Объркана

Я попитай свекърва ти, тя колко майки има.

Пробвай с добро.Поговорете, ако може да се говори с нея на тази тема.Попитай я, може обръщението °леля° да я дразни.Само на °майко ° ли държи или може и по име.
Ако не може да се говори с нея, не си го слагай на душата толкова.Тези взаимоотношения се утежняват и от факта че живеете заедно(поне аз така разбрах).Успех.

А за да няма такива грозни картини,какво ти пречи да кажеш "майко".Все пак това е една дума,никой не иска от теб да влагаш чувства.Да кажеш "лельо" на бабата на детето си не е най-умното решение.И не забравяй,че живееш в нейната къща,т.е. малко или много ще играеш по нейната свирка.

Не наливай масло в огъня.Мъжът й е направил скандал,псувал е,заплашвал е.Представяш ли си тя да се изцепи и с това,колко майки има свекърва й?

аз не разбрах точно, кой те е псувал и заплашвал, свекървата или мъжа ти? Ако е мъжа ти просто нямам думи , би трябвало с него да говориш и да решиш проблема Но подкрепям Шанел, че по добре по име отколкото лельо или изобщо без обръщение май

Може би, това, че живеете в нейната къща и сте зависими от нея я кара да чувства властна, да се вживява като пчелата - майка. Тя явно манипулира и сина си, като използва всички поводи да зачекне темата.

Лельо....... наистина звучи грозно за бабата на детето ти
Но пък и майко........ не мога да възприема
Само към една жена се обръщам с "майко" и самата дума навява в мен асоциации.
.......но, ако това е единсвения мирен път в случая, може би бих могла да направя компромис със себеси.....
.........ако искам да запазя семейството си.

Мисля, че по- големият проблем, наистина е в мъжа ти

Айде стига бе, какво толкова има в това "майко" Превземки и претенции и от двете страни!
Ама и ти с това "лельо" Поне на име да й говореше, ама чак пък лельо...Прояви малко хитрост и толеранс към желанието на семейството. Щом не можете да си позволите да се издържате, пък не можеш и да козируваш, намери златната среда. Какво ще кажеш за мамо+името й?
И се понаучи да пишеш грамотно Е, ще го отдадем на вълнението

  Не си оплаквай живота ами си събирай багажчето и право при истинската ти майка  , пусни жалба за тормоз и да видим как ще ти вземат детето . Живееш с мъж , който те псува заради някакви играчки  и майка му , която откровено те мрази и го насъсква сещу теб . Ако това , което си написала е истина няма да се оправите . Никога . Не създавайте илюзий бе хора ! Стига бе ! В кой век живеем , в коя държава , в коя мизерия и гадост , за да съветвате някой да се примирява така?!!  Алооо...не сме в Анадола ! Знам как сега ще ми заобяснявате за детето и блабла...Ами грешат хората , грешат и никой няма право да мачка нечие достойнство , защото не му казват някак си  . "Майка"  се заслужава , не се полага по право . На такава жена аз и "лельо" няма да кажа .

И на мен не ми стана ясно кой точно е псувал и заплашвал-свекървата или съпругът.И кой няма да ти даде детето?
Съгласна съм с барабалекс-не бих се примирила някой да ми трови живота и да ми се налага, пък и да изисква уважение, което не е заслужил/а.

при мен е подобно т.е. беше но по завоалирано правеше се зад гърба ми. привикваше го да каже колко грешки съм направила  е преборихме се но взаимно той е на моя страна така че ако мъжът ти те е псувал аз не бих стояла с него. не може ли да живеете при твойта майка? А за детето толко нови закони има че надали биха го взели от една добросъвестна майка(говоря за властите)

Не схващам как от едни колички може да се стигне до тук ама карай След като толкова много държат на това, защо не и кажеш майко? На бившата си свекърва не и казвах така, виках и по име. Сегашната държи на това. Никога не ми го е казвала, но знам за тях тези неща са много важни и реших, че ще им угодя. Имам си една майка, но не мисля че ще ми се изкриви чак толкова езика, като кажа майко и на свекърва ми и то при положение, че тя е прекрасен човек и наистина заслужава добро отношение.

