябвало да съсредоточава всичките ви радости и хубави емоции, ако единствения начин да сте щастливи е не само мъж, но мъж с който съжителствате... тогава признавам, че ви е сложна задачата... аз повече няма да се женя, нито ще съжителствам с някого, е поне в близките 6-7 години....може на стари години да си взема някой за другар в живота но до тогава....сме аз и две деца!

Аз само чета тук, не пиша, защото от доста време не отглеждам сама детето си. Изстрадах много първите си празници сама, подредих живота си и осъзнах, че съм силна и мога да продължа живота си без мъж до себе си;имах увереност и самочувствие, че мога да постигна всичко, което съм запланувала, със собствени сили. Това беше първият път в живота ми, когато повярвах в себе си. И само два месеца след това срещнах мъжа на живота си. Вече три години сме заедно, опитваме за бебе, той обожава сина ми, който го нарича "тате" и сме "да чукна на дърво" прекрасно семейство. Не се отчайвай, ще ти се случат много хубави неща. Не знам на колко години си, аз бях на 22, сега съм на 26 и съм по-щастлива от когато и да било. просто ако нещо трябва да се случи, се случва, за да се поучим от грешките си и да подредим живота си. Аз вярвам, че всеки си има своята половинка и аз я открих, ще я откриеш и ти, и всички момичета в нашето положение. Желая ти всичкото щастие на света и много вяра!

Иска ми се да вярвам, че ще имам истинско семейство някой ден и още едно детенце...
Но на моменти си мисля, че може и да не се случи точно така. Аз не се страхувам от това, че ще остава сама. Напротив, предпочитам да съм сама с детето си, отколкото да бъда с някой, с който не се чувствам добре. Откакто се разведох, осъзнах колко съм силна всъщност и мога да се справя с всичко, но все пак на моменти много ми се иска до мен да има човек, на който да се опра.

И в мойта глава се въртят такива неща,но гледам да не им давам поле на изява,защото тогава става страшно:депресии,отчаяние...
За момента дори се радвам лично за себе си/не и за детето/че съм без бившия си съпруг.Никоя жена не е роб,не е слугиня и не е длъжна да търпи униженията и....всичко онова което сме преживели.
Опитвам се да мисля позитивно,да съм сред хора и да се наслаждавам максимално на детето си.

Аз лично си имам и сега семейство - аз, малката, кучето и майка ми, която много ми помага. Имам и приятели, което също ме прави щастлива. А за семейство - мама, татко и аз...не, не мисля . Не искам повече деца, годините са ми доста да си променям характера и да правя компромиси в ежедневното съжителство с мъж.
Щото освен романтичното "количка за трима в супера" и в живота много често има битка за дистанционното, компромиси заради това или онова, които никак не ти се правят, прецакано доверие щото някой шета из нета, отношението към детето ти или куп най-разнородни гадорийки, които са мнооого вероятно да ти се случват!
Разбирам, че ти от сравнително скоро си сама и още ти е хаос в емоциите...изчакай, успокой се и тогава.....  Но преди човек да поиска връзка трябва да си е самодостатъчен. Иначе търси връзка-патерица - само и само да не е сам и тогава идват гореописаните гадости. А и никога не забравяй, че на първо място е детето и отношението към него на потенциалните татковци.
(Аз да споделя - адски съм доволна, че наистина нямам нужда от мъж, дребната се вижда често с баща си и въпроса с таткото е уреден и родата престана да ми се меси по въпроса...супер просто! А аз имам свободна вечер за излизане с приятели...какво повече да искам от живота !)

И аз като Morgana си имам семейство - аз, Детето, Котето и родителите ми. Имам и приятели, но те са приятели а не семейство. Не съм съгласна, че трябва да мислим за гадорийките на семейният живот, защото това е въпрос на нагласа, ти и в момента се съобразяваш с някого - например - майка ти, детето, кучето и т.н.
Имаше моменти когато много ми се е искало да имам мъж до себе си и точно тогава правех най-големите "компромиси" със себе си, след това осъзнах, че не си заслужава  . Тогава започнах да се чувствам добре "сама" - независима и т.н.
Morgana е права за това, че не ти трябва връзка - патерица.
 

Ти и сега си имаш семейство
какво значи да вечеряш на крак след като си нахранила детето? То ще порасне, ще започне да се храни само, ще си правите романтични вечери двамата/двете
Търси положителната страна на нещата! Никой не знае какво го чака в бъдещето. Може да е по-добро, а може и да е по-лошо. Какъв смисъл има да се притесняваме, за неща, които никога могат да не се случат?

