Порода куче vs. бебета и малки деца

Не мога да ти споделя кои знае какво,защото бебо е само на месец и двайсет дни,но щеследя темата с интерес.Моето мини шауцер4е когато кърмя бебо запо4ва да ми носи вси4ките си игра4ки,за да у обръщам внимание и на него

аз чакам да видя при мен какво ще се случи - имаме две кучета - коли и немска овчарка. но за порода мога да кажа, че лабрадори, ритривъри и колита са много подходящи за малки деца. ако мислите да си вземете - по-добре да е повече компанъон, отколкото пазач.(нищо, че на мен ми се иска едно малко сладко дого аржентино, което впоследствие ще яде съседи и чужди кучета  ) тук също има мнения по темата  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=143120.0

Едрите породи са интелигентни и се възпитават по успешно.
Немски дог, немска овчарка, санбернар, боксерите са много приятни също.
Но е по добре да имаш добре възпитано куче и тогава да ти се роди бебе,
отколкото след като се роди бебе да вземеш и куче и да се опитваш да го възпиташ.
Не е за пренебрегване и това, че е по-добре кучето да е от късокосместа порода.
За да не чистиш топки козина всеки ден.
Също така колкото и да вярваш на кучето не бива то да остава само с бебето.
Ние имахме дог и бебе и беше ок.
Сега имаме котарак и 2ро бебе и е лудница

Здравей,
Ние също гледаме куче и бебе  Кучето ни е Пит Бул,противно на всеобщото мненеие,кучето е мн.умно и разбрано...Кучето го имаме от 3.5г. а малката принцеса се появи преди 4 месеца.За сега нямаме проблеми,дано и занапред е така 
Плюсовете са ясни.
Минусите,са че чистенето е доста повече.Бебето ни е още малко и не знам как ще е като почне да пълзи и ходи 
Кучето определено приема бебето мн. добре,не изпитва злоба,или поне не видима.
Ами освен чистенето и създаването на навици,няма други минуси.
За друго не се сещам 

Нашето куче е френски булдог и за сега нямям никакъв проблем понеже то само си спазва дистанция и въобще не обръща внимние на бебето. Предполагам, че прави така защото ревнуна, тъй като преди бебето кучето ни беше глезанче като истинско бебенце и сега страда въпреки старанието ни да не е така. Сигурна съм обаче, че като порасне още малко бебето и почне да щапури ще си играят без проблем.

Кокершпаньол-прекарасно куче за съжителство с деца, то ги обожава, те него също, много добро и възпитано и много игриво. Е малко повече чистене заради дългата козина, но си струва!

Все едно аз съм писала постинга
Аз имам мини Йоркшир териер - кило и половина.Сресвам го един път дневно/напоследък забравям/ и косми в къщи няма - аз и мъжо се скубем повече Племенника ми на година и 6 месеца я прави луда - докато я милва,решава да я пренесе ,носейки я само за козинката,а тя не реагира по никакъв начин,напротив все в ръцете му се бута. Моля се да е все така добродушна и малкия да отрасне с нея!

Аз наскоро четох , че лабрадори и ретрийвъри са едни от най-подходящите за малки деца, заради голямото им търпение...

in
много хубаво пишеш, че по добре първо куче, после дете ... ама ... вече е факт едното, и няма връщане

А иначе водили ли сте кучетата на обучение, или сами си ги обучавате?

За кокерите- много дружолюбни си мисля, че са, имаме едни приятели - който имат страхотен кокер шпаньол 

нещо такова бих искала да си представям 

 Е, Ели, след тази снимка и на мен ми се прииска - мома и куче под един покрив. А, Габо ще въдворява ред. 

 Чела съм, че стафордширите са най-добри за приятел на детето. А, като се замисля какъв респект създават с външният си вид... Лабрадорите и ритрийвърите искат много бягане по цял ден, трябва да имаш време и място за това. Но, мисля, че всяка порода куче ще съжителсва добре с дете. Те си имат някаква необяснима емоционална връзка.

Лабрадор - идеалното домашно куче-детегледач.

Голдън ретрийвър - също, но по-неподходящо заради по-дългата козина.


Лабрадор и голдън - изключително спокойни, уравновесени, търпеливи спрямо децата, доказани наистина като идеални домашни кучета и с превъзходно отношение към децата.

Нашият лабрадор го взехме, когато малкият ми син беше на 7 месеца.
Стигнахме до избора на порода след много дълги проучвания от моя страна на различни породи и изчитане на тонове литература по въпроса.

Преди лабрадора съм гледала Каракачанец и кокер.
Според мен и двете породи са изключително неподходящи за съжителство с деца.

Каракачанецът беше много умно, много предано и много здраво куче, но има и много недостатъци - изисква много движение, дълги разходки и физически натоварвания, за да е в добра форма, претенциозен към храна, изключително дълга козина, която изисква много грижи, а и създава проблеми при поддържането на чистотата и хигиената вкъщи. Към стопаните е изключително предан и търпелив към децата (собствените!), но тъй като е с много силно развити инстинкти за охрана и е индивидуалист е агресивен към всички останали хора и животни. Без причина никога няма да нападне, но лошото е, че вижда причина и заплаха и в съвсем нормални неща - например протегната от чужд човек ръка за здрависване към собственика може да я приеме като нападение и да скочи на изяждане.
Нашият каракачанец го разхождахме само много рано сутрин и много късно вечер, когато в парка няма хора, с як намордник и вързан с алпийско въже, а за да може да изразходва енергия го разхождахме карайки колело (въжето - вързано за колелото).
Много ми е мъчно за каракачанеца и бих си взела пак такова куче, но само ако имам къща с двор, в който да мога да го гледам.


