P.S. Dona, много ми харесва този ти аватар, много е стилен...... 
Къде отиде онази засмяна миловидна девойка от преди ?.....
Къде отиде онази засмяна миловидна девойка от преди ?.....
особено пък ако
...отивам да се самонакажа в ъгъла 
- Публикувана: 20 ноем. 2006, 13:59 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2006, 22:25 ч.
Етикеция на телефонните разговори - Казус
Да ти кажа, жената мине ли 33, много бързо се сбръчква
особено пък ако
...отивам да се самонакажа в ъгъла P.S. Dona, много ми харесва този ти аватар, много е стилен......
Къде отиде онази засмяна миловидна девойка от преди ?.....
Къде отиде онази засмяна миловидна девойка от преди ?.....
Хе Хе, дай една такава "баба" насам тогава за моя аватар, че ако си сложа реалната снимка ще изглежда неестествено....
Кефи ме
... еми грозна работа 
Като говорим за етикет, адски се дразня,
когато звъня в България по разни министерства,
примерно, или общини, или застрахователни дружества,
и отсрещната страна, вдигайки телефона, казва
само едно провлачено "ало" или "да", пък аз
трябва да гадая с кого в крайна сметка говоря.
Този етикет ме побърква. Вас?
когато звъня в България по разни министерства,
примерно, или общини, или застрахователни дружества,
и отсрещната страна, вдигайки телефона, казва
само едно провлачено "ало" или "да", пък аз
трябва да гадая с кого в крайна сметка говоря.
Този етикет ме побърква. Вас?
А любимото ми е да ми звънне вкъщи телефона и когато вдигна, отсреща да чуя заповедното: "Коооооой?".
Малиииии, паля от четвърт! 
Аз имам малко по-специално отношение към тази ситуация. Неколкократно ми се е случвало да звъня на приятеля ми по мобилния телефон, когато не е бил в София и е отсъствал за няколко седмици. Мястото, на което е бил през това време е бъкано с роднини и всеки път, когато е говорел с мен по телефона, все някой е влизал в стаята и е почвал да го занимава с нещо или да му говори. И всеки път приятелят ми е почвал да му се обяснява, а аз вися на линията като паяк. 
Винаги много съм се дразнела - както на него, така и на човекът, който го занимава в дадения момент. Все пак не се ли вижда, че говори по тел-а, и толкова ли разговор за футбол, фитнес или кафе, не може да изчака 5 минути? 
Така че, според мен, човекът с когото в момента говоря по телефона е по-важен и не бива да го карам да виси на линията, докато се обяснявам с някой друг.
Винаги много съм се дразнела - както на него, така и на човекът, който го занимава в дадения момент. Все пак не се ли вижда, че говори по тел-а, и толкова ли разговор за футбол, фитнес или кафе, не може да изчака 5 минути? Така че, според мен, човекът с когото в момента говоря по телефона е по-важен и не бива да го карам да виси на линията, докато се обяснявам с някой друг.
Сега виждам, че Samsara всъщност не е споменала изрично, че разговорът се провежда от офис (аз се подлъгах по споменаването на шефа). В такъв случай е редно човекът в стаята да изчака - най-малкото, не му се навърта сметка за стоенето
off: Magesta, ако искаш бабешки аватар, ще те уредя без проблем
off: Magesta, ако искаш бабешки аватар, ще те уредя без проблем
Представете си, че разговаряте по телефона с ваш познат. В този момент човек от стаята, в която стоите започва да ви говори нещо. Кой е редно да помолите да изчака? Според вас има ли значение йерархията на хората т.е. ако единият е шеф, съпруг/а, съвсем непознат, много близък.... Въобще имате ли ваши приоритети за подобна ситуация, има ли универсално правило?
Има значение живия контакт.
Помолваш човека на телефона да изчака.
Обръщаш внимание на колегата ( в случая) и оценяваш приоритетите.
Така мисля.
Разбира се, мн. важно е с кого говориш. Не бих накарала министър да чака ( правила съм го, защото не го познах по тел). , за да чуеш колежка.
Не знам какво гласи етикетът, но аз бих постъпила така: ако водя личен разговор, телефонът ще изчака; ако водя служебен разговор - човекът ще изчака. Без значение дали е шеф, колега или подчинен.
И аз така мисля
Прочетох първо -ЕРЕкцията на телефонните разговори 
ако водя разговор телефонен с познат в работно време и при мен дойде колега/клиент/шеф, то мигновено ще прекратя телефонния разговор.
Непростимо е да оставя да чака този в стаята, а аз да си бърборя по телефона.
Ако водя тел. разговор служебно, този, който е в стаята, ще чака. Било то и шефът. Правила съм го.
Непростимо е да оставя да чака този в стаята, а аз да си бърборя по телефона.
Ако водя тел. разговор служебно, този, който е в стаята, ще чака. Било то и шефът. Правила съм го.
Прочетох първо -ЕРЕкцията на телефонните разговори Не знам какво гласи етикетът, но аз бих постъпила така: ако водя личен разговор, телефонът ще изчака; ако водя служебен разговор - човекът ще изчака. Без значение дали е шеф, колега или подчинен.
Прочетох първо -ЕРЕкцията на телефонните разговори както казва кросамая "гладна кокошка просо сънува"
Прочетох първо -ЕРЕкцията на телефонните разговори както казва кросамая "гладна кокошка просо сънува"
Шефът също може да изчака, ако разговорът е служебен. А моят шеф е от тези, че инстиктивно се стягаш, прекъсваш всичко започнато и му отдаваш цялото си внимание. В подобни случаи няма етикет. Но напоследък взех, че му свикнах и свършвам бързо Къде се отплеснах сега 
Говоря за телефонни служебни разговори.
Момичетата са го казали: Ако е личен, извиняваш се и прекъсваш. И обръщаш внимание на човека отсреща. Когато си на работа.
Ако е служебен, усмихваш се мило, посочваш с пръст 1 сек и довършваш нормално разговора си.
А има случаи, когато не искаш да говориш с даден колега, който напира да ти изтръгне тел. слушалка и да ти я навре там нейде, тогава отново се усмихваш извинително, а най-добре е да не го поглеждаш и си продължаваш разговора. Такива се отказват на третата минута да те чакат
П.П. Такова ли казвам, хохохо За просото Ама и аз се включих овреме
Къде се отплеснах сега Говоря за телефонни служебни разговори.Момичетата са го казали: Ако е личен, извиняваш се и прекъсваш. И обръщаш внимание на човека отсреща. Когато си на работа.
Ако е служебен, усмихваш се мило, посочваш с пръст 1 сек и довършваш нормално разговора си.
А има случаи, когато не искаш да говориш с даден колега, който напира да ти изтръгне тел. слушалка и да ти я навре там нейде, тогава отново се усмихваш извинително, а най-добре е да не го поглеждаш и си продължаваш разговора. Такива се отказват на третата минута да те чакат
П.П. Такова ли казвам, хохохо
За просото Ама и аз се включих овреме