Тинейджърииииии!!!

А как седи положението с бащата?
Още не съм навлязла в дълбини в тематиката (все пак сме на 8 г.), но вчера си мислех за чичко Фройд и дали той има почва у нас.  Напоследък и аз имам търкания с дъщеря ми, (което досега никога не е било) но забелязвам, че отношенията с баща й засега са непроменени. В моя случай вероятно е по-скоро бунт към мен, отколкото към родителството. Но дали ако ти не абдикираш временно и включиш съпруга си в играта нещата няма малко да се успокоят?
Нe мога да помогна с опит, а само със съчувствие

Май си на прав път..... лошото е, че от здраво семейство произлизат( за мой ужас!) нездрави отношения. Таткото си е на място и дейно участва и май това е проблема.
Почвам да мисля, че ако имаше проблеми между мен и татето сигурно щеше да различно - леле каква еретична мисъл отова съм да
В момента сме подготвили манипулация поне единия да е добър и да подкрепи нея, а не да сме единодушни. Представяш ли си - готова съм да съм звяра, но поне да усети нечия подкрепа.
Явно с декларации не го усеща..... В крайна сметка това си е моето момиченце и всяка истинска майка ще направи всичко за детето си.
Искрено ти благодаря за съчувствието и ти стискам палци. Няма да усетиш кога малкото ангелче ще се трансформира...........дай Бог да е в голямо ангелче! 

Миличка ,много навътре вземаш нещата. Аз съм майка на две деца ,баткото вече излезе от тази възраст, но дъщеря ми в момента е на 14 и половина .Тъкмо реших, че ще си отдъхна малко, да ама не .Не е лесно да се разбираш с тинейджъри, но не е и невъзможно .Просто трябва да бъдеш освен майка, и приятелка .Опитай се да разбереш дъщеря си ,разговаряй спокойно ,предразполагай я да ти споделя ,не я упреквай, ако е сгрешила, защото нищо няма да ти казва, а това вече е проблем. Ако не познаваш приятелите и ,запознай се и намери общ език с тях. Няма да стане веднага, затова не се отказвай .Не говоря празни приказки ,а от личен опит знам. Ако можете да правите нещо заедно, много лесно се разчупва леда. Например аз с моята дъщеря и няколко нейни приятелки ходим на тае бо .Понякога ,когато са у дома и имам време ,приготвяме сладки или нещо, което те пожелаят, и се завързват едни непринудени разговори ... Дъщеря ми си има приятел от два месеца. Запозна ме с него и сега дори ходим заедно на кафе ,така опознавам средата на детето си .Миличка, не всичко е идеално, просто не бива да драматизираш нещата .Тази възраст няма да ти се размине ,затова направи опит да се сближиш с дъщеря си ,за да е по леко. Успех ! 

това не е правилно.Задължително трябва да сте на едно мнение с таткото пред децата/дори и да сте на различно по принцип/
Опитай да се занимавате двете с неща които и доставят удоволствие/дори и да не ти се иска,дори и да нямаш време-намери/Дръж се с нея като с голямаводи я на срещи с твои приятелки/нека тя бъде една от тях/Колкото повече общува с теб ,толкова по добре/бащата по добре да остане малко на заден план за няколко месеца/Гледай колкото може по малко да и се караш/много са чувствителни/.Ако някоя дреха , прическа или грим не ти допадат,кажи ,че са хубави/както е в техните очи/но биха били страхотни ,ако промените нещичко.Ако не се съгласи -остави я,нека се облича ,както иска -това не е най важното.
Питай нещо конкретно -имам голям опит с тийнейджъри.Дъщеря на 11,син на 16, племеннички на15 ,2 на 16 и две  по на 19-21г.На какво ли не съм се нагледала с тях.Общо взето като направят 15г и се успокояват.
Успех

