Дъщеря ми ме няма за нищо...

Ню , признавам че не прочетох друго , освен първия ти пост , ама само да питам , ти защо спря малката от яслата ?
Искам да ти кажа , че Поли ми прави същите изпълнения , всеки път реагирам различно . Признавам че съм я удряла , правила съм се , че не я виждам и си седя кротко отстрани , влачила съм я след мен ... Тия номера при нас са редовни , въпреки че ходи на ясла , така че всъщност първия ми въпрос  е излишен ...
Много като искам да кажа - нищо не казвам ... всъщност обичкай детето си и го оставяй да те побърква , т`ва е явно орисията на всички майки  

не се тревожи, и моето "мирно и кротко" дете има такива периоди, последният път ми пищя на автогарата, налиташе да ме бие и крещеше, че ще ми извади костите и ще ги хвърли, че ще ми разлее кръвта и ще ме хвърли през прозореца да ме стъпчат колите. Избеснях.
Обичайно в такива случаи я нарамвам и я прибирам по най-бързия начин, но нямаше как - трябваше да чакаме конкретен човек. Ей богу, треперех. И шамари отнесе, никаква полза;ако беше пуснала този пост преди няколко месеца, щях да ти кажа "направи така, направи онака"; ама да ти кажа - всичко съм пробвала, и "дяволчета" съм вадила от ушите в началото на тръшканицата (през лятото вършеше работа), и водичка съм давала да пие, и съм пробвала просто да я оставя да се накряка... абе всичко, което се сетих.
Напоследък практикувах наказания... ама и това не върши работа, мамка му, като ми направи тръшканицата на автогарата, още не й беше изтекло последното наказание! И всичко това за едно списание "Мечо Пух".
толкова се вбесих, вкъщи й напъхах всички кукли в един чувал и прибрах нависоко. През следващата седмица беше една кротичка-миличка... не мож я позна. Оттогава се опитвам да съм по-строга, то пък пусто се разболя, как да си строг с дете на антибиотик...
май не ти помогнах много, исках само да ти кажа, че не си сама в бедата.

за препоръчващите бейбисентър - чела съм го най-подробно, също и още двама-трима популярни детски психолози... с ужасните две горе-долу се справихме, ама да нарамиш крещящо и ритащо дете на 3г 10м е много по-трудно, отколкото с двегодишно...
а през 99% от времето е слънчице.

Влязох във форума с желанието да пусна подобна тема. Моята е на 2г.1м , но не мога да кажа ,че е влязла в периода на "ужасните две". Имаше някакви наченки преди два месеца , но успях да ги прекъсна.Не си позволява да ляга и да ми се тръшка , което прави нещата да ми изглеждат още по-трагични. Всички около мен повтарят колко ми е добро и послушно детето, какво съкровище е , колко е кротко и т.н.В повечето случаи наистина е така.Но напоследък поне през вечер си лягаме с рев и пляскане.Вкисва се, започва да мрънка за разни работи, да реве и аз не издържам.Крещя, пляскам я , после съм гузна , днес не издържах и аз ревнах.През това време тя естествено вика :"тааатиииии, елаааа таааатиииии". С мъжа ми винаги сме като едно пред нея, но той в повечето случаи е по-търпелив от мен и тя го усеща. Днес ме направи на маймуна с ено сокче-ще го пия, няма да го пия, ака ми се, не ми се ака -два часа.Преди това и варя кус-кус-а , а тя ми виснала на крака и реве:"оскам кус-кууууус".Много е в час за възрастта си и пределно ясно разбира какво значи :"когато стане готов ще ти дам", но....
В крайна сметка не издържах и докато я миех а тя се дереше започнах да крещя и я плеснах по дупето.ПОсле продължихме и в стаята.Всичко това на фона на :таааатиииии", а тати е в отсрещния апартамент при техните. Държах се много грозно, като истеричка. Всеки път си обещавам да не я пляскам никога вече, аз самата никога не съм била удряна , но не знам как да се справя.Броя до 10.Не помага.Това много ме плаши. Освен това съм педагог по професия, до сега мислех че и по призвание.Навсякъде където съм работела съм се справяла перфектно-децата ме обожаваха, също и родителите, винаги съм намирала правилния подход и при това ми е идвало отвътре.А с моето собствено не мога Наистина се надявам това да е период и да се дължи на бременността.Но пък тогава ме плаши мисълта какво ще се случи , когато имам и бебе, което реве денонощно....Това ми е другият проблем- недостига на сън ме превръща в друг човек- в някакъв изрод.
Всъщност бях така , когато се роди- чак докато започна да спи по цяла нощ.После станах такава каквато се познавах- търпелива, слънчева, намирах подхода.Сега като че ли откакто забременях станах същия идиот като в периода след раждането. Най-страшно ми е от това ,че период или не, всичко се отпечатва по някакъв начин в съзнанието и и рефлектира върху формирането и като човек.Не мога просто да го изтрия А детето наистина е добро...Като спре да реве започва да повтаря:"мами аз вече не плача".И на мен ми става още по-тъпо.
А освен това ходи и на ясла - не е като да ми е на ръцете по цял ден, по няколко часа имам да се справям с нея...

