И ние да се включим в групата. 
През лятото почти я бяхме отказали и я смучеше само преди да заспи, но откакто пак тръгна есента на ясла си я иска по цял ден. Събота и неделя като си е в къщи започна да изкарва по няколко часа без нея заблеян в игри, но дойде ли време за сън "дай си ми бибата - тя моя"..... С мъжа ми 
само се караме по този повод, той смята че е трябвало много отдавна да я махнем и че вече е безвъзратно увреден, че не ставам за майка и така... Пък аз само искам да е спокойно детето, а и ние покрай него. Още повече, че в момента му растат последните кътници и без това е доста неспокоен. Надявам се до 2,6 г. да успея по някакъв начин да го отуча. Не като да не сме пробвали, забравяхме я в къщи, като ходихме до баба му и после трябваше посред нощ да ходя да я взимам... Мазахме я с люта чушка 
(щях да го убия мъжо) ... само каза, че му боде и като ревна един рев, няма успокояване, а пък докато я измия от лютото...... не ме питайте.
Така, че ми остава само да се надявам, че скоро ще я махнем и няма да окараме с нея до 4 год.....
През лятото почти я бяхме отказали и я смучеше само преди да заспи, но откакто пак тръгна есента на ясла си я иска по цял ден. Събота и неделя като си е в къщи започна да изкарва по няколко часа без нея заблеян в игри, но дойде ли време за сън "дай си ми бибата - тя моя"..... С мъжа ми само се караме по този повод, той смята че е трябвало много отдавна да я махнем и че вече е безвъзратно увреден, че не ставам за майка и така... Пък аз само искам да е спокойно детето, а и ние покрай него. Още повече, че в момента му растат последните кътници и без това е доста неспокоен. Надявам се до 2,6 г. да успея по някакъв начин да го отуча. Не като да не сме пробвали, забравяхме я в къщи, като ходихме до баба му и после трябваше посред нощ да ходя да я взимам... Мазахме я с люта чушка (щях да го убия мъжо) ... само каза, че му боде и като ревна един рев, няма успокояване, а пък докато я измия от лютото...... не ме питайте. Така, че ми остава само да се надявам, че скоро ще я махнем и няма да окараме с нея до 4 год.....
и сериозно се тревожех за бъдещето. Но нещата внезапно добиха друг обрат. Съвсем случайно ни одобриха предсрочно молбата за ясли и всичко се случи от днес за утре. Като отидох да занеса документите и да взема инструктаж, споменах проблема с биберона и попитах мога ли да го нося за следобедния сън. Категорично ми отказаха, естесвено - с оглед на факта, че има опасност и други деца да го лапат, което и според мен си беше, меко казано, нежелателно. И аз се прибрах в къщи, потънала в размисъл. Понеже бях викнала майка ми да стои при нея, докато тичам по задачи, след като тя си тръгна, аз скрих бибероните и подкарах ситното за следобеден сън, а то естествено ме погледна въпросително и рече: "Бу???". А аз "Ох, ами баба ги взе!" и детето се ококори изумено, но аз настоях "Ами на вуйчо много му трябвали и баба ги сложи в торбата и му ги занесе". Тя продължаваше да седи в кревата и да ме гледа отчаяно, но аз грабнах една гумена играчка с удобно удължено крайче и й казах "Вземи ... (примерно, патето) и ако много ти е мъчно за бу, можеш да си го лапнеш за малко и да се утешиш". 2 дни, докато тръгна на ясла, беше мъка - трудно заспиване, същите безумни обяснения, утешаване, пробутване на играчката (може да й предложих още няколко, за да има избор, хич не помня)... А после емоциите от яслата коренно й смениха приоритетите - имаше си други неща да я травмират 
По принцип ползва бибата само за сън, но откакто тръгна на ясла започна да си я иска почти постоянно. Особено пък ако някой му се скара, веднага наддава вой "Ляляяяяяяя! Ляля!" (незнам защо но така си я нарича, първо беше "блябля" сега е "ляля") Да не говорим за моментите пък, в които си натиква две биби в устата - едната в едното ъгълче, другата - в другото, ако разбирате какво искам да кажа. 