Скъпа Алекс, да знаеш само как ти завиждам!!!!
Няма по-прекрасно нещо от приятелство с детето ти - каквото и да ти коства запази го!!!!
Моята майка имаше късмет с мен, а и аз с нея - винаги сме били близки. Затова ме боли толкова - предполагам, че на мен нещо ми куца .... не разбрах кога изпуснах връзката 
Сигурно си права за драматизирането, но просто вече не ми остава нищо........
Опитах абсолютно всичко, а най-голямата драма е, че се разбирам с всички около нея - само не и с нея. Ходим заедно да спортуваме, сигурно съм единствената майка от нейното обкръжение, която маа по концерти като простинал кон, че и за приятелките отговарям, говорих....., наказвах....., поощрявах...........,лишавах.........., плащах............ и нищо, едно голямо нищо!!!
Пред има бетон, язовирна стена....
Дано не ви звуча като някоя жалка истеричка...
 

Успокой се де!Всичко ще си дойде на мястото след 2-3 години.И моят син е на 16 и половина ,та напълно те разбирам.В чата децата преувеличават , а и с измислят доста често,хич не се вързвай.Ти казваш,че се разбираш с всички около нея,така е,защото не са твои деца.Просто изискванията ти към дъщеря ти са по-големи,защото си е твоя и я обичаш.За другите откъде знаеш,че и те не са в конфликт с техните?Не ме плаши,че моята Калина е на 4 г. и няма да се усетя кога е станала на 14 г,а тогава и аз ще съм в критическата

Не се отчайвай, всичко се връща ,рано или късно нещата които си правила с нея и за нея ще бъдат оценени ,няма начин Между другото и аз като тебе махам по концерти ,дъщеря ми се изявява като певица а също и по турнири ,че и за другите деца отговарям, но на мен това ми харесва. Продължавай с опитите да се сближите ,бетонната стена все някога ще поддаде. Ако споделиш нещо по -конкретно ,може би с Ани69 ще ти бъдем от по голяма полза ,че и аз като нея ,освен моите ,около мен са и племенници на близка възраст. Приеми една приятелска прегръдка от мен   Чао.

Благодаря на всички за милите думи!!!!!!!!!
Признателна съм ви за подкрепата!!!!
Само преди час ми се наложи да помогна със съвет на моя близка с подобен проблем.
Живота е голям шегобиец
Когато става дума за друг разсъждаваш трезво и си мноооого полезен 

Аз съм тийнейджърка, почти на 16. Едно време като бях на 12-13 бях много зле, сега съм малко по-добре и сякаш мисля повече, какво правя. 

 Не се притеснявай.При мен беше същото.Майка ми вдигаше ръце от мен.Когато бях на 13-14 не се търпях.Прибирах се вкъщи,сядах на компа,живеех си в мой свят.При наще ходех само да вечерям и да искам пари Не споделях с майка ми,много потайна бях.От някво лапе се превърщах в по-отракана..разбирате ме  Сега нещата са различни.Много по-често контактувам с родителите ми  повече споделям ииии не им създавам кой знае какви проблеми.Така че споко,този период ще отмине 

Аз не разбрах какъв е проблема с дъщеря ти, според теб. Този дето те карада търсиш чужда помощ. Щото с дреболиите които са във всеки дом съм сигурна, че се справяш.
Така наизуст не знам какво да кажа. И моя син чат-пат е 'дебалансиран' ама от пътя не излиза та драми няма.

Сигурно всички хора с деца в тази възраст имат и са имали тежки моменти. На мен понякога ми се струва, че възпитанието ми е пълен провал и че синът ми за нищо не става. Единственото ми успокоение е, че преминалите казват "Търпение". Ужасяващо е да говоря и той да е "прозрачен". Думите ми минават и ... нищо. Говоря му търпеливо, с любов, повтарям по сто пъти, после сама свършвам нещо... Надявам се, че посятото ще остане и след няколко години (надявам се по-скоро) ще стане един свестен млад човек!

