Каква е моята вина?

  • 5 564
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
Аз предлагам да си направим една тема.
Винаги твърдя, че когато има двама грешките са и на двамата. Нека тук всеки честно да разкаже, в какво се състои неговата вина.
С какво Вие сте допринесли за разтрогването на брака (или раздялата).
Какви свой грешки отчетохте в последствие?
Кога сгрешихте и в какво?

# 1
  • Мнения: 934
Хайде аз първа да отговоря.
Вина имам и аз за края на брака ни. Не по-малка от неговата. Най-голямата ми вина е, че въобще се съгласих на брак с човек който не познавам добре и не съм живяла с него. Но на 18 така е розови мечти му се викат.
Виновна съм, че не отстъпвах за много неща, незнаех как се правят компромиси. Виновна съм, че не опитах да оправм взаимоотношенията си когато се стигна до раздяла, казах край и не дадох шанс за разговори, а всичко беше банално. С две думи не се бях научила на търпение и си мислех, че една гола любов стига за да е всичко прекрасно. Да да ама не е.

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз не се разделих... за сега
вина - като тая на САлай - само да вметна, че има и други увси тук!
Та и аз като нея - в началото просто повечето неща правех защото не знаех кака да не ги правя така... и защото лично пък аз не исках тоя брак
Е трябваше ми ритник да осъзная, че евентуално може със закъснение да се окаже, че не е чак толкова нежелан

Лично аз за себе си виждам най-големия ми проблем да е моя сприхав нрав и остър език... мнооого остър направо и аз си се възмущавам на моменти. И лошоте  че знам... но не мога да се овладея

# 3
  • Мнения: 1 809
Имам вина и тя е,че не обърнах внимание на сигналите,които ми се даваха,на съветите и на нещата,които бяха очевидни,а аз не исках да си призная пред себе си ,че са така.Ние просто бяхме различни хора,с различни интереси,с различен начин на живот,с различен манталитет и т.н.Просто това не беше подходящият за мен човек и аз го виждах,но се самозалъгвах че не е така.Това е моята вина.А относно раздялата....не виждам какво бих могла да спасявам при наличие на психически и физически тормоз...както и всичко останало...разводът ми беше единствения изход...Но се питам,къде е моята вина,че продължават да ме тормозят?!Е,за това вече нямам отговор....

# 4
  • Мнения: 811
И аз още не съм разделена физически,емоционално вече да.
Моята грешка-не си оставих лично пространство,загубих себе си,обезличих се.Не се борех за нещата,които АЗ искам-все отстъпвах...
Още една увцъ в отбора

# 5
  • Мнения: 1 731
Моята вина е, че се предоверих. И очаквах от мъжа до мен да постъпи така, както обеща.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 477
Хайде следващата УФСЪ в отбора. Вината ми - загубих доверие в човека, с който уж всичко беше точно и то по изключително тъп начин. Последиците - тотална ревност, ровене из компютъра му (което знам, че е гадно, ама е по-силно от мен). Неговата реакция - бясно регистриране в сайтове за запознанства, всеки свободен миг - двусмислено изчезване с изключен телефон....И досега не знам каква беше неговата цел - да си кръшка на свобода или не понесе това, че никак не му вярвах и го дебнех newsm78 Аз от самото начало бях казала, че съм ревнива и да не ми пали фитилите, че ставам страшна..той не повярва и го изпита на собствен гръб. Опитвахме с разговори и изясняване - той винаги отричаше, а аз ставах все по-подозрителна и наритваща го в ъгъла.....Е, това е положението, тежък характер съм и затова повече не искам опити с мъже Whistling

# 7
Значи аз съм омъжена но нямам деца.Моята вина за брака,който още е факт е че подцених роднините му,не че те са развалили брака ми,аз съм си виновна,но аз си мислех представете си че като се оженим те няма да имат значение,грешка е за мен всеки брак в който не са взети под внимание всички странични фактори,не само роднини,деца,екс жени,всичко.Искам сега всички жени да разберат, че ако не понасят роднините на мъжа си,бившата му жена или деца или все тая,едва ли има смисъл да се женят.Човек трябва да се жени или ако има ясна представа какво иска да има от брака(тоест изгода някаква) или ако знае че всичките външни фактори са приемливи и че жената може да живее с тях ЩАСТЛИВО.Това е поуката която аз мога да кажа че съм разбрала,не може да се живее с години с хора които не понасяш и искаш да няма,аз не искам да изчезнат роднините му,не съм толкова ужасна ,искам просто да не бях толкова глупава да мисля че след брака нищо няма значение освен дали се обичаме,това е последното което има значение в брака.Всички външни фактори са важни и е добре да се преценят за да е щастливо едно семейство.
Звучи грубо но не е,просто приемете мъжа до себе си цялостно,не гледайте само отношението му към вас,а всичко и най-вече майка му,ако тя не ви харесва не си мислете че ще става по-лесно напротив.

Последна редакция: сб, 30 дек 2006, 07:55 от Nut

# 8
  • Мнения: 4 458
Нека и аз да се включа въпреки че няма да отговоря на въпроса както е зададен.

Нямам вина за разпадането на връзката. Това го отчита и другата страна и си признава че той е виновен както и други фактори, но не и аз.

