Свекърва ми....

Ужасно, не знам какво да ти кажа...............
все пак - обмисли добре конкретната ситуация, понякога наистина човек казва неща, който дори не мисли! Надявам се да е било така

Звучи ужасно и няма как да не си разтроена. До сега нямало ли е някакви признаци за подобни чувства от нейна страна ... Например - да сте се противопоставяли една на друга по някаква причина ... Звучи ми сякаш дълго време тя е трупала неприязън и в един момент не се е стърпяла и е избухнала. Базирайки се на своя опит   - при мен и моята свекърва охладняването стана някак постепенно и с натрупване, докато стигна до пълен игнор в момента  
Помисли си на какво може да се дължи това поведение ...?

Аз пък си мисля, че може просто да е изтрещяла нещо в този момент и е изпуснала нервите си съвсем не на място, но това си е човешки "дефект" и се случва на голяма част от хората И аз съм имала случаи (за щастие- рядко) да издивявам за дреболии пред близки хора и после хем да се чудя какво ми е станало, хем ме е срам, хем и се опитвам да замажа положението... кофти ситуация
Сигурна ли си, че и при нея не е било нещо подобно или да е имала други натоварвания.... критическа...това онова просто не ми се вярва, че някой може години наред да прикрива идеално омразата си и в един момент, ни в клин ни в ръкав да я пусне на воля....
Обмисли пак всичко, ако трябва и си поприказвайте двете...
Успех

да ти кажа на мен ми се случи нещо подобно това лято след като 2 месеца й досаждахме (разбирай живяхме при нея) при условие, че до сега сме живели на 250км и се виждаме супер рядко и за супер кратко. та на жената й дойде доста нанагорно да ни търпи явно цялата сган мъжка, взе че се напи мъжки и си каза всичко дето й тежеше от 16 години насам (от толкова се познаваме с нея). много бързо се ометох от къщата й и не ща да се заричам(щото съдбата предизвиква) ама нямам планове скоро пак да ходя при нея, нито пък ми се иска да се среща с децата ми без мое присъствие.напълно те разбирам и те подкрепям в тая толкова кофти ситуация, щото мъжът ти е принуден или ще бъде принуден да избира между вас, което адски ще го изнерви ... за последствията се сещаш. споделяй, ще ти олекне.

и на мен ми се е случвало.  мъжо дори веднъж беше убеден, че го мразя 

Не знам какво да ти кажа. Може и да е нещо временно, може и да не е. Моят съвет-свекърва (тъща) ли е-по-надалеч!

Напълно съм съгласна!За тях никога няма да станем добри и като техни деца!Все пак сме враговете отмъкнали дечицата им!

Разбираемо е да се чувстваш предадена и обидена. Аз не мога да ти дам кой знае какъв съвет, но имай предвид, че с възрастта хората много се променят. Аз съм ставала свидетел на такива експлозии от страна на баба ми, че ако не ми е баба нямаше да я погледна втори път. Възрастните хора понякога избухват за неоправдано дребни неща. Мисълта ми е да не бързаш да я отписваш.  Най-добре спазвай някаква дистанция.Не мисля, че даже и да те мрази би направила нещо на внучката си.

Ще ти споделя нещо, което не знам дали ще ти помогне и успокои, но аз лично вследствие точно на тези възрастови промени в характера на хората, и майка си не мога да позная. А съм го наблюдавала и при много други възрастни хора. Много ми е трудно да си представя, как е могла толкова дълго време да прикрива такива силни чувства като омраза и ненавист. Но ако найстина е така, мога да те посъветвам да ограничиш контактите си с нея, а ако и това е невъзможно (понеже ти гледа детето), то да не й обръщаш внимание. Има една приказка: Не обръщай внимание на мухите!

при мен нещата са категорични. Скъса ли се конеца, възлите личат.Отрязвай я и хич да не ти пука.

