Имам проблем с госпожата в яслата

Искам да кажа,че на мен ми е трудно да осъществявам контакт с хора,които сами пишат правилата си на работното си място.Тогава се налага да влизаш на всеки под кожата,за да му разбереш идеята,за да не поставиш детето си "в неизгодна позиция"
Ето съветват etomira да е внимателна в подхода,да действа кротко...
Това не е ли жив урок как да се научим да влизаме под кожата на госпожата.

Не, не разбирам, как така сами си пишат правилата?Кои правила си пишат сами госпожите?

пенелопа, защо спориш? толкова отдавна зацикли този спор... който изобщо не тръгна като такъв, впрочем, но да не задълбавам... не виждаш ли, че има хора, които просто не могат изчетат цяло изречение до края, за рабиране няма да говорим. и се издребнява до сцепване на косъма пък ти си обяснявай цял ден, ако щеш (и ако ти останат нерви)... лично аз мисля да се откажа, макар, че ще продължа да следя темата, докато получавам съобщения за нови отговори.

Изчетох темата, но ще отговоря директно на първия пост, за да не влизам в спора, който се заформя.
Значи, etomira, мисля, че нямаш проблем с госпожата, а ти самата имаш проблем. В смисъл, че си мислиш, че ако разговаряш с въпросната госпожа, задължително трябва да се скарате  и  тя да си го върне на твоето дете. Не е нужно да изразяваш недоволството си, чрез скандали и заплахи. Може би госпожата не знае какви изисквания имаш ти за гледането на твоето дете и за това не ги спазва. Недей само да се оплакваш, като че ли нямаш думата, пък си потърпевша.
Моят съвет е - говори съвсем човешки с тази госпожа. Не и се подмазвай, но и не се карай с нея. Обясни и, например, че искаш детето ти да си спи с играчка, че не искаш да я подстригваш и че не държиш да си изяжда всичко на всяка цена. И след това, ако няма промяна, или тя е негативна, ще имаш право да си недоволна!

Ми така.Едни могат могат да са професионалисти на работното си място,други -не могат.

Абе това е така, спор няма, ама ние тук дъвчем хипотетични ситуации, не знаем реално как, какво и защо се случва в чуждата градина с чуждата госпожа все пак.Няма как да се обобщава и конкретизира.За това такива теми стават повод за нищене и задълбаване...Ето-при така описаните неща от Етомира аз реагирам по един начин, други-по друг.Но няма наложена нито забрана, нито правила.Елементарно е обаче да се сетиш, че за самото дете е лесно да се научи да си ходи само на гърне, а иначе-чака някой да му разкопчава и закопчава бодитата и презрамките.И не на последно място-има си места за "кипрене" за мен.На моето му е по-удобно да играе с клинче, не с пола, но като малка госпожица от време на време и се иска и с пола да е -никой копче не може за това да ти каже...Та само си разсъждавам от моята камбанария, нищо повече...

И също за  професионализма-за мен двете госпожи в групата на дъщеря ми са еднакво добри професионалисти-аз като голям човек с ясна визия за това какво трябва да получи детето от тях с чиста съвест го казвам.Но, към едната детето има симпатии, към другата-не чак толкова.Излъчване?Отношението им е еднакво, до колкото може да се уеднакви като изисквания, въпреки различия в характерите на хората/ т.е.-професионализъм/

Най-накрая стигнах до нета и аз да мога да се включа.

Знаете ли, аз съм много мил човек, разбирам, че Яна е едно от многото деца в групата, знам, че всичко може да се случи и не се бъркам на госпожите. Смятам, че те разбират от работата си и обичат децата. Иначе не биха избрали тази професия. Пример за това е, че когато Яна падна и си удари главата на стълбите в градината, сърцето ми беше в петите, но аз се усмихнах успокоително и им казах, че се случва.

Днес не можах да се видя с въпросната госпожа, но успях да говоря с две други. И двете бяха изумени като попитах дали Яна се тръшка, плаче и т.н. Казаха, че и тя има дни в които е по-крива от нормално, но не се стига до такива неща.

Днес Яна не е могла да спи добре, будила се е и е викала "нани" (тя така кръсти въпросната играчка), покрай нея и другите не са могли да спят. Прибра се в къщи, гушна Нани и веднага заспа. Тя е съвсем малка. Не искам да я лиша от Нани, щом я успокоява. Честно да си кажа, като ми казаха в яслата, че Яна не е спала, излобях и им казах, че сами са си го причинили. Тъпо е да забраниш играчката, защото я лапа. Та тя може да си събуе чорапа и да го лапне. Не виждам разлика.

