Публикувана: 5 ноем. 2006, 23:14 ч.
Последно мнение: 19 ноем. 2006, 16:05 ч.

СТРАХОВЕ....

2 694
48
1

1
2
3
4
Всички

5 ноем. 2006, 23:14 ч.

Мнения: 620

Ясно е,че темите за изневярата са доста,та за това реших да попитам и мамчетата и татковците нещо,което
не се влияе от типично "женски" или "мъжки" отговор,и което лично мен ме е карало да се позамисля "Що за човек съм?".

..а именно "Какви са най-кошмарните ви страхове и можете ли да се изправите пред тях?"Аз лично смятам,
че се изисква невероятна смелост и сила на характера за да го направиш,за вас как е Sunglasses

п.с. За да съм максимално ясна....страх от високо,страх от животно,страх от заемане на позиция и изказване
на мнение,страх от поемане на отговорност и т.н.

# 1 6 ноем. 2006, 00:36 ч.

Мнения: 8 917

Страх от болест на някой от семейството ми....не бих могла да се изправя....отново.

# 2 6 ноем. 2006, 00:48 ч.

София
Мнения: 2 104

Цитат на: The Sun в пн, 06 ное 2006, 00:36

Страх от болест на някой от семейството ми....не бих могла да се изправя....отново.

може би звучи тривиално, но най ме е страх от болест на близък човек. и от смъртта.

# 3 6 ноем. 2006, 01:24 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

И мен. Не искам дори да си го помислям. Sick

# 4 6 ноем. 2006, 08:59 ч.

Мнения: 81

Не се страхувам толкова за себе си отколкото за близките ми Confused

# 5 6 ноем. 2006, 09:16 ч.

Мнения: 620

Благодаря на всички,които са уважили питането ми Peace

Наистина страха от болест е един от най-гадните,но във всички случаи нямаш избор и се изправяш
срещу него.Не го омаломажавам по никакъв начин,защото ми се наложи и аз да застана очи в очи
с него,когато сина ми беше на 3 месеца.Колкото и тривиално да ви звучи - нещата бяха на живот
и смърт буквално.Следователно се справих с целия ужас,но нямах избор.
Съвсем друго е ,когато можеш по заобиколен начин да избегнеш сблъсъка със собствените си
страхове.Именно в тези случаи си проличава колко твърд е характера ти и това,че си наистина
силен човек.
Когато се касае за детето ти или родителите ти майчиният инстинкт и дългът към роднините
много ти помагат.

# 6 6 ноем. 2006, 09:37 ч.

Smallville
Мнения: 994

Най големия ми страх е да не се случи нещо с детето ми,всеки ден изживявам отиването и връщането от училище,дори когато я оставя при баба и,я мисля.Не знам,но всеки ден се моля да не се случва,това от което се страхувам.АЗ съм от хората,които мислят,че точно на тях ще се случи,а не общоприетото "на мен няма да се случи" Sad

# 7 6 ноем. 2006, 09:52 ч.

Мнения: 620

Цитат на: danibaby в пн, 06 ное 2006, 09:37

Относно детето - основните ми страхове са надвесване през отворен прозорец (на 9 етаж сме Sad

) и пресичане на улица Sad

За другото....опитай се да не си го внушаваш Laughing

# 8 6 ноем. 2006, 10:51 ч.

Мнения: 1 001

Страх ...

... от Страха ...

Страхувам се да не загубя самообладание в критична ситуация, т.е. Страха да не ме победи ...

# 9 6 ноем. 2006, 10:53 ч.

Мнения: 8 505

Освен болестите,за които съм на едно мнение с ladyleopard,а също и природните катаклизми,за които важи същото,изпитвам неистов страх от богомолките (и друг пут съм писала за страха си към тях).Ето една:
http://images.google.bg/images?q=tbn:m7n0hz1c2U6ILM:http://www.k … 0mantis%25202.JPG
И отблизо:http://images.google.bg/images?q=tbn:y9rENRnbH8QK8M:http://www.f … nsects/mantis.gif
Изправяла съм се срещу страха си-предо години редовно влизаха в къщата на баба ми и трябваше да ги хващам и изхвърлям навън...не искам да си спомням.