Според мен просто си е изпуснала нервите и е казала неща, за които после е съжалявала. Сигурно е била подложена на психическо натоварване и е напълно разбираемо да избухне така. А такива силни чувства като омраза не могат да се крият няколко години. Аз веднага усещам ако някой не ме харесва, а що останало да ме мрази. Все си мисля, че не може толкова време да се прикриват такива неща без ти да се усетиш. А казваш и че доста ти помага. Да не би грижите да и идват нанагорно? Аз примерно не бих издържала по цял ден да гледам детето на дъщеря ми един ден, както доста баби правят. От друга страна определено не би имало нищо лошо за детето да продължава да се вижда с нея. Ти ако прецениш можеш да ограничиш контактите си с нея.

Първо да те попитам: Директно в очите ли ти каза, че те мрази? Използва ли тази дума? Защото ти с такава убеденост говориш, че тя те мрази. Всичко друго случило се и репликите, които сте си разменили може да са били момент на изпускане на нерви или нещо такова.
Ако пък си абсолютно сигурна в думите си, просто сложи някаква преграда и не я допускай повече близо до себе си. Успех 

Може би е дошъл момент, в който ревността е взела връх.
Все пак вече ВИЕ с ДЕТОТО ТИ сте вече семейството на сина й , а тя е извън него

Не започвай да се конфронтираш с нея, но пази дистанция.Не й отнемай правото да вижда детето, но се дръж хладно.Ако е било инцидентно тя ще съжалява и ще ти го покаже, ако наистина те мрази - и тя ще остане хладна към тебе.Да не ти пука.Важното е отношенията с мъжа ти, другото - минава и заминава.

Точно така!

Мдаааа-познат сюжет.Първия път си замълчах, втория път споделих с мъжа ми, който не повярва ,на третия директно я отрязах без повече обяснения.И до ден днешен е така.
Как ще постъпиш зависи от самата теб-важното е да не страда твоето семейство(мъжа и децата)Успех.

Затова моето мнение е - свекървите настрани и винаги си имай едно на ум.

според мен подобно избухване не може да е някаква моментна прищевка. по-скоро дълго трупано негодуване, ревност, злоба. не знам как да ги нарека. явно е показала истинското си лице.
звучи ми много познато с тази разлика, че още не се е случило при нас.   просто няколко пъти аха аха. на мен истински ще ми олекне, когато се случи обаче. защото досега винаги е била мила и добра външно.
дори и да съжалявам в момента и да ти се извинява, не може да замаже положението. поне аз винаги ще си остана с едно наум. нали знаеш- счупеното се лепи, но винаги си личи.

Ти може и искрено да си заобичала, но тя въобще не си е и помисляла да си те слага на сърце, такъв филм няма...Както каза веднъж една съфорумка: "Много й пука на свеки за мене!". Когато го четях това, аз не мислех така. Уви, така си е...Карай по-отгоре

  И аз мисля така . Как няма да усетиш,ако наистина те мрази и си и неприятна?Такова нещо как се крие с години?Все по някоя дума,поглед или жест щеше да разбереш.Моментно е...Според мен.

Мисля,че трябва да я дистанцираш малко и полека-лека да и отрезеш квитанциите. Гледй през това време да привлечеш мъжо на твоя страна и после "беж лиске да бегаме"

A ти виждала ли си я да се кара с други хора? Може като се разлюти да ръси омраза. ХОра сме, не си го слагай на сърцето - малко критическа примесена с лични или служебни проблеми е ето ти изблици на омраза. Ако се скараш с майка си може далеч, по тежки приказки да си наговорите и после ще си простите и забравите, но като е свекърва някак си остава счупено завинаги. Разбирам защо си споделила - защото ти е болно, защото си я харесвала и обичала и си била убедена че е взаимно, а сега се чустваш отблъсната, че и по-лошо че си мамена с години. Няма толкова добър актьор да се крие с години, според мен е изблик някакъв. Стореното сторено, гледай нещата като се позалепят пак да имате някакви отношения човешки.

