Да честитим на Аmymommy и Теодор

Добре доШъл на малкия Теодор,най_хубавия коледен подарък за мама и тати !



Да расте здрав,да папка,спинка и слуШка много и никакви колики 

А на мама Влади бързо възстановяване

Благодаря ви от все сърце мили момичета!Толкова много поздравления наистина не съм очаквала.Какво да ви кажа,заслужаваше си всичкото чакане и мъки.Имам си страхотно момченце,много миличко и нежничко,което безкрайно много обичам.Двамата сме добре,въпреки че доста се измъчихме с това италианско зрдавеопазване и болници.Нямам достатъчно силни думи за да опиша раждането си,но мога да твърдя че в България и животните са по-асистирани от жените в това отделение където родих аз.Стана много бързо и неочаквано,влязахме в родилната зала и аз докато се напъвам страдам, младата 30 и няколко годишна лекарка и акушерката бяха си седнали срещу мен и сладко си лафеха.Никакво асистиране,само някакво тъпо,абсолютно безмислено присъствие.На всичкото отгоре леглото на което бях легнала беше адски неудобно,нямаше никакви подпори ни за ръцете,нито за краката,пригодиха някакви след като им казах че така просто не успявам да се напъвам като хората, които дори не монтираха правилно и които непрекъснато падаха и се вадеха.Получих разни разкъсвания и докато ме шиеха не ми сложиха дори и упойка,а да те кърпят така е просто зверски.Някакви 5 шева,но ще ги помня докато съм жива.
През ноща след раждането получих адски контракции на матката и като обезболяващо ми дадоха някакво хапченце за менструални болки,което нямаше никакъв ефект.Моята съседка по легло беше толкова  наблюдавана от лекарите,че момичето взе та роди в стаята си,започна да ражда само ,до мен,аз тъкмо бях излязла от родилнта зала и целият този ужас толкова много ме разтърси че започнах да рева и боли не боли станах и напуснах стаята,щото иначе никой не се сети да ме изкара докато я израждаха.
Никакви влагаищни промивки на другия ден.Никаква визитация от лекар,никакъв тоалет на шевовете.Всеки се миеше сам със собствен интимен шампоан-т'ва е.
Бебетата ни ги връчиха същата вечер и ни казаха да ги държим непрекъснато на гърдата,така че да стимулират отделянето на коластрата.И двете с моята съседка по легло нямахме и капка коластра.Предупредиха ни че трябва да "кърмим"колкото се може повече ,ты като в тази болница бебетата не се били дохранвали с адаптирано мляко,нито им се давало вода.На вторият ден детето ми вече тежеше 400 грама по-малко и кожата му беше съсухрена като на старец.
На момичето в моята стая зърната му се бяха превърнали в някаква кървава маса,защото децата бяха толкова гладни че като се сложеха на гърдата да сучат,буквално от глад  изгризваха зърното.(В родилно маше опашка за тази електрическа помпичка,защото всичките родилки бяха с разкървени изядени зърна.Аз поне не пострадах толкова силно от това.)Kогато и слезе кърмата вече трябваше да се изцежда с помпича за да си нахрани детето.Мен не искаха да ме изписват ,защото Теди бил спаднал страшно много на тегло,очакваха да наддаде явно след като нямах с какво да го нахраня,искаха да ме оставят още в болницата,но аз напуснах най безцеремонно ,попълвайки една анкетна карта за това какво мисля за здравното заведение,в което направо ги сринах от оплювки.Децата ги държаха в една зала на другия край на етажа на болницата.Вечер ги изкъпваха и ги понасяха към стаите на мамите им по един дъъълъг коридор с отворени прозорци и безумно течение.
А медицинската сестра пък се мъчеше да ме убеди да го изкъпя 20 мин преди да си тръгна за в къщи и като не се навих и и и обясних мотивите за моят отказ оная се назупи и ми метна такъв бясен поглед все едно съм най-големия враг на човека в нея.
Сега сме си в къщи ,Теди успя да навакса изгубените килограми,чувства се добре.Мъчат ни колики всяка вечер,така че от понеделник вечерта не съм лягала нито веднъжнормално през ноща,или ако трябва да съм по прецизна от деня преди раждането 14 декември.от 15-ти до днес съм вече минус 15 кг,въпреки че ям и пия като за двама заради кърмата.Дремя през деня,някой друг час,коато успявам да се освободя от непрекъснатите посетители в нас,които вече адски ме изнервят.Телефона също непрекъснто звъни.Моля се само да свърши веднъж целият този ужас и да си останем сами и на спокойствие в нас.