Колкото до ластиците, просто намерих компромис. Сега (с позволението на госпожите) използвам моите, които са достатъчно големи, за да не може да ги глътне.

Попитах и за бодитата. Казаха, че с бодита е по-добре, защото е по-топло.

Сега чакам да стане понеделник и да поговоря с госпожата, заради която смятам, че имам проблем.

Напълно заставам зад теб etomira, мисля, че си намерила правилния подход и споделям мнението ти за играчката. На мен днес също ми споделиха, не го приемам като оплакване, че когато се сърди не гледа де се удря - къде си блъска главата, къде рита като обезумял, къде се въргаля по земята. Честно казано това го виждам като голям проблем и не знам как да се справя с него. Единственото, което ме успокоява, бе подходът на едната госпожа. Тя каза: "Ами опитваме се да му отвлечем вниманието с нещо друго". Благодарна съм им за това и за търпението. Е, имало е няколко случая, когато ме издразниха - отивам да го прибирам и той е последен от групата с наакано дупе. Реплика: "Лелята си замина и няма кой да го преоблече". Хващам памперса и мокрите кърпи и го оправям на място. Не знам мързел ли кво да го нарека това, но аз не мога до вкъщи да го изтърпя в това състояние. Има и още нещо, което ме притеснява, не могат да го научат да заспива сам в леглото и им нося количката за обедния сън. Вкъщи заспива сам в чувала в леглото си и чувала ще бъде занесен за проба в градината, да видим дали ще има резултат.
Хайде, оплаках се и аз да ми олекне. Пожелавам ти да намериш верния тон и подход с въпросната недоволна госпожа.

Аз просто попитах нашата госпожа дали има проблем в градината че така плаче за дрешките си и оттогава отношението и се промени -към добро.Не съм повишавала тон просто попитах.Говорих и с други майки на деца от групата на сина ми  и те не са с добро мнение за тая госпожа просто е по нервна и не и се занимава с малки деца-2-3 годишни.Не се съмнявам във възможностите и на педагог т.к. е с голям опит .Разбирам ги също че са 1 леля и 1 госпожа на 24 деца-толкова са в нашата група никак не е лесно.А за играчката каза че няма проблеми може да си я носи-той е малък и имало време да се отучи от нея.и аз смятам че с благ тон и споделяне на проблемите с госпожата има резултат -поне при нас имаше.

Разумният разговор е най-доброто решение.
etomira, надявам се, че нещата ще се избистрят скоро и проблемът ще се реши. 

За ластиците: пробвай да й връзваш опашле на челото с малък гумен ластик, добре омотан. Уверявам те, че се сваля извънредно трудно; освен това, предвид това, че е на челото, няма нужда да се маха за обедния сън.

Никога не съм имала условия детето да ми е чисто, да е изяло филиите и да е спало (е, последното е желателно, но нищо повече). Това са странични екстри, които аз самата не винаги успявам да осигуря, така че ще е смешно да ги искам от ясла/градина.

Но много съм държала и държа на нормално отношение към детето, загриженост и без стрес. Това е, което е важно за щастието на детето, а не дали ми я връщат с опашки и чиста блуза.

Детето е стресирано от липсата на играчката - говори в тази насока. Много е мъничка, за да й налагат правилата 'без играчка' още. Ако трябва - да я вадят само за обедния сън, за да заспива добре. Мъничките много по-лесно се приспособяват, ако имат нещо свое, нещо познато. Вярно е, че ако всеки носи играчка, възникват спорове и проблеми между децата, но пък за тях е важно. Сигурна съм, че с умен разговор лелите ще намерят начин да разрешат това.

Впрочем Иса, макар и с максималистки изисквания, е права за доста неща
Не е нужно да се иска от лелите да свършат работата си по точно определен от нас начин, но е абсолютно нужно да си вършат работата, а не да се търсят начини как да не си я.

Ами Бу, то всички това очакваме и искаме впрочем.Аз лично го получавам...и не смятам, че съм изключение и единичен случай...

Мерси, че поне ти си разбрала какво имам предвид.
Всъщност аз искам точно това за детето си. Изрично държа да яде колкото иска, да се цапа колкото иска, да спи само ако иска...