Ох, това майко колко проблеми създава самооооо! И моята майка, уж нямаше нищо против как да й вика снаха ми, но като не се обръщаше никак към нея само мърмореше нещо. Е накрая снаха ми започна да й казва майко, ама явни си й беше трудно.

Аз на моята свеки й казвам мамо и името, но не защото ми е трудно да й кажа майко, а просто така не казвам на никой. Звучи ми грубо! А свекито е страхотен човек и никак не ми беше трудно да го изрека.


Но лельо наистина не звучи добре. По-добре си прекърши езика, кажеш ли го венъж ще ти е лесно вече. И на мъжете не им е лесно- от едната страна майка им, постоянно нещо им мели на главата, от другата страна съпругата, която обичат! Е на кой да угодят? Нали виждах брат ми как се измъчва м/у двете! Вие, майки на момчета бихте ли искали синът ви да ви отсвири след време и да се държи лошо с вас? Ще кажете, че няма да сте такива! Как бихте могли да знаете след 20 и кусур години кое би ви дразнило и кое не, може да не е обръщението майко, а нещо друго!


Не, че оправдавам съпругът ти, да ти вика и обижда, това поведение е недопустимо.  

Но, за да е всичко наред в къщата трябва да си поговориш със свекито открито и спокойно, и да изясните дребните правила в къщата на поведение, за да не преобърнат каручката, че дребните камъчета нали знаеш.....

.Думата "майко" не е просто дума, ей така да я кажеш. Пък и не виждам защо трябва да се прекършва езика за да кажеш на чужда жена "майко".  Защото тя може да е майка на мъжа, когото обичаш,но не е твоя майка, нали . А аз  не мисля че след 20 години ще искам от половинките на децата ми да ме наричат"майко".Аз съм майка на собствените си деца. Не разбирам маниите на всички свекърви да изискват от снахите да ги наричат "майко" . Kомплекси някакви

Аз искам да те попитам,ти как реши да хвърляш количките от детството на мъжа ти без да го питаш.Затова категорично не си права!
Явно това е било повод за да отидете към един по-сериозен и неприятен разговор.А ти след като не можеш да я наричаш "майко" я попитай свекърва ти как предпочита да я наричаш лельо еди коя си или по име.А що за ... е мъжът ти след като с псувни и обиди ще те принуждава да я наричаш майко?

За мен жената,която е родила мъжът ми не е чужда.Уважението е най-важно,когато влизаш в чуждо семейство с различни нрави и привички.Но всичко е въпрос на възпитание.И не,че е е фатално да не произнесеш "майко".Но още от начало е нужно да се направи едно уточнение,за да няма сърдити и обидени.И ако успееш искрено да обясниш защо не искаш да го кажеш,мисля,че няма да има проблем.Но да казваш "лельо" на бабата на детето си.Истината винаги има две страни,ако и свекървата пишеше тука,щяхме да сме свидетели и на другата гледна точка.За мен не е толкова важна думата "майко",въпреки,че я повтарям постоянно,а това,да има някакво обръщение.И то да не е обидно.
Преди изобщо всички да скочите срещу свекървата,ами замислете се,че монетата има две страни.

Явно си е до характер!
Не обичам да бъда тъпкана и да правя нещо което не желая!Не знам какво удоволствие би изпитала тази жена, ако чуе тази дума от устата ми, като знае, че ще го кажа насила.Защо думата леля е грозна, та аз имам една майка и свекърва ми никога няма да ме Обича така както собствената ми майка?Какви са тия отживелици?С мъжът ми се рабираме добре, а спороовете и скандалите винаги са били, заради нея.Защото живея в нейната къща аз трябва да и козирувам, така ли?А не я ли дарих аз с прекрасен внук, който носи нейното име!Защо тя не уважава мен и моето желание?