# 10 6 ноем. 2006, 11:09 ч.

Мнения: 990

Освен болестите , имам страх от земетресения , гръмотевици , разни насекоми ....

# 11 6 ноем. 2006, 11:54 ч.

Мнения: 25

Моля се и се страхувам единствено от гадните неизлечими болести.Дано децата и съпруга ми бъдат винаги усмихнати!!!!!!! Grinning

# 12 6 ноем. 2006, 12:28 ч.

Мнения: 220

Страхувам се да не изгубя обичта на двете жени които обичам и на които държа повече от колкото на себе си . Cry

А относно нещастията - правя всичко възможно да ги избегна и да предпазя близките си от тях без да изпадам в параноя и фатализъм Wink

# 13 6 ноем. 2006, 12:29 ч.

Мнения: 3 268

Да не се случи нещо лошо на някой от близките ми.Децата са на първо място в сраховете ми.Да са живи и здрави!Дано ни пази Господ.

# 14 6 ноем. 2006, 12:32 ч.

София
Мнения: 35 942

Цитат на: oktavia в пн, 06 ное 2006, 08:59

Не се страхувам толкова за себе си отколкото за близките ми Confused

и аз . Страхувам се от смъртта - да не загубя някой близък

# 15 6 ноем. 2006, 12:50 ч.

на кого му пука
Мнения: 923

Всеки крие много страхове вътре в себе си.
Страхувам се от самотата.
Страхувам се да не загубя детето си.Дори не искам да си го помислям.Само при мисълта ми се свива душата.Със всичко друго мисля че бих се справила но с това няма да мога.
Страхувам се от момента в които ще започна да губя близките си.

P.S.Ако темата беше за чисто инстинктивните страхове,бих казала че ме е страх от коне,крави и най-вече от змии.

# 16 6 ноем. 2006, 14:27 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: mama Pepi в пн, 06 ное 2006, 12:50

Добавям и един страх от пернати животни,колкото и смешно да звучи,но той ми е непреодолим.

# 17 6 ноем. 2006, 15:43 ч.

Мнения: 217

Страхувам се, че един ден ще се отуча да мечтая и да правя безумни планове... Че ще се събудя и всичко ще ми е .... равно.... Че ще се пусна по течението и ще съм "доволна" от това, което имам...

# 18 6 ноем. 2006, 16:05 ч.

Мнения: 1 451

Страх ме е от самотата... и от змии Rolling Eyes

# 19 6 ноем. 2006, 17:35 ч.

Мнения: 32

Мене пък безумно ме е страх от лошо семейство. Полагам всички усилия моето да е ок и силно се надявам никога да не изпаднем в ситуация да се мразим или още по-лошо - да сме си безразлични. Това ме хвърля в ужас!!!

# 20 6 ноем. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 2 254

Цитат на: Ted_Ka в пн, 06 ное 2006, 14:27

Добавям и един страх от пернати животни,колкото и смешно да звучи,но той ми е непреодолим.

не си сама:) и аз съм така Hug

а иначе наред с изброените дотук самота,болести,смърт на близки.....
наскоро развивам страх дали ще съумея да съм добър родител,добър пример за детето ми...да му дам корени и в същото време крила(това последното си е за цяла нова тема-ще пусна скоро).

# 21 6 ноем. 2006, 22:41 ч.

Мнения: 6 164

По принцип обичам да се изправям срещу страховете си, много е трудно, но пък преодолееш ли страха си, чувството няма равно!!!

Има някои срещу, които не искам да се изправям. Да изгубя някой, който силно обичам и да остана сама. Не искам да се изправям срещу това.