ТРУДНООООООООООООООООООООООООООООО!
Радвам се искат да са толкова самостоятелни, но и много се страхувам от тяхната самостоятелност. Потайни, прикриващи се, а как обсъждат родителите си?!
И аз се моля периода да отмине

  Тинейджърите са прекрасни! 
Май на нас нещо ни има, та се стресираме.   

  И Стефани, не се притеснявай. Аз съм в критическата а синът ми в пубертета. След две -три години и втория ще влезе в "готината" възраст. Не е страшно, повярвай ми. Само трябва да обичаме децата си и са се опитваме да мислим като тях. Тогава разбирането е по-голямо и критиките по-малко. От там идва проблема. От страха да не бъдат критикувани и високото самочувствие на пораснали вече хора. От несигурността в даден момент, от липсата им на умение да защитят тезата си и желанието да бъдат те правите.

Как е в къщи?  Моя иска да участва наравно с мен и баща си във вземането на решения. Поощрявам го и обсъждаме нещата. Дори има моменти в които съм съгласна с мнението му. Но не така, безотговорно. Искам да разсъждава и да се опитва да докаже тезата си. В този спор, изпъква той, с идеята си. След това е доволен и щастлив.   
 Освен повода за контакт, се тренира и способността му да доказва правотата си.  Баща му няма търпение и вечно се дърлят. Все има спор кой е прав и кой крив. Не мога да се преборя не с детето, а с бащата. Съгласен е с мен, но когато стане разговора, елате да гледате сеир! Борба за надмощие.

Не знам вие какво мислите, но за нас (въпреки необоснованата и моментна съпротива при бащата - засега) смятаме, че давайки шанс на децата да коментират и да дават предложения с които се съгласяваме води до две неща:
   1. Има вероятност да споделят повече и да искат да споделят, за да се чувстват важни и голями. На друго място, освен в къщи и пред приятелите си, няма да могат да се реализират така добре и с такъв процент успеваемост.
   2. Стават самостоятелни постепенно и набират умения и навици да отстояват доказано мнение. Това е важно за бъдещия им живот. На нас не ни се иска да прекланят глави непрекъснато и да се съгласяват с другите.  Иска ни се да бъдат личности.

  Е, има и нещо гадничко във възрастта. Желанието им да подражават. Но и това си има своите предимства. Въпроса е да се открие на кой подражават и кой е идола им. Със сигурност не подражават на нас.  Лично за мен това е най-тежкото изпитание. Да имам нерви и да издържа. В случая с голямия син - подражава на човек, който ми е меко казано антипатичен. Хващам се, че не винаги реагирам по най-удачния начин, въпреки взетите  мерки (за себе си) да се успокоявам, да мисля трезво, да не избухвам и т.н. (защото съм във втората фаза на лудостта - критическата). Засега горе долу се справям, без крясъци, без писъци. Наблягам на "отровния поглед" .
Мисля си, че е така, защото иска да ходи на "дискотеки" с майка си и не се притеснява да ме показва на приятелите си. Да видим докога?

Дано съм била поне малко полезна с мнението си. 

Започвам да съжалявам, че толкова късно открих сайта 
Повярвайте, ми изпитвам истинско удоволствие четейки вашите мнения и реакции. 
Преди години, със съпруга ми,  взехме решение да поживеем и работим в чужбина - майка ми тогава каза, че това е незряло, че трябва да се борим, да не абдикираме и най-вече, че има хора мноооого по-зле от нас! Апострофирах я, че за нас е важно да се сравняваме с тези които са по-добре и че именно тя ме е учила да си поставям винаги високи цели.
Сега разбирам нейния съвет 
Не набрах смелост открито да споделя проблема, а и все още го асимилирам  а проблем има 
Но четейки опита, а и мнението ви, разбирам, че поне съм на прав път 
Моля се за търпението на Супер Теди ,
абсолютно съм съгласна с Дино - наистина проблема е в нас  , а не в децата. Ще тренирам "отровния поглед" 
Целувам горещо двата млади сладкиша Miracle_girl и DjeiLo® - окуражителните ви думи направо ме успокоиха!!!
Струва ми се, че бурята утихва и за щастие няма изкоренени дървета 
Но все още ми се ще да попитам другите
"А как се справяте когато децата ви нямат доверие" ?????