И аз смятам така. Или е такаква актриса, която заслужава Оскар за главна женска роля.

Единствената насока , която мога да ти дам е да преразгледаш наново ситуацията и да се опиташ да си дадеш ясна сметка, дали няма някаква причина свекърва ти да реагира така....имам предвид , че всички сме хора и понякога ни идва в повече от едно или друго.......
Представи си, че жената е имала някаква лична неприятност и е реагирала по неподходящият начин пред неподходящият човек(имам предвид ти не си я предизвикала с нищо) .......
Аз на твое място бих се опитала да разбера , какво я е накарало да реагира по този начин, а също дали тази реакция е системна или просто е имала лош ден например и станалото е неволен инцидент.....
Успех

и аз това те съветвам.Моят горчив опит ми доказа многокротно,че тя никога няма да ме приеме като своя "дъщеря",а аз искам всичко или нищо .Добре,че с мъжо се разбираме и отношенията с майка му не ни влиаят

Моите съчувствия. БОЛИ КОГАТО ТЕ ЛЪЖАТ. Каквито и да са ти били отношенията със свекърва ти, трябва да имаш винаги едно наум, тя никога няма да ти стане майка и за всичко ти ще си виновна.

Хм  Това не дава ли повод за размисъл?! Колко приятелки трябва да му изгони, че да забележи ТОЙ че нещо не е на ред?!

отсвирвй  я и да не ти пука.Щом със съпруга се разбирате, помоли го да те разбере-обидена си, наранена си, останала си излъгана от нейна страна. До сега е било така занапред -така .и времето ще покаже.

Всеки,който е имал такъв проблем ще ти каже,че трябва да споделиш с мъжа си.Определено оттам тръгни ,защото и при нас имаше обожание,но стигна до разочарование.Става въпрос за връзката майка-син.Има майки,които ревнуват синовете си от техните съпруги,което и  на мен ми звучи странно,но факт.Оттам и омразата,която си почуствала.
Другият вид майки са тези,които приемат за съвсем естествено  това,че сина има свое семейство вече и не се намесват.Този вид е изчезващ...
Повечето от нас през първите години хабят времето си,за да настроят половинката си на вълна наше семейство.Въоръжи се с търпение ,но се бори заедно с мъжа си,иначе ще имаш проблеми и на всяка цена сподели с него какво се е случило и как ти си се почуствала.Успех!

Хубавото е, че в поредната тема за лоши свекърви има и мами, които не махват с лека ръка и не категоризират свекървата веднага като лоша по презумпция.

За 2 неща искам да кажа коментарите си:

1. Що е твоята свеки в действителност и как не си разбрала - има 2 варианта, или ти да си кон с капаци и да се доверяваш прекалено лесно на всеки (само тогава би могла да те заблуди, защото повярвай ми - винаги човек издиша отнякъде, когато е фалшив) или да ти е било угодно тя да е добра, да гледа по своя инициатива детето ти, да прави по своя инициатива куп добри неща за вас, но ти да се правиш, че не забелязваш това!

2. Казала ти нещо, мразела те - ми какво ти каза, че така те потресе. Давай смело, анонимна си!

Съпругът ти как реагира? Или тя успя да замаже
положението?
Опипай почвата при него и тогава ще разбереш как
да действаш.
Ако мислиш, че той би избрал майка си пред теб-
по- зле за него... Жал ми е за такива мъже...
Бъди силна и много не си показвай чувствата пред нея-
с нейните камъни по нейната глава.

Просто имай едно наум вече. Лека полека се дистанцирай ако можеш , разбира се.
Нормално е свеки да не те люби. Въпреки че ние с моята свекърва се разбираме, аз винаги си имам едно наум. Старая се да не я засягам да я накарам да се чувства полезна и непренебрегната, но знам, че аз за нея ще си остана чуждата.
Важното в случая е, съпругът ти да те разбере. Не е необходимо да се кара с майка си. Тя сама ще усети накъде духа вятърът. Успех ти желая в мисията!
 