Самотата е в главите ни. Това дали сме самотни не зависи от факта дали имаме мъж до себе си, а от това, което се случва в сърцето, душата и главата. Самотна не съм, защото имам моят малък човек, с когото всяка вечер сядам заедно на масата, говорим си и се храним, който ме обича безкрайно. Имам майка ми, роднините, приятелите ми, работата ми и живота ми - моят живот и го подреждам такъв какъвто искам да бъде. Носи ми удовлетворение в момента. Не бих отказала, разбира се, да имам някого когото да обичам и да съм влюбена отново и това ще стане може би някой ден. Няма значение кога.

Ето, и аз съм пример, че след мъката идва радост!
Миналата есен срещнах страхотен мъж - след месец вече бяхме влюбени, след още месец решихме, че трябва да живеем заедно, което стана факт през март. Преди седмица ми предложи и брак - с пръстен, както си му е реда и януари, живот и здраве, ще бъдем семейство и де юре. Дъщеря ми е щастлива, казва "тати" на новия ми мъж, а аз разчитам напълно на него за всичко, свързано с нея. По-щастлива и по-обичана не съм се чувствала никога.
Така че, съвсем възможно е един ден да имаш отново семейство, само не се отчайвай, не се затваряй в себе си и наистина, ама наистина силно го искай!

Ами - ще отговоря направо на въпроса ти без да коментирам долните постинги. Значение дали вярваме или не няма - или ще имаме семейство или няма да имаме - това ще стане, независимо какво мислим за това днес. Така че смисъл да мислим лошото няма - лошото ще го мислим ако стане, пък тогава сме с една пенсийка и дете в чужбина - да , да го мислиш, но сега - не, смисъл няма.
Дали ще съм сама - въпрос на две неща. Не вярвам в съдбата - такова нещо няма. Има късмет и лично участие. Ако късметът ти се отвори, но ти го подминеш - ми - вината си е твоя. Ако нямаш късмет обаче - и да го търсиш и да не го търсиш - най-много от зор да се насадиш с още едно дете без баща - след 10тина години.
Така че зор няма. Внимателно подбиране на тези, защото е ясно, че повечето за нищо не стават. Е, останалите са в червената книга, не казвам, че ще е лесно.

п.п. след цяла година мислене вече знам, че от много зор и желание "да не съм сама" се насадих така - да бях потърпяла малко и потърсила някой по-свестен, да си имахме татко - вкъщи, при нас. Но не - бързане - сакън че живота свършва. Ми не- не свършва - той си е кратък де - ама има още доста да поживеем. Време има.

Каси, много добре си го рекла. И аз така...ма сега и да се ядосвам няма да променя тоновето простотии, които съм натворила!

Аз съм разведена вече над 10 и още не съм срещнала новия мъж на живота си /с изключение на син ами де/. Първите година - две живеех с родителите си и ми беше ама ужасно терсене и нещастно именнопо въпроса, кой ще ме вземе с малко дете и така на татъка. После се изнесохот дома на родителите си и ми беше толкова запълнен живота, че не ми остана време да се самосъжалявам. Имах няколко - по-скоро неуспешни и скучни връзки и накрая ми писна да се притеснявам. Сега съм сигурна, че мъжа в живота ми ще бъде подарък, но не и необходимост. Ако се появи - прекрасно, но ако не го срещна - ами мога и сама и ми е добре.

И аз в кйупа (Кредора не ба4ка как трябва)...

Преди година и 9 месеца проклинах мъжете... сега съм влйубена до у6и в.... СЪСЕДА СИ... Ве4е 4 месеца живеем ту у тях, ту у нас и сме имали няколко разговора за об6т апартамент, стига само да намерим такъв с 4 стаи инак не знам как 6те се събереме... 4е на нас 3 стаи и кухня са ни малко.

Хубавите не6та се слу4ват когато най малко ги о4акваме. Така стана и с мене това лято.
Сега си имаме семейство, три деца, мама и тати. Децата о6те се нагаждат едно с друго. Син ми и сина на мъжо ми се спогаждат много добре, но сина на мъж ми ревнува много от малката ми дъ6тери4ка и днес дори се опита да я пребие (добре, 4е го хванахме на време). Сама си стискам палци от това не6то да стане не6то ОГРОМНО И ПРЕКРАСНО, но само с времето 6те разбера дали 6те стане така.

