За хубавите и лошите моменти през 2006г.

Бързам и аз да се включа по темата . Но аз няма да говоря за лошите моменти нека те останат назад в миналото и ще пиша само за хубавите неща.
Общо взето 2006г, беше година с не много болести, малкия напредва усилено в училище , каката си е все така отличничка, да се надяваме проблемите с малкия ще останат и те в миналото. Може да ви прозвучи много смешно. но съм много щастлива че след близо тригодишно стояне в къщи си намерих работа близо до вкъщи и с такова работно време което ме устройва ,  с колектив с който добре се разбираме. Има още доста неща но в момента не се сещам. Като се сетя пак ще пиша
, а сега давам ред на следващият,

Темата ме накара да се замисля и...не се сещам за нищо лошо през изминалата година

Хубавото...ставам все по-добър в работата си и хората, от които зависят много неща, го забелязват. Всичко останало е както си го направим - по-спокойно, по-комфортно, по-приятно. Определено се чувствам по-добре отколкото преди 1 година.

Мишо доста напредна, с което последните два месеца не мога да се похваля.

Гого добре се представя.
Таткото е вече пенсионер по болест.

Всичко лошо да оставим в старата година, всичко лошо да забравим, само ХУБАВИ неща да се случват през новата. Да няма повече болни дечица, да има повече бебчета, които да ни радват 
За мен 2006 ми донесе незабравими прекрасни спомени с дъщеричката ми!Пожелавам го на всички Вас!

Ох, толкова ми е трудно да се сетя за нещо хубаво , но виж лоши неща мога да ти изброя 1000... Ще помисля и по-късно ще напиша....

ами..
поредната тежка и може би даже патологична моя бременост
пореден път бременна без време /добре поне че татакото не беше "грешка"/
за малко лятото като хванах таткото в прегрешение да заключа че и той е грешка и може би голяма
известни парични проблеми точно при второто ми раждане
поредно раждане с екстри покрай малката
припадъка на малката
факта, че баба ми е на 300км в Русе - но поради стечение на обстоятерствата - ако беше на ЛУната - може би щуях мпоне нощем да я виждам! а я обожавам
продадохме къщата си на село - за мен това беше и ще си остане голям удар - много я обичах

Но пък
роди се Мимето и въпреки вродената хидронефроза - бори се и сега вече успешно минава за мамината Дунда
ДАни е жив и здрав и поне за мен - няма и следа от проблемите му след ражданет
роднините ми макар и някои от тях болнави, макар и вече една година без вуйчо ми - все пак сме живи и се подкрепяме и по свой си начин се обичаме
лека полека нареждаме апартамента с мъжа ми
останах с мъжа си и след неприятната случка и открих, че може би държа на него повече отколкото предполагам
бебето оцеля през цялата трудна бременост, а аз също - и открих, че мога бая товар да нося...

Лошите неща са,
многото боледувания на Анелия ,откакто тръгна на ясла,
малкото време,което прекарваме заедно,цялото ни семейство,
ампутацията на крака на свекър ми ,
за друго не се сещам.
Хубавите са много,но ще си ги запазя за себе си.

Да започна и аз с лошите неща... Макар че при менпо скоро бяха неизбежни, а не лоши.
Операцията на Гинко, която толкова много чаках и толкова ме притесняваше.
Страхът, че след нея няма да е същото усмихнато дете.
Многото скандали с близки хора...
Гинко започна да боледува често, а аз бях далеч от него.

А добрите:
Усещането че вече не очаквам нещо толкова неприятно като операция. Че мога да гледам в бъдещето и да виждам хубави неща
Единия месец, който прекарахме заедно само двамата.
Всяка малка стъпка на маймунката. Да седне, да проходи, да се гушка.
Напреднах и в работата. Отдалечих се от специалността си, но започнах да уча нови неща и ми харесва.

Това, което ми остава за догодина - да си взема детето при мен и да намеря дом за нас двамата.

Монотонна година. Със своите върхове и спадове, но нищо особено, което си струва да се помни.
Иска ми се денонощието да е от 40 часа (поне), имам толкова несвършени неща...

При нас бяха повече лошите неща отколкото хубавите, но гледаме напред и се молим през Новата 2007 година списъкът с хубавите да е по-дълъг и по-стойностен

Та лошите бяха:
Честите тежки припадъци на Мими
Третият опит за лечение със хормона- неуспешен
Неуспешният опит да спрем единият от медикаментите
Изваждането на Трилептал от Реимбурсираният списък на НЗОК и неуспешните опити отново да бъде напълно заплащан от касата- доста протести бяха
Двете падания на Мими и огромният страх от лоши последствия- слава на Бога няма такива
1 ЯМР с пълна упойка - и отново сме без ясна диагноза
Изпратени кръвни материали за Белгия и Япония и още никакъв резултат
Изследвания за левкодистрофия и те със неясен резултат - има ли или няма -понеже пак стойностите са на ръба
Отново не сработи апарата за Евокирани зрителни потенциали (единствен е в БГ)- не е ясно мозъчето на Мими обработва ли информацията приета от очите или не
3 пъти започвахме рехабилитация в клиника Св. София и 3 пъти започваше гърчовете
Няма още никакви наченки на смислени звуци, на координирани движения на ръце, крака, а камо ли на първи думи и стъпки
Все още не може да спи сама в легълцето си и цяла нощ, обсебила ме е 24 часа в денонощието
Имахме много чести скандали с татко й, периоди в които не си говорим, не се поглеждаме-ужас беше

Хубавият списък:
В училището за незрящи ни казаха че детето ни следи за кратко светлина, заглежда играчка без звук и с помоща на много упражнения има някаква надежда да я научим да гледа