Я чакай аз да подгрея още малко духовете ...Преди време имаше тема,в която се питаше дали мъжете ни се разбират с майките ни или обратно,не помня с точност.Тогава излезе,че всички тъщи умират за своите зетьове,че и коалиции правят срещу дъщерите си,ведно със съпрузите  им.Е,как става този номер,питам аз?В голямата си част снахите не могат да гледат свекървите си и същевременно мъжете им припадат от любов по техните майки.Моля ви се!И естествено,отговорите бяха дадени от името на майките във форума,не на бащите.Няма такъв номер в живота!Ти да се отнасяш с неуважение към майката на съпруга си,а той да боготвори твоята.Каквото повикало,такова се обадило.Аз наистина се разбирам с моята свекърва,но дори и да не беше така,заради мъжът си,когото много обичам,бих направила всичко,за да не го поставям,между двете ни.Толкова е трудно за един мъж да избере между две жени,които обича.И толкова е несправедливо и егоистично да бъде принуден от съпругата си.А съм уверена,че той би избрал мен,би обърнал гърба си за всеки друг и би предпочел мен.Но имам ли право да искам нещо толкова жестоко от него?Хайде да разгледаме темата и от тази гледна точка.

Ама ти сериозно ли мислиш,че проявяваш характер?Ако е така,няма да допуснеш,да живееш при някой,който не понасяш.А що се отнася до детето,с което си я дарила...Детето е дар за родителите,не за баби,дядовци,стринки,лели...Уфффф,няма смисъл...

Не, Бианка, не всички снахи са цвете за мирисане и не всички свекърви са чудовища! Чела съм доста постинги, с уважение и благодарност към свекървите! Така, че, моля, без подобни обобщения.
Друг е въпросът, че има деликатни моменти като обръщението "майко", което за себе си съм категорична, че единствено майка ми има право на него, но не бих го натрапила по обиден начин на свекърва ми.
Друг е въпросът, че подкрепям и Шанел и Барбалекс, ама съм твърдо убедена, че момичето и цялото и семейство са с много различен социален и културен статус от техния, затова не съм сигурна, какво би и помогнало.

Ако искаш да запазиш семейството си - отделете се със съпруга ти на квартира.
Почти всички мои познати, които живееха по 2 поколения заедно в един дом, се разделиха - съжалявам, че го пиша, но е така.
И все пак - има хора и хора.

Да хвърлиш нещо, което принадлежи на мъжа ти и явно има някаква стойност за свекърва ти - нещо, което тя е пазила с години (а причините са си нейна работа), да го изхвърлиш от нейната къща, въпреки че си я дарила с прекрасен внук  - не го разбирам. Това си е проява на неуважение за мен.

Аз може да не искам от снаха ми да ми вика майко, обаче ако приема семейството им под моя покрив, няма да искам да ме даряват мене с прекрасен внук, но ще държа да ме уважават. Много ли е?!

Щом си я дарила с внук, значи може да очакваш да ти вземат детето. Аз моето на никого не съм го дарявала и никой няма да ми го вземе.

  
При нас няма такъв проблем, наричам я по име. Беше нещо като негласно споразумение - нямам никакво желание да наричам свекървата "майко", а нея напълно я устройва да я наричам по име, и така беше решен проблема още преди да възникне. Тя самата ми е казвала, че тя има на кого да е майка, аз имам коя да ми е майка  
А що се отнася до половинката - ако той не те подкрепя, незнам кой трябва да го прави. Никой не иска от него да тръгне срещу майка си, но да те псува и т.н.   ....

Аз също не разбрах кой те е ругал и псувал - ако е свекито, да пътува, ако обаче е мъжът ти - кофти. И то заради това, че не казваш майко на свекърва си! Според мен не бива да му позволяваш такова отношение! Говори с него и се опитай да му обясниш, че не е толкова важно как наричаш майка му. В крайна сметка тези обръщения са типични единствено и само за нас - българите. Както и сложните роднински връзки. Няма народ или език, в който да има толкова различни обръщения към всеки един роднина от мъжка или женска страна (впрочем той как казва на майка ти? "Бабо" ли?). И да ти кажа аз как се оправих с нежеланието си да казвам на свекърва ми майко. Казах си, че в крайна сметка майка ми е само една. Втора нямам. Но на нея казвам маме, майче, мама и др., но никога майко. Затова реших, че на свекърва ми ще казвам майко - не влагам нищо в тази дума, но пък барем за това си нямам проблеми с нея и с мъжа ми (който въобще не държеше да и казвам майко). Няма ли начин и ти да се прежалиш   ?  