# 22 6 ноем. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 155

Страх ме е за децата ми, нищо друго не е толкова важно колкото семейството ми! С останалите си страхове се опитвам да се преборя.

# 23 6 ноем. 2006, 23:30 ч.

Мнения: 2 495

От себе си ме е страх понякога...страх, че при дадена ситуация няма да излезна силна и волева жена...а наранена и молеща Tired

# 24 6 ноем. 2006, 23:33 ч.

Мнения: 620

[quote author=mama Pepi link=topic=139357.msg2654086#msg2654086 date=1162810257

P.S.Ако темата беше за чисто инстинктивните страхове,бих казала че ме е страх от коне,крави и най-вече от змии.
[/quote]

Този вид страх също влиза Laughing

# 25 6 ноем. 2006, 23:36 ч.

Мнения: 620

Цитат на: mama Pepi в пн, 06 ное 2006, 12:50

P.S.Ако темата беше за чисто инстинктивните страхове,бих казала че ме е страх от коне,крави и най-вече от змии.

Зачита се

Този вид страх също съм споменала.Става въпрос за абсолютно всичко ,което дори не смеете да си представите,че може да ви се случи.

# 26 6 ноем. 2006, 23:47 ч.

Мнения: 620

SORRY за двойния пост....днеска не ми е ден Sad

И компа ми е** майката Sad

Не ще да трие...както и да е.......

# 27 8 ноем. 2006, 10:27 ч.

Мнения: 620

Май е време и аз да споделя най-кошмарния си страх Rolling Eyes

1.Страх ме е ,че ще остарея Sad

2.Страх ме от оси,пчели и разни жилещи гадини Sad

....и сега.....
3.Страх ме е късно вечер и през нощта да се движа по безлюдни улички и затънтени места Sad

,за което имам основание...почти ми се случи ,когато бях ученичка и то посред бял ден Sad

# 28 8 ноем. 2006, 14:02 ч.

Мнения: 3 268

Мдаа,гадна работа е старостта.И мен ме е страх от нея,но до някъде.Осъзнавам,че за да изживея живота си до край,трябва да остарея.Обратното би означавало,че ще умра млада,което е моят най-голям страх.Значи предпочитам да остарея. Crazy

# 29 10 ноем. 2006, 20:41 ч.

Мнения: 50

Re: СТРАХОВЕ....
« #4 понеделник, 06 ноември 2006, 08:59 »

--------------------------------------------------------------------------------

Не се страхувам толкова за себе си отколкото за близките ми

mdaaa iaz sam taka

# 30 10 ноем. 2006, 20:42 ч.

Мнения: 50

Цитат на: oktavia в пн, 06 ное 2006, 08:59

Не се страхувам толкова за себе си отколкото за близките ми Confused

mdaaa i az sam taka

# 31 10 ноем. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 1 153

И аз се страхувам от самотата Confused

# 32 10 ноем. 2006, 23:26 ч.

Мнения: 1 517

Най-страшен е самия страх...
А мен ме е страх някой ден да не стана никому ненужна, просто излишна...

# 33 12 ноем. 2006, 10:57 ч.

Мнения: 4 473

Освен тривиалните страхове в чисто-физически план, големият ми страх е да се изправя срещу собствените си принципи и ценностна система. Да наруша нея, означава да погазя своето Аз, а сторя ли го - оставам половин човек. За страх си е, поне при мен.

# 34 12 ноем. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 902

Никога не ме е било страх от моята собствена смърт... Най големите ми страхове са свърzани с дъщеря ми ... и страх от раzбито семейство...

# 35 12 ноем. 2006, 15:09 ч.

Sf
Мнения: 808

Страх ме е от самотата. Обичам да съм сред приятели и непознати дори, както и с любимите за мен хора Simple Smile

И се ужасявам от змии. Никога не съм виждала наживо, но дори и в докумнтален филм, ми е достатъчно след това да сънувам кошмари.

