Как да реагирам когато дъщеря ми ме удря ?

Не мисля, че ответният удар е добро решение. Ама никак.
Може да не сме религиозни, ама все пак ще си позволя да споделя моето виждане. Защо започнах с религиозни? Имаме си златно правило: прави на другите това, което искаш на теб правят. Това е подходът, на който залагам.
Първоначално дъщеря ми проявяваше подобна агресия към цветята - скубеше, късаше. ПОказах й, че цветята се галят. В началото, като посягаше към цветята, я подсещах с думите да ми покаже, как обича и гали цветята. Постепенно сама свикна и нямаше нужда от подсещане.
Впоследствие, когато започна да ни удря, подходът беше аналогичен. Обяснявам, че мама се обича и се гали, както аз нея. Много бързо разбра, че ако ме погали, ще и обърна внимание и няма нужда да ме удря. Съответно, когато аз искам от нея да ми обърне внимание - я погалвам. И всичките и агресии и удари престанаха. И се надявам да не се появят пак.

Напълно подкрепям мненията на Mam4e Bandit, azaf и Асса 
Преди 2 дена ходих на сбирка по този повод, на която присъстваха педиатри и психолози. На детето трябва да му се каже с твърд тон:  "Стоп! Това е забранено и така не се прави. Боли!". И в никакъв слу4ай да не се удря детето, защото му даваме лош пример- щом на нас ни е позволено да удряме, защо пък то да не го прави! Ако удря с ръка, трябва да му се хванат ръ4и4ките и да му се каже, 4е с тях може само да милва и гали и да му се покаже как съответно. Ако иска да удря още или да хапе му предлагаме някоя игра4ка върху която да си изкара яда, но не върху нас.
Не е лесно, когато сме изнервени, но това е за нашето бъдеще!

Близначе, и при нас е този проблем и не е от вчера...И аз го пошляпвам понякога заради това и го наказвам...файда няма. Най-лошото е, че той ЗНАЕ, че прави лошо, че ме боли, след като ме удари идва да се извинява и да ме целува по удареното и след 5 минути пак ме удря. Какво е това незнам

Първото с което започнах е точно това,да и обяснявам че боли и че мама се гали,а не удря !Ефект нямаше.Както и по-горе съм посочила,опитах всичко.За сега най-помага точно ответния удар от моя страна.Когато я ударя,тя вижда че е неприятно и се укротява.
Както е казала по-горе една мама - всяко дете реагира по различен начин.Не може всички деца които удрят  да им кажеш че така не трябва,да ги гушнеш и готово.Ето моето например не се влияе от това.
Наистина май ще трябва да потърся подхода,който е точно за МОЕТО дете.
Вероятно не знаете,но майка ми вече 30 години е детска учителка и директор на детска градина,т.е. имам в къщи специалист по децата.Тя ми дава доста съвети в това отношение до сега никога не е  грешала.Но самата тя също е изумена как така Калина не реагира на кротките обяснения а продължава да удря.Значи ще се търси друг подход при нея и това е.

Вашите съвети обаче са много ценни за мен !       

напълно съм съгласна, насилието поражда насилие, не може само ние да можем да пляскаме и да изискваме пълно подчинение от децата, за тях забранено, за нас разрешено -НЕ!
Хващам за ръката, и ясно и тихо й казвам че така не се прави, а мен ме боли!

незнам каква любов е това...
мен дребния ме гушка, "мамо ти си добричка," а баща си го налага "на лягане и ставане", и "тате ти си лош" е дежурна реплика.. тати и със сърдене пробва, и с ответен удар, и с обяснение- нищо не се промени...
аз и пошляпвам, и се карам, но към мен агресия не проявява- това ми е странното в случая

Никой не е казал,че и децата не може да пошляпват,но с мярка все пак.А не като мен да ходите с огромна синя цицина на главата .
Това което мен ме успокоява,е че я наблюдавам как играе с любимата си кукла.Нея никога не я удря,гали я,прегръща я,целува я,приспива я и я храни.Много е нежна към нея.А нали психолозите казват,виж как си играе детето с куклите и ще разбереш много неща.Т.е. тя копира нашето отношение върху куклата.Досега никога не я е ударила.Почне ли да го прави,тогава ще се притесня.
Явно наистина е временно и ще отмине,спомням си че и при племенницата ми имаше такъв период,мина с времето.

Душа, от де да го извадя този твърд тон. Старая се, ама не ми обръща внимание. Виж - от баща си се стреска. Ама той като викне и мъртвец ще стресне. Лично аз мисля, че трябва да се пробва кой подход работи в съответния случай и дете. Моят син не разбира от обяснения. Ако му кажа че ме боли и ще плача, даже понякога наистина го правя и той гледа гледа па почне да се хили.  За съжаление при нас понякога наистина единственият начин е да го ударя. Налага се най-вече когато трябва да идем някъде и бързаме, а той се тръшка и не дава да го облека. Или когато пак така и не иска да седне в количката. Освен това като ме удари най действа за сега, ако и аз го ударя по същия начин - само така разбира какво е причинил.  Ако разчитам на думи при такива случаи сметай че сме си отгледали малък тиранин, които контролира живота ни и е в състояние дори да го опропасти. Детето трябва да слуша родителите си. Предлага му първо мекия начин да се научи. Ако не подейства идва ред на силата - дава му се избор и сам си го прави. Така е и в живота. С това не мискам да кажа, че трябва да лишаваме детето от любов или човешки права. Става въпрос да се научи, че трябва да слуша родителите си, а не те него  

NikiFin,напълно съм съгласна !    (С теб май си приличаме)Всяко дете разбира от различен подход.