А за количките - моят и той има някакви безценни колички от детството си, които са му супер мили и ги държи в една голяма синя кадифена кутия - направо реликва! Твърдеше, че няма да ги даде на детето си, преди да стане достатъчно голямо, че да ги пази. Ама ела да видиш сега малката как си играе с тях. Току счупи някоя вратичка или цяла количка. Татито го приболява, ама свекито постоянно му обяснява, че нямало кво толкова да са му мили. Не е трябвало да ги изхвърляш!

Наистина съжелявам за количките и им го казах, но май нямаше значение за тях.Каквото и да ми кажете май няма да мога да си прекърша езика и за това е по добре да спрем по темата.

Шанел Това си го мислех от самото начало на темата, но ме достраша да го напиша, да не засегна момичето. Ти, обаче, както винаги - директна
Недоумявам как е възможно някой, който не може да се издържа сам, тръгва да прави семейство, някой друг го приютява, без да му е длъжен и накрая - кой кого с какво бил дарил
Несериозно е...

Скъпа Белинда ,аз пак,както винаги се проявявам като грубиянка,но мисля,че kotkaaa трябва да ми е много благодарна,че не хвърлям плюнки ведно с нея по свекърва й,а се опитвам да й представя една друга гледна точка.Чета и виждам,че повечето момичета отговарят като мен.Е,ако поискам съвет тук и повече от трима изразят мнение,различно от моето,много ще се замисля върху собствените си действия.Аз на този форум гледам както на безплатен психоаналитик.Питаш,отговарят ти,насочват те и най-важно-не плащаш.А както знаем,навсякъде по света за идеи се плаща.Обаче проблемът е изцяло на авторката на тази тема.Нито моята шапка ще накриви,нито твоята,нито на когото и да било.Ако ще и "стринке" да казва на свекърва си...

Аз искам да напусна този дом и съжелявам, че се излъгах да стъпя тук и да родя моя син!Възпира ме само това, че има много връзки и ще ми вземе детето, а не, че разчитам свекървата да ме издържа.Излъгах се, като се влюбих в едно мамино синче и неможе да направи и крачка в страни без майка си!И за това сте прави, че не само свекървата е проблема, а и мъжът ми!Ако някой може да ми даде съвет, защото не съм наясно със законите, да ли мога да подам жалба в дръг град?Ние нямаме брак, но знам, че имаме равни права над детето.Какво мога да направя?

Chanel, belinda, иВарна  казали сте всичко което и аз исках да напиша!

kotkaaa, не знам как точно смяташ, че ще ти отнеме детето? При положение, че и брак даже нямате! Абсурд! Трябва да те изкара най-долна от долните, че да ти отнеме детето. Децата, особено толкова малки , са при майките си!

Аз не съм компетентна в облстта със законите и не мога да ти дам съвет къде, какво се подава,дано се включат майки които да ти помогнат! Но не се притеснявай, не е лесно да ти отнеме детето!

Ох, дано е така !

