Дъщеря ми става ужасна. На 2 и половина е и от 1-2 месеца някъде, от кротко, сговорчиво и усмихнато дете, стана чудо на чудесата... дете, което не мога да търпя такова, а не знам, какво да го правя .
Онзи ден ходихме до Хасково на гости на дядо й. Излизаме в центъра, отиваме на една пързалка... Половин час бесня там, аз я моля да си ходим. Трябваше да ходим да оправяме една камара документи... Накрая я грабнах на ръце и чудото стана.
Като се заизвива в ръцете ми, като ме заудря и рита на всички страни... наложи се да я пусна на земята . И оттам търкалянето... Търкаля се по целия център, реве, крещи и откача... Аз реших да я чакам отстрани, правейки се, че това не ме интересува. Не! Търкалянето не спираше. Разбира се, ядосах се, отидох хванах я за ръката и насила я задърпах да ходи. И това не стана . Отново търкаляне, прахоляк, кални сълзи по лицето и сополи . Ужасяваща картинка... Може би половин час... Накрая я изправих на крака, ударих й 2 шамара подивяла, че и я ритнах по задника от ярост..., с което я съборих отново на земята и реването продължи сума ти време. Бях си купила едно кафе, то остана по ръцете ми, чантата с която бях - цялата в кафе, дрехите... всичко. Голям скандал и чудо. Всички нас гледат.
Мина някаква баба и й вика: "Дай ръка да идем у нас двете"... и онова стана, дава ръката и тръгна...
Седнах на едни стълби и ревнах. То седна до мен и взе да нарежда: "Искам мойто тати!", "Не искам тебе виждам!", "Аз не бичам тебе!"..... Аз не можех да говоря от спазми в гърлото, но успях да й измрънкам: "И аз не искам да те виждам!"
И за всичко е така. Все татко й златния, аз - "Мачи, мамо" /Махни се, мамо/, всекато идем някъде сред хора, тя почва да ме блъска, гони и истерясва, че стоя пак там.
Нервите не ми издържат. Взех да я удрям и да крещя като луда, а не искам, не искам да я бия. Това е най-големия ми провал. Защо се държи така с мен това същество? Какво не сме му дали и от какво сме го лишили, за да прави такива истерии? Нито сме го подтискали, нито сме го били, нито сме му крещяли, всеки ден го разхождам.
Дали не й е скучно вече с мен, дали иска да ходи на градина и да не ме вижда постоянно?
Как се държат вашите деца на тази възраст? Отминава ли някога и как бяхте вие след този период? Щото аз не издържам, треперат ми ръцете от нерви и рева постоянно. Депресия ли ме налегна, какво ми става и това малкото, ще мирне ли някой ден или става малък вагабонтин, който няма да се води, ни да се кара? .