Лелеее, Влади, това ли ме чака?!
Голям зор си видяла! На теб хич не ти върви на болници и лекари.
Но важното е, че Теди е добре и че е страшен сладур
Пожелавам ти бързо възстановяване и скоро да се наспинкате

 

ми не знам к'во да кажа, ти ме разби.
струва ми се, 4е малкия прили4а на теб, страШно е сладък, с кеф да си го гледаШ и... не можеШ ли ги разкара тия гости? 
Аз  освен най_близките, останалите ги информирах, 4е Ще им съобЩя кога сме се адаптарили и приемаме визити. След един месец, голяма 4аст бяха забравили, та се спасих.

Амимами, важното е, че малкото ти ськровище и ти сте добре...другото се 3абравя
Бьр3о вь3становяване на теб   и много целувки на малкия сладур от нас

Влади, помниш ли когато ме попита как е минало моето раждане и аз ти казах, че не искам да ти казвам, ще ти разкажа едва като родиш. Толкова съжалявам за това, което ти се е случило! Ако има някой да те разбира най-добре, то повярвай ми, това съм аз!

С мен в болницата се държаха зверски! Обиждаха ме, крещяха ми да млъкна, имах жестоки контракции когато ме натириха да си ходя в стаята и аз тръгнах по един дълъг коридор и на средата се хванах за стената и мислех, че ще припадна. Аз замалко да родя в стаята ако момичето до мен не се беше развикало, че се гърча в агония. Когато ме закараха в родилната зала акушерката ми се развика да мълча, "защото ако не спра с този театър " анестезистът щял да ми "затвори вратата и да ме остави". В полусъзнание съм плакала и съм се молила да ми сложат епидурална ( или каквато и да е ) упойка. С широка усмивка тази акушерка отказа и ми заяви да мълча и да не крещя. Когато вече не издържах, тя започна да ме заплашва. Родих като някакво животно, без най-елементарно човешко отношение, без една успокоителна дума. В момента докато пиша мила Влади, ми текат сълзи от очите, това е най-кошмарното и най-унизителното преживяване в моя живот!

В следващите дни отказваха да ми дадат мляко, нямах и капка коластра, зърната ми ме боляха, бебето ми ревеше нонстоп от глад, а аз ревях от отчаяние и болка. Бебето свали 800грама за два дни, започнаха да ми се карат като на някакво хлапе, пак със заплахи. Една нощ в 4 сутринта отидох да им се помоля да ми дадат мляко, каквото и да е! Казаха ми, че ако не си отида веднага в стаята ще извикат психиатър и "нужните хора, които да ме озаптят".
Никога няма да забравя товааждане и престоят ми в болницата! Никога няма да забравя унижението и обидте , които трябваше да понеса! След това идват непрофесионализмът и липсата на елементарни човешки качества.

Все още не съм забравила идеята, която имах в началото след като родих. Може би е още време да напиша преживяното от мен и да го предложа на различни списания, вестници етц. Но незнам дали това ще ме накара да се почувствам по-добре.... Благодарение на тези хора аз се заклех никога повече да не раждам! Това никога няма да им го простя.

Ето, сега едва ти разказах моето раждане, тогава не исках да те плаша, но и за миг не съм очаквала, че ще преживееш същото!

 

Mystic, Amymommy, за съжаление в БГ никой не вярва, че такива неща се случват навън. Аз лично знам за няколко такива случая тук, ама нали е в "Щатите" , а в БГ повечето мислят, че мед и масло тече от чешмите.
Гадно е, но опитайте се да забравите и се радвайте, че и двамата сте живи и здрави!!! А за раждането- не навсякъде е така! Така че не се отказвайте от повече деца заради това!!!

Стискам много палци за бързо възстановяване и дано забравите бързо!!!!!
 


Забравих да питам, а мъжете ви бяха ли с вас? В смисъл и двечките не сте женени за българи ако си спомням, на какво мислите, че се дължи отношението?

моми4ета, падам и умирам
само Ще се присъединя към написаното по_горе от Tandoori.
Съжалявам наистина за вси4ки, които са изживели по този на4ин един от най_зна4ителните моменти в живота си.
 

Тандуури, германец е мъжът ми, за съжаление не говори френски, не разбираше всичко, но усети отношението. Само че, той дойде 10мин преди аз да почна истински да раждам и пропусна най-ужасното от обидите. Но после разбира се беше в течение какво става и как бебето слабее, а те ме заплашват с психиатър.
От друга страна си мисля, че едва ли е било акт на расистка дискриминация. Аз съм във Франция от 15 години, тук съм израснала от тийн, гражданството ми е също френско. Те нямат кой знае какви "аргументи", освен че нося странно за техните уши име ( понеже не съм женена ). То аз като погледнах в акта за раждане на бебето, прекрасната акушерка, която изражда дребито се казва с фамилно име Атанасовски... Така че, няма да е расизъм, ами нещо много по-страшно - ЛОШОТИЯ, ЗЛОБА, МИЗАНТРОПИЯ, ЖЕСТОКОСТ. Поне аз това усетих.