Относно кокерите - никога повече.
Изглеждат невероятни сладури и са много мили като бебета, много любвеобвилни, но са абсолютни проклетии, инати и отмъстителни, когато не стане тяхното (например, ако иска да влезе в стаята, но заради детето или по някаква причина не го допуснеш вътре).
Когато си взех кокера отхвърлих твърденията на всички, които ми казваха, че като поостареят кокерите стават злобни, агресивни и отмъстителни, но за съжаление се убедих, че е така. Много са игриви (което обаче не винаги е положително качество), много луди, с изключително голям енергиен заряд, непокорни и своенравни са, правят на пук. Когато остареят наистина стават агресивни и злобни. Много от кокерите проявяват ревност към новопоявилите се малки членове на семейството. Нашият кокер ръмжеше на дъщеря ми, когато се роди и докато беше бебе... после естествено свикна и я прие, но не бях спокойна.
Не на последно място като негатив отчитам и многото здравословни проблеми, които имат - очи, уши, лапи и т.н. Не съм имала друго куче с толкова много проблеми - дребни, но изискващи непрекъснато грижи, внимание, време, а и са си допълнителни притеснения.
Едно е сигурно - няма кокер, който да е злояд.
Много го обичам нашия кокер - дядо Арчи (вече е на 14 г.), отгледала съм го от сукалче, но... не мога да си кривя душата, не бих си взела кокер пак.

Естествено, винаги има изключения и не е задължително всички кокери или всички каракачанци да са такива, но това са моите впечатления.

Това, обаче, което се потвърди при мен е това, което изчетох като плюсове за лабрадорите.
Изключително безпроблемни и здрави кучета, много любвеобвилни и както вече писах - изключително търпеливи към децата. Лесно се обучават и възпитават, много силно се привързват към семейството и децата, непретенциозни са към храната (естествено, добре е да се хранят с хубава и качествена храна, но не са капризни на ядене). Козината им е къса, но сравнително мека, което я прави по-лесна за почистване (например мога да направя сравнение с пойнтера, който има много къса, но много остра козина и косъмчетата са като игли, които се забиват навсякъде).
Минуси... за близо 5 години още не мога да намеря минус на лабрадора.


Ето така - детето играе с кучето, кучето - играе или като му писне, просто търпи.




Да обобщя с две думи - ЗА лабрадор, ПРОТИВ каракачанец и кокер.



Нашият лабрадор изкара 2 курса обучение... но без продължаващо обучение и затвърждаване на навиците и в къщи - няма да има ефект. А и самият курс-обучение е със стопанина. Обучава се и кучето, и стопанина.


За съжаление, както по-горе писах, при повечето кокери това е до време. Около 5-6-7 годишна възраст започват бавно и почти незабележимо да изчезва това качество. Когато ми казваха това - не вярвах, но моят Арчи бавно и сигурно се превърна в стар, заядлив, нервен и злобен дядо.

Мамма
страхотно си го написала  но това изваденото - много силно ме впечатли!

За кокерите
много тъжно в крайна сметка, не съм и предполагала че може да има злобни кокери - те такива добродушно игриви със всички ми се виждат

Овчарките - много ми харесват, умни кучета, обаче ми е невъзможно да си представя Овчарка с дечица наоколо...

За бойните породи - имам доста предразсъдъци щом стане въпрос за малки деца ...
Най често те като че ли нападат дечица - от Новините информация става въпрос, или поне така си мисля...

Ние в къщи нямаме,но моята сестра имат Хъски.
Справят се и с малките деца и с кученцето.Но определено ангажимента е много по голям когато в къщи има и домашен любимец.

Относно курсовете.Ние ходихме около 6 или 7 пъти по два 4аса и определено ИМА ефект.Той е по скоро насо4ен към стопаните .Просто 4овешката логика и виждане на нещата не са като ку4ешките и там ни "светнаха" то4но в това.Оба4е имах проблеми с бременноста и бях на легло два месеца.Сътветно спряхме курсовете и ку4ето живееше в три разли4ни къщи(нашата,на майка ми и на свекърва ми),кога както и където  можеше.Ами няма да ти обяснявам как се разглези при "бабите" и как вси4ки мой усилия отидоха на вятър.А и моето(шнауцер миниатюра) е проклетийка.Все едно има тръни на дупето,не се спира.Водят се братов4еди на териерите а както е всеизвестно триерите са неспокойни и енерги4ни.Каквато и порода да избереш ку4ето трябва да разбере,4е ти си по нагоре в йерархията и 4е нормите ги поставяш ти.Тогава ще имаш възпитано ку4е и вси4ки(вие,децата и то) ще се наслаждавате на взаиможителството.

а пък на мен са ми любими японските хинове 
повечето са сравнително умнички, мнооого са сладки, живеят дълго, малки са по размер, по характер обаче не мога да ги обобщя... гледала съм три и трите са с различен - едното беше толкова добродушно, че просто няма накъде, каквото и да го правиш то просто си стои    другото беше много злобно, от малък, и към нас вкъщи понякога и определено с хора навън, особено ако го дразнят и докосват    другото пък е също мнооого добро, макар че си има характер и просто не ти позволява да правиш, каквото си поискаш с него 

аз, обаче, като цяло се чудя - не е ли вредно куче с малко бебе/дете    щом mamma казва, значи не, но може ли малко повче инфо, макар че можеби се измества темата... щото примерно не вуиждам какво общо има размерът на козината, тъй като това както и да го гледаш си е козина... малка голяма, все е козина и притежав все същите алергени