Лека по лека живота ти 6те се подреди. Само трябва да вярва6 (най ве4е в себе си) и да оби4а6. Останалите пар4та от пъзела 6те намерят местата си с времето.

При мен ситуацията е малко по-различна, нямах период на самота...Все още енсъм официално разведена, но имам мъж до себе си. Страховете ми са други, че той може да си иде и тогава да остана сама. Вече доста време ме тормози тази мисъл и прецених, че и да го мисля и да не го мисля ако е писано ще стане. Човек не е създаден за да бъде сам, рано или късно среща подходящия човек и не бива д аси позволява лукса да го пропусне покрай себе си просто ей така...

Намрирам за карйно разумно човек да приеме,че определени неща са възможни и може да ги има, а други не са и няма да ги има, а най-вече да не страда за последните.
Все едно много да искам да стана космонавт, ама на- по една случайност съм родена тука,  физика и математика са ми напълно непонятни, да не говорим за летене пък НАСА е напълно недостъпна за мен... тогава-мога да страдам,че никога няма да видя земята отвисоко, което согурно и било страхотно изживяване или мога да се помиря с тоя факт и да си гледам виното в момента 

 
Аз вярвам...май... ...или по-скоро ми иска...след това същество ,което е баща на детето ми, след 1 по-дълго съжителство  и след 1 неосъществена сватба 10 дни преди да стане факт незнам дали да вярвам...
Като гледам как се увеличава бройката ни, като знам още колко има които не пишат и даже не знаят за форума, тия от Червената книга май няма да ни стигнат 

Може би на всички ни минават такива страхове през главата - просто защото веднъж ни се е случило. 
Ама никой не е казал, че трябва да се повтори - НАЛИ 

Дето се вика " Парен каша духа " Но и аз се старая да гледам по-оптимистично на нещата.

Истината е, че много ми се иска, но ужасно много ме е страх. Особенно като знам вече толкова случай - втори бракове - голяма любов и след време още едно изоставено /от бащата/ детенце  , за майката да не говорим /всички знаем какво е/. А и не си мисля, изобщо че като е втори път боли по-малко или се преживява по-лесно 
Няма никаква гаранция, че като си "духал" "кашата" няма пак да се опариш  ,
Приказката за супата - повече ми допада - там като че ли шанса да се опариш пак е по-малък  "Парен от супа и таратора духа" 

Аз все още вярвам и се надявам да успеем да си върнем това, което имахме. И въпреки това ме е страх. Винаги е страшно онова, което ни е неизвестно...

Гаранций за втора грешка няма, но номера е да си подготвена да се справиш добре и сама /като първия път/.

Аз пак да си кажа, че всичко е въпрос на късмет. Да си на точното място в точното време. Е да де ама като седиш само вкъщи с дечко просто няма как да стане. 1-2 излизания на полугодие не ги броя. 
От срещата нататък също има много неизвестни, но също толкова са и преди нея. Никой няма да дойде у нас да ни търси.. пък и да дойде, каква файда - и да искам не мога да мръдна от къщи - няма кой да стои с дечко... 
Та така - хич не виждам къде ще го срещна въпросния. И то това е проклятието на бившите де... така хубаво ни вързаха че няма накъде.

Аз да продължа в духа на Каси. Да, стоейки в къщи или тичайки на работа и после директно в къщи няма как да допринесе за създаване на запознанства.
Но има и друг момент. При нас на БНД сега му е дошла музата, че много ще се интересува от малката....което включва "екстри" като проверка на хладилника със съответния коментар, звънкане вечер - искам да чуя дъщеря си...и то на моя мобилен и други такива гъдели.....Един вид той е свободен да си шета както си иска, ама аз - ааа, аз съм закотвена и винаги на линия и трябва да ми се мота в краката!  И за да не си разпъна ребрата на кобра, ама кралска, БНД сега се е разпомагал с всички сили за всичко, което на мен ми е трудно да правя сама..... Е, ако БНД ти е непрестанно наоколо за какво ново запознанство може да иде реч?! (това, че аз не искам е друга опера, но въпроса е принципен!)
И не ми намеквайте, че иска да се прибира при нас БНД - ада не върви към замръзване.....щот кога ада замръзне тогава ще си го прибера обратно

Не измествате ли темата 
Не говорим да повтаряме стари грешки  /вече сме на ясно, че са грешки/, а как да не направим нови такива 
"Не е лошо човек да се спъне и да падне, лошо е когато се спъва и пада в едно и също камъче."