Понамаляха припадъците

Намерихме рехабилитаторка която да работи с Мими и тя да не прави гърчове (Молим се да е така винаги и да се повлиява добре)

Има леко освобождаване на спастиката в раменцата й

Заслушва се в музика и се обръща понякога когато й говорим

Излязоха й почти всички зъбки и са правилно подредени

От една седмица с татко й си говорим по-нормално и се опитваме да върнем хармонията в брака ни (след като видяхме че с лошо нищо няма да постигнем)

Аз започнах по-реалистично да гледам на дъщеря си, мога спокойно да говоря за пороблемите й с случайни хора и с приятели

Започнах да се срещам с близки и познати, не живея вече изолирано само с малката

Идвам с Мими на срещите и купоните на форума(огромно удоволствие за мен)

Ходихме си няколко пъти до Тетевен, след 2 годишно прекъсване и до Русе отидохме, пътувахме до 2 манастира за по два дни на почивка

Един добър господин дари средства с които ще осигурим рехабилитацията на Мими за два месеца

И най-важното всички наши роднини и приятели са живи и здрави и ни обичат и подкрепят

Наскоро си говорехме с мъжът ми за 2006 - рутина и много работа, нямаше големи спадове, нямаше и големи възходи...
Яни напредва бавно, но е по-бавно отколкото трябва.
Сравнително здрав е, няма много сериозни боледувания тази година (пу, пу, пу).
Много му хареса в яслата, но за жалост от другата година тръгва на градина и там ще е мъка...
 Едно от най-хубавите неща е, че отидохме на море лятото - истински си починахме всички, зареди ни с много енергия тази почивка.
 Едно от най-лошите, че откриха злокачествен тумор на брата на мъжът ми, а той няма и 18г. Поне го оперираха и засега нещата се развиват не толкова зле...

И аз ще споделя.Имахме много лоши моменти но и много хубави.
Лошите:Тази година най накрая приехме проблема ребром и минахме на телк-вече Мишо е инвалид-1 гр. с придружител.
На няколко пъти стигахме почти до развод с таткото.
Една психоложка и една логопедка ми обясниха,че Мишо е безнадежден случай и с него няма да има прогрес.
Съкратиха ме от работата по мое желание.
Отчаях се ,че никога няма да намеря детска градина на Мишо.
Страхувах се за психиката на дъщеря ми-много болезнено гледа на състоянието на братчето си.
Свекърва ми и зълва ми се срамуват от Мишо и не искат и да чуват за него.Свекър ми се прави,че го обича,но го е страх от свекърва ми да дойде да го види.
Но се случиха и малки чудеса:Оля Георгиева ми даде първата надежда,че има възможности.Това се случи на 8.03.2006-най хубавия ми подарък за празника.
Започнахме работа с Валя Кисьова-прекрасен логопед.Казахме и първата си думичка-ПУК
Намерихме подходяща детска градина.
Започнахме и диетата.
Намерих безопасен начин за изчистване от тежките метали.
Вървиме сериозно напред и с думи и с контакт.
С таткото вече намерихме баланс-може би защото имаме надежда.
Имаме си първокласничка –мисля,че поне с нея засега всичко е наред.
Радваме се повече на децата и не смея да се похваля-сакаш и ние сме по усмихнати.
Пу пу пу да не чуе дявола.

И аз да напиша:
ДОБРОТО:
Толкова бях щастлива, че ще имам възможността да гушкам отново бебенце, да вдишвам сладката миризма на невинност! За мое щастие незнаех, че детето ми има такъв сериозен сърдечен проблем предварително!
Роди се моя сладък син Лъчезар!
Намерих истински приятели за пръв път от много години!
Имах пари да купя подаръци за децата и да наредя богата трапеза за празниците!
Обичта и подкрепата на мъжа ми и близките ми!

ЛОШОТО:
Изкарах кошмарна бременност, с много болка и без лекарска адекватна подкрепа!
Роди се Лъчо със страшно звучаща диагноза!Едва не го изпуснаха, да си стоим в къщи, уж да се затвори дефекта!
Мишо е непрестанно болен и има някакви болки, свързани с операциите му!
Бях 10 пъти в болница, дали заради мен, или заради децата!
Много се караме с мъжа ми (макар че много се обичаме), заради липсата на здрави нерви покрай неволите на дечицата ни!
Аз съм вече луда, и много черногледа! 

Последното го пиша с известна нотка хумор!
Все пак искам да напиша накрая, че това е втората най-ДОБРА година в живота ми, първата е 2003 - тогава оживя Мишо, а тази 2006 - оживя Лъчето! Няма по-добри години в живота ми и няма и да има за напред!

    Е, по тая тема се затруднявам да пиша. С лошите спомени ли започваме. Един от 12-те месеца съм живял в два психодиспансера - един за възрастни и един детски. Втори Великден посрещам там.
    Добрите- детския беше във Варна - това брои ли се за почивка? Най после се намери лекар, който ако не ни лекува, поне ни помага да живеем. Детето ми пак си е аутист, но е спокойно и любвеобилно. Вече мога да настоявам да направи нещо, или да не прави нещо и постигаме добри резултати. Разхождаме се заедно. Седим заедно пред компа в 1 фотьойл.
    Запознах се с вас.
    Имам интернет у дома.
    Интегрирах се в колектива с който работя. За тоя ми отне най много време.
    Радвам се, че сутрин с удоволствие отивам на работа, а след работа с удоволствие се прибирам в къщи. Да чукам на дърво, Кирил от години не е настивал и грипясвал. Това е.  Хубаво е, че лошите спомени избледняват по експонента.