Аз пак ще ти кажа лека-полека , не драстично я отсвири, а преди това привлечи съпругът на твоя страна.
И мойта свекърва се опита да ми каже защо четя разни книги, та жените на село да не би да са чели пък са си отгледали децата. е, тогава и отговорих и синът ти да направи нещо все чете, просто и двамата сме такива да си четем.

Тази жена има огромни комплекси, само това мога да кажа.

Тя е от тези хора, дето са добри и мили, за да им се подчертава, че са такива, да са им вечно благодарни хората за ещо. Очевидно и за да подчертае, че точно тя се грижи за детето ти, нищо че си от заможно семейство и можеш да си позволиш гледачка. Да те праща на нивата да копаш, за да видиш колко ти струва маникюрът и прическата - е това не може ли да го каже един извънредно беден откъм самочувствие човек?!?

Добре, няма как след такива приказки да си пак същата. Поне аз не бих била, не че не мога - о, и аз съм актриса! Знаеш приказката за счупената стомничка. Тя ще съжалява за тези си думи дори да не й го подчертаваш, необходимо е само една идея по-резервирано с нея и щ й стане ясно. самата тя ще премисли и ще осъзнае, че се е изложила адски.

Според мен срокойно можеш да прехвърлиш гледането на детето върху някой друг. За препоръчване върху майка си - тогава ще е много показно! По-добре да е гледачка, неутрален човек. И спокойно, тя не те мрази теб, мрази себе си.

И ако някой ден дори с извинение тя иска да се върне към този разговор й кажи - има разични видове труд: квалифициран, неквалифициран, за един се учи, за друг не, единият позволява прическа и маникюр, а другият не. Ти си направила своя избор.

Браво Валентина!

Добре казано, Валентина! 

Един съвет от мен: Не тръгвай с рогата напред, когато говориш с мъжа си.

АЗ!!!

Имахме търкания миналата година! След което ние не ходихме у тях няколко месеца и нейното поведение се промени коренно!
Но аз имам късмета съпругът ми да застане изцяло на моя страна. Няма по-голяма подкрепа от това.

Пожелавам ти нещата със съпругът ти да са ок! Ако Вие двамата се подкрепяте в такива конфликти всичко ще е наред! Успех!

И аз съм я отсвирила.
Не се виждам, не се чувам , не ми гледа детето, а живее срещу нас, но имам подкрепа от мъжа ми/не цялата , но все пак имам/.
Да не те нараня - Но що за мъж е този, който се държи за полата на маминка, кой е по-важен за него все пак?

Нека и аз се включа със съвет. Като се оженихме свекърва ми беше нормална жена, живее в малък град, направо село, аз съм гражданка с висше образование, но никога тази културна пропаст не е личала между нас, виждали сме се веднъж месечно, виноги си е мерила думите като е давала съвети. Точно като се роди дъщеря ми, която вече е предучилищна остана без работа и започна една промяна в психиката й, да не кажа деградация. Може би страхът от финансовите проблеми, невъзможността да се пенсионира и други битовизми я направиха мнооооооооого по-малко мила. Мене това не ме касаеше, просто се опитах да си обясня тази промяна, дори говорих с нея и я попитах защо е станала такава, в смисъл чисто приятелски разговор. Тя самата не можа да даде смислен отговор, предполагам, че е на нея не й се беше изяснила картинката. Нещо повече - сви се в къщи. Няколко пъти й осигурих възможност за работа, пренебрегна ги. Защо ти пиша това ли - защото ВИНАГИ съм поставяла ясна граница как личните й преживявания трябва да се отразяват на моето семейство, как отношението й към децата трябва да остане непроменено. ТРЯБВА да направиш същото, била си ИЗЛИШНО толератна, всяко нещо си има граници, идиотски подмятания за копане нямат място в семейството на една интелигентна жена.
Ще си позволя още един съвет - ИЗЯСНЯВАШ на свекърва си с ясни и точни думи, че няма да ПОЗВОЛЯВАШ да ти се бърка във възпитанието на детето. В противен случай ще гледа внучката си на снимка. И да не ти дойде наум де се безпокоиш за настроението й, ти не си намерена на улицата, обръщаш се към МАЙКА си за съдействие. Действай и мисли за детето и семеството си. 