Леле..какво става тука !Първо-като неискаш да казваш на свекърва си,,майко,,не го прави!Никой не те е заставил с пистолет на главата да я нари4аш така!За коли4ките на мъжа ти-ами...нямаш право да ги изхвърляш без да го питаш!Не майка му...,но него ДА!Това е неуважение! За детето-какво зна4и ,,си ги дарила,,с прекрасен внук!Като раждаш деца,немисля 4е дарявяш някой друг с това,освен себе си и съпругът си!Така 4е,това не те прави ,,майка героиня,,!За съпругът ти-ами 4е то се оказа 4е дори не ти е ,,съпруг,,!Брак нямате долколото разбирам !И как смяташ 4е ще ти вземе детето? Освен да го открадне,друго невиждам!От какво са породени страховете ти...да не си наркоманка,алкохоли4ка...?Щом не си,няма какво да му мислиш!По закон детето си е твое!Трябват му доста свидетели и пари за да докаже или излъце,4е си проститутка,наркоманка,и си падаш по алкохола!Което практи4ески те прави психи4ески неспособна да отговаряш за живота на едно дете!За финансиите-ако не си зависима от тях,и имаш къде да отидеш...какво правиш още там,искам да попитам аз! За разбирателството в семейството-казваш 4е с мъжът ти се разбирате !?А в следващият момент бил те псувал...и дара-бара!Ама ти на товя ,,разбирателство ,,ли му викаш???

Прави сте!И аз не знам какво правя още тук!Благодаря Ви за отговорите  !

Детето особено до седем години /мисля/ остава при майката, освен ако тя не се откаже доброволно от него или, както казаха по-горе, не е наркоманка, проститутка или алкохоличка.
За всеки случай-ако решиш да напускаш-по никакъв начин не напускай жилището без детето. Но аз бих те посъветвала да опитате да изгладите нещата. Ако смяташ, че мъжът си струва. Все пак такова решение не бива да се взема импулсивно и да се хвърляш през глава в неизвестното. Да си самотен родител никак не е лесно. А и каквото и да направиш, той си остава баща на детето и не можеш да приключиш всичко ей-така.
Желая ти успех, каквото и да решиш и мисли три пъти преди да действаш! 

А как ще се справиш сама с детето? Казваш, че живеете при свекърва ти, защото не сте финансово стабилни. А после? Ще успееш ли? Всъщност проблемите явно са по-сериозни от това, че си изхвърлила нещо, което не е твое или пък, че не й казваш "майко". Заради това човек не се изнася.... Помисли добре какво може да се направи за мира вкъщи, поговори и с мъжа си, всеки да види грешките си...
Иначе и аз не казвам на свекърва ми "майко". Тя е прекрасен човек и винаги сме се разбирали много добре, но просто не мога Поне не живеем заедно и се виждаме 1-2 пъти в годината, иначе би било още по-тъпо. Всеки път си казвам, че ето, ще говоря с нея, ще я питам как да оправим този проблем и ... не мога. 

Ех kotkaaa, мисля ,че емоциите ти идват в повече. Ще ти кажа само няколко неща.
1. Съгласна съм с Chanel, че трябва да погледнеш и от друга гледна точка. Мисля ,че споделяйки тук проблема си, от повечето мнения само се надъхваш да се изнесеш. А според мен това не са проблеми, заради които да си развалиш семейството/защото с  брак или без вие сте семейство/.
2.Вземи събери свеки и мъжото на едно място и ги питай ясно и без заобикалки какво точно очакват от теб и им кажи ти какво  чувстваш. Обясни на свеки ,че не я наричаш майко от липса на уважение и както и да я наричаш я уважаваш, защото е родила мъжът когото обичаш и е баба на детето ти/предполагам, че наистина е така/
3.За количките няма какво да коментирам, ти сама си се усетила ,че си сгрешила. Зависи как ще подходиш за да решите този проблем.
4. Не на последно място мисля ,че е трябвало да помислиш "какво правиш там" преди да създадеш дете. Детето не е играчка и независимо ,че нямате брак тези хора от които мислиш да си тръгнеш са негово семейсто и на него най-много ще се отрази раздялата ви.
Мисля, че трябва да се успокоиш, да помислиш добре и да изчакаш страстите да се пооталожат. Винаги можеш да си тръгнеш/не мисля, че има съдия,който би ти взел детето,ако се държиш разумно, зряло и отговорно/Не бързай, не се отнася само за твоята съдба.
Извинявай ,че бях толкова подробна. Желая ти нещата да се развият възможно най добре за всички. Всели празници.

kotkaaa , не се сърди на момичетата, така те виждат нещата и са прави, но само ти си знаеш как всъщност стоят нещата и дали с този мъж може да живееш и занапред. Претегли предимствата и недостатъците. Ако плюсовете са повече си струва да се бориш. Бъди широкоскроен човек, давай без да искаш да ти се връща и рано или късно ще започнеш да получаваш.

