Искам си бебето :( ...

на всички много ви благодаря за отделеното време и енергия да ми помогнете -всичко наистина достига до мене
днес бях и при друг лекар в една 4астна клиника, който ми каза, 4е рисковете в моя слу4ай не са 4ак толкова жестоки, колкото моят лекар ми каза( сега незнам дали ми ги е казал, защото си е пристрастен към ме и го е грижа или е по-компетентен,но факт е 4е ве4е имма и друго мнение), което напук на логиката още по-неописуемо засили инстинктите ми към бебока и желанието ми да си го запазя 
таткото ми натяква как ако заживеем заедно ще е насилствено , 4е го притискам и т.н. но имам 4увството 4е вси4ки хора взеха да губят зна4неието си

След като ти толкова искаш детето не виждам защо дори въобще си задаваш въпроса за аборт. След като бащата не иска да поеме отговорност, ами негова си работа. Ако обаче ти си искаш детето си го запази, той е длъжен да ти плаща издръжка независимо дали ще сте заедно или не. Иска или не детето си е негово и той трябва да си поеме отговорността. Друг е въпросът, че човекът наистина може да е шокиран и след време да влезе в час - пожелавам ти го. Каквотои да решиш - успех!

BezDumi, миличка кутията ти е препълнена с входящи лични и не може да ти се получи съобщението

аз нещо не разбрах - лекувала си се от стерилитет и умишлено сте работили за бебе или е станало случайно?

но щом си имала диагноза запушени тръби, би трябвало да ти е ясно, че спонтанно забременяване е равносилно на чудо. при теб рисковете не са от последиците на аборта, а от това, че втори път може да няма бременност по естествен път.

иди прочети малко във форума за проблемно забременяване или форумите на Зачатие и ще разбереш за какво става въпрос. жените се борят като обезумели години наред за дете и пръскат десетки хиляди левове за инвитро, а понякога и това не помага...

явно мъжът до теб не желае да се обвързва. дано да му мине скоро...

но затова съм против правенето на бебета от несемейни двойки с неизяснени отношения.

И без да си бременна може би е дошло време да продължиш напред. Непрекъсната пъпна връв над 20 години при мъжете е тежко бреме за жените им...
И без проблеми със забременяване в миналото, щом искаш трябва да го запазиш детето. За да не ти тежи, да не се чустваш зле с години /като моя приятелка/ и защото сега може да е станало като изненада, а след време никак да не става...

Знам че ти е много тежко. Но май не си на кръстопът защото сърцето ти е решило.
А когато има желание и любов /между теб и детето/  всичко се нарежда.
Можеш да започнеш работа, не е лесно, но може. Нямаш ли роднини зад гърба си?
Детето е за цял живот и когато е желано и мечтано е често цял живот за майката. Таткото е друго нещо и може да се окаже, че вече  тие дал най-доброто на което е способен. Дано не е така и се порасти таткото, ако не живей живота и мечтите си.
Това детенце е избрало теб за своя мама!

А ако не притискаш таткото и се пооттеглиш... Сигурно е бил шокиран. Макар, че не мога да рабера мъжката психика - не съм готов - абортирай...Тях не ги подлагат на интервенции и рискове...

Ти си имала толкова усложнения и въпреки това си забременяла не мисля, че трябва да правиш аборт само затова, че таткото не го иска...
Най-важното е какво ти диктува сърцето, а именно, че го искаш това създание.....
Мисля си, че ако кажеш на бащата, че не те интересува неговото мнение и няма да направиш аборт той рано или късно ще приеме ....

 Много ми стана тъжно от тази тема. Иска ми се да ти кажа да си запазиш бебето, но ми е ясно (не дай боже), че някой ден може да няма къде да живеете и какво да ядете. Но, категорично ти казвам да не правиш аборт. Може би ако разговаряш с родителите си. Разбирам, че баща ти си има друго семейство, не одобрява връзката ти с този човек, но все пак ти е баща. А, майка ти? Нищо не пишеш за нея. В какви отношения сте? Колкото до бъдещия татко...Няма да е първия, няма да е последния постъпил така. Ако обаче ще става на сила, по добре не си слагай такова тегло. Един ден пак ще се стигне до край. Може би можеш да започнеш работа за няколко месеца. След това ще имаш и майчинството, с което поне ще успяваш да купуваш памперси. А, след време бащата, може би ще промени мнението си, или ти ще намериш друг човек, който ще ви обича повече от всичко.
 Не си прави извинения с мнението на втория лекар. Не е въпроса дали ще имаш или дали няма да имаш дете после. Въпроса е да родиш тогава, когато най-много го искаш и си готова. Аз имам един аборт преди няколко години, точно заради неподходящ баща, но и аз не бях сигурна че го искам. Това обаче са две различни неща.

