Трудно ми е да реша

Ходих. Това вече не е човек, а просто тяло. Сърцето ми се разби. Не ме позна, повтаряше една и съща дума в продължение на един час и само плачеше...чух я още от улицата. Нека остане в спомена на дъщеря ми такава, каквато беше и дано не ми е грях, че взех такова решение.

Когато моята баба си отиваше от рак,не искаше да я виждам в тези последни мигове-искаше да я запомня такава каквато е била.Майка не ме пускаше при нея,уважаваше желанието й.Но аз бях детенце на 7-8 годинки и естествено издебнах майка и влязох при баба.Въпреки че бях подготвена си спомням че преживях малък ужас като я видях.Може би детската ми психика не можеше да си представи как изглежда много болен човек и очаквах да я видя просто да лежи,като болна от грип.Както и да е,няма да описвам как точно изглеждаше,а пиша това за да кажа че сега когато си помисля за нея в главата ми изплува точно този спомен.Не как ме е гледала,играла с мен и колко красива е била,а колко немощна и страдаща я видях за последно.
Затова си мисля,че освен ако детето и баба ти не държат да се срещнат е по-добре да не го правиш.Ти си длъжна да отидеш и да стоиш при нея,но за детето не съм съгласна.Мисля си че е по-тежко когато видиш как човека гасне пред теб,а ти просто безпомощно стоиш отстрани и дори не смееш да го прегърнеш,отколкото да отидеш на погребение.Дори и да не заведеш дъщеря си,за прабаба й това няма да означава че не я обича или не страда,тя ще разбера.
Колкото до това,че живота не е само цветя и рози и че това трябва да се показва на децата съм малко шокирана.Защо толкова дъ бързам да запозная детето си с трагедиите?То рано или късно ще се сблъска с тях и си мисля,че не е необходимо да използвам всеки случай,за да го правя съпричастно.И не намирам за нужно да помрачавам единствения период в жинвота ме,когато всичко ще е розово и ще бъде само цветя и рози.
Все пак това е мое мнение,надявам се да не обиждам никой
П.с.Докато напиша отговора ти си публикувала своя. Искрено съжелявам за баба ти и ти съчуствам за това,което преживяваш.
Според мен си взела правилното решение за детето!

Kakwo misli deteto ? Tq e golqma i predpolagam znae,che baba e bolna?
Blizak na malkiq ni sin pochina i sled pogrebenieto deteto spodelilo s priqteli emociite si.Vrashtaiki se v kashti deteto ni reagira taka " Baba Penka mi e lubimata baba,no tq e veche stara.Iskam da q vijdam po chesto zashtoto tq skoro shte umre.Nali nqma da skriete ot men tova?Az shte placha zashtoto nikoga poveche nqma da q vida,no obeshtavam da sam podkrepa na mama i baba."
Ot tozi moment nikoga ne sam si mislila da skriq ot decata si istinata.

Nqkoga moite roditeli ne mi pozvolqvaha da vijdam umrql.Ne me zavedoha na pogrebenieto na pradqdo mi,posle i na dqdo mi...V 5-ti klas pochina maikata na moq sauchenichka i koi "umen mozak" izmisli da hodim celiq klas da slojim cvetq.Horata ne placheha,a pishtqha.Golqma tragedia.Az i do dnes pomnq kolko ujasno mi izglejdashe vsichko.Dalgo vreme sled tova sanuvah ujasi i ne mojeh da spq.
Kogato svekar mi pochina svekarva mi zavede decata do kovchega mu i im kaza "Dqdo zaspa vechniq si san,kajete mu "dovijdane"".Prieha go normalno,no te znaeha,che toi beshe bolen ot losha bolest.

Po temata... Zavedi deteto kato predvaritelno i obqsni,che baba e bolna ot losha bolest ot koqto e otslabnala mnogo i ne si sigurna dali shte q poznae.

Kredora ne raboti.

Това е правилното решение 

Взела си най-точното решение....

Правилно си постъпила,щом жената не е на себе си.Малката щеше да се стресира,на тази възраст децата трудна приемат смъртта.Синът ми беше на 7,когато баба ми почина,тя го беше отгледала.Той не я видя когато умираше,защото състоянието й беше много тежко,но въпреки това се наложи да го водим на детски психиатър,защото не можеше да спи и много бълнуваше.Оказа се,че го е страх от смъртта.