Днес една позната ме срещна и се заприказвахме за нещата, с които се занимавам. Направи й впечатление, че са страшно много (три вида спорт, курсове, лекции, допълнителна работа и още няколко) и ми каза "Ти защо се занимаваш с толкова глупости, ами не вземеш да си родиш едно дете, да видиш как ще ти мине мерака по тези спортове!".
Какво да й отговоря?! "Ами защото бебето не идва и се опитвам да се затрупвам с всякакви други неща, за да не се депресирам!"
А то не е ли очевидно, че е така?!
Много тъжно ми става, когато някой си позволи да ми направи подобен коментар. Тя знае, че наскоро се омъжих и почти всеки пък като се видим ме пита няма ли да има бебе вече.
Имам и някои също такива доброжелателни роднини, които при всяка среща ми правят намеци какво става с бебето. Знам, че липсана на възпитание си е техен проблем, но страшно гадно ми става от такива реплики
Извинявайте за лирическото отклонение
Какво да й отговоря?! "Ами защото бебето не идва и се опитвам да се затрупвам с всякакви други неща, за да не се депресирам!"
А то не е ли очевидно, че е така?!
Много тъжно ми става, когато някой си позволи да ми направи подобен коментар. Тя знае, че наскоро се омъжих и почти всеки пък като се видим ме пита няма ли да има бебе вече.
Имам и някои също такива доброжелателни роднини, които при всяка среща ми правят намеци какво става с бебето. Знам, че липсана на възпитание си е техен проблем, но страшно гадно ми става от такива реплики
Извинявайте за лирическото отклонение
Горе главата нека си питат като е им е толкова акъла 
И при мен постоянно това е тема на разговор ,но аз неим обръщам внимание,не че след това не ми става гадно,но това си е до възпитанието.
. Хайде, баба ми от добро го прави, обаче на разни други хора направо им се чудя с каква наглост ми се месят в семейството 
Тежи ми от близките - майка ми постоянно казва на сина ми - като си имате бебе, еди какво си; той даже разказал в детската градина, че ще имаме бебе и като отидох да го взимам 
Забраних и да говори така най-вече пред мъжа ми, особено пък откакто имаме съмнения за проблем в неговите изследвания. Иначе на свекърва ми не смея да кажа нищо, разбирам я, синът и е на 41 години, отдавна чакат внуче от него и то мъжко 
и защо сматат, че трябва да даваме отчет на всеки нахалник, който си вре носа в толкова интимни неща 
, целият свят ще разбере 
Съмнявам се че някой ще те попита повторно при такъв отговор. Ако има и такива, просто йм кажи че вече си дала отговор на въпроса и е тъпо да те питат постоянно и това те дразни.
Кажи им, че като решите да имате бебе ще ги осведомиш лично и да престанет да те питат 
Ако не ги отрежеш няма да престанат да питат, просто хората не се усещат 
Аз направо онемях на нейното невежество по въпроса (овулация, БТ и т.н. не ги е чувала изобщо или поне нищо не й говорят). Щях да падна направо. 
. Първо се замисли какви са тези хора, които ти се бъркат в живота, нещо зависи ли от тях и дали по някакъв начин те ще променят живота ти. Аз просто се пуля как може да обръщаш внимание на такива неща 
. Я по - положително гледай на нещата, обръщай го на майтап и не се натоварвай! 
и определено го смятам за липса на възпитание. да се обсъжда сексуалният живот с приятелка на кафе е едно, да се подпитва и да се правят намеци и натвърдеци е друго. все едно някой със закачлив поглед да ме пита "вие с мъжа ти как обичате да го правите"? или "кога го правихте за последно"? за мен подмятанията за бебе ми звучат точно по този начин 
, но разкарах всичките си допълнителни занимавки и ангажименти/ нещата станаха. Може и да си въобразявам, но хилядите неща на мен ми повлияха зле.