посзледиците от аборт хич не са и хубави при положение,че и трудно си забременяла и имаш проблем аз не бих се замислила за детето изобщо

МИЛА, ВЪВ НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МАХАЙ БЕБЕТО - ТОВА Е МОЯ СЪВЕТ - ПОСЛЕ МОЖЕ ДА НЕ ПОЛУЧИШ ВТОРИ ШАНС В ЖИВОТА, А МЪЖЕ МНОГО И ВСЕ ЕДНАКВИ , А КАТО СЕ РОДИ ТАТКОТО МОЖЕ И ДРУГО ДА РЕШИ ПРИ ВИДА НА МАЛКОТО И СЛАДКО СЪЗДАНИЕ - СМЕЛО НАПРЕД 

Положението ти хич не е розаво, но и не е сиво. Възможността да имаш бебе /имайки предвид - здравословните ти проблемите/ е нещо страхотно.
А за бащата - по-добре сега да разбереш и решиш окончателно какво да правиш с него, за да поемеш живата си в ръце, отколкото сега да ти обеснява колко много те обича и след 9 месеца да ти каже, че е размислил - тогава ще ти е много по-трудно - ПОВЯРВАЙ МИ. Ще имаш нагласата, че имаш подкрепата му, че можеш разчиташ на него, ще имаш илюзията че ще е "БАЩА", ще имаш планове за вас тримата и най-вече МЕЧТИ. Но Ако сега осъзнаеш нещата и решиш да продължиш сама напред - ще си спестиш страданията от разбитите мечти и илюзии, ще подредиш живота си така, че да се намери място за едно мъничко човече, което ще изпълни сърцето ти по начин които никой друг не може. Ако някой ден /дай боже по-скоро/ твоят приятел се осъзнае и реши че иска да има жена и дете, ти винаги можеш да преразгледаш положението и да решиш дали да му позволиш да бъде до вас /дали си заслужава да му позволиш радостта от това да прегръща, целува и гледа как расте собственото му дете/.
П.П. За родителите си и приказките им относно това , че няма да те погледнат - въобще не мисли. Ще видиш акк ще се променят нещата след време.
Някоя от мамите те посъветва да влезеш във форума на Родители отглеждащи сами децата си - послушай я. Ще видиш колко много сме там и колко много подобни на твоя случай има  и всяка е намерила начин да се справя и никоя не съжалява за решението си да има дете и да го обича.
Мъжете са временно явление в живота, но децата са за цял живот.
А и са си все твои 

Дори и таткото да реши, че не иска да обича твоето съкровище, не значи че друг няма да го обикне и да се грижи за теб и твоето детенце /в много случай по-добре отколкото истинските бащи/

Със или без бебе, мисля че на този човек просто не можеш да разчиташ по никакъв начин До колкото разбирам вие не сте се пазили по никакъв начин и той го е знаел. Някак си ми звучи странно сега новината да го изненадва толкова много
Решението да запазиш или не бебето трябва да си го вземеш ти сама. Прочети и в родители отглеждащи сами децата си - има много майки решили, че ще се справят и без помощта на таткото.  Аз живях 3 години сама и сама се грижех за детето си. Когато се разделихме с бившия мислех че няма да мога да се справя, но се оказа че няма невъзможни неща.

Не бих махнала дете след такива сериозни гинекологични проблеми и забременяване наистина по чудо!
Но и категорично не бих разчитала бащата да се промени!
Това, дето вижда детето като се роди и почва да го иска, го има само по филмите. Напротив, като не е съпреживял с теб бременността и  СЕГА  в  този най- важен момент успява да се откъсне от теб, просто не разчитай!!!От напразните надежди и очаквания най-много ще  те боли.
Дъщеря ми е на 2г, уж много желана, но се оказа от "не готов" да бъде баща... вярвай ми нито се случи нещо като я видя, нито с нещо тя можа да го промени  така, че  да поеме някакви по сериозни ангажименти от да я вижда 1-2 месечно.
Затова- роди си бебето, понеже може никога повече да нямаш шанса да бъдеш майка. А  вярвам, че да живееш с мисълта, че никога няма да можеш да си родиш  дете е много по-тежко, от да се разделиш с един мъж!
Никога не бих избрала мъж пред детето си!

Това си е самата истина 

а какво ще стане,ако го махнеш за да угодиш на татито,а после(не дай боже)не можеш да имаш деца?Ще можеш ли да си простиш?Наистина има осиновявяне,но след като той не иска собственото си дете ,би ли се съгласил да отгледа чуждо?И най-вече каква е гаранцията че ще остане с теб след това-така ще изгубиш и бебчо ,и него.Не мисля,че си заслужава да го махаш,при условие ,че има такава опасност,няма да си парвата ,нито последната,която ще отгледа детето си сама.Даже ще се справиш много по- добре отколкото предполагаш.Ще имаш най-силният стимул на света.Късмет и кураж.Вярвам ,че ще се справиш,а той само може да изгуби.Нищо повече.Стискам ти палци.