Възпитана съм, никога да не съдя хората - всеки си има причина да е някакъв. Минавам за добър слушател и направо съм си изповедник 
Всичко може да бъде казано за мен и не съм безгрешна, но никой, никога не може да ме обвини в подвеждане или неоправдано доверие. Сигурно това точно е голямата ми болка 
И как така именнно мойто дете да не ми се доверява.........

А какво правите когато децата ви не се харесват но не желаят да положат усилие да се променят обвинявайки ви в неуспешно възпитание,когато не харесват и вас като родители.Как повдигате самочувствието им и как защитавате бащиния авторитет когато си изпусне нервите и спретне скандал на великия тинейджър?

Хей Гери,
присъединявам се към питането!!!
Маай проблема е "банален" , искам да каже, че ми е до болка познат 
Лошото е, че смятам за задължение да подкрепям съпруга си, а и той го заслужава, ноооо не винаги съм съгласна с него!!!
След "нормалното" конско към детето  , ние излизаме на ринга и съскайки хвърчи перушина   
Едва ли не стигаме до развод - мой патент  и не се гордея с това 
Определено изпитвам смесени чувства - 
от една страна децата са еманация на манипулаторчета и най-малката пукнатина се превръща в мощно оръжие 
От друга - това пък си е мойто дете и съвсем биологично се мятам като тигрица да я защитавам, да ама тя не знае!!!!
За да бъда честна, точно строгостта на баща й й помогна и й донесе най- голямата гордост - приеха я в престижно училище и то втора в списъка
Няма да ти описвам колко ни обичаше тогава и особено баща си 
Ще добавя и, че към него не си позволява никакви волности, даже му се мазни  и какво излиза
аз отнасям негативите........
След тираните най-мразя жертвите, ама нещо взех да се чувствам като жертва 

Май с момичетата е още по-сложно отколкото с момчетата
Като гледам моята щерка още на 6 години, направо ми настръхва косата.
А доверието се печели трудно. Аз самата си спомням, майка ми колко години се бореше безкрайно упорито да спечели моето.

Е, предполагам е все така добра в училище? Ако да - какъв е проблема?

И аз не разбирам много.  Естествено е през пубертета родителите да са лошите и мразените. Детето се превръща във възрастен като отхвърля авторитетите.

Помня моите родители как се държаха. Тотален игнор на всичко лошо, твърди рамки за най-важните неща /основно ученето/. Като видях, че не се опитват да ми наложат авторитет и че ни ги впечатлявам със скъсаните си дънки /който ужасяваха всички останали/ ми омръзна да се правя на 'интересна'.

Сетих се нещо, което бях прочела пред време: "Когато бях на 16 се чудех как може баща ми да е толкова глупав и ограничен... Когато станах на 26 се учудих колко много е научил за 10 години"

Аз съм на прага на битката. Смятам (сигурно прекалено самоуверено), че ще се справя. Нямам опит с 14-годишните, но смело мога да твърдя, че и ние сме в "ранен пуберитет". Детето минаваше през гамата от настроения за 30 минути: от многострадален рев до истерично цвилене и въргаляне по пода с размахване на крака от удоволствие. Смятам, че всичко се дължеше на хормонално кипене. Не зная до колко съм се справила, но сега тези неща не се случват у дома. Никога не искам да зная всичко. Децата ми си имат личен живот. И съответно- своите тайни. Не се съобразявам с позицията на съпруга си - всеки има право на глава на раменете, с която да работи индивидуално.
Горе-долу така се оправяхме до сега. Съветът ми е: отстоявай си позицията на родител. Може дъщеря ти "да не те обича" ( това, разбира се няма как да се случи и си е чиста демонстрация на негативизъм), може да има лош вкус за всичко, може да демонстрира потайния си живот, НО  трябва да наложите господството си категорично. Няколко прости правила, които задължително да се спазват. Например 1. средна оценка (в зависимост от възможностите на детето) 2. вечерен час 3. брой гости в къщи
При нарушаване - санкции (предварително уточнени)
Стискам палци на всички. И на мен след 3 години 

