Изключително кърмени от първия ден?

Честита ви нова рожбичка Emem.Аз едва сега виждам,че си имате ново съкровище в къщиДа ви е жив и здрав момъка и както и каката и да имате само радостни моменти с тях да си се радвате взаимно и имат най-светлото бъдеще.
А сега по темата.Ели не беше изключително кърмено бебе ,но това се случи поради почти никаквата ми компетентност тогава,а и си мислех,че всичко казано от педиатърката и е закон за мен и наай-правилното,което трябва да свърша.Добре,че навреме се осъзнах,пак поради форума  и някои мами пишещи тук.Сега много съжалявам и при (дай Боже) второ раждане ще направя и невъзможното,за да бъде бебето ми изключително кърмено.А аз те приветствам за упоритостта ти и въпреки трудностите,си успяла да съхраниш толкова ценното кърмене и то изключително.Целувки за дечицата ти от нас с Ели

Надъхана от тук, преди да родя търсех болница в която бебетата да са при майките, оказа се че районната ми е такава.Соня беше на вторият час от раждането при мен, ако са и дали АМ то е било след раждането но се съмнявам, когато ми я донесоха засука веднага и така до 5 и половина месеца си беше само на кърма сега вече се захранваме, като пак основно си суче.У дома имаме една кутия АМ в шкафа , два пъти съм правила, но сърце не ми даде да и дам.

 И аз гордо ще се впиша 3 месеца и 4 дни единствено и само кърма, малчо не  знае какво е това АМ, и все пак аз искам да бъда толерантна към майките които подчертавам са нямали възможност да кърмят - не тези, който не са искали!!!! АМ също е вариант, НО друг вариант до който ние не прибегнахме слава Богу! Надявам се да мога да бъда така полезна на сина си още дълго . ... Пожелавам го и на вас!
И още нещо АМ никога не е влизало в къщи защото аз винаги съм вярвала, че няма да имам нужда, а да вярвяш също е много важно!

Благодаря на всички за отговорите и за поздравленията. Значи оставам с  впечатление, че изключителното кърмене от първия ден не е кой знав колко трудно, стига да имаш подходящи условия. Може би моят случай е нетипичен - недостиг на кърма въпреки честото слагане на гърда. Отдавам го на жълтеницата, която карам - и сега ако не се заредя с лактогонен чай, не стига млякото, а с предното дете се бях напомпила доста повече. Може би тогава в РД трябва да са по-настоятелни и да насърчават майките да прибягват до АМ само в краен случай? И да има разяснителни кампании още преди раждането. За мен главна роля в мотивирането изигра една статия от библиотеката, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=23964.0, Казусът девствен стомах (Andrea$, огромно благодаря за превода!!!).

Преди малко препрочетох и коментарите отдолу и виждам, че съм срещнала същите външни проблеми като Andrea$, но поне втория път съм била подготвена и съм се справила (след като родих в Св. София, се оказа, че няма стаи майка-бебе и ме настаниха в стая за секцио, а детето - в детското. Но вдигнах пушек и обявих, че няма да се деля от бебето си и ми позволиха да го оставя, макар че им създаваше проблеми това. След това, когато бебето ми мрънкаше по цяла нощ, а съквартирантките, чиито бебета бяха в детското, не можеха да спят, ми беше много трудно да устискам; даже едната нощ тръгнах към детското с идеята да помоля да стоя там в коридора и да кърмя през нощта (голям гърч, защотопоради шевовете сядането ми беше проблем; най-добре ми беше легнала); но акушерките ми казаха да си ходя в стаята и да не се притеснявам за другите момичета - не е хотел, да лягам и да кърмя. Много съм им благодарна за това и все още се чувствам виновна към съквартирантките, но бебето ми беше по-важно (нищо не казаха момичетата впрочем, макар че ги изтормозих). Споделям това, не за да покажа какво геройство съм извършила (да речем, че съм се вманиачила и съм насилила ситуацията, за да постигна своето), а защото явно казусът девствен стомах е напълно възможен в българска болница, ако човек знае какво иска - и дори и да няма достатъчно мляко, както се случи при мен.

Впрочем, любопитно ми е сега да ви питам обратното - има ли такива, които много са искали да кърмят изключително, но не са имали кърма първите дни? И как се справихте?

Уточнявам, че замислям някакви "агитационни материали" за преди раждането и ми се иска да получа по-реална картина на нещата от гледна точка на майките.

И аз да ти честитя новия член на семейството ви!  Да ти е жив и здрав и много да те радва. 
Благодарение на акушерката ,която изражда Ники до ден днешен ние се кърмим много успешно Та тази акушерка ми даде Ники още на 30-та минута след раждането и то не ми я даде само да си я гушна ,а направо я сложи на едната ми гърда и то милото веднага засука Чуството беше прекрасно и ме преследва и досега.И макар повечето акушерки да бяха против кърменето в болницата,която раждах,винаги се намираше поне една,която ми даваше Ники да си я кърмя и през ноща(бебоците бяха в отделна стая до нас) за което съм им страшно благодарна  Благодарение на тях,Ники не беше на АМ,както повечето бебета в отделението.