общо взето генералният извод, който си извадих, беше да бъда по-строга за малките неща (режим, учтивост при разговор, дребни правила за поведение), за да е ясно, че има граници и че държа да се спазват.
Опитвам се да си спомня как са се държали родителите ни, че да е било немислимо да правим такива неща.

Ами покажи й де, че и ти си човек и си имаш твоите задачи и приоритети! Тропни с крак, като имаш да правиш нещо друго, как така ще играеш само с нея, че на тази възраст, трябва и сама да се заиграва! Как да не разбира в тази възраст, разбират естествено, не могат да те чакат с часове, но 2-3 минути докато довършиш нещо трябва! Че това си е стандартна ситуация в тази възраст. Но не си мерете силите навънка с дъщеря ти! Тя да не е зодия скорпион! . Като е навънка и се тръшка, на агне я мяташ на рамо и без крясъци и шамари й покажи кой има думата у вас! Не може това да е твоето дете нали! Децата имат нужда от граници и на тази възраст с удоволствие ги тестват!
Татито сигурно е на дневен ред, защото само си играе с нея и не я наказва и го вижда по-рядко! Ти сигурно си така да се каже обслужващ персонал. И за моята дъщеря бях дълго време лошата (пък и за роднините - много си строга с детето, виж колко е добричко, как плаче, навън от чужди хора - коментари - защо плачеш миличко, мама лоша ли е с тебе). Ама сега двете колко сме си добре, много ме слуша, а всички баби, дядовци пък и тати на малкия пръст върти и са дигнали ръце от нея и все питат, леле ама ти как се справяш, нас изобщо не ни слуша!) Ами как ще ги слуша като тяхната стратегия е - ако четеш всички желания от очите на детето, то е доволно и не плаче  . Нека сега си събират урожая!

Хайде, избърши сълзите и се стегни малко, никакви удряния, но си отстоявай своето, няма да се даваш я на едно 2,5 годишно бонбонче я! Детска градина е супер идея! Трябва ти време и за себе си!

ооооооооооо мнооооооого е трудно ,а с две още повече .С големия вече няма проблеми знае,че не винаги се купуват играчки и каквото и да е което не бива да се взима в момента.Беше много сладък преди година ми казваше ''хайде да влезем в детския магазин ,само ще гледам не искам да ми купуваш играчка''Всичко това се постига с мноооооого говорене С малкия действам пак така като се тръшне му казвам ''бързо бързо виж котенцето там'' или нещо друго измислям и веднага става и пита къде,къде и аз''ами ето там след завоя'' и така нещо друго подхващам и всичко е ок

Ню, разбирам те, чела съм всичките ти теми за проблемите с яслата, знам през какво минахте, няма да ти давам съвети, защото не познавам Гери лично, а всяко дете си е различно. Ще ти кажа при нас как се справихме.

Моето диване, като че върви три-четири месеца напред. Време разделно за нас настъпи, когато беше на година и половина. Хем бях по цял ден с нея, угаждах и, разнообразвах и живота, абе старание от всякъде, хем усетих, че на детето му идваше един вид до гуша от мен. Много ни се обтегнаха отношенията и я пратих на ясла - имаше подобрение, но истински нещата се оправиха, когато тръгнах и аз на работа. О, чудо! Да видиш как почнах да и липсвам, как почна да ме следи, да ме гушка, гали, да ме търси. Освен, че ме вижда за два-три часа вечер, петък вечер е при баба си. Просто умира за мен. А преди това ми спукваше сърцето от подобни излияния - сега, като видя, че не съм и в кърпа вързана, да видиш как смени плочата. Естествено и при нас има малки и големи циркове, но се ограничават по-лесно и никога не ме е отблъсквала.