# 36 12 ноем. 2006, 16:30 ч.

Мнения: 10 758

ох, ни ми се смейтИ, ама мен ме е страх да не стана фригидна Mr. Green

# 37 12 ноем. 2006, 16:54 ч.

Мнения: 902

Цитат на: Цомба Гърдева в нд, 12 ное 2006, 16:30

ох, ни ми се смейтИ, ама мен ме е страх да не стана фригидна Mr. Green

Пу, бегааааааай.. да не дава Господ.. Присъединявам се ..
П.С Говоря сериоzно...

# 38 12 ноем. 2006, 16:57 ч.

Мнения: 155

Аууу, такива неща - НЕ! Не го пожелавам на никоя....... Rolling Eyes

# 39 12 ноем. 2006, 20:30 ч.

Мнения: 2 161

Единственият ми страх е някой в къщи да не се разболее.Нямам други страхове и никога не съм имала.

# 40 13 ноем. 2006, 23:52 ч.

София
Мнения: 797

Страх да не остана сама, да не загубя близките си. Понякога и страх от страха.(макар, че това намирисва на параноя)

# 41 14 ноем. 2006, 10:08 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: reflex в пн, 06 ное 2006, 10:53

изпитвам неистов страх от богомолките...

Мдам... само че от богомолки в човешки образ

И гняв също Twisted Evil

8 години от живота ми отне да се справя с една такава Sick

# 42 14 ноем. 2006, 10:53 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: Цомба Гърдева в нд, 12 ное 2006, 16:30

ох, ни ми се смейтИ, ама мен ме е страх да не стана фригидна Mr. Green

Ех,бе Цомбе пак успя да ме развеселиш Joy

Ама като се замисля,то си е страшно...

Цитат на: Маги в пн, 13 ное 2006, 23:52

И аз така и за добавка-ужасно се страхувам от хлебарки.Знам,че е детско-ама страх ме е и това е/ Praynig

дано да не се сдобиваме никога с такива гадини у дома/

# 43 14 ноем. 2006, 15:26 ч.

Мнения: 176

Незнам страх ли е, но изпадам в паника от паяци, летящи буболечки и богомолки.
А за семейството няма да коментирам, вие сте го казали много добре. Да са живи и здрави всички ,а другото се преживява.

# 44 16 ноем. 2006, 17:26 ч.

Мнения: 1 446

Страх ме е... да не разбера, че мъжът ми ми е изневерил - просто дори и да се случи, не искам да разбирам. Не искам да се изправям пред избора да преглътна гордостта си или да остана сама (да чакам следващия влак). Ако ще се разделяме - да е заради влошени взаимоотношения, а не защото знам, че има друга жена.

Страх ме е да не загубя независимостта си - от 18-годишна се издържам сама и не мога да си представя да се облегна и да разчитам на друг човек.

Страх ме е от змии и крокодили - никога не съм виждала живи, а много ме е страх от тях.

# 45 16 ноем. 2006, 17:42 ч.

Страх ме е да си разровя душата до дъното.

Нещо крия и ми тежи. Много. Но го крия даже и от мен.

А като осъзнат страх то може би вече си е фобия е независимостта също.

Ако се усетя зависим бягам като диво животно без да се обръщам назад. Трябва ми свобода.

# 46 17 ноем. 2006, 17:53 ч.

Мнения: 2 891

Страх от смъртта. толкова е болезнен, че като ме хване някоя криза и не мога да спя по цели нощи. Гледам мъжът ми да будува с мен. Вече и хвана цаката и започва да ми разказва някаква история, докато не заспя. Rolling Eyes

# 47 19 ноем. 2006, 13:15 ч.

Мнения: 1 451

Цитат на: jj okocha в пт, 17 ное 2006, 17:53

Преди доста години по-малкият ми брат имаше някакъв такъв страх. В продължение на доста време като се сетеше, че ще умре и започваше да плаче. Беше голям ужас. Цялата фамилия с часове се опитвахме да го успокоим. После отмина и повече не се е случвало.