 Emem, радвам се на темите ти. Аз се разписах и в другата, защото имам същото желание за нормално раждане след секцио.
Сега за тази. Бях секцио, бебето ми го донесоха след около  6 часа, за да го видя и после след още 4 часа пак да го видя. Аз я сложих на гърда, но без резултат, не искаше да суче. На 48 час вече беше за постоянно при мен. Така и не успя да засуче през целия ни престой в АГ-то. Но основна вина за това има абсолютно незаинтересования и безразличен болничен персонал, въпреки че бях на ВИП етаж. Само че аз се бях въоръжила с помпа и се цедях и й давах само кърма. Вкъщи вече решихме проблема със силиконови зърна. Та така откакто е в моите ръце  тя е само на кърма, т.е. от 48 й час до сега 5м. и 11дни.
Относно условията в болниците мисля, че ако ние изискваме всичко е възможно. Дори на жените , които раждат секцио може да им се носят бебета през 2-3 часа, за да ги кърмят. Както и правят в някои други държави.

ДъЩеря ми се роди в Германия. След раждането я сложих на гърда, но тя не успя да zасу4е. Преz следваЩите 2 дни така и не се нау4и, на 3тия ден беШе zагубила 10% от теглото и имаШе дъх на ацетон..... СъЩия ден се наложи да ме оперират с пълна упойка, та ве4е нямах въzможност да давам вето zа АМ    Мъжът ми я храни с АМ, с лъжица. След операцията се пробаь със силиконови zърна и така успяхме да се кърмим. Малката се нау4и да су4е правилно и след месец махнах силикона  И така, до днес 

emem, аз отговарям на условията ти - нямах кърма първите дни в РД, а и сега не е свръх изобилна (има колкото в общи линии да стига).
Историята е следната:
Още докато бях бременна, бях решила, че ще кърмя, ако мога.
Родих във ВМИ Пловдив, беше по спешност, затова не успях предварително да проверя дали дават АМ на бебетата, само знаех, че детето е при майката 24 часа.
Преведоха ме в стаята 2 часа след раждането и веднага оставиха малкия при мен (и шишетата с вода и АМ също). Аз с целия си ентусиазъм понечих веднага да стана и да го взема, за да засуче възможно най-рано, но първо ми забраниха да ставам (че било рано), а после ме инструктираха за "захраня" чак след 5-6 часа! Да добавя - бях наплашена, защото родих 1 месец преди термин, малкия 1-2 часа го държаха на кислород, казаха, че и за цял ден може да го вземат... Затова и аз, дисциплинираната, изпълнявам каквото ми кажат! (Е, не всичко, защото инструкциите бяха за кърмене на 3 часа, нощна пауза и водичка през нощта...)
Още на първото кърмене малкият засука  с явно желание - не че имаше какво - дори и коластра нямах нито капка. Още от самото начало "кърмех" на поискване, водата и АМ така си и останаха недокоснати. На втория ден обаче на визитацията неонатоложката собственоръчно му бутна шишето с вода в устата - нямаше как да я спра. Аз обаче продължих да НЕ давам. И така до четвъртия ден, когато казаха, че на следващия ден ме изписват, но че бебчо е загубил повече от 10% от теглото и ще си тръгне чак когато започне да наддава. Уплаших се до смърт, че ще го задържат без мен - и тогава край на кърменето веднъж завинаги! Ревах няколко часа и на три-четири пъти давах АМ, за да качи някой и друг грам.
Изписаха ни на другия ден с препоръката да дохранвам с по 30 мл АМ на хранене.
Сега по въпроса как се справям - трудно. Реших, че ще упорствам и няма да дохранвам (дадох АМ два пъти - когато нямаше вече накъде), за да може на принципа на търсенето и предлагането да си увелича кърмата. Резултат: малкият беше като залепен на гърдата и на 20-тия ден си беше върнал теглото при раждането. Препоръката на педиатърката: дохранване с 60мл АМ.
Все още не исках да се предам и изжолих от мъжа си 12-13 дни отсрочка до следващата консултация, като тържествено се заклех, че ако дотогава малкият не е наддал поне 240 гр, т.е. по 120 на седмица, официално ще се предам и ще дохранвам. Е, наддали бяхме почти 400 гр, така че засега ни се разминава.
Но... борбата продължава.

Идеята за "агитационни материали"  е много добра - определено има нужда от тях, защото много новоизпечени майки от незнание или престараване дават АМ без изобщо да е необходимо. В РД дори видях една, която се цедеше след кърмене, а даваше АМ!

Ето ги моите "хитринки" - много течности; достатъчно почивка; масаж на гърдите, за да слиза кърмата надолу и доизцеждане с помпата в началото докато се регулира кърмата; топли душове преди кърмене, и студени след; най-важно за мен - да се вслушвам в бебето.

И аз мога смело да се включа към вас мамчета .
Моята история е следната:деня след раждането на моето слънчице, сутрината когато ми го донесоха видях че е повърнал кръв .Оказа се че има инфекция на стомахчето и тогава ужаса започна за мен. Правиха му  промивки за да прочистят всичко ,което имаше вътре и от тогава 5 дни беше на антибиотик и глюкоза.Не мога да ви опиша през какъв ад преминах,но през цялото време се молех да запазя самообладание,да не се разтройвам за да може да ми слезе кърмата.Не спирах да се цедя ,за да мога да допренеса да слезе по-бързо понеже ми казаха че нищо друго не бива да поема освен кърма.
След тези усилия  и всеки ден слагане на гърдата ние успяхме да се справим с кърменето и бебо се стабилизира за 5 дни.
В боницата имаше едно момиче което ме наричаше луда понеже съм била манячка според нея на тема кърмене и ако съм продължавала така нямало изобщо да ми слезе кърмата. .Не искам да коментирам такива хора, важното е че бебо е вече жив и здрав и е много лаком.
Забравих да кажа че изобщо не съма давала АМ а и дано не ми се наложи.
Възхищавам се на всички които полагат сили за това бебешоците да получават най-големия за тях елексир.