Извинявам се ако съм пооспамила темата. Идеята ми беше, че няма как да правиш успешни опити за ново семейство ако
1. Седиш само в къщи или къщи-работа
2. БНД се мота неотлъчно из краката ти като "загрижен татко"

Та казвам тези два елемента да отсъстват при желаещите и  смелите в опитите за ново семейство, състоящо се от два големи елемента (мъж и жена) и вариращо количество наследници свои, доведени, заварени.

Това с излизането сред хора е много важен момент. Аз честно казано се чувствам как да кажа...доста смотана, една такава обикновена....хубаво че засуках един младеж по-раничко

И аз не вярвах,4е някога Ще имам отново семейство,но ето 4е се слу4и,имаме си и дете,но това не ми пре4и да се страхувам,4е Ще се слу4и отново да остана сама.
Касиди,заЩо обикновена и смотана,всяка жена е специална сама по себе си,горе главата.
А сте прави за стоенето в къЩи,макар 4е мен там ме намери ( приятел на родителите ми е)

Абе - именно - то само с искане не става - как да изляза - кой ще ми гледа детето? Да наема детегледачка? Ми добре - отървавам се от детето и го хвърлям на жена да ми го гледа - така е ОК - имам някаква вероятност за мъж в живота си - ама така много се доближавам по морал до оня п.... дето си изхвърли детето дет се вика в кофите - то тва и баба знае ма нали идеята е детето да си го гледа майка му - а детето стои вкъщи не ходи по кръчми - и затова майка му вкъщи и баща му там за да й прави компания иначе мамата е на път да изкукурига сам сама вкъщи с бебе.... значи варианти - или изкукуригала мама сама говореща си или детегледачка - и мама ходи насам натам да отмаря - е да де ам закво го правихме това бебе беееееееееееееееееееееееееееее

Каси, тук не съм съвсем съгласна с теб! Не бива да се превръщаме нито в мъченици на децата си, нито в полудели майки-каторжнички, живееще на строг тъмничен режим само в къщи! Едно-две излизания вечер в седмицата не значи захвърляне на дете. Може да се вземе за няколко часа детегледачка, даже е необходимо за психическото равновесие на майката! Недей да мислиш, че в семействата с двама родители те никога и никъде не излизат без децата...иначе ще полудеят всички...или поне голяма част от семействата!
Въпросът опира в това - като излезнеш с кого го правиш и къде ходиш. Ако е с няколко приятелки някъде за малко - е, шансовете не са големи за запознанство. Макар, че като чета горните постинги - ето, има и случай, в който мъжа точно в къщи я намерил! Значи опира до късмет и както казва Jaly да не се тръшкаме за нещо, което не знаем дали ни е писано или не  
Каси, цункай малкия голям юнак от нас кака Лора.

Май вече вярвам, ама само май. 10 години не вярвах, провалих 2 хубави връзки защотото вярата ми куцаше, а като повярвах се натресох в още по-големи кълчища. Сега стоически си повтарям всеки ден - Има начин и за мен да повярвам на мъж, има начин да остана заедно с този мъж, няма да се плаша, ще остана и т.н.
Засега резултат има макар на няколко пъти да бях здала багажа отново.
С две думи имам малко съмнение, че мога отново да съм щаслива.

Няма да се хваля нито да плюя, но ако ти не си промениш мирогледа никой няма да дойде и да ти каже "ела сега момиче и да ти покажа най прекрасния човек" Не забравяй че всички си имаме недостатъци, но си имаме и хубавите страни. Гледай смело напред и не забравяй, че няма вечно да вечеряш на крак, защото децата имат свойството да порастват и да отлитат от майките си  И няма да ти кажат "ама ти защо не остана с онзи чичко" защото те са си егоисти по своему и не обичат да бъдат измествани, а ако ти го позволяваш добре, ама ми се струва, че подсъзнанието ти не иска това. 
Успех и дано срещнеш най-прекрасния човек   

С този си постинг просто ме уби 

Наистина ли за теб всичко е черно или бяло? И например аз дето си оставям детето и на бавачка и на бившия и на майка ми и се шматкам по кръчмите /и не само/ имам морал като на п... дето си го хвърля детето в кофата? Лелелелеле....