Сестра ми също няма брак и е на нож със свекито. Но откакто започна да я нарича по име, да не се дразни от леките й забележки и намеци, за празниците да й се обажда, да й подарява подаръчета в знак на уважение, да се интересува от нейните проблеми и болежки(не че я вълнуваха) и нещата започнаха да се оправят, мъжът й започна да си променя отношението към нея(сестра ми де).
Научи се да съблазняваш, това не означава да лицемериш.Хитрите жени това правят...

Аз съм омъжена от 16 години и честно казано проблема ми се вижда детска щуротия. Всички знаем че обичая е да се казва на свекървата "майко". Трудно е първия път, но като си обърнеш езика свикваш. Леля се казва на чужда възрастна жена, освен ако не ти е кръвна леля. Това че си му изхвърлила количките за да отвориш място за себе си е голяма глупост. Защо не си питала преди да ги хвърлиш? Това е най-малкото спомен за мъжа ти. Аз не живея при родителите си от 18 години, но ми пазят всички книги, списания, писма и прочие щуротиики и не давам да ми изхвърлят и копче  без да ме питат. Въпреки че моята стая от 12 години е спалня на брат ми и снаха ми. Снаха ми като се настани в стаята ми ме пита какво да прави с нещата и се разбрахме. Това е човешко отношение. А не да изхвърлиш на своя глава чужди вещи и да се сърдиш че ти се карат. 
Това че си я дарила с внук си е само твоя мисъл. Първо: си й взела сина. Второ: си му родила дете така че си го ангажирала трайно със себе си и с грижи за детето което ощетява свекърва ти защото сина й не й обръща нужното внимание. Освен това може би преди да се ожени й е давал пари от заплатата си а сега не го прави. И Трето: сигурно ви гледа детето или най-малкото ви помага в отглеждането което пък и отнема от свободното време.
И накрая - излезте на квартира. Защо сте в дома й след като не се разбирате с нея? Дали й е лесно да живее в собствения си дом в разправии и дискомфорт?
Дължиш й уважение първо защото е родила мъжа ти и го е отгледала, второ защото те е приела в дома си да ядеш на масата й и да спиш в леглата й, и трето защото вместо да си живее спокойно цял ден в дома й се мотае външен човек с негативно настроение и цял ден й реве дете на главата а сигурно й го пробутвате и да го гледа. Не разбираш ли че жената си е изживяла проблемите по децата. Сега й е време да си почива и да се радва на внуци - но не да ги гледа, не бъркай двете
неща.
Аз понеже също не тъча на един стан със свекървата никога не съм живяла с нея. Гърбила съм се да уча, да работя и да гледам дете за да можем да си плащаме наема и да се издържаме, но не съм дала да се издума че ще живеем при свекървата. Гърбила съм се предимно аз защото мъжа ми учеше две висши едновременно и нямаше време да работи, нито да ми помага с детето.  И понеже знам какво е да си сам като дойде за 2-3 дни да ми помага си налягам парцалите и я целувам и на идване и на тръгване. И ако пости постим всички с нея. С две думи кеф-не кеф гледаме я като царица защото следващия път може и да не дойде да ми гледа детето за да ида на лекар или на ски. Тя на мен не ми е длъжна с нищо.

martisun, ти е казала цялата за съжаление неприятна истина 
Според мен е добре да се поставиш наистина на нейно място и да изгладите противоречията до степен до която поне да се понасяте. Това разбира се ще много трудно ако останете да живеете заедно.
В слечуй че решиш да напуснеш бащата си помисли дали конфликта, който имаш с майка му е единствената причина за това ти желание, ако има и друго, действай. Не мисля че е толкова лесно да ти вземат детето, особено след като нямате брак.
Успех!