Хора, какви са тези ужаси в пълния смисъл на думата??? Шокирана съм . Аз съм раждала в БГ и ви уверявам че отношението към мен беше супер. И не само към мен - чувах как се държат и с останалите....пък нали уж тук се раздало като в приказка....сега ме озадачихте много ...ама много - за пъртви път чувам за такова отношение тук към някого, дори и българите са с прекрсасни спомени от ражданията си....леле вие ме убихте...почти ме разревахте и двете

Владе, всичко ще забравиш мила, само бързо да се възстановиш и да имаш повечко време за почивка всичко ще е наред.

П.С. Винаги съм предпочитала лекари мъже - и за гинеколог, и за зъболекар и за педиатър - винаги. А за фризьор да не говорим - там две мнения няма

ЧЕСТИТО И ОТ МЕН...Здраве и късмет на малкия Тодор, а на мама бърzо въzстановяване и zдрави нерви 

Здрасти Мистиче-да...именно,нечовешко отношение,но мисля че не навсякъде е така.Само че такъв ми бил късмета.Аз пък гък не казах до момента в който не започнаха да ме шият без упойка.Да не говорим че в тази болница епидурална не се използва при вагинално раждане.Отричат я напълно.
И аз като Мистик като си помисля за раждането ми и започвам да плача,ако щете вярвайте,а по принцип съм доста корав човек,не съм от плачливите.На всичкото отгоре саята ми беше залепена от едната страна до родилната зала така че всеки път когато започнеше да ражда някоя си поревавах съвсем яко и порядъчно.Не мисля че ми е останала травма,защото съм убедена че е единствено въпрос на лош късмет от моя страна.Ако забременея(инцидентно)още веднъж ще раждам на частно и при моя си гинеколог,това е ясно.Аз дори съм безкрайно благодарна на провидението че се разминах само с толкова,можеше да е осте къде-къде по-зле,имайки се в предвид всичко което преживях.Дори тайно си мисля че ме наблъскаха яко с окситоцин ,защото докато нямах никакво разкритие и леки болки,така изведнъж ме напъна,че ако се беше забавил в кафето още малко съпругат ми щеше да пропусне раждането на сина си.Ми Тандурче,той се държа на ниво,въпреки че много изживя моите болки и страшно му беше зле да ме гледа как се мъча.Но това е положително за мен,нека мъжете са наясно през какво минаваме ние съпругите им.Във всеки случай Моята гинеколожка беше по-загрижена за него и за това да не би да е зле,отколкото че на мене подпорите ми за краката непрекъснато падаха и че раждането не вървеше.По едно време така се вбесих м-у напъните че ми идваше да и изкрещя ,че аз съм и пациентката,не той.
Както и да е,най странно от всичките неща ми се стори факта че никой не ме прегледа след раждането,на никой не му беше интересно да разбере как са шевовете,кървенето и т.н...
Пак казвам ,ако не се беше случило същото с италианката до мен,бих си помислила сериозно че го правят затова ,защото съм българка.Но авно това им е политиката в отделението,толкова натурално,че накрая си раждаш сам в стаята.

Първото ми раждане ми в България беше като прекарване в пет звезден луксозен хотел,просто няма начин да бъде сравнено с това тук,безкрайно мили и внимателни хората,които се грижиха за мен и дъщеря ми.Колкото и да не му се вярва на моя съпруг и колкото да ме убеждава че всичко е минало по вода,но как да му се сърдя,когато той няма никаква база за сравнение.

Същата работа като мене Дето казвах аз на мъжа ми, той трябва да вземе заплатата на доктора, защото доктора и сестрата дойдоха последните 15 мин и само стояха и ме гледаха и ми викаха като футболен мач" Напъвай!". Само семките да чоплят им липсваха, честно
Та татито ни свърши цялата работа накрая де...

amymommy, честито и от мен! Да ти е жив и здрав  

Другото се забравя...
Аз пък не искам да си спомням моето раждане в БГ и как 3 дни ме оставиха ей така с изтекли води, докато някой се сети да ми обърне внимание. Та и 10 дни после не ми даваха почти никаква информация за детето... Майната му, такова отношение може да се случи навсякъде... Тъжно е, но се забравя. Нали гледаме напред...