Моят син е на 16 и най- ме мори с мълчанието си. Аз си говоря, гледам да му съобщавам какви са плановете на семейството, какво се е случило, че той сам хич не се и сеща да пита. А той ме слуша с половин ухо, мълчи и после отива на компютъра. На въпроси отговаря само с да/не.

"Мучи" в чата - така наричам разговорите им с изречения от по 3 думи, всяка с по-малко от 3 срички. А с нас да говори - хич! За свои планове не споменава. Няма идея какво му се работи или учи... Ама аз си чакам и се надявам. Не може хубавото ми и любящо момченце да е изчезнало завинаги. Все някога ще видя човек насреща си и ще можем да говорим. Едната му баба, смята, че с нея е най-приказлив. Това ме успокоява. Да знам че говори и разсъждава, а това, че не го прави с мен ще го преживея. Някак...

Ей сладурки, направо ви обичам 
Само ще добавя към картината - телешкия поглед 
Аз съм човек оптик и винаги виждам безнадеждно нефокусирания поглед, а и май няма нужда да си спИциалист, за да схванеш облъчения блуждаещ вид 

Ох, искам и аз да напиша нещо по темата, но незнам точно какво. Моят син ме докарва до рев. Не мога да го понасям заради това, не мога да понасям и себе си, заради това че не се справям.  Надявам се, че ще оживея до края на пубертета му, защото имам още два пубертета за изживяване след някакви си десетина години.

mina,писах ти на лични но не съм сигурна че си получила съобщенията ми. Искам да ти кажа ,че майките винаги са жертви ,да знаеш на среща си имаш една такава. Момичета ,всичко което сте писали ,мога да го потвърдя и за себе си ,но ние сме майки и не спираме да се борим за рожбите си. С риск да се повторя ,но рано или късно всички разговори действия и тнт... дават резултат, поне при мен беше така. Със сина си вече сме в съвсем други отношения, а опита, който натрупах по време на неговия" ужасен "период ми помага сега с "ужасния "период на дъщеря ми

Алекс, благодаря ти миличка за всичко!!!! Целувам те сърдечно и съм ти безкрайно признателна за отделеното време 
Ти и Ани 69, ми показахте неимоверна подкрепа и ми бяхте истински полезни. Дано мога да помогна и аз някой ден  ,  взех вече мерки - работя по вашата препоръка!   
Момичета, лутайки се в решаването на проблема, четейки вашите мнения изведнъж усетих със сърцето си какво да правя. Просто повечето откровенни ваши мисли ми показаха една студена статистика 
Повечето тийн-дзеверета са еднакви!!!!!
Говорих с майка си и й дадох ясно да разбере, че се чувствам виновна  , но и гневна 
Тя ме посъветва нещо, което .................. дръжте се да не паднете, сработи перфектно?!
Осъзнавам,че реалната подкрепа на мъжа ми, а и моята към него, накара детето ми да се чувства самотно и изоставено, едва ли не предадено  Но това няма да ме накара да изневеря на принципите си 
Преди пет дни свиках "семеен съвет"  и помолих всеки един от нас да промени нещо в името на семейството. Основния проблем на дъщеря ми са нашите рестриктивни мерки срещу слаб успех, но тук е мястото да вметна, че всъщност не е слаб, а не е такъв какъвто ние с баща й бихме искали........
Подходих леко иронично и с безумно добър тон, но с голяма доза сарказъм,  дръпнах една реч на тема отговорност и възможности 
Показах, че може би прекаляваме, че явно доброто училище и големите амбиции са наши, а не нейни, че всъщност си обичаме детето такова каквото е, без да е нужно да е гениално и супер умно, че и за посредствените хора има живот и .... бъдеще,  и все в тоя дух. Казах дори, че съм готова да я преместим в друго по- обикновено училище, явно в това изискванията са прекалено големи за нейните възможности....
Черешката на мелбата бе, че снех отговорността за ученето от мен и татко й и най-тържествено обещах, че никога повече няма да я лиша от излизане или липса на нет, заради лош успех!!! 
От четвъртък сутринта кога ще учи, как ще учи и въобще дали ще учи е вече нейно решение, а в стаята й аз почти няма да влизам........
В петък излезе, естествено ни информира, в събота аз облизах апартамента, но без нейната стая, а тя спа в своя приятелка и в неделя, след отчаяни и успешни опити да НЕ се обаждам, детето ми се обади само, прибра се и ..........
дръжте се, да не се сгромолясате 
изчисти си стаята, седна да учи и даже днес,  ООО благодаря ти Боже, леглото й бе оправеноооо!!!
Дано не е моментно и кампанийно и ви уверявам, че ще работя по въпроса, да запазя крехкото равновесие - ОБЕЩАВАМ!