Иначе Давид е голям красавец,пу-пу !Няма да тормозиш детето,ей !

Напротив - казано е.
Не само, че е забранено да се пошляпват, но и словестната агресия е забранена...

За мен е непонятно как ви е необходимо да удряте децата си, за да ги накарате да ви слушат. И не - проблемът не е в децата ви 100% съм убедена, а във вас. Всяко дете е различно, както и всеки човек е различен - трябва да има различен подход при всеки, но боя не е сред мерките...

Ох, само не ми обяснявайте сега как ми се е 'паднало' едикакво си дете... и как вашите са различни. Виждала съм доста деца и как те се съобразяват с някой възрастен, а с друг - не. Та е до възрастен, не до дете. 

По темата - Бих парирала/хващам й ръцете да речем/ всеки опит да ме удари /и съм го правила/ в случай, че го видя. Ако не го видя /идва изневиделица/ казвам: "Мама не се удря! Мама не те удря, не ме удряй и ти!" - Подейства някъде след 2-3 месеца, но подейства и то без удар като опит да я отуча да удря... То дори звучи безсмислено.

Иса,не си ме разбрала ! Цитата който си извадила от моето мнение,означава че на децата също е позволено да удрят.Защото някой беше казал по-напред,че както ние понякога ги пошляпваме,така и те нас.Това ми беше идеята.
Иначе се съгласи с мен ,че никой не може да ми казва или забранява какво да правя с детето си.
Словесна агресия ? Никога не съм я прилагала върху детето си,никога ! Повишаването на тон не е словесна агресия.
На мен не ми се е паднало "еди какво си дете",паднало ми се е прекрасно дете ! Най-доброто детенце на света,Слава на Бога !
Което обаче в момента е в такъв период,в който ни удря.Може и да е от зъбки,растат и кътници и доста я боли.
Да,вината е в мен донякъде.И ще ти кажа защо.Защото в моментите в които изпадах в тежки кризи (вероятно си чела че бях с тежка форма на следродилна депресия) ми беше много тежко и адски се обвинявах.В резултат на което утроих ласките си към малката и тя се разглези.Ей на,признах си го....


Абе ще премине,едва ли ще продължи още дълго.

А,и момичета,ако някой знае още какви периоди ме чакат тепърва да сподели,ще ми е от полза   

Аз не мога да се съглася, че никой не може да  ти казва какво да правиш с детето си  .
 това се случва само в страни като нашата където царува пълно безправие.
 в една нормална държава ако те види някой да удряш детето веднага могат да ти го отнемат . Но да тук в булгария докато една майка не си пребие детето от бой никой не и обръща внимание.
Като не се справяш сама защо не се посъветваш със специалист психолог примерно?

Извинявам се , че така съм изписала България, но направо се втрещих от горното изказване

Извинявай,но ти прекали !!! Първо - ти изобщо не ме познаваш !Втрещяваш се от моето изказване !? И кое е втрещяващото ?Че искам съвет от мамите с опит,че го искам съвсем тихо и кротко без да нападам никой ? Тогава защо ти ме нападаш ? И ми говориш за отнемане на детето !? Ти изобщо наясно ли си със ситуацията бе жена?
Как смееш да ми заявяваш че не се справям !?Някъде да съм казала че не се спарвям ?Справям се прекрасно със родителските си задължения,но ти няма как да го знаеш нали ?И да ме съветваш да ходя на психолог,ти наистина прекали.Когато се запознаеш лично с мен,опознаеш ме,дойдеш в дома ми и видиш каква е обстановката у нас,ела да ме съветваш.
И да,никой не може да ми каже какво да правя с детето си - поддържам това си мнение.Най-малкото пък ти.
И изобщо какви са тия приказки за права,отнеманици и т.н.,май си объркала темата.Тук не става дума за побоища и издевателства над детето.Удряла съм дъщеря си съвсем лекичко,просто съм я плясвала.Но НИКОГА не съм я удряла силно или пребивала (пази Боже!)


Незнам за теб,но аз наистина "изтрещях" от твоето изказване,в случая съвсем неподготвена.Затова ти предлагам - ела да се запознаем,виж ме,прецени ме и тогава ако пак мислиш същото - напиши го.


А за твое сведение на специалист психолог ходя,но по друга причина,за която се моли на Господ да не ти се случва !


И да поясня - въпросът ми беше как най-правилно да реагирам като ме удря детето.Просто исках съвет.А не да ме нападат хора,които не ме познават.

Мисля,че трябва да ми се извиниш ако имаш доблест.

В никакъв случай не искам да се заяждам.Ти ме обиди и аз се защитавам.

същата работа е и при нас. тествахме всичко и не става, ще чакаме...