И аз. Но с тази разлика, че моята никога не е изявявала желанието си да гледа моето дете. Разликите са прекалено много, но като вляза анонимно някой път, ще разказвам.

Няма да коментирам поведението на свеки,Валентина много хубаво го е описала.
Казваш,че материално не сте затруднени,а дали е възможно да излезете на квартира и майка ти например да гледа детенце.Тогава свеки ще бъде тотално отсвирена,няма да си в нейния дом,няма да ти гледа детенцето и няма да има възможност да оценява маникюра и прическата ти.
Желая ти успех с превъзпитанието на свеки!

Има един филм "Свекървище".
В директен разговор с нея и обясни , да не ти се бърка изобщо в живота.Припомни и за нейната свекърва какви ги е вършила с нея, защото много често има един вид "отмъщение", но на невинен човек.
Напълно подкрепям думите на Валентина-толкова точно написани!

Изненадана и притеснена,  аз съм изненадана като чета всичко, което си написала, защото все едночета това, което на мен ми се случи преди няколко седмици. Ама същата работа, колко си приличат хората и отношенията понякога ... Цели 6 години беше кротка и "добричка" и чак сега си показа зъбите. При това в съвсем непринуден спор, каквито има редовно. Аз по принцип не мога да се сърдя, повече от няколко часа, просто ми минава и забравям. Но този път ми е много трудно да се пречупя. Тя ми е звъняла , но не вдигам още. Валентина е много права и чак сега ми светна, че това са комплекси. Веднъж беше ядосана и каза, че не сме я уважавали защото нямала пари да ни дава за разлика от нашите. Щях да падна. Ние с майка ми се спречкваме и се сдобряваме по 10 пъти на ден, а на нея една забележка не сме й направили, колкото и да  се налага и се чудим как да увъртим за да не я засегнем, да не се разсърди случайно и не смао аз ами и синът й. Как е решила, че не я уважаваме не знам. Това ако не е коплекс няма какво да е.
Знаеш ли какво смятам да направя аз в случая, всъщност не съм много сигурна, защото не знам как ще се развият нещата все пак. Не смятам да я отсвирвам нацяло. Тя все пак е майка на мъжа ми и баба на децата ми. Просто отношението ми към нея ще се промени с няколко идеи. Без излишни споделяния, без прекалено търсене на контакт с нея, едва ли ще мога да се обръщам към нея пак на майко, и без това и досега трудно ми се отвърташе езика да го казвам - аз имам една майка и един баща. Толкова общуване и емоция, колкото е необходимо за поддържане на нормални роднински отношения и да не тревожа съпругът си, защото все пак му е майка. Ще ти пиша как са се развили нещата при мен. Но определено нещо се счупи вече и няма как да се залепи повече. Но поне вече знам за какво става дума, а не съм в същата заблуда. И сто хиляди пъти да съжалява за това, което е казала не мога да я оправдая напълно и  ще си имам едно на ум. Успех и пиши как се развиват при теб отношенията!

Щом ти си преценила че е това проблема , имай  пред  вит, че няма да е последен.Това е майчина ревност,казвам го от опит с моята дъщеря ,внимавай как мъжът ти ще се отнася с тебе от тук нататък,защото ако е превързан към нея, МЪКАМИ Е!Няма никога да приеме че МИЛАТА МУ МАЙЧИЦА може да каже нещо нередно и обидно,ние жените НЯМАМЕ майки ,само мъжете имат.МОМЧЕ И ПУЙЧЕ най трудно се отглеждат.НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! !!!АРТИСТИЧНО!!!!!