Ню, преди два месеца минахме през подобен критичен период. Беше ужасно. Изобщо не можех да общувам с детето си. Той беше решил да ни пробва до дупка и постоянно изпадаше в подобни състояния. Започнах и аз да се изнервям, да крещя, започнах дори да пляскам по дупето без никакъв ефект. Кризата се разви до там, че аз за всяко нещо пристъпях със страх, да не би пак да назрее конфликт, който аз да не мога да реша. Ревях нощем, жалвах се на мъжа ми , търсих съвети...и най-накрая просто си взех две книги за четене "Целувка, прегръдка и ритник по панталонките" и "Детето със силна воля". Ами да ти кажа, четенето ми помогна най-много. Така че послушай Лиорена и забрави за малко форума и се отдай на четене.
Ужасно те разбирам какво ти е. Знам, че и цялото това принудително седене у дома е достатъчно депресиращо, но си припомняй в такива ситуации, че за това дете би направила всичко. 

Децата ни попиват собствените ни нерви и тревоги - ако ти си толкова изнервена напоследък, както казваш, тя откликва на това и се държи адекватно. Ако ти си позволяваш изблици на неконтролируем гняв (както в описания случай), то и тя ще го прави все повече. Намери начин да се успокоиш самата ти и да реагираш по различен начин на нейните истерии. На нея може да са й позволени заради възрастта, но на теб не. Не знам дали ти е хрумвало, но има и хомепатични лекарства, които помагат за промяна на поведението - и на децата, и на родителите.

Една приятелка скоро ходи в Америка на гости на своя леля - психолог и ми разказваше именно за това. Лелята и вуйчото имат две деца, едното на 2 и нещо, другото на около 5г. В семейството никога, ам никога не се повишавал тон, царяла хармония и разбирателство, но тръшканиятя на малкото се приемали като абсолютно нормални и тя самата е била свидетел на такива сцени. Казва, че родителите просто взимат детето, оставят го на безопасно място /далече от коли и други деца/ , обръщат му гръб и чакали.....Траело няколко минути шоуто - викове, крясъци, търкаляне по земята, през което време никой дори не го поглежда . После детето ставало и идвало само

Останах крайно изненадана не толкова от реакция и методиката на възпитание, а от проявеното търпение....още не ми се е случвала чак такава сценка, но не знам как бих си овладяла нервния изблик

Pick your battles, дето вика народа, подбирай си битките  . Трябва да си сигурна вече че нейната воля е много по-силна от твоята, и нито възпитанието, нито образованието и пречат да ти спретне грандиозна сцена на открито, не и създавай идеални условия  .
Ти си лошата, защото налагаш ред, който не съвпада с нейните виждания. Ти казваш какво, кога и как да се прави, какво да не се прави, забраняваш. Няма как да се избегне известно бунтарсво, освен ако не се научиш никога да не забраняваш, да избягваш поводи за конфронтация и да я откъсваш от нежелани занимания само като веднага я примамваш с нещо по-желано. Не е много лесно това  . Но опитваме, опитваме ...
В конкретния случай, преуморена си о очакваш много от нея, да те разбере. Не ходи на площадката ако след това имаш важна работа . Ако нямаме време покрай площадки минаваме с най-малко 40 км в час  .  Ако ще вършим работа, само в усмирителна риза на колела ... Нямам нито време нито желание да му се налагам ... Говорим си, отвличам му внимането, показвам му неща покрай нас ... Така работа много не се върши  , по-добре е без него ... След това ако съм обещала - играем, караме колички, отиваме да гледаме кученцата, играем тенис  ...
 