Не знам за какво ти си правила  бебето си, но аз знам за какво не съм правила моето - не и за да забравя себе си, не и за да прекратя социалния си живот, не и за да се превърна в изнурена и отдадена на детето си робиня...което не смятам, че ме прави проститутка.

По темата - Смятам, че такова семейство, за каквото съм мечтала, когато заживяхме с бившия няма да имам никога. Но мъж до себе си смятам да имам и търся. Само че той няма никога да е баща на дъщеря ми, което прави семейството ни малко по-различно, но не и лошо, но дори и да не намеря мъж, който да 'стои' до мен дъщеря ми и аз сме семейство. А докато го 'търся' въпросния мъж не ям на крак, а си паля и свещи... наслаждавам се на това да не съобразявам живота си с никой освен с дъщеря ми. Виждам щастливи семейства, но виждам много повече останали заедно 'заради децата', мразещи се такива и съм удовлетворена, че не съм една от тях. Че не съм се примирила и че сега отново няма да се примиря с просто съществуване в името на някой или нещо.

Ето така трябва да МИСЛИМ и ДЕЙСТВАМЕ всички, това е вярната посока, а не затварянето, самосъжалението и вживяването ни в ролята на МЪЧЕНИЦИ /с мисълта, че се жертваме в името на децата/. Защото така нито ние нито децата ни се чувстват добре - Детето е добре, когато Мама е добре и обратното - Не е ли така?

Извинявам се за офф-а.
Да, Диони, той е добре когато и ти си добре, ама ти като излезеш да пиеш ракия и си зле защото не си с детето какво правим. Това няма нищо общо с мъченичество. Искам си семейството и детето - ама на едно място - на две различни места не ме кефи. Ако ще са две местата - ми аз си оставам вкъщи при моето семейство пък третия да се оправя. Някак си не можем да се клонираме и да сме на две места едновременно - просто не става. Въпрос на приоритети.
Нито пък искам да подхвърлям детето по баби и бавачки. Не мисля, че това би му се отразило добре. Включително наблюдения върху най-добрата ми приятелка, отгледана от баби и лели - майка й самотна майка и бач до откат - верно - имат пари - осигурила й е всичко - но не и любов. Сменила е време с детето и любов за пари.
Е - аз не вярвам да си заслужава.
Но понеже може да не ми вярвате - ще я питам. И пак ще се включа.

Още си гневна на бащата на детето
още не си си простила
още се чувстваш прецакана, че мъжът ти "ти е направил дете, но е размислил"..... защото до последно изборите са били негови, но ти си ги следвала, а сега се опитваш да убедиш себе си, че не е така  и това отново тв прави гневна.
Ако не ти е  хубаво, да оставиш детето за 1-2ч да излезеш, дори само да се разходиш, това не те прави по-добра майка,а  с времето това ще те направи по лоша майак за датето ти, защото то има нужда да има майка завършена и комплектована като личност, а докато си се сраснала с него, това няма как да  е така.
Май няма какво повече да се каже от това:

Ако се откажеш да имаш личен живот и интереси, различни от отглеждането на детето, какво ще му дадеш, на какво ще го научиш, като ти самата ще бъдеш изтъкана от липси????Помисли си за това, то е просто само друга гледна точка, нищо лично няма в написаното 

[Ако се откажеш да имаш личен живот и интереси, различни от отглеждането на детето, какво ще му дадеш, на какво ще го научиш, като ти самата ще бъдеш изтъкана от липси????
 

Аз си имам семейство - Георги, а един ден може би ще имам и мъж до себе си който да обичам, но не мисля, че е задължително. Важното е аз и детето ми да сме щастливи, а не да покривам нечии разбирания за семейство, щастие и тн. Не съм се отказала разбира се от личен живот - излизам, срещам се с хора, имам приятел, живея. Това, че не ми е провървяло веднъж и имам дете не ме прави по-малко жена.

