Бихте ли осиновили детенце, родено от зависими от хероин?

С мъжа ми говорехме по този въпрос преди няколко дни и той категорично НЕ би го направил, за себе си не мога да кажа със сигурност, нямам отговор на този въпрос.

Зависи от разбиранията на родителите-осиновители.
Ако това е вашето дете,което ви е пратено,значи ще се грижите за него.Нещата се чувстват в момента,когато се видите.
Ами всяка двойка,която си има собствено дете и не се знае от какво ще е болно...
Никой незнае какво ще е...
Това,че детето ще има някаква обремененост,да вярно е,но незначи,че през целия си живот ще се разболее от нещо сериозно.
Ако детето няма някаква очивидна патология,моя съвет е да послушате сърцето си,а не разума.
Щом сме заедно с нашите деца сме готови на всичко и ще извървим пътя си заедно,както е определено от нашата СЪДБА.
Желая ви успех.

Аз лично не бих, но аз не съм от смелите жени, страхлива съм, притеснявам се, че няма да се справя.
Моят съвет е - ако имате някакви опасения за здравето на детето, посъветвайте се със специалист. Зависи и на каква възраст е детето, ако е по-голямо, евентуални здравословни проблеми биха били факт, ако е малко бебе, тогава специалист би ви казал какво евентуално би могло да се развие (но не е задължително). Според мен не се притеснявайте да питате, за да не се стига по-късно до неприятни и за вас, и за детето ситуации.

Аз мисля,че бих осиновила такова дете.Та това не е ли единственият му шанс да има нормален живот,да бъде спасено от евентуалните последствия от наследството оставено му от биологичните му родители.
Детето няма никаква вина,че някой е бил безотговорен.Нека не постъпваме като тях-безотговорните биологични родители.

В другата тема писах,че съм ходила в дома в Пловдив при бебетата и ги видях от близо.
Там имаше детенце на около 2-3 годинки,което единствено беше останало в дома(другите бяха на разходка).Причината беше,че детенцето беше с две ампутирани крачета.Белязано за винаги и обречено.Мислите ли,че такова дете би осиновил някой,мислите ли,че то има шанса да води нормален живот в истинско семейство,неговите БР не са били зависими.

Благодаря ви за отговорите. Става въпрос за мои приятели, на които са им предложили такова бебе, те много го харесват, но всички специалисти, с които са се консултирали са категорични, че е много висока вероятността за психчески проблеми. Аз не знам, как бих постъпила. Не знам, какво ще решат и те.

при зависими родители и детето е зависимо от хероин. това означава дълга и ужасяваща абстиненция. аз не бих имала сили да понеса страданието му. но да не казвам никога не бих. просто не зная дали мога да имам толкова сила и кураж

Трудна дилема-от една старана  защо не ...ако може да се осинови такова детенце и да му се помогне  от друга страна,ако наистина психиката му е увредена непоправимо  ще е по-добре държавата да продължи да се грижи за него/ а как се грижи само тя / защото живота на осиновителите ще се превърне в една вечна и безкрайна агония 
....за детенцето с ампутираните крачета все пак има шанс..с придружител ...но да води осмислен живот  само да се намерят хора с толкова големи сърца и готови за изпитанието

аз живея в мünchen до една фондация. това е почти едно малко кварталче с училища, детски ясли и всякакви сгради. докарват сутрин дечица на по 2 годинки на носилки и на командно дишане. макар да съм работила 18 години с много тежко болни, млади и неизлечимо болни пациенти, гледката на тези деца спира дъхът ми и сърцето ми.
мисля си, че ако тези хора имат куража да вземат детето господ ще им даде сила и да го отгледат

нямат ли право да му направят изследвания при невробог и психолог?

Какъв психолог, то е бебе. Иначе физически си е супер. Майката е взимала хероин и докато е била бременна.

Права е Дидка- това е изпитание.  Хората, които осиновяват такова дете трябва да са готови да поемат изпитанието.
Когато сме осиновявали нашите деца сме знаели, че вероятността  да имат някакви проблеми е много по-малка от вероятноста това дете да ги има.  Разбира се, че всеки поема риск- дори с една нормална бременност.Пример- моя близка- бременност и раждане, като по учебник, накрая на раждането губи тонове - резултат детето е с детска церебрална пареза.
Та исках да кажа- всеки поема риск, но един поема по-голям, друг по-малък.  Да осиновиш дете с чист здравен картон е много по-малък риск, а да осиновиш такова детенце е много по-голям.
Аз не мога да дам категоричен отговор- какво бих направила, ако такова дете застане на пътя ми ... Трябва да преценя, че ще се справя- все пак.