Не знам хора как става този номер. И моето дете е лигня и се тръшка. И на сестра ми точно 2 и половина годишен син е същата лигня. Като ходехме на детската площадка където е пълно с деца на всякаква възраст, само нашите правеха циркове когато трябва да си ходим. Моя син двете със сестра ми едва го удържаме, да го закопчаем в количката. Нейния се тръшка ама се залъгва та тя така го работи. Е мамка му, другите деца само като каже мама или тати Деца тръгваме, и те тръгват ама на момента. Няма караници, няма повишаване на тон, за бой да не говорим. Родителите се държат толкова кротко с децата си, обръщат се до един към тях със съкровище, говорят толкова тихо, че едва ги чувам. Но децата им ги чуват и послушно тръгват. Това на много от вас може да взучи невероятно. Сестра ми специално сравнява с България и не вярва на очите си как е възможно толкова прекрасни и безпроблемни да са отношенията деца родители тук. Аз не успявам, не знам как става. Мисля си вече, че си е до ген. Гледам и други майки англичанки, американки покрай мен - те просто нямат никакви проблеми с децата си. Като се събираме на детски рождени дни моето е все най-непослушното и е център на внимание. Оня ден една мама на момиченце като гледа как синът ми вършее ми вика, Верно имало разлика между момчета и момичета. Но не знам как не забеляза, че другите момчета бяха много послушни. Всъщност сигурно затова и не ги е забелязала -  те просто не се проявиха по никакъв начин, че да ги забележиш. Хванала съм се в чудо и не виждам решение на проблема. Ако това те успокоява 

Не знам, на тази възраст, дали въобще осъзнават, какво е авторитет и прочие..., защото това с реването и тръшкането, може да го направи на всеки. ПРосто с мен е повечето време и за това и, разбира се , все на мен се случва.

дими, бях записала Гери на ясла, но от честите боледувания, отключи астма и за това я спрях от май месец. Ще изчакам още 2-3 месеца и ще я пробвам отново. Може би й липсва и това, да е сред деца... тя обича да си играе с деца.

Ето, днес беше толкова кротка и разбрана, че не може да се допусне, как би могла да се държи. Един ден добра, един ден - оле-мале...
Успокоява ме единствено това, което пишат някои, че имало криза при 3 годишните.

Преди да стане целия панаир, също се бяхме разбрали, че се пуска за последен път по пързалката. Тя за всичко казва : Добре! Да!... много е сговорчива . Но като се пусна уж последен път, хукна веднага да се качва пак и вика - Още веднъж!... Аз също тръгнах, но тя не дойде. Влязох в един ксерокс, да ми преснимат едни документи..., гледам я през вратата, но тя мен не ме вижда. Изобщо не й пукаше, че е сама... Дори не се оглеждаше, къде съм. Катереше си се по пързалката и това е. 
И аз се надявах, че като се обърна и си "тръгна", ще дойде след мен, но неее... заплахата ми отиде на кино.

Пиша без да съм чела подробно другите мнения.

Не разбирам защо се разстройваш толкова. Дъщеря ти е само на 2,6 м. и вече успява да те изманипулира с това, че не те обича. Представи си като захитрее още къде ще стигнете.   М/у другото и аз днес чух за първи път от устата на моето диване, че "Няма бичам те вече, ааааа" - От къде го е чула идея нямам, но ми стана смешно, а не тъжно.

Всичко, което си описала Дариа го прави също и изобщо не се чувствам толкова зле. Може би съм свикнала знам ли...

Най-важното - дъщеря ти е човек и има своите желания - ако може да играе на пързалката 2 часа - позволи й, не я насилвай. Ако обаче не става и имаш работа: Предупреждаваш, че след 10 мин. тръгвате, след 5 мин. тръгвате, тръгвате. Ако реве и рита /поне 1 път в седмицата ми се случваше/ я вземаш и без церемонии я носиш. Реве, тръшка се, рита... няма значение. Важното е да разбере, че става каквото ти решиш ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. След известно време ще усвоиш методи да я носиш максимално ефективно и безопасно за теб.   Какво ще се случи ли? Детето ти ще разбере, че си държиш на думата и че има неща, за които си сериозна. След време ще се научи да уважава твоите нужди като обаче ти следва да уважаваш нейните. Не прекалявай с това да й се налагаш, но почнеш ли веднъж - дръж до край каквото и да ти струва това - иначе я объркваш.

Не знам дали съм права, но при нас действа. Веднъж или два пъти ми се е налагало да й режа ноктите стиснала тялото й м/у краката си и ръката й в едната ми ръка, но стана каквото аз казах. Не се извинявам за това си поведение, обяснявам защо следва да стане така и действам.

При нас също го има "Маш, мами" /махай се/ "Икам тати, не икам теб." и "Тати каза няма къпам се/реша косата" и с оглед на това, че сме разделени още по-кофти трябва да ми е... Но не ми е. Моята и твоята дъщеря имат само една майка и съм сигурна, че те обича точно колкото ти нея. Това е нейния начин да ти каже, че е сърдита, да те засегне, да те надвие, да те изманипулира. Не се връзвай.