Не ми е ясно колко ценни са някакви глупави колички, че да се стига до такъв скандал и до всички разкрития, напълно ненужни на никого. Била му изхвърлила количките  и се стига дотук. А като има сериозен проблем, какво ще стане, през прозореца ли ще се хвърляте.  Ценното в живота са съпругът/ата, децата и добрите отношения, количките, свекървите и предметите са първото нещо, което трябва да сме готови да изгубим. Пфу.
Затова кой кого надарил и кой кого как да уважава, пак излишни нерви. Никой никого не е длъжен да харесва, достатъчно е нормално възпитано отношение.

"Кажи му АГО, да му е драго" е една позабравена бг пословица ли е, поговорка ли е, но е съвсем точна.

Кажи й майко ли, мамо ли... само да й е драго. Пък ти си знаеш с какъв тон и замисъл е думата
Имам 11годишен брак, даже и половина... За там, на където ти поемаш, аз се връщам.

Инак за количките... и аз съм против тяхното изхвърляне  ... Само ако някой ми пипне нечии мой бебешко-детски спомен 

Като знам каква съм, бих си тръгнала на секундата! Добре, че съм случила на мъж . Ако, аз му бях изхвърлила нещо без да питам, щеше да дойде при мен и да си поговорим. Най-вероятно щеше да ми обясни колко зле се е почувствал от постъпката ми и тихо и кротко щяхме да се разберем, че това няма да се повтори. Но от човек до човек разликата е голяма.
До преди година и ние живеехме със свекърва ми. Моят мъж видя колко нещастна се чувствам в тази обстановка и излязохме на квартира. И ние не сме добре финансово, но пък вече нямаме проблеми и живеем спокойно. Мисля, че преди да се разделите, е добре да опитате да заживеете самостоятелно. Раздялата е най-лесното нещо.

Чудно ми е как хора с лека ръка дават съвети да се разделят "селмейства" (за мен живеенето без брак не е семейство).
Лично аз много бих се наранила, ако някой дойде в дома ми, храня го, обличам го и т.н. и той да изхвърля каквото и да е от там. Това е моя дом!
Ако наистина си човек с характер, ще си хванеш живота в свои ръце. Ще си излезете на квартира, ще работиш и ти...И ще се  научиш да уважаваш различните от теб и още повече да гледаш на проблемите и от страната на другия.
Шокирана съм как за  дреболии хората решават, че ще оставят децата си без баща! Много е лесно да раждаш деца! Всяка жена го може, но не всеки може да отгледа и възпита ...И ако мъжът ти е такъв "темерут", ти къде спа като решихте да имате дете?
Смятам, че човек трябва да носи отговорност за постъпките си. Имаш дете от този човек, ще се науучиш да живееш с него и семейството му. Много е лесно да си събереш багажа, но истински силните хора остават и си решават проблемите.
Казвам ти го, защото аз живея по този начин. Много ни е било трудно, но сме си живели отделно от първия ден на брака ни, гледаме си и двете деца сами и съм работила и през двете бременности и майчинството. Понякога ми се е пищяло...толкова ми е било трудно, но това е заздравило още повече връзката със съпруга ми. Свекърва ми не е лош човек, но не такъв с който мога да живея. Същото важи и за майка ми. Хората се научават да носят отговорност когато сами преодоляват трудностите в живота. Да си събере багажа го може всеки!

Дайте малко да успокоим топката...
Първо - за да има разбирателство в този дом, нужно е да се правят компромиси и от двете страни. Повтарям - от двете! Това не е казарма и свекървата не е старшина - тя да командва, а снахата да изпълнява.
Второ - да, не е била права да изхвърля тези колички, но чак пък те да станат причина за раздяла...
Успокойте духовете и поговорете. 

Не си била права да изхвърляш количките. Но за другото - просто се изнеси, за да ти е мирна главата. Никой не може да те застави да му викаш някак си. Не могат и лесно да ти вземат детето, споко. 