Сега обуздавам емоциите си и повярвайте ми не е лесно, но май вината е и в мен(да не кажа изцяло в мен). Май трудничко приемам, че моето момиченце е вече попораснало и може би я задушавам 
В крайна сметка не важно кой е виновен, важно е да се справим 
Ще ви държа в течение на развитието, най-малкото, защото това си е опит и той може да бъде от полза на някого.

Стискайте палци!

п.с. Май "дъртите" сме слабата страна в тая битка 

Moят тинейджър е почти на 17 г,но все още проблема с общуването ни стои като непреодолим.Имаше някакъв проблясък,когото беше влюбен,но уви за кратко.Да знаете мили мами,тогава беше съвсем друг-весел,приказлив,споделящ-нещо,което не съм се надявала,че ще го доживея.Сега не ми остава да чакам "новата любов",че и ние малко да счупим ледовете помежду си.

mina33, развесели ме!  Радвам се, че има промяна у вас и дано, малко или много продължи в същия дух!

mina,почувствах се много щастлива от това, което се случва с теб и детето ти ,дано лека полека нещата се оправят ,само да ти кажа ,че ще има приливи и отливи, затова не се отчайвай при следващ конфликт. Страшно се радвам за теб  !Колкото до успеха- мисля, че след 2 години ще започне да осъзнава наистина колко е важно образованието ,за да се реализира в живота, при нас стана така .etia ,нали знаеш, че споделената любов прави хората щастливи, а когато са щастливи ,са и добрички .Не чакай другата любов да дойде ,ами пробвай, като смениш подхода. Дъщеря ми е влюбена в момента, но ако не е в настроение ,нищо не казва, дори директно ми заявява ,че сега не и се говори ,да я оставя на мира. Е, аз се научих да улавям добрите моменти и тогава научавам много неща.  Не е лесно мамчета ,но това е живота, нека да обичаме децата си и да им дадем пространство да дишат. Целувам ви .Чао . 

Мили Тийн мами,
за сега владеем положението и на Шипка всичко е спокойно!!!! 
Многоооо весело изкарване на Коледата и да си гушнете малките-големи дзверенца
Пък наши са си 
Всяко чудо е за три дни, но понякога и по-дълго вали
А сега ви желая да ви завали потоп от сбъднати МЕЧТИ!!!!
    

Честита КОЛЕДА на всички ,желая ви много щастие и късмет ! 

ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!!
Бог се роди!
За да прости греховете ни,
да ни показва верния път,
да ни научи да прощаваме,
да бъдем търпеливи и добри!
Да ни научи да се обичаме!
Пожелавам ви здраве, късмет и пари
и мнооого приятели добри!!!
    

Старото, болно мозъче забрави 
Момичета има нова тема за нашите зверчета 
"Тинейджър-голям проблем за мама. Как да се справя?"