s moia biv6 ve4e 3 godini sme na vremenna razdiala-ako kaja na edin muj haide da se razdelime vremenno i toi mi kaje ok, vsi4ko mi e iasno, kak taka ste e suglasen?
- Публикувана: 10 ноем. 2006, 20:46 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 00:17 ч.
Временната раздяла
Имахме един период малко след раждането на децата, когато бяхме станали непоносими и двамата. Преживяхме много неприятни неща - навършваше се година от загубата на момченцето ни; свекър ми почина неочаквано; мъжът ми имаше проблеми в работата; сменяхме си жилището; аз изживявях сериозна следродилна депресия; дечицата ни се родиха недоносени и ежедневно се борихме за здравето им; имахме известни финансови притеснения (специалната храна на шушулките струваше около 30 лв. дневно) и т.н.
В този момент започнахме да си намираме кусури и да се караме дори за най-малкото, дори въвлякохме наши близки и приятели в кавгите ни. Издържахме около месец така и решихме временно да се разделим (дори аз мислех за по-дълга раздяла и буквално го изгоних, за което мисля, че си каза думата депресията, заради която направих и куп глупости но те са тема на друг разговор), за да се отрезвим. Издържахме 1-2 дни да не се виждаме. После започнаха телефонни разговори, срещи, общи грижи за децата и осъзнахме колко много се обичаме и държим един на друг. След 2 седмици отново се събрахме и оттогава се стараем да правим компромиси, за да запазим това, което имаме, а то е да бъдем заедно, да се обичаме като в първите дни на връзката ни, да се подкрепяме и да сме си необходими. Разбира се, имаме и разногласия - различни хора сме, все пак... Но вече сме осъзнали какво означаваме един за друг и повече нямаме намерение да експериментираме с подобни практики.
В този момент започнахме да си намираме кусури и да се караме дори за най-малкото, дори въвлякохме наши близки и приятели в кавгите ни. Издържахме около месец така и решихме временно да се разделим (дори аз мислех за по-дълга раздяла и буквално го изгоних, за което мисля, че си каза думата депресията, заради която направих и куп глупости но те са тема на друг разговор), за да се отрезвим. Издържахме 1-2 дни да не се виждаме. После започнаха телефонни разговори, срещи, общи грижи за децата и осъзнахме колко много се обичаме и държим един на друг. След 2 седмици отново се събрахме и оттогава се стараем да правим компромиси, за да запазим това, което имаме, а то е да бъдем заедно, да се обичаме като в първите дни на връзката ни, да се подкрепяме и да сме си необходими. Разбира се, имаме и разногласия - различни хора сме, все пак... Но вече сме осъзнали какво означаваме един за друг и повече нямаме намерение да експериментираме с подобни практики.
.Мъжо съгреши.Сега се опитваме да скрепим брака ама доста куца.И ние мислим за временна раздяла но ни е страх че може да се окаже вечна 
