Приемам, че е възможно в това, което ми е казал той, да има известна доза фантазия, но съм по-склонна да вярвам, че такова нещо се случва.
За какво става дума:
Иво е в първа група. Няколко вечери вече след като го взема от градината той ми казва: "Мамо, няма да ходя в другата група" или "Мамо, искам да си стоя в моята група"..... Питам го дали са го водили в друга група-не са го водили; дали други деца са идвали в тяхната-не са идвали.
Миналата седмица в групата бяха има-няма 10 деца. Всички останали бяха болни. Неговата госпожа беше завела всички деца в помещенията на горната група, защото тамошната госпожа по някаква причина е трябвало да си тръгне, и бяха събрали двете групи заедно. Гледаше ги нашата, но понеже децата от Иво-вата група са били по-малко, явно е било по-лесно да се преместят те. Това не ме притесни особено, защото точно тогава успях да го понаблюдавам малко докато ме забележи-играеше си съвсем спокойно. Затова си мисля, че не е имал проблем с това местене в друго помещение.
Вчера пак ми каза, че иска да си стои в неговата група. Този път го попитах не само за него, но и дали са водили друго дете в друга група. И ми каза, че са водили Божидар (едно момченце, което съвсем наскоро навърши 3 годинки). Водили са го, защото е бил лош и това му е било наказанието.
Аз съм направо изумена. Възможно ли е наистина да постъпват така с децата?
Иво все още поплаква сутрин като го водя при познати деца, при познати госпожи..... не знам как би се почувствал, ако го заведат в чужда среда, при непознати деца, при госпожи, които ще гледат на него и ще се държат с него като с непослушното "лошо" дете, което е пратено там, за да бъде наказано и, вероятно-няма да получи добро отношение...... Въпросното детенце Божидар сутрин също плаче. Дали е заради това, че изобщо ходи на градина, или заради това, че го наказват по този начин....... Още не може да говори много добре и не знам дали изобщо може да каже на майка си нещо.
И съм си мислила, и със сестра ми съм говорила за това-децата ни трябва да получават и друго отношение, различно от това, което има към тях в къщи. Няма винаги да се отнасят с тях благосклонно и ще трябва да приемат, че хората ще се държат с тях по различен начин. Трябва да свикнат да поемат и негативно отношение (независимо дали е заслужено или не-това е положението-цял живот ще бъде така), да носят отговорност запостъпките си......
Не знам-много объркано го написах..... Определено съм смутена.....
Не разбирам каква би била идеята на такова наказание-да накараш детето да се чувства изоставено, необичано, "лошо".....
Иво определено се притеснява, че може да го накажат по такъв начин. Да кажем, че този страх го кара в някаква степен да се държи така, както госпожата иска. Т.е. има някакъв "възпитателен" ефект. Може би съм взела този въпрос малко навътре..... но само като си представя как би се чувствал ако го накажат с водене в другата група и колко изплашен може да бъде...... и ми става толкова мъчно и за моето детенце, и за другите малчовци.
Та-практикува ли се такова наказание във вашите детски градини? И аз ли нещо се превземам или няма нищо кой знае колко лошо в такова наказание?