за мъжете, които удрят и жените, които остават при тях

  • 7 408
  • 38
  •   1
Отговори
Разбрах, че понякога това не е липса на любов и обич! Шокирана съм и се чудя възможно ли е ?

Това мъжът да удари съпругата си е абсолютно табу в много съзнания. Включително и моето, но...
Преди дни научих, че това се случва на най-добрата ми приятелка.
Бях шокирана. Както че става, защото го познавам, така и че тя не си тръгва...и не иска да си тръгне...

Пиша анонимно за да не стигне някой чрез мен до идеята коя е тя, но искам да споделя колко различно и объркващо се оказа това откритие за мен. Знам че много се е писало по темата и тук. Главно анонимно и че възприема като пързалка обикновено. Но тя е жив човек, който познавам добре. Както и той. Оказва се че те се обичат много. И двамата. Той е малко по-агресивен и му се е случило 3 пъти да я удари в момент на афект.

Неудряна жена трудно може да си представи чувствата, които това предизвиква, но с нейните обяснения след няколко дълги разговора добих представа за много силни чувства на обида, гняв и безсилие. И пак остава по собствено желание при него... Казва че той е нейната половинка, която обича е убедена, че той я обича, но проблемите на родителите му са го обременили и с времето тя ще му помогне да ги преодолее...

Аз и приятелите им които познавам мислим че са перфектна двойка - мили и влюбени, хубави и успели, винаги загрижени един за друг. Той работи много, но винаги намира време за детето и да помогне в домакинството, всяка свободна минута е с тях. То е в детска градина и е много весело и щастливо обичано дете...

Не допускам аз и приятелите им да сме се заблудили за детето или за тях като двойка - дълго сме били с тях. Но се чувствам толкова объркана в мислите си към родителите по отделно. Как става така, че той може да я удари и как тя може да му прости...

# 1
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 353
За мен това е много голяма обида към половинката и е ужасно. Но явно в тази ситуация медалът има две страни. Има хора, които по-лесно се афектират и са по-буйни като характер ... не, че това ги оневинява, когато посегнат. Но казваш, че иначе са хубаво и задружно семейство ... Някак малко ми звучи противоречиво, но има ситуации, които излизат от контрол и от страни е излишно да се разсъждава. Шокиращо е. Не знам аз дали ще простя - един път, може би, но повече ... Crazy Дано наистина е инцидент, макар и троен ... а, не някаква зараждаща се тенденция. Каквото и да е - това е неизлечимо петно във взаимоотношенията между един мъж и една жена.

# 2
  • Мнения: 3 861
Явно любовта е по силна от самоуважението...
Не го разбирам Confused

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Razmisli, преди около 2 седмици изпитах подобни на твоите чувства. Видях моя приятелка насинена и с отекли очи и останах като гръмната. Дребна разправия за някаква глупост бе довела до тези последици. Директно я попитах защо е още тук, къде й е медицинското, защо не си е събрала нещата и тези на детето. Но се оказа, че наистина медала има 2 страни. За мен това е недопустима постъпка, но тя разглеждаше нещата от по-различен ъгъл. Продължи да живее с него, не си говорят, но тя продължава да му готви, до го пере и да му чисти. Казва ми, че вече не й пука за него, че отдавна са престанали да бъдат семейство, а по-скоро съквартиранти, но детето е много превързано към него, той е идеалът му за мъж(всичко между тях става зад гърба на детето, за него те са щастливо семейство), сега е в доста трудна възраст и ако го изпусне в момента, то за в бъдеще едва ли ще може да го контролира. Наистина не можах да намеря сили да й повлияя,защото това е нейният живот. Казах й какво мисля по въпроса и че в момента тя жертва себе си в името на детето, а това не винаги е добрият вариант за самото дете, но факт е, че тя е още с него. И то не защото го обича, и да е имало любов тя от месеци, ако не и години е изчезнала.

# 4
  • Мнения: 1 877
Ама защо,като е толкова ядосан,не си удари главата в стената,ами нея ще удря...?????

# 5
  • Мнения: 1 809
Не мога да проумея как може да продължаваш да обичаш някого,който те наранява по какъвто и да е начин.В случая физически.Не може да обичаш някого и да го удряш,колкото и да си изнервен,обременен с проблеми и т.н.Това за мен не е обич Naughty
В момента ,в който бившия ми мъж ме удари/меко казано/ ,аз бях отвратена от него.
Наистина не разбирам....как може да се прости подобно нещо ...?!

# 6
  • Мнения: 1 134
Тези жени имат изкривена ценностна система, сапунени оправдания и не на последно място това е фалшива любов - и от двете страни.

