Ми не...то не че беше точно план, сега като се замисля, беше просто нещо което исках много да се случи, а именно, да си намеря нова работа, да пратя малкия на градинка с баба си ( свекърва ми работи там), а когато се наложи да го гледа моята майка ( тя обеща да не си търси работа заради това). Зарадвах се на всичко ! Че всичко се променя уж към по-хубаво, парите не ни стигаха много и аз затова исках друга работа и така.... Едно дете точно сега, незнам как би се отразило, но само се моля, каквото и да се случи да е за хубаво!
- Публикувана: 23 дек. 2006, 17:43 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2007, 17:59 ч.
Немога да приема една мисъл...!
Мила, просто си в депресия от хормоните, давай по-споко. И мене ме тресяха такива когато забременявах, но сега не съжалявам. Добра работа винаги може да се намери. По думите ти предполагам, че си и млада и ще имаш време да се реализираш. По трудно е когато родиш на 30 и после да търсиш работа, а другите вече са със стаж...Иначе и аз си мислех, че второто не мога да обичам както първото но като родиш всичко се променя. Не е вярно, че като имаш повече деца ще се обезформиш...няма да те харесва мъжът ти...е гърдите ти няма да са каго преди..но не е болка за умиране. Моят ме харесваше и дебела и слаба, сега поотслабнах, винаги е казвал, че харесва мен и излъчването ми и не държи на тялото ми...
А за раздяла със съпруга ти изобщо не го мисли. Сигурна съм, че ти е трудно, но хората са с различен темперамент, а и съпруга ти предполагам е около твоите години, така, че ще му трябва време да улегне, с мъжете тези неща стават по-бавно.
За нашето семейство "любовта е решение", това означава, че включваш на дълготърпение, а когато човек обича и бързо прощава. Не си мисли, че не ми е идвало да си събера багажа и да си тръгна...Но винаги съм знаела, че децата имат нужда от техния си баща, не от някой друг!
Аз вярвам, че ще се справите! Успех!
А за раздяла със съпруга ти изобщо не го мисли. Сигурна съм, че ти е трудно, но хората са с различен темперамент, а и съпруга ти предполагам е около твоите години, така, че ще му трябва време да улегне, с мъжете тези неща стават по-бавно.
За нашето семейство "любовта е решение", това означава, че включваш на дълготърпение, а когато човек обича и бързо прощава. Не си мисли, че не ми е идвало да си събера багажа и да си тръгна...Но винаги съм знаела, че децата имат нужда от техния си баща, не от някой друг!
Аз вярвам, че ще се справите! Успех!
Стига бе хора.Момичето е на 20години, до 30 ще си трупа стаж колкото си иска...Има време за второ, нека се случи, когато е желано...Баш сега и е времето, при все, че има подкрепа от близки за отглеждането на едното си дете.Защо да не се възползва, защо да не поработи, да натрупа стаж, да се образова...а още 2 години, че и три вкъщи.... 
Кати, и ние сме на 33, но на мъжът ми, а и доста приятели на тази възраст са им трудни някои семейни преживявания. За много от моите приятели е имало криза когато се появило първото дете. При нас имаше също, но ние сме християни и за нас позиция да се разделяне нема. Решаваме си проблемите, променяме се и толкова. Абе трудно си е...Аз все си мисля, че на мъжът ти му трябва време да се възприеме като баща. А за работата, поне така аз мисля от моя житейски опит, винаги можеш да си намериш добра работа. Деца по лесно се гледат на млади години. След трйсетте вече всичко започва да ти тежи повече. Спомням си понякога как в студентските години не съм спала по цели седмици, а сега две нощи да не ме остави детето и съм капитолирала...И други майки на тази възраст говорят за това. По-добре е да си родиш децата и да си ги отгледаш до две години и после като почнеш работа да не спираш. А ако родиш по-късно ще трябва да си оставиш добрата работа и след две години да си търсиш нова. Това си е мое мнение. Ние със съпруга ми вече за втори път започваме от нулата и пак успяваме, значи може.
Успех!
Успех!
Благодаря ти Маги:) Аз вече някак си..незнам...не съм толкова сресната като преди няколко дни. Естестествено ще се радвам най-много, ако е било "фалшива тревога", но каквото дойде това. Все пак не съм на 15 г....не е редно да приемам толкова драматично нещата. Абе ако ми излезе някой положителен тест след изестно време, едва ли така наперено ще мисля,но...все пак се опитвам да се успокоя.
Ох мами, немога да чакам повече:( Има още 2 дни до евентуалната дата и 5 дни които са минали от въпросния секс с прекъсване. Ще ида да си взема тест:( Дали ще покаже нещо? По принцип имам много.....как да кажа.......абе....и най-малката промяна хормоните ми личи. Обикновено не е било нужно да чакам нещо....с много чувствителен организъм съм и се надявам ако има нео да покаже ! дано няма:( Ох, обличам се и отивам на аптеката:( Молете се да няма нищооооооооооооооооо:(