Кона 39, абсолютно права си за "Артистичността". С нейните камъни по нейната глава.
 
Обикновено връзката между майка и син е много силна и майките /т. е. свекървите/ гледат на снахите като на недостойни натрапници. Подходът, отношението на майката към сина е един и съвсем друг е на свекървата към снахата.  Няма логика в това синът да повярва, ако го убеждаваш, че майка му се държи еди как си. Ще реши или че преувеличаваш или че не си разбрала, или нещо друго... За това трябва търпение и нито една крайна оценка за майка му.  Ако преценяш, че няма да застане до теб в тази ситуация, поне не го подтиквай да застане срещу теб. Отсвири я бавно и полека, без съпругът ти да се усети какво точно се случва.
Стискам ти палци, Изненадана и притеснена!

      Хайде ,миличка, да те успокоя.За отсвирването - не искам да ти кажа преди колко години съм го постигнала.Като теб още на първата година изумях от нейното поведение и си изплаках очите.Нямаше нет и форум за да споделя,но сама стигнах до извода,че "со кротце и благо" се постигат повече неща.Дебнах някои пропуски на свекито,които умело използвах пред мъжа си и сега той ходи при тях само ако аз реша да ходя.Та изпаднах в абсурдната ситуация когато му се обадят ,той обръща очи към мен и аз трябва да кажа ще ходим ли или не.Ако кажа- не-си стоим в къщи.Ама нали и аз съм една ,става ми жал,те сега са много стари и почнах да го подбутвам да отиде да ги види.Все пак живеят сами в провинцията,но обидата едва ли ще забравя някога.
                  Направи всичко възможно у дома да сте добре,а за свекито не се притеснявай,нали знаеш,че снахата НИКОГА не става дъщеря.Просто част от свекървите са маскирани по добре,но по-рано или по-късно се вижда кой какъв е.За съжаление редки са случайте на добрите такива.

изненадана и притеснена, давай в същия дух! Взела си правилното решение, бавно и славно! Подкрепям те изцяло! 

Абсолютно сме така, са мо с разликата, че живеем заедно!

Подкрепям те
От къде ще е това натрупване като сте били в идеално отношения.........
Не се притеснявай ,след като се е опитала да замаже положението чрез мажО ти ,значи се е усетила.
Ти не си длъжна да й прощаваш това с което те е обидила(винаги ще имаш едно на ум).

Ох,слава бог че моят се е отделил от неговата майка на 15 години и оттогава я е отсвирил-абсолютно е зад моя гръб.А тя се прави на страхотно добричка до сега,ама на мен никога не ми е минавало-знам,че някой ден ще си покаже рогата-те не са ни раждали,не са ни гледали,знаят си само момченцата-ние не сме техни деца,колкото и да го приказват(щото у нас все се приказва как сме техни деца-имам предвид аз и мъжа) Може би прекалено твърдо гледам по въпроса,но съм против свекървите и никога не съм казвала"майко"-просто защото и на моята не съм казвала така никога И тази дума ми е малко непозната,та не мога да я кажа на един лицемерен човек.