Последна редакция: ср, 08 ное 2006, 16:33 от MamaZ

# 7
  • София
  • Мнения: 18 679
Щом остава, значи й харесва. Не се опитвай да я разбереш, не всички хора харесват едни и същи неща Confused
И аз имам позната - невероятно красиво момиче, с много добра кариера, много добре материално...ходеше с най-големия боклук, който мога да си представя - простак, търтей, ревнивец, комплексар отвсякъде. Но тя си го обичаше - необяснимо, но факт...Свят широк, хора всякакви Peace

# 8
  • Монтана
  • Мнения: 499
Който не го е изпитал,никога не би го разбрал

# 9
  • Мнения: 3 715
Смятам, че това си е тяхна работа.

# 10
  • Мнения: 1 134
Извинявайте, но не мисля, че има място за "разбиране" и "ненамеса в личния живот", тук...
Тези семейства възпитават деца...
Тези деца копират или избиват по други начини...

# 11
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
И аз имам позната,която търпи насилие от "любимия".Тя казва,че търпи,защото е зависима финансово,но скоро дъщеря й на 17 години удари нея и сега майката се пита защо,къде сбъркахме...
За мен мъж,който удари жена е лабилен психически,а за уважение към него не мога и да си помисля.Но тези жени живеят в постоянен страх и имат нужда от помощ,която ги е страх да потърсят-омагьосан кръг.

# 12
  • Мнения: 2 427
...зависи много от това какво се е случило м-у двамата.Аз имам приятелка,която се оплака веднъж че гаджето и я било цапнало  два пъти за 6-те години откак живели заедно.Аз адски се възмутих от него,и ты като въпросният човек е най-добрият ми приятел отидох да говоря с него.Истината се оказа малко по различна.Мацката на няколко пъти му се нахвърляла и го удряла+ това му е късала нервите много здраво.Живеят в Швейцария в негов апартамент, на негово име.Съседката им от долу,няк'во лудо бабе ги съди от години за всеки малък шум.Записва с разни техники шумовете пристигащи от техният апартамент води свидетели и т.н.
Когато моят добър приятел удря мацката,то е защото първо освен че го е ударила с обувката си по главата ,за да му направи на пук, но явно неудволетворена от постигнатото се заела да трополи с всичка сила с токчетата си по пода на въпросната баба и 5 мин след случилото се бабата повикала полицаи.Ми такова какво го правиш всеки си има лимит на нервите.Аз също бих ги изпуснала при подобни обстоятелства.Това за мен не е малтретиране на жената.Малтретиране е когато мъж я удря безпричинно.Аз също понякога съм преминавала лимита на търпимото и просто съм си мислила че ако бях на мястото на съпруга ми сигурно не бих се въздържала и бих ударила такова същество като себе си.Добре че той милия ме търпи.И аз него много го търпя де.А и двамата знаем да спрем с късането на нервите на другия в точният момент преди да е станало късно и след това да съжаляваме за неща които не е трябвало да се случват.
 Laughing

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Бившият ми съпруг ме преби, когато детенце беше на 1 месец; всъщност не ме преби - удари ме веднъж и аз при падането изкъртих с корема си казанчето на тоалетната чиния. Причината беше, че коментираше връзката на сестра ми и аз "се осмелих" да кажа, че личният и живот си е нейна работа. Получих кръвоизлив и една седмица не можах да стана от леглото, лежах до кръста подгизнала в кръв. Останах с него още 6 месеца заради детето и от страх какво ще кажат хората, но всичко за мен приключи в онзи момент. Не можах да го преглътна и не мога да разбера жени, които го правят. Минах през този ад и на жена в подобна ситуация мога да кажа единствено "БЯГАЙ".Разделихме се и по ред други причини, отне ми година да погледна друг мъж /настоящия ми мъж/ и макар да страдах много от хорското мнение, че съм к...ва, щом съм оставила мъжа си, ако трябва да избирам пак бих постъпила по този начин. Не разбирам комплексари, които се чувстват значими, унижавайки жените до себе си, а още по-малко разбирам жените, които се примиряват /въпреки че известно време и аз бях от тях  Embarassed/

# 14
  • Мнения: 9 074
Отстрани се съди лесно и лесно могат да се кажат силни думи..."защо седи при него, защо го търпи, защо това и онова...".
Всеки си мисли, че е недопустимо да ти посегнат и ако това се случи - това е обида и гавра с човешкото ти достойнство. Да, така е.
Но отстрани не може да се съди, защото всеки сам си знае какво му е положението. Има жени, които са финансово зависи. Други са емоционално зависими. Трети не си и помислят за живот без мъжа си. Четвърти правят компромис заради детето.
Все прави своя избор и се моля и пожелавам на всяка от вас никога да не й се налага да изпада в подобна ситуация.

Малко встрани от темата...познавам жени, които си заслужават боя (не ги бият, но вярвайте ми, заслужават си го) и се чудя как ги търпят мъжете йм. Всеки мъж/жена си има праг на търпимост и "нервен лимит", понякога наистина можеш да се изпуснеш в бяса си и да направиш нещо от гняв и нерви. Изпитвала съм го.

Общи условия

Активация на акаунт