Дали съм добра майка???

  • 1 716
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 597
Здравейте,отдавна не съм писала в клуба...
Честито на новите модератори,желая ви успех!
Искам да споделя с вас един проблем относно моят син-Влади на 3 години и 4 месеца.
Притеснявам се за него с всеки изминал ден,станал е ужасно агресивен...
Непрекъснато обижда всички-мен,баба си,дядо си...за него всички са глупаци,тъпанари,акета,пикета и сополи...[izchervqvam se]
Страшно много е палав,да е жив и здрав,от както проходи не се е спрял-като фурия е,но това за мен не е проблем стига да слуша и да е дисциплиниран,но...нещо май не успявам да го увладея...
Ходи на детска градина и там играе с две от най-лошите деца на групата.Аз непрекъснато му обяснавам,че не трябва да играе с тях,те непрекъснато говорят лоши неща и се бият...той ми обещава и след това от госпожите пак разбирам че играе с тях.
Притеснявам се дали и развода ни с баща му не му се отразява по някакъв начин и той не може да го изрази освен чрез бой и обиди на всички около себеси...Все се обръща към мен и ми казва-Ти си лоша майка...
А иначе е страшно умен,говори много,разсъждава като голям човек.Ходи на английски и народни танци в градината и за възрастта си е много будно дете,но...дисциплината ни куца.Опитвам се да бъда строга,да го наказвам,да го лишавам от любими неща,но....безрезултатно.Научил се е и казва-ИСКАМ и трябва да стане на мига неговото...
Какво да правя,как да успея да го узаптя,да го усмиря...ак да го накарам да ме слуша...та той е на 3 години,ами като стане на 7,10,16....????

# 1
  • Мнения: 597
Моля за извинение,модераторите са избрани в дира....

# 2
  • Мнения: 819
"Опитвам се да бъда строга,да го наказвам,да го лишавам от любими неща,но....безрезултатно."

Мисля, че така попадате в един затворен кръг  Thinking Колкото по-строга си, толкова повече малкият става агресивен. Напълно възможно е така да реагира именно заради промяната в живота ви.Като прибавим и "особеностите" на тази възраст...не мога да кажа, че това е нормално, но поне е обяснимо. Може би се чувства несигурен, незащитен, чувства, че нещо не е както преди, не може да осъзнае какво точно е и го избива на агресия. Мисля, че това, от което има нужда е твоята сигурност и спокойствие/ надали ти е лесно, но поне пред него да не личи/. Бъди по-мила, казвай му колко много го обичаш, карай го да ти помага за дребни работи и после му благодари, кажи му колко е добър , че помага на мама и че се гордееш с него.../ предполагам, че го правиш  Peace, но това е, което в момента ми идва наум/. Желая ти успех!  Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 830
Ани, почти съм сигурна че не си лоша майка.
За съжаление много вероятно е раздялата със татко му да подтиква такова поведение. Децата не разбират чувствата си (то ние не ги разбираме) и ги изразяват по друг начин.
Второ: от личен опит мога да ти кажа, че градината, за съжаление, влияе върху речника на децата.
Трето: децата периодично проверяват до къде стигат границите. Кога ще се скараш, какво е позволено.
Не отстъпвай, само защото се чувстваш гузна за дето с баща му не живеете заедно. Постави ясни граници кое може и кое не и ги спазвай.
А специално за глупостите дето говори, не ми се струва много сериозно. Всички ги говорят, ако се правиш че не чуваш доста помага.

# 4
  • Мнения: 639
Безспорно си много добра майка  Hugщом си задаваш въпроса какво се случва с детето ти ,а при него наистина се случва нещо.
Случва се това ,че той усеща твоето състояние от промените покрай развода и реагира по свой си начин.Възрастта му не позволява да реагира с думи и обяснения а с начин по който е сигурен ,че мама ще му обърне специално внимание.Иска да е сигурен ,че няма да те загуби.Децата не обичат да се чувстват несигурни.
Не е хубаво това ,че даваш определения на неговите  другарчета като лоши деца,можеш да обясниш конкретните лоши постъпки на децата и защо са такива ,но неправи категории и не заклеймявай .
Несъмнено детето ти е много умно ,то затова и се държи по този начин.Успокой се и непрекъснато му обеснявай ,колко го обичаш ,играй с него,разкажи му за твойте чувства,накарай го да се чувства важен.
Успех и горе главата ,ще се справиш.