Разбира се направила съм много грешки които са довели до този ми начин на живот. Предполагамн най-важното е че се оставих на импулса без да седна и да помисля трезво, така както (опитвам се да) правя сега. Вярвах в любовтта от пръв поглед, в това че ако двама  души се обичат ще преудолеят всякакви трудности.... на кратко, вярвах в приказки  Blush Разбира се и това не е изцяло моя вина - нямала съм майка или близък  човек който да ми каже, покаже и разкаже как стоят нещата в действителност и буквално съм се учила от филми и книги което оказва се не е най-добрия учебник  Tired

# 9
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Моята вина е, че не взех под внимание всички признаци на неговият характер, не успях да преценя какъв е той всъшност, оставих да ме манипулира и тормози психически, не се всулашах в съветите на всички, който се оказаха много прави, сбърках, че не видях колко сме различни - манталитет, характер, среда и тн. Развода беше единственият изход. Психически ме тормози и до днес доколкото може..

# 10
  • Мнения: 357
Подобно на повечето от вас  и аз вярвах в истинската, голяма и единствена любов, която може да преодолее всичко, влюбих се в най-неподходящия човек като харакатер, манталитет, възпитание, елементарни навици и т.н. и изобщо не исках и да чуя какво ми казват другите, дори и родителите ми, а напротив втурнах се да доказвам на всички, че това е човека за мен, че те не са прави и само аз знам кое е най-доброто за мен. Естествено всичко беше абсолютен провал!
А в самата връзка, ако е имало начин да избегна това развитие на нещата, може би трябваше още в началото да поставя майка му където й е мястото и да не й позволявам да ми се бърка в живота. Давах всичко без да искам нищо освен обич и уважение, показах му, че винаги ще съм до него, че може да ми има пълно доверие и да разчита за всичко на мен, аз самата му вярвах сляпо. А той решил, че съм му вече ясна и ще търси нови тръпки...
Е, грешила съм, не е като да не съм грешила, но да се надяваме, че съм си взела поука и няма да повтарям стари грешки! Wink

# 11
  • Мнения: 473
Аз пък съм на принципа "Кой каквото си е надробил това ще сърба"
Вина има разбира се Аз съм си виновна 4е останах при 4овек който ме тормозеше психи4ески вярвайки 4е детето ще го промени и той ще осъзнае какво прави.Ама не по страшно стана ве4е и заплахи.Не е живял и ден с детето си(то е ве4е на 3) но претенций от тук до небето.Ако той ми звънне когато му е удобно да си види сина и аз не му го дам се 4ува рев страшен"Ще те съсипа майкати шъ'........."Ама аз си го направих . Под4инявах му се 4 години и така си го нау4их.сега си тегля наказанието, но има и край.
Всяко на4ало има и край Cry
Това ме успокоява. PraynigДано ГОСПОД да му прости аз не проштавам. Praynig

# 12
  • Мнения: 193
Имам вина и тя е,че не обърнах внимание на сигналите,които ми се даваха,на съветите и на нещата,които бяха очевидни,а аз не исках да си призная пред себе си ,че са така.Ние просто бяхме различни хора,с различни интереси,с различен начин на живот,с различен манталитет и т.н.Просто това не беше подходящият за мен човек и аз го виждах,но се самозалъгвах че не е така.Това е моята вина.

Абсолютно същото се отнася и за мен.

# 13
  • Мнения: 332
Още една УФСЪ в кюпа:) Hug

Аз съм на мнение  че в 1 развод вина имат и двамата,независимо кой колко,вина имат и двамата.
Моята вина отчитам в следното:винаги гледах на него да му е добре и да става както той иска,а това води до потъпкване на достойнството ми и собствените ми интереси,необръщах внимание на сигналите на мъжа ми/спря да ме забелязва,ревнуваше много от детето,обвиняваше ме 4е много внимание съм обръщала на детето ни,прекаленото доверие,честите му отсъствия...постоянните командировки,неискаше да се разхожда с мен и детето,дразнех го незнам как и с какво./Просто не ми се вярваше 4е докато аз бдя над детето ни,той си вей байряка.Е да,ама грешах.Още по-страшно е когато е мамино синче и има подкрепата на майка си.Е това никога няма да си го простя-помислих си 4е аз и детето ще му дадем нужната любов и сила  за да се откъсне от майка си и да е с нас.УВИ,майка му и материалното са на 1 място.И в 1 прекрасен ден го пипнах с друга,оказаха се 4е са много други и той вместо да се почутва зле и да се извини ми каза 4е неможе да ме понася,мен и детето.........,майка му естествено го подкрепи и го посъветва да се разведем.......не ми се говори пове4е.

# 14
От самото начало знаех, че човекът не е за мен, толкова сме различни като характери и интереси.Аз чувствителна, той- груб и първичен.Но забременях и реших да го допусна да живее с мен само заради детето.Няма да пиша какъв ад изживях бременна, все с багажите по пътищата,но преди да се роди детето се нанесох в собствено жилище, хайде пак заради малката допуснах го и в новото си жилище макар че в неговото докато бях бременна нямаше място за мен.И така хиляди раздели и събирания докато март 2006 не се разведохме.Сега го допускам понякога до нас само заради малката да я види.Но дотам.Мразя да ми се вика постоянно а с него бившия все така беше, все някой му пречеше и беше неудобен да е жив и здрав без него да ходи да тормози някоя друга.

Общи условия

Активация на акаунт