Каква е добрата майка?

Мисля, че добрата майка не би трябвало да е Властелин във всяко едно отношение и би било добре да зачита личната свобода на детето....много е относително по принцип

 Не мисля че може да се говори обобщаващо по този въпрос. При всекиго е различно. Но си мисля, че ти горе долу сама си си отговорила - добрата майка трябва да помага на детето си до определена възраст /докато е малко/, а горе-долу когато детенцето поотрасне, ще трябва да се оставя да взима някакви решения, разбира се под контрола на мама, но по-деликатно/и на тати де/.
Разбира се всеки по-различен гледа на нещата. Има майки които цял живот помагат на децата си, дори и когато са вече големи и зрели хора - за такива случаи може да се прочете в "Дом и семейство". Както и има майки, които оставят детето си "да се оправя само в живота" от най-ранна детска възраст.

аз съм от онези, които оставят децата си да правят сами възможно най-много неща. Но това не ме прави автоматично добра или лоша, колкото и да се шегуваме на тази тема.

казват, че всяка майка е най-добрата за своето дете.

Да се дефинира понятието "добра майка" е същото като да се дефинира "добра храна" - т.е. колкото хора, толкова мнения. Всеки има определение за себе си и се опитва да го спазва. За мен добрата майка трябва да разбира нуждите на детето си и да се опитва да ги удоволетвори - когато може да го направи, когато не - да обясни на него какво и пречи. Също така трябва да възприема детето си като личност от най-ранна възраст и да се съобразява с неговото мнение. В никакъв случай да не толерира прекалено разглезване и съобразяване с всяка негова прищявка (примерно писне бебето и хайде на ръце), за да не порастне разглезен егоист. Винаги да може да отговори на въпросите му и то максимално вярно (примерно като кажеш на детето, че децата ги носи щъркела, после как ще ти вярва когато в детската градина му обяснят как стават всъщност нещата). И в никакъв случай да не му виси на главата постоянно.
Към pepi_r - в подписа ми е точния текст на въпросната мисъл, която явно и двете харесваме.

И аз съм от тези майки. 

Моята майка беше властна, любопитна и налагаща мнение докато бях по-малка .
Доста нерви ми костваше да и обясня, че не оправлява тя живота ми и често да си кажа се моля никога да не стана като нея.Спомените от това ме карат да изпитвам озлобление към нея и за това гледам да не се сещам за да запазим добри отношения.
Надявям се да стана различна от нея , но това не означава , че ще съм добра майка

Може би тази, която се вслушва не само в инстинктите си, но и в детето и реагира различно според ситуацията. Едва ли добрата майка може да се вмести в някакъв шаблон.

Добрата майка ...Преди всичко това е някаква абстракция, която колкото и да е подробна и конкретна винаги ще остане доста "безкръвна" в сравнение с реалните майки.
Какво значи добра майка, когато не сме си отговорили на въпроса "Добра майка, но за кого?" защото всички деца са различни, някои имат нужда да им бъдат поставяни повече граници, други, обратно, имат нужда да бъдат насърчавани да експериментират повече, да бъдат по-самостоятелни, да поемат рискове и правят "открития" сами...
В този смисъл уменията на майката да се грижи и отглежда дете могат да бъдат оценени, само в контекста на грижите за конкретното дете и неговите нужди (Напълно се присъединявам към мнението на boto)
И все пак ако се опитаме да се абстрахираме от различията и да търсим отговор за "общия случай", то тогава добрата майка е тази, която е чувствителна към нуждите на собственото си дете, която освен да говори, умее и да слуша, която в главата си е заковала една голяма табела с надпис "Това, че съм родила моето дете, не означава че то иска, може и се стреми към същите неща, към които се стремя аз." (Най-пагубно действат на децата си точно онези майки, които прехвърлят върху крехките си деца всичките си неосъществени мечти) И второто условие е след като е сигурна, че наистина "познава" добре детето си може да приложи адкватен стил на родителстване: точния баланс между авторитаризъм и либерализъм, т.е. да дисциплинира и възпитава, без да наранява, да задава правилата, като оставя достатъчно свобода за развитие на малкия човек, да дава любов и грижа, без да прави детето зависимо от любовта й  (Става въпрос за така наречената безусловна любов), да помага, без да кара детето да се чувства безпомощно, да дава отговори без да ограничава фантазията .....

Естествено всичко това звучи страшно теоретично и абстрактно....

А майките са реални хора, също и нечии дъщери...Нека бъдем снизходителни към тях, както и към себе си. Всеки има нужда да получи опрощение, защото идеалите са безгранични, а животът е прекалено кратък...

Добрата майка е тази, която успява да възпита детето си като добър човек, без да се опитва да го превърне в свое копие.

Здравей!
Нямах време да изчета какво са ти отговорили момичетата и бих искала да се извиня ако дублирам нечии думи , но няма точен и еднозначен отговор на този въпрос.
Има време и да си мълчиш и време да говориш, има време да се бъркаш и време да стоиш настрана.
Една добра майка просто трябва да обича детето си.Останалото е опит.Сигурна съм че понякога ще постъпваме много правилно , но ще има и случай , в който ще грешим.
Неминуемо е

И аз съм на това мнение А по-принцип е доста субективен въпроса

За себе си мога да кажа, че имам един прекрасен пример с моята майка. Винаги е била и продължава да бъде 100%-ова във всяко едно отношение, всеотдайна и готова да помага, подкрепяща, разбираща, обичаща, без да ме глези или обсебва. Досега ми е страхотна опора и най-добра приятелка. Всичко съм постигнала благодарение на нейната любов, насърчение и подкрепа във всеки един момент от живота ми. И това не е само мое мнение. Всичките ми приятели го признават и даже са ми казвали, че ми завиждат за нея. Искрено се надявам да бъда такава майка и за моя син. Дай Боже!

Според мен всяка майка си е най-добрата майка за нейното си дете. И всеки начин на гледане и възпитание е въпрос на гледна точка. Но разбира се има и изключения понякога. Най-важното е децата да са живи и здрави.