# 5
  • Мнения: 597
Той от както се е родил е живял с баща си има няма няколко месеца и от тогав сме разделени,от скоро и официално разведени.Отгледах го до момента с помоща на моите родители.Ходи при баща си два пъти в месеца и това са му контактите с него...Но яво все пак си усеща,че той му е баща и му липсва по някакъв начин,въпреки че изобщо не го споменава и не говори за него....
Най-послушен е като го помоля да изчистим с прахосмукачката или да оправим креватите заедно или да мием нещо на мивката-като водна жаба е Grinning

# 6
  • Мнения: 8 917
...а случвало ли се е да сте тримата заедно някъде и поне за пред детето да си изкарвате весело /съжалявам, но не знам как са отношенията ви и се надявам да не се обидиш Peace/. Тогава какво е поведението му?...и понеже преди бе споменала за неразбиране със свекърва си, мислиш ли, че тя му говори разни глупости за това кой е добър и кой- лош..... newsm78

# 7
  • Мнения: 4 629
Сигурна съм, че си страхотна майка. Само ти трабва повече време и търпение и нещата с поведението на сина ти ще улегнат.

Според мен не казвай на сина си, въпросните деца в градината са лоши. Обяснявай му, че постъпките, действията, изразите им са лоши и се опитвай да дискутирате. Така той ще започне да прави разлика между добро и лошо

Научил се е и казва-ИСКАМ и трябва да стане на мига неговото...

Сигурно така трябва, но като си го наказала не отстъпвай. Явно, че няма да му е приятно да не стане на неговата, но нали в това е смисъла на наказанието?

# 8
  • Мнения: 6 461
Здравейте,отдавна не съм писала в клуба...
Честито на новите модератори,желая ви успех!
Искам да споделя с вас един проблем относно моят син-Влади на 3 години и 4 месеца.
Притеснявам се за него с всеки изминал ден,станал е ужасно агресивен...
Ние вече излизаме от този период на глупостите заучени в градината.
До скоро големия ми син Тошко  обиждаше на ред всички.По принцип не е бил никога агресивен.Но за обиди през този период беше ненадминат ooooh!
Много ама много търпение трябва да има човек и железни нерви (най-вече).
Сега  мога да кажа ,че сме на финала .....позабравил е някои работи не обижда никой .Имам чувството че всичко това му омръзна.Дано да е така.

# 9
  • Мнения: 1 220
Здрасти Ани, обикновено в тази възраст е доста трудно . Препоръчвам ти "Как да приучим децата си към дисциплина" на д-р Додсън, а и това
  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106676.40 ще ти е полезно. 
 Hug

# 10
  • Мнения: 1 733
Аз не съм компетентна по случая, но защо не се посъветваш с психолог? Няма как да си лоша майка, щом се грижиш за детето си и се тревожиш за него!

# 11
  • Мнения: 597
Ами вече все повече сме разредили контактите с баща му,в смисъл той го взима,но аз вече избягвам да излизам с тях...минах през този етап на вътрешен тормоз и сега така ми е по-добре.Баща му взе да ме упреква,че трябвало да държа Влади по-строго и че като се опитал да му се скара той казвал-Искам си при мама...
Не разчитам на него,а и нямам представа дали бившето свекървище не му трови с нещо в главата,но то детето само вече не иска да ходи там,че много му се карали и не му давали да прави нищо.
Аз знам,че трябва да си се оправям сама и това не ме тревожи-сили имам,надявам се да успея!!!
А за тези деца от неговата градина,които му влияят лошо ще предприема мерки още в понеделник!!!

# 12
  • Мнения: 3 322
Мисля си че се чувстваш виновна заради раздялата с баща му и му компенсираш като позволяваш повече неща, той затова и се налага, а като не стане неговото - иска при мама - щото там минават номерата. Дръж се мило с него - показвай му че го обичаш и много държиш на него, но неговото поведение те наскърбява. И най вече накажеш ли го бъди последователна- ще изтърпи макар и ти вече да съжаляваш.

# 13
  • София
  • Мнения: 223
Като мама на палаво дете те разбирам много добре!Не се обвинявай,няма лоша майка ,която се притеснява и осъзнава проблемите на детето си!
 Моят съвет е един-никога не тръгвай към него с лошо!Само с добро,обяснявай много и искрено,без да го обвиняваш!Показвай му как се чувстваш при такива ситуации,колко ти е неприятно когато трябва да го накажеш!Показвай му колко много го обичаш и как сърцето ти се къса когато трябва да го накажеш,но правилата са си правила и те си важат за целият му житейски път!Лесно е на думи ,знам,но...Пожелам ти късмет и да ти е жив и здрав,а ти много търпелива и усмихната  bouquet

# 14
  • Мнения: 597
Благодаря на всички за съветите!

Общи условия

Активация на акаунт