Сега виждам темата и .... ами и аз да си кажа 

До скоро вярвах че е много възможно и вероятно да имам друго семейство и да сме щастливи и т.н. но някак си реалността се оказва по-различна - поне за мен и за сега, не мога да съм сигурна за бъдещето. Вчера по телевизията един мъж каза на жена си с която са заедно сумати години, че все още е влюбен в нея както първия ден, че и благодари за прекрасните им деца които е родила и отгледала.... Моя коментар беше " да бе да, как пък не - чиста реклама" (мъжа е вокалист на Скид роу) Мой приятел който чу мислите ми изразени на глас ме попита: "какво? да не искаш да кажеш че това не може да е реалност? да не искаш да кажеш че не вярваш на щастливия завършек...?"  Тогава се замислих сериозно и за съжеление отговорих : " не, вече не вярвам на такива неща, те се случват само в приказките"
Мисля позитивно, вече не търся на всяка цена Човека, подредила съм си живота така че да ми е удобно на мен, тоест всичко което преди мен е описано като формулата на успеха но няма ефект. Прави са и тези които казват че е невероятно трудно сама жена с дете или деца да отделя време за себе си камо ли за срещи ..... Аз не излизам на срещи, не че не искам но няма как, няма кой да глед адецата. Винаги когато ми се обадят казвам че ще се радвам да се видим, НО трябва да отидем на място удобно И за деца което не на всеки му допада. Някак си не става номера със срещите когато си съвсем сам и няма на кой да оставиш детето а и винаги идва момент в който се питаш "заслужава ли си да си зарежа детето заради някой който може и да не го заслужава?"

За първи път от много време насам съм АБСОЛЮТНО съгласна с Jaly.
И на мен не ми се вярва да нямаш никакви други интереси освен отглеждането на детето, не ми се вярва да нямаш никаква друга нужда от общуване - освен с детето, дори необходимостта да си малко съвсем сама, не ми се вярва да нямаш никаква нужда от приятели и т.н. Вярно е че децата дават МНОГО, но също така е вярно и че не могат да ти дадат абсолютно всичко.
А това - за ракията  и това за семейството на две места  - НЯМА да го коментирам изобщо, защото тук не става въпрос да имаш семейство - което да не включва детето ти (а и къде - по заведенията ли е семейството  - неразбрах  ) -явно като за понеделник сутрин са ми малко кафетата

Излизането на среща или кафе с приятелки  ли е "да си зарежа детето"?   
Аз мисля, че "да си зарежа детето" е нещо малко по-различно от това  нещо като да не се грижиш (със всички нюанси и аспекти на това) за детенцето, а излизането за няколко часа, може и да не ти пречи да се грижиш за дечко

Винаги вярвай в щастливи неща:)

Не съм се изразила правилно. Искам само да кажа, че съчетаването на родителската роля с другите роли - особено в нашето положение - се оказва доста трудно. Откъм време най-вече - не откъм желание.  Аз самата мога да кажа, че излизам доста често - а пък и в сравнение с други мами - семейни - но също така често се оказва, че прекарването ми вкъщи е доста по-хубаво. Оказва се, че детето може да ме научи на повече, отколкото другите хора - в случая приятелки - с мъже още не съм почнала да хайманосвам - от тях на този етап мисля, че мога да получа даже още по-малко. 
Но искам да отбележа един важен фактор - моето детенце е още малко - още си е бебе - и ентусиазмът ми е огромен. С времето явно намалява.... писва ти и започваш да имаш по-големи нужди от други неща. Не че аз ги нямам де.. Надявам се да ме разбрахте този път. 

Не,мила, става въпрос за срещи с потенцални ..... сериози връзки не приятелки (ако ги има де)
Аз лично съм в много ужасващо положение, така че няма нужда да слагам всички самотни майки в един кюп.
Изказах лично мнение изцяло от моя гледна точка....

milo momi4e,ne se otdavai na strahovete si.to4no kogato si kaje6 ,4e nqma nadejda v jivota ti 6te se poqvi ne6to novo i mnogo krasivo
taka se slu4i s men 2 godini sled razvoda mi  sre6nah prekrasen 4ovek.sarceto mi be6e izpepeleno ot bolka i neiskah da se obvarzvam,no go obiknah -postepenno,bavno,toi be6e tarpeliv s men i decata mi,obi4a6e ni bezkraino mnogo,az bqgah v mislite si vse pri sapruga si,no postepenno bolkata utihna,ranata vzeda zazdravqva v du6ata mi i az si kazah -stiga i prodaljih napred.sega sam mnogo mnogo obi4ana i 6tastliva.decata mi sa6to-obi4ame go moje bi pove4e dori ot maja mi za6toto sega go ocenqvame,varvi smelo napred tam te 4aka i tvoeto 6tastie.
miglena