 Ама те количките са началото бе хора...това е повод и ситуация в която лъсва колко е "здраво" семейството . Значи имаме изхвърлени колички , някои го тълкуват като неуважение -ок (за мен е освобождаване от излишни боклуци , особено ако живееш натясно със свекърва си ) ; псуване (забележете !) към жената дарила ги с внуче и дете - без коментар ; имаме заплахи , че ще и вземат детето - престъпление . Ами така не се постига уважение , нито смятам , че тези от Вас , които се обръщат към свекърва си с "майко" я уважават повече , отколкото аз моята , която наричам по име . Не заклеймявам вашият консерватизъм , макар да е само и единствено консерватизъм , но дайте свобода и Вие на останалите да се наричат както го чувстват. Тази жена има проблем и той въобще не е морален - той е финансов и психологически , и както сама простичко е обяснила : " това трябваше да са най-щастливите ми моменти" . Трябвало е , но не са и няма да стават по-добри с времето , дори да започне да нарича свекърва си  "майка" .  За мен това е повод за раздяла , но за мен и вероятно заради това аз нямам такива проблеми . Факт. 

Ако аз съм свекърва и в дома ми живее снаха ми определено ще се ядосам ако изхвърли нещо  в коша за боклук, защото нямало място. Предполага се, че при желание от страна на снахата веднага ще и осигуря достатъчно пространство. Ама пък чак скандал да стане, вече е прекалено. Колкото до това "майко", за което явно те насилват- ми това си е психически тормоз. Виж и паспорта-тя там Майка Свекървова ли се  казва?А сега сериозно-вземи  си повдигни самочувствието-ти си човек, жена, която трябва да бъде уважавана и като съпруга и като снаха. Имаш си свои потребности и правото да ги задоволяваш. Това, че живееш в чужда къща не означава, че си нещо като излишна непотребна вещ. Поставете си граници и се опитайте да ги спазвате. По  принцип в такива ситуации обикновено винаги първата заплаха е свързана с детето-целта е именно да те сплашат, все пак и свекървата е била майка. Друго не мога да  кажа, че нямам голям опит.

Аз пък мисля, че количките и свекървата са повода за разправията и скандала.Причината за скандала е в твоя мъж, не, че си била права да ги изхвърляш, не че си била права да я наричаш "леля", но този начин на решаване на проблемите меко казано не е цивилизован и той най- вероятно си псува, и си крещи просто защото така е свикнал.Не вярвам, че ако не живееш със свекърва си ще спре да се държи така.Не знам дали можеш и да му обясниш как се чувстваш.Аз лично познавам такива мъже, които не търпят жените им да се жалват как се чувстват, според тях това е глезотия.Дано този случай да не е такъв.Ако пък си мислиш, че като сте сами ще се решат проблемите ви действай.Моя приятелка постъпи така.Взе си детето и излезе на квартира.На мъжа си каза:"Аз си тръгвам, ако ме обичаш ме последвай, ако не стой при майка си."И той я последва.Вярно беше им трудно, ама сега ела ги виж по -хубава снаха от нея няма, защото е далече.

Аз пък мисля ,че всичко е въпрос на интелект,манталитет ,възпитание и т.н. качества на личноста които трябва да притежават и двете страни в спора/не казвам ,че сте прости и малоумни /
Щом държи да се обръщаш към нея с майко ,мисля ,че така и трябва.Първо тя е родила твоя мъж/казали са ти го вече/ ,второ от позицията на възраста и -възрастните заслужават уважение ,а едно такова "лельо4 ми звучи направо обидно. .Трето -ти живееш в нейния дом ,дори да си някаде само на гости за час -два си длъжен да проявиж нужното почитание към домакините ,не зависимо дали ти е приятна компаниятаим ,менюто и т.н................В случая щом живеете при нея ще се съобразяваш с правилата на живот в тази къща , един ден като имаш собствен дом ,ще се разпореждаш ти.
не знам за каква сила на характера става въпрос ,но между сила на духа и това да направиш нещо на пук и инат ,разликата е огромна.Ако наистина се смяташ за силна личност -се стегни изправи се срещу проблемети ,реши ги а не ги заобикаляй.най-лесно е да си събереш парацалките и да се изнесеш.

В чужд дом със свои правила не се ходи