Естествено, че е риск, естествено, че е изпитание, естествено, че Господ не дава повече сили отколкото можем да носим. Но не всички еднакво можем да носим. Там е проблемът. Едни имат повече психически сили да се справят с такъв проблем, а други не. И не може да се играе със съвестта на кандидат осиновителите, ако искаме бъдещето на детето да е добро. Ясно е, че има много семейства, които чакат да осиновят и за които такъв проблем изобщо не би бил проблем. Така че не може да се ръзсъждава, ако не го вземем ние, ще стои в дома. И да го вземем само от съжаление. Защото тогава рискуваме през цялото време страхът от евентулни здравословни, психически и други последствия да стои между нас и детето. Рискуваме да провалим осиновяването. Защото ако между нас и детето стои някакъв въпрос, упрек, ако не се появи любовта, не можем да говорим за успешно осиновяване. Затова тези хора имат право да се консултират с лекар, имат право да питат, да се замислят, да се колебаят, да откажат, без да изпитват угризения на съвестта. Пак казвам, хората сме различни. И ако за някои от нас това не е проблем, за други може да бъде. И това не означава, че тези хора не са дорасли до осиновяването, че ще бъдат лоши родители.
Ясно е, че и при бременност никога няма гаранция, че всичко ще бъде наред. Но биологичните родители не са изправени пред избора, който е налице при осиновяването.
И при нас здравният картон уж беше идеален, а после се оказа, че цяла година всяка седмица на рехабилитация, а отделно и аз трябваше да рехабилитирам детето в къщи. Ами представете си, че това дете се беше паднало точно на такива хора, които се страхуват, които не са уверени, представете си, че тази рехабилитация се окаже не 1 година, а за много по-дълъг период. И тези хора от неудобство, поради съвест или нещо подобно приемат детето, а после през цялото време се втренчват в него, задават си най-различни въпроси, остане у тях чувството за неудовлетвореност (веднъж невъзможността да имат биологично свое дете, а втори път осиновено, но със здравословни проблеми) - ами няма начин това после да не се отрази на детето, на взаимоотношенията им. Кандидат родителите имат право да изискват пълна здравна информация за детето и за майката (доколкото службите разполагат с такава), да се консултират, преди да решат, защото това е решение за цял живот. Не е като женя се - развеждам се. Възхищавам се на хора като Дидка, като някои мои познати, но не всички можем да бъдем като тях. и това според мен е нормално.

Ако все още е актуална дилемата на семейството, ще отговоря като човек, дълги години работил със зависими от хероина и имащ доста наблюдение по въпроса. Това за психическите проблеми изобщо не е вярно.Който го е казал, предполагам е имал предвид, че се смята, че дългогодишното приемане на хероина може да отключи шизофрения или друго психично заболяване в наркомана. Колкото до бебето, щом майка му е взимала по време на бременността, след раждането бебчо трябва да взема бебешки метадон няколко месеца, с намаляване на дозите, докто се изчисти изцяло организма.Това е с цел да няма абстиненция, което е няколко дни, но е мъчително и може да доведе до друг проблем, докато с метадона се изчиства плавно и безболезнено, както и без опасност от последици.От тук-нататък няма да имат никакви проблеми с малкото човече.Това, че родителите са били наркомани изобщо няма връзка с развитието му и не означава, че и то ще посегне като порастне.Има много бебета, които в първите месеци след раждането приемат метадон и след това продължават като всички станали на възрастта им, развиват се съвсем нормално, хранят се, пият, плачат и всичко останало като другите бебета.Свекърва ми е педиатър и имаше две такива майки и бебета.Израстнаха си без проблеми и сега са над 1-2 годинки.Тичат, скачат и всичко останало.
Хората явно от незнание така се плашат от наркозависимите.Нещата не стоят така, както ги обрисуват лаиците.Да не се притесняват да осиновят бебчето, ще стане такова, каквото го направят те.