Изненадана и притеснена и Cygnus, при мен е абсолютно същото, ама вашите истории все едно аз съм ги писала. Същата ситуация. Като се оженихме с мъжо, заживяхме у свеки, всичко беше ОК, много ми угаждаше като бях бременна, като се роди Ива, аз пожелах да я кръстя на нея, мъжо изобщо не държеше на това, а свеки заскача от радост като разбра. После ми помагаше, всичко беше точно и в един момент нещо откачи. Взехме да се караме всеки ден, за битовизми предимно, ама наистина всеки ден. Аз тъкмо бях почнала нова работа, не бях свикнала още, изморявах се, прибирах се скапана и почвах да готвя и чистя, да не говорим, че и цялата ми заплата отиваше за в къщи, без да съм успяла да си купя нищичко за мен. А тя все недоволна. Та една вечер, след поредния скандал, грабнах детето и една торба багаж и хайде при майка ми. Мъжът ми ме последва, а свеки беше мноооого изненадана. До последно тя не е и предполагала, че синчето и ще се отдели от нея и ще иде заврян зет. Тук е мястото да спомена, че тя е чак вманиачено привързана към него и всичко последвало е вследствие на ревността и. Преместихме се ние(близо сме до свеки, майка ми живее в отсрещния блок) и вече две години сме отделно от нея. След това отношенията ни се нормализираха, простих и всичко в името на това само и само мир да е. Даже поддържахме почти приятелски отношения, идваше у нас; когато мъжът ми е на път, ме канеше я на вечеря, я на обяд; излизали сме на кафе и дори на кръчма; гледала ми е детето, когато се налага да изляза някъде; общо взето, цветя и рози, но аз винаги съм си имала едно наум. Докато, преди месец близо, пак, като гръм от ясно небе, се скарахме. Предната вечер бяхме на помен на майката на един близък приятел на мъжо, там той нещо и каза напреки, тя се разрева и си тръгна. На другия ден аз, нищо неподозираща, отивам до тях да взема едни панделки на дъщеря ми и тя ме подхвана още от вратата. Защо предния ден, като се разревала и си тръгнала, не съм се качила след нея да я успокоявам. После ме засипа с цял куп обиди, вулгарни направо, срам ме е да ги напиша дори. Каза ми, че съм най-долната кучка, която я е разделила от сина и и щяла да си поговори с него, та да му разясни каква всъщност съм аз . Оттогава край, отсвирила съм я напълно. Ако ще да умира, няма да я погледна. Пък и нагла, бе. Замина си след караницата на село, там влязла в болница и ми звъни на GSMа. Няколко пъти просто не вдигах, но последния път ми стана любопитно и вдигнах и свеки се представя с фамилията си, обяснява, че е в болница и се чуди, моля ви се, защо никой не я е потърсил досега, една седмица вече и че никой не се интересува от нея. Аз и затворих. Ох, има и още примери за безграничната и наглост, ама много дълго стана. Казала съм вече и на сина и, и на свекъра, и на зълвата, и на кой ли не - КРАЙ! Дотук бях с нея и ще има да съжалява, сигурна съм. Откакто се изнесохме от тях по нейна вина, мъжът ми много се отдалечи от нея. Колко пъти аз, тъпата, съм го карала да иде да я види, а той не е искал; давала съм и пари, а той после вика, че не е трябвало да и давам и т.н, и т.н. А най-накрая какво се оказа - аз съм я била разделила със сина и! Абе, повечето свекита не са добре. От ревност ли го правят това, от какво ли, не мога да проумея. Каква им е файдата да са на нож със снахите си, винаги съм се чудила. Засега спирам дотук, ама може и продължение да има. Добре, че сега си е пак на село, че само като я видя И пак повтарям, и най-доброто свеки да е, ВИНАГИ си имайте едно наум.

А дали не е криза на критическата възраст. Ако е така си мисля, че трябва да си толерантна и да я разбереш. Не е приятно, защото тя така да се каже е чужд човек. Ако е майка ти ще си по-толерантна... Тази възраст е доста специална и както пубертета едни я карат по-леко други по-тежко... И все пак ти си я познаваш. Щом казваш, че всичко е било нормално и изведнъж  е изтрещяла значи най-верояно е това... На колко години е жената?

Браво! Много се радвам за теб!

Свекървата си е свекърва.Дори и звездите да ти сваля си имай едно на ум.Все пак ти си жената отнела сина и.Преди месец и моята свекърва се разсърди,а уж и бях като дъщеря.Започнах лека полека да я отдалечавам от семейството си.Тя разбра и сега се държи много добре.Не ни дотяга както преди.И най-важното не стои непрекъснато в нас.Успех с твоята свекърва.

az moiata svekarva mnogo ia obi4am i dosega z a5 godini edin pat ne sme se karali.e znam 4e z